Защо европейските теми в предизборната кампания за президент останаха „сираци” за медиите?

16 октомври 2011, Автор: Мая Цанева
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

Медиите поставиха в центъра на кампанията темите, които засягат ежедневната борба за оцеляване. Дори сериозната европейска подкрепа за водещи кандидати за президент и за местна власт се оказа условие, което не се оценява като необходимо за успех. Мониторингът върху европейските теми при отразяването на предизборната кампания показва, че дори и при сериозен потенциал за дебати с наднационално значение, те остават недоразвити.

Анализът регистрира обратен на досегашната комуникационна практика на управляващите опит за сближаване на националните и европейски позиции по темата за доходите. Засега призивът на премиера европейските страни в криза да последват примера на страната ни за поддържане на ниски пенсии и заплати не предизвиква сериозен медиен отзвук или дискусия. Затова е интересно да се проследи дали тези действия ще имат последици не само върху резултатите от изборите, но и в средносрочен план и по отношение на връзките с другите държави членки.

При вота за държавен глава поне трима кандидати поставят европейски акцент в предизборната си кампания. Това са Росен Плевнелиев, досегашен министър на регионалното развитие и благоустройството, издигнат от партия ГЕРБ, настоящият член на Европейския парламент ЕП Ивайло Калфин и Меглена Кунева – първият български комисар в Европейската комисия.

Изборът на кандидат-президент от страна на управляващите би могъл да се смята за логичен при комуникационната политика на кабинета. За нея е характерно, че регистрираните успехи на правителството са свързани с базовата пътна инфраструктура – магистралите. Предизборната кампания акцентира върху подобряването на физическите връзки на България с други държави членки и се възприема като най-подходящото послание за изборна победа – „Градим България”.

Кандидатурата на левицата за държавен глава – членът на ЕП Ивайло Калфин – би могла да се разчете като опит за издигане на предизборната борба на наднационално ниво. Предвид затихването на международната (в частност, европейски ориентираната) активност на правителството през последните месеци, се открива възможност за потенциално успешен кандидат на левицата.

Очакването бе двамата основни кандидати за поста на президент – Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев – да предложат на избирателите интересни гледни точки към визията за мястото на България в ЕС. Но събития като конфликта в Катуница, проблемите, свързани с присъединяването на страната ни към Шенгенската зона и др., допринасят допълнително за по-очевидната „национализация” на предизборната реторика.

През настоящия период на анализ биха могли да бъдат отбелязани няколко важни от комуникационна гледна точка момента. Въз основа на тях ще бъдат изложени някои разсъждения по въпроса защо дискурсът за Европа остана на заден план.

Първото събитие са размириците в Катуница, които предизвикаха широк медиен отзвук не само у нас. Обект на засилен интерес в европейската преса станаха двете измерения на случващото се – криминалната страна на конфликта и предизвиканото етническо напрежение. Но в медиите не се постави достатъчно силен акцент върху неработещата съдебна система и нефункциониращата стратегия за интеграция на ромите. Тези теми влязоха в дневния ред на новините по-късно, без задълбочено разглеждане като първоизточник на напрежението. Външната рамка на интерпретация до голяма степен се размина с вътрешната.

Вторият момент с потенциал за развитие на дебат по европейски ориентирана тема бе препоръката на премиера за спасяване на европейските икономики в криза. „В българския парламент опитваме да променим Конституцията и да бъде заложено, че никое правителство не може да си позволи повече от 3% дефицит. Всяка държава, която е закъсала и иска помощи, ако приведе пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще си оправи дефицита”, каза Борисов в Прага на 4 октомври. Това е новаторско предложение за „запазване и постепенно повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в съответствие с европейските принципи и стандарти”, каквато цел е записана в Програмата на правителството за 2009-2013 г.

Изказването на министър-председателя предизвика умерен медиен интерес. Повече внимание на първите страници на вестниците по същото време предизвика еуфорията от пристигането на няколко холивудски актьори, известни с ролите си на супергерои. Изказването остана неразвита тема откъм потенциал за дебат, защото масовата аудитория с основание не възприе възможността за прилагане на препоръката на Борисов за реална.

С известно закъснение от няколко дни това противоречиво послание получи подкрепа от европейски финансисти като например „бащата на валутния борд” проф. Стив Ханке. Той заяви, че премиерът е прав, като предлага на европейските лидери да намалят пенсиите в своите страни.

Хронологически следващият „европейски” момент, разглеждан тук, е телевизионният дебат между Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев. Оценката на медиите за представянето на двамата кандидати варира в две крайности. Това, което често се отбелязва, е прекаленото цитиране на името на премиера Борисов и защитата на позициите му от Плевнелиев, използването на сравнението със състоянието на държавата преди и след управлението на левицата, както и демонстративното изваждане на папки с изобличителни документи от страна на Калфин.

Както в похвалите, така и при критиките се отбелязва, че Калфин борави по-конкретно с факти, свързани с прилагането на наднационални политики като стратегията ЕВРОПА 2020, Общата селскостопанска политика, приоритети от работата на ЕП. Плевнелиев предпочита статистиката за километрите изградени магистрали и разсъждава общо върху идеята за българските граждани като пълноправни европейци. Двамата претенденти спорят по факти или обстоятелства, свързани с усвояването на европейски средства, които често не са достатъчно познати на зрителите, за да могат да преценят кой е прав. Цитирането на безспорни успехи и дефицити при управлението на левицата и ГЕРБ не носи добавена информационна стойност за зрителя. Липсата на преобладаваща оценка от коментатори и социолози кой е победителят в телевизионният диспут показва вероятно, че за повечето от тях той е бил не толкова политически диалог или дискусия, колкото разясняване на лични позиции, отправени към собствените целеви политически групи, а не към всички избиратели.

Краткият анализ завършва с поглед към „изнесеното заседание” на Европейската народна партия в София. Това е важен момент за позиционирането на правителството и на управляващата партия както в рамките на предизборната кампания, така и по-широко в обхвата на мандата им. Присъствието на ръководителите на основни европейски институции в качеството им на политически лица остана сякаш неразбрано за част от медиите, за които понятията „десният елит на Европа” и „ЕС” се препокриха.

Европейските институции и в частност Европейският парламент представляват интересите на всички граждани на 27-те държави членки, а не само на тези с определени политически нагласи. Например председателят на ЕК Жозе Барозу потвърди позицията на Комисията, че страната ни е „финансов отличник”, но не присъства на първата пресконференция с колегите си от ЕНП. Колегата му Бузек също бе пестелив на публични партийни изяви и изявления в подкрепа на кандидати. Този факт убягна от медийното внимание, но е важен, защото регистрира разликата между политическа и институционална подкрепа в деликатен момент. В същото време новини за отлив на чуждестранни инвестиции, за ниско ниво на европейско кредитиране на малки и средни предприятия, за изтичане на лични данни на български граждани в чужбина от избирателни списъци остават интерес само за тесни специалисти и пряко засегнати.

В периферията на медийното внимание остават кандидати за президент, които прокарват евроскептични идеи. Най-познатият от тях е бившият член на „Атака” Павел Чернев. Той участва във вота от името на „Партия за хората от народа”. Чернев се обяви за излизане на България от ЕС заради икономическата и социална цена на членството в Съюза, но не предлага алтернатива.

Кандидатът изненада с оригинален медиен ход - откриването на изложба карикатури „Българинът в Европа” с автори Джеки Стоев, Силвия Радулова, Калин Николов, Валентин Ангелов, Чавдар Николов, Иван Кутузов, Рачо Рачев. Остава отворен въпросът дали те застават зад революционната идея за отказ от европейското членство на страната или просто са автори на шаржове, които осмиват различни дефекти на общественото разбиране за българска и европейска идентичност.

Вторият носител на евроскептицизъм е независимата кандидатпрезидентска двойка Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. Техният призив към избирателите е „България си ти!”. Куцаров заяви в дебат по БНР, че ако Европейската комисия не приеме България в Шенген до декември 2012 г., ще поиска парламентът да свика референдум за бъдещето на България в ЕС.

Евроскептичните идеи на Чернев и Куцаров предизвикват умерен медиен интерес. Вниманието на средствата за информация е концентрирано основно към онези от 18-те кандидати, които имат по-високи шансове за успех.

В предизборната кампания за местна власт единствено кандидатите на ГЕРБ и БСП получиха европейска подкрепа от страна на членове на ЕП и ЕК. Водещ по медийно отразяване е кандидатът на ГЕРБ за кмет на столицата Йорданка Фандъкова. Планове и проекти в областта на регионалното развитие и инфраструктурата на София получиха признание от европейски комисари и членове на ЕП.

БСП популяризира своите кандидати за местна власт по-скоро чрез социални проекти. Противопоставянето на плановете за добив на шистов газ, които предизвикаха негативна обществена реакция, е една от каузите, по които левицата поиска и получи подкрепа на местно ниво от своите представители в ЕП.

С тези избори се затвърди практиката досегашни кметове, които имат опит с европейските структурни фондове и с Кохезионния фонд, и които желаят отново да се кандидатират, да представят публични отчети за дейността си. След края на кампанията ще бъдат предоставени повече данни относно ефективността на този инструмент за прозрачност при комуникациите с медиите. Засега няма данни за сериозни местни дебати и медийни прояви, свързани изключително с темата за отчетността. Въпреки това темата за финансирането по европейски проекти остава ключова за политиката на местно ниво и затова присъства активно в медийните изяви на повечето кандидат-кметове.

Основни изводи:

  • Със затихване през последните месеци на европейски ориентираната комуникационна активност на правителството, се открива възможност за потенциално успешно използване на тази проблематика от кандидата за президент на левицата.
  • На фона на събития като конфликта в Катуница, се наблюдава по-очевидна „национализация” на предизборните теми и намаляване на интереса към теми, свързани с Европа и нейните институции.
  • Присъствието на ръководителите на основни европейски институции в качеството им на политически лица бе интерпретирано твърде произволно в част от медиите. Понятия като „десният елит на Европа” и „ЕС” по-скоро се припокриха в медийните дискурси.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!