Видяно през очилата на медиите: политика по време на кампания

16 октомври 2011, Автор: Елена Колева
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Политическата визуалност

Автор: Елена Колева

Автор: Елена Колева

Възможно ли е инстантното кафе и кампанията за изборите 2 в 1 да имат нещо общо? Блудкав послевкус или? И без помощта на избирателя, кампаниите за президент и кмет се смесиха на страниците на най-четените ежедневници Труд, 24 часа, Стандарт, Сега, Дневник, Новинар и Телеграф. Есента на изборите дойде доста преди официалния старт на кампанията - 23 септември, по билбордове и огради, но и в тези първи седмици ще я познаете по опадалите листа, миризмата на печени чушки, агитационните флаери и плакати. Кампанията по вестникарските страници отстъпва на битовото и изморява очите на читателите с последователността на концертни площадки, костюми, букети, балони и характерните партийни символи. Знаков е президентският вот, той доминира над кандидат-кметската надпревара. Монотонност и хронична умора се е натрупала в сферата на политическата визуалност и спадът на тонуса личи в протоколното отразяване на срещите с избирателите, рязането на лентички, микрофоните и ръкостисканията. Няма го адреналинът на изборите за парламент от 2009 година, но няма и неповторим кандидат, който да наследи харизмата на Бойко Борисов или на образа на самотния играч. Всъщност имаме примери за минали куриози: помните ли Йоло Денев („Тангра в атака!”), ами Бойчев и Кулеков? Сега Светльо Витков от Хиподил е черната овца.

Страниците на вестниците не останаха безгласни към избирателя, но до момента не могат нито да напълнят, нито да уплашат окото му с отразяването на двете кампании. По дефиниция би трябвало кампания да означава процес, да бъде тема в развитие, но колкото и да разлиства избирателят страниците на пресата, няма да открие послание, излизащо от кръга на концертната предизборна сцена, строителната площадка, партийната централа или кордона на активистите.

2 в 1

Предизборните кампании за президент и кмет се смесиха в медиите, в които президентският вот остана доминиращ. Ако отворите на ангро вестниците от 20 септември насам, ще ви стане ясно, че в реална кампания участват кандидат-президентските двойки на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, на БСП – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, а за кмет на столицата се борят Йорданка Фандъкова - ГЕРБ, Георги Кадиев - БСП и разпознаваемият вече Николай Пехливанов от Атака. Всички останали кандидати нямат ясно изразен визуален профил, явяват се спорадично, дори не тенденциозно. И ако БСП може да бъде сведена във визуално отношение с няколко основни партийни символи и ключови имена (червени рози, пълни зали, Лили Иванова, Ламбо), то ГЕРБ не отстъпват с предвидимостта на своите (Бойко Борисов, Цветан Цветанов, концертни площадки, бели балони, Веселин Маринов и други комици). Всичко извън тези ключови ориентири са срещите с избиратели по места, както и клишетата на публикуваните фотоспомени от младините на кандидатите, техните семейни портрети или представяне на възможните първи дами след изборите. Предизборната кампания може да се прочете или види като изправяне на двамата народни герои - актьорът Стефан Данаилов и премиерът Бойко Борисов на един ринг. Борбата за вниманието на избирателите е съизмерна с тяхната слава. Покрай тях претендентите за президент и кмет по-скоро добиват образа на администратори, които вършат основната работа, а в прожекторите са образите на двамата големи. Затова говорят и кампанийните снимки – всеки прави това, което умее най-добре: Стефан Данаилов е шоуменът, той е Ламбо и е разпознаваем като човек на народа, а не като политик. Той раздава автографи сред дамите, пее „На всеки километър…” прегърнал Кадиев на предизборен концерт, просълзява избиратели. Калфин не излиза от образа на дипломат и политик. Георги Кадиев и Йорданка Фандъкова дублират тенденцията да се срещат с кметове на важни европейски столици, както и на столичен терен, което не отличава във визуално отношение кампаниите им. Предимство при Кадиев беше триизмерното шоу, с което стартира кампанията си.

Мечът или за видимия трети в кампанията

Дамоклев, самурайски, Ескалибурски – мечът винаги е бил натоварен с философска, митологична или мистична, историческа конотация. Героят с меча се разпознава като силният, лидерът, добрият. А когато символът влиза в реална политическа употреба, говорим за „Непобедимите”. Асоциацията с предизборната кампания е очевидна. При посещението си в България за снимките на холивудска лента, Арнолд Шварценегер свидетелства как подаряват на премиера Борисов оригиналния меч на Конан Варварина от едноименния филм. Затвърждава се тезата от миналите ни наблюдения, че фигурата на премиера продължава да участва на всички фронтове – на политическия, на шоуто, на спортния терен, с което визуалното медийно внимание към премиера към днешна дата трупа точки на ГЕРБ.

Бойко Борисов с меча на Конан

Премиерът се появява редом до Йорданка Фандъкова, на една сцена с кандидатите Плевнелиев/Попова и с председателя на предизборния щаб, но и с вътрешен министър в отпуск Цветан Цветанов. В репортажното отразяване на новооткрити обекти, Бойко Борисов започва да редува обичайното рязане на ленти с плискането на вода от менче за „на добър час”. В това усърдие са въвлечени и новият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, както и на околната среда Нона Караджова. Наблюдаваме онаследяване на похватите. Мантрата на лентите и менчето – „всеки ден след мен остават пътища, инфраструктура, детски градини и музеи”, носи на правителството увереността, че статуквото е ненарушимо.

Катуница. 26 септември

И все пак един пожар не подлежеше на изгасяне от първо лице, единствено число на премиера. Тук бяха намесени образът на Другия, на недоволните, на органите на реда, на опозицията и на децата – Катуница. Случаят, който медиите не създадоха, а отразиха и от който главните действащи лица в кампанията не посмяха да се възползват не само от добро политическо възпитание, но от факта, че етническият конфликт е извънбрачно дете на властта. Освен кандидата за президент Волен Сидеров, който укрепи позиции сред избирателите си чрез улавяне нагласите на обществото и старта на протестите. Сега, Труд и 24 часа показаха по първите си страници голи до кръста, татуирани младежи с покрити лица, нощните огньове от покоите на Кирил Рашков (цар Киро), обърнати автомобили. Показаха хаос, който може да се асоциира с несправяне на правителството с положението. Едва в следващите броеве се появиха снимки на полицейски кордони пред опожарените къщи. Медийното отразяване на случая през полето на визуалността намери балансирано представяне на всички страни в конфликта: ромите, Цар Киро, българите, институциите, родителите, агитките.

Катуница

Катуница

Катуница

Катуница

Президент и премиер си дадоха среща в Катуница и пресата го отрази в ръкостискането помежду им в името на националната сигурност и отговорност, както и в снимки рамо до рамо в размирния район. Институционалното им присъствие сякаш заглажда позабравените дрязги помежду им и изважда отношенията президент-премиер на надмахленско и политически отговорно ниво. В сравнение с отминали години, за първи път има видимо непресторена загриженост и единодействие.

Борисов и Първанов

Лицата/децата на протеста – кой спечели от случая Катуница?

Конфликтът доведе до протести в София и в други градове, пренесе се на обществен терен. Ничия предизборна кампания не посмя да сложи пръст в раната и да подреди кандидатите си на фона на пожарите и протестите. Не го направиха и медиите. Единствен и предсказуем беше ходът на Волен Сидеров, от когото едва ли не се очакваше франкенщайновски гений за справяне със ситуацията. Националистическите му призиви и поведение бяха прегърнати само от част от електората му. Вестниците останаха резервирани към сензационност от националистически характер и с това изолираха визуално лицето на лидера на Атака от конфликта.

Волен Сидеров

Волен Сидеров

По-тежката последица от сблъсъка остана отключената агресия на младите, адресирана към властта и униформените. Ненамерила отдушник, тя преля в протестна вълна по главните улици на столицата и други градове. Визуалният разказ на случващото се в пресата не преувеличи, което прави чест на медиите, не преекспонира и не навреди на ситуацията в държавата, но накара обществото да види децата си на улицата и да се замисли. Защото тези деца сочат с пръст парламента, но от позицията на пресата тук зад фотообектива сме ние самите:

Протест

Протест

Протест

Тревожно кратко след нощта от Катуница предизборните кампании продължиха програмата си по график, в който дори вътрешният министър и председател на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов не прекъсна отпуска си.

ГЕРБ на кораба Радецки

ГЕРБ

Два дни преди Катуница, Цветанов откри кампанията на ГЕРБ-Враца на палубата на кораба Радецки. Историците биха намигнали в този момент многозначително, но дори и тази оригинална по своему идея на предизборния щаб не беше визуално преувеличена от пресата. Българската история и литература не се набиха на очи сред опорните точки на основните кандидати, показани в ежедневниците. Прогнозата ми, че денят на независимостта може да бъде припознат като линия от нечий кандидат, не се сбъдна. Единствен и отново предсказуемо, кандидатът за кмет на София от Атака Николай Пехливанов под своя снимка е публикувал в Труд обръщение по повод празника, рамкирано от логото Избори 2011. Във 24 часа същият кандидат кмет е показан да раздава български флагове в градинката пред Парламента. Освен сладоледената си кампания и платената реклама във всички вестници, Пехливанов все пак е един от разпознаваемите и наложилите се лица сред кандидат-кметските претенденти. С изключение на Новинар (където основно е представян Стефан Софиянски, ОДС) и Стандарт, Пехливанов е в челната тройка на отразявани кандидат-кметове наред с Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев. Възприел като мото на кампанията си „В крак с времето”, десният кандидат Прошко Прошков е слабо показван. Неговата кампания пое добре вълната от коментарите на изрисувания паметник на съветската армия, но се пречупи в конфликта между СДС и ДСБ точно преди изборите. За сметка на това кандидатът на БСП Георги Кадиев превърна дефектът в ефект – неговото триизмерно шоу при откриването на кампанията направи същият изрисуван съветски воин-супермен в герой.

Скритата лимонка

  • Медийната изненада се оказа Дневник, който безпристрастно и дори безстрастно отразяваше кампанията, повече пишейки за кандидатите, отколкото отразявайки ги визуално. Обратът дойде с броя от 7 октомври, в който вестникът даде трибуна на читателите/избирателите да се забавляват с Избори 2011, канейки ги да се включат в рубриката Комиксите на Дневник. Водещата тема тук е чувството за хумор или политическата сатира, казано на по-терминологичен език. Така всеки регистриран потребител може да избере снимка на политическо лице от галерията на вестника и да „сглоби” свое собствено послание, чрез добавяне на популярна политическа фраза, диалог или интерпретация на политически момент. На практика гражданите дорисуваха предизборните профили на кандидатите и така добавиха нови стойности към карантината на тяхната популярност, предлагана Стандартно от социологическите агенции.

Дневник
Дневник

Карикатурите обаче са безпощадни към предизборните вълнения:

карикатура БСП
карикатура ГЕРБ
карикатура ДПС
карикатура Веселин Маринов

Колко струва безплатният обяд?

Тревожен е хоризонтът около медийните собственици и поведението на някои от тях по време на избори. Отново ли медиите и властта седнаха на една маса? Освен изпълнителен директор на Софарма и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Огнян Донев е един от собствениците на „Вестникарска група България”, които издават Труд и 24 часа. В тях бяха показани снимки на премиера Бойко Борисов и Огнян Донев рамо до рамо да режат ленти на новооткрития Софарма тауърс, срещи на кандидата Фандъкова с Донев в разговори за подобряване на проектите на общината с идеи в образователната, културната и инфраструктурната сфера. Подобна среща беше отразена и с Росен Плевнелиев. Тези факти свидетелстват за медийно толериране и пристрастие към кампанията на ГЕРБ и управляващите.

ГЕРБ и КРИБ

ГЕРБ и КРИБ

ГЕРБ и КРИБ

Останалите

Битката за центъра не задържа вниманието на пресата през наблюдавания период. Маргинални останаха фигурите на център-дясно или центристките сили. И все пак количествено най-много в Стандарт, но и в Дневник и Труд, беше показан Ахмед Доган в срещи с избирателите. Неговото визуално възраждане се случи в най-подходящия за партията момент – изборите и борбата за местната власт.

Ахмед Доган

Ахмед Доган

Меглена Кунева, на която социолозите дават третото място на изборите, е изненадващо слабо отразена във визуално отношение в основните ежедневници. Нейните снимки са спорадични, по-скоро протоколни, профилни, на институционален фон, основно без кандидата й за вицепрезидент Любомир Христов. Изглежда гражданските кандидатури не намират визуална трибуна във вестниците за сметка на партийния вот. Разбира се, не липсват клишетата от типа „семеен албум” или „спомени от младостта” на основните кандидати, сред които е и Кунева, но това не оформя в никакъв случай образа й на кандидат. Вероятната причина е нейната разпознаваемост от предишни години като европейското лице на България.

Останалите кандидати, които вестниците уважиха в снимки, не напуснаха своето амплоа и дрескод - Светльо Витков на шоумен и певец, Прошко Прошков - на умерения десен чиновник, Софиянски - на опитния ветеран, Каракачанов – на воеводата. В национален мащаб, Труд, 24 часа, Стандарт и Новинар дадоха предимство по страниците си на кандидатури за кметове от по-големите градове (Пловдив и Варна) под знака на емблемата Избори 2011.

Изводи:

  • От събитията в Катуница реално не спечели никой от кандидатите, макар включването на Волен Сидеров да изглеждаше партийно обосновано. Откри се лицето на младия, гневен човек, чийто упрек в очите не може и не бива да убягва на нито един кандидат за вота или управляваща сила в момента. Пресата си свърши добре работата, запазвайки необходимите баланси; останалото е в полето на властта.
  • Във визуалната страна на кампанията партийните кандидати на ГЕРБ и БСП са улеснени от силно разпознаваемите си позиции и лица.
  • Политическите комикси, изготвени онлайн от читатели на Дневник, добавиха нова информационна стойност към медийната публичност на кампанията. Дневник изненада читателя с подобна предизборна трибуна. Това е сигурна заявка за възраждане на обратната връзка между медия и граждани, в която предизборното поведение на един или друг кандидат се разчита като информационен повод за активизиране на публиката.
  • “Не шпаги кръстосват, а мечове” - Бойко Борисов влезе в ролята на здравия гръб на кандидатите от ГЕРБ и видимият “трети” в кампанията. За меча на Конан Варварина в ръцете на премиера може да се мисли като за поредното попадение във визуалната сфера. Властта получи нова сила.
  • Познатите от предишни избори площадни действия и зрелищна карнавалност не намериха значимо продължение в предизборната кампания 2 в 1 от 2011 г. Кампаниите се превърнаха в медийна платформа за популяризиране на идеи - някои от които видимо копират чуждестранния опит.
  • Визуалната оригиналност не е ключовата дума в начините, по които печатните медии представят основните фигури от предизборната кампания за президент и местна власт.
  • Голямата изненада е… липсата на изненада в сферата на визуалността по време на кампанията.

Коментари

1 коментар за “Видяно през очилата на медиите: политика по време на кампания”
  1. Адвокат казва:

    Определено партиите търсеха изгода от ‘Катуница’ и може някои да са я постигнали. Не можем да сме сигурни кой какво е целял и какво е постигнал в крайна сметка, но определено всеки сам за себе си може да направи някои изводи. Е да, умните ще ги направят… глупавите ще продължават да бъдат дърпани за повода.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!