Партийната окраска – сигурен вход към медиите

Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

Изводите, които предлагам в настоящия текст, се основават на анализ на информационните единици, посветени на предстоящите избори в България, за периода 4 септември – 11 октомври 2011 г. В периметъра на наблюдението попадат медиите, включени в платформата Европейски медиен мониторинг (ЕММ), чийто спектър варира от онлайн версии на традиционни медии, през информационни сайтове със собствено съдържание, до медийни аутлети.

Предстоящите избори за президент и местна власт са отчетливо сведени до три основни тематични кръга: отразяване на претендентите за президент на България, кметските избори и други, съпътстващи изборите, теми.

Темите в ЕММ

На визуализацията по-горе ясно се откроява приоритетното отразяване на кандидатпрезидентската надпревара, където попадат над половината от информационните единици, и е видно неглижирането на темата за местните избори, което е напълно в синхрон с властващата медийна логика регионалните и локални проблеми да се изместват за сметка на националната и глобална перспектива.

Според категорията на съпътстващите изборите теми в полезрението на медийното внимание за периода попадат няколко ясно отчетливи сюжета.

Съпътстващи изборни теми

Най-детайлно е отразяването на, така да се каже, „технологията” на изборния процес – регистрация на партии и кандидати, обявяване на избирателни списъци, откриване на секции в чужбина, отразяване работата на ЦИК и други подобни. Към сюжета „купуване на гласове” и други изборни нарушения спадат 1/5 от материалите; освен, че в унисон с традиционно високия интерес на медиите към криминалното и конфликтното, този сюжет замества до голяма степен предизборния дебат, като съсредоточава политическото ожесточение срещу опонента.

Аналитичните материали са едва 6 % от всички обработени информационни единици, касаещи предстоящите избори. С цел да се запълни вакуумът от липса на коментар и анализ, непрекъснато се публикуват резултати от различни социологически проучвания, които обаче така и не внасят повече яснота в предизборната ситуация. Това, което е важно, според логиката на наблюдаваните медии, е състезанието и резултатът от него, а не тактиката и дебатът, т.е. качеството и начинът, по който ще бъде извоювана победата. Оставайки предимно на плоскостта на чистото информационно отразяване, цялостното впечатление е за една скучна кампания. Рецепта срещу скуката даде в-к Дневник като се реши да въведе игрови елемент в темата с конкурс за комикс и нещо като игра на късмета „Гласувай и спечели: Прогнозирай избори 2011”, за съжаление, за сметка на по-сериозната аналитична работа. Тук е релевантно питането дали заради постоянните обвинения, че се изживяват като политически играчи, този път медиите не са по-скоро пас, отразявайки настоящата предизборна ситуация кухо и без да влизат в дълбочина?

В отговора на този въпрос трябва да се включи още една променлива – политическите играчи. Ситуацията от предишните избори се повтаря: разполагаме отново с неясни, но и неизяснени, платформи и послания. На изборите през 2009 г. беше многократно отчитана силната липса на идеи и проекти за бъдещето, днес може да се твърди, че освен сблъсък на идеи липсва и сблъсък на личности. Съперничеството на тези избори е между партиите, а не между претендентите. Следващата инфографика илюстрира, че в новините, засягащи отделните кандидат-президенти, преобладава говоренето за кандидата, предимно от името на партийния лидер и партията, която го издига.

Субект и обект на говорене

Така, въпреки безспорните процеси в световен мащаб, свързани с персонализация на политиката и ерозия на доверието в партиите, на тези избори, именно заради липсата на силни, харизматични и, не на последно място, еманципирали се личности, се наблюдава сблъсък между партиите, което, по-конкретно, е опит чрез предстоящите президентски избори да бъде гласуван вот на доверие или недоверие за правителството на Борисов.

Колко важна е партийната легитимация за влизане в новините се вижда при сравнение на обемите информационни единици, посветени на Меглена Кунева (34) и Атанас Семов (45). Активната кампания на „гражданския кандидат за президент”, водена изцяло от собствено име, се оказва по-слабо отразена, въпреки сериозните шансове, според социологическите проучвания, Кунева да участва на балотаж. От друга страна, Семов попада в полезрението на медиите, благодарение на високата активност на своята партия и нейния лидер Яне Янев.

Всички, получили отразяване с повече от една публикация, кандидат-президенти и кандидати за вицепрезиденти, са издигнати от партии, с изключение на Светослав (Светльо) Витков, отразен единствено като куриоз. Следва да се отбележи, че високият брой споменавания на Росен Плевнелиев в новинарския масив не е единствено в резултат на активна кампания в негова покрепа, а и на анти-говоренето на останалите кандидати за поста.

Брой споменавания - кандидати

Едно сравнение между честотата на употреба на името на кандидатите и на партиите в новините подкрепя твърдението, че партийните активности се следят и отразяват по-интензивно.

Брой споменавания - партии

Партийната подкрепа още веднъж се оказва важна – за външната легитимация на кандидатите. И Плевнелиев, и Калфин бяха публично подкрепени от чужди политици, популярни личности и от цели партии, но тази подкрепа беше дадена по-скоро на издигналата ги партия, респективно, на ГЕРБ и БСП.

***

Както беше отбелязано по-горе, темата за местните избори и локалните предизборни кампании бяха изместени напълно от кандидатпрезидентската надпревара. Причините за слабото ѝ отразяване могат да се търсят в няколко посоки. Започвайки от наличието или липсата на кореспондентска мрежа в различните населени места, през липсата на включени в наблюдението локални медии и, не на последно място, липсата на атрактивна кампания от страна на кандидатите по места.

При анализ на новините, касаещи местния вот, отново категорично изпъква зависимостта в отразяването: степента на партийната активност по места и силната индивидуалност на съответния кандидат. Кандидат-кметовете, които привличат медийното внимание са едва няколко ярки личности, партийни кандидати и/или, важно за отбелязване, действащи кметове.

Споменати кандидат-кметове

Отразяването на надпреварата за София е в пряка зависимост от активността и креативността на кандидатите за кмет на столицата. Прави впечатление, че Йорданка Фандъкова присъства като обект на говорене в едва 3 информационни материала за наблюдавания период. Като че ли цялата енергия на ГЕРБ е насочена към спечелването на кандидатпрезидентската битка, защото от информационния масив липсват и другите нейни кандидат-кметове. Или сме свидетели, както на предишните избори за кмет на София, на предизвестена победа.

***

В заключение, в медиите не е постигнат плурализъм и равнопоставеност в отразяването на политическите претенденти. Макар и да се наблюдава известен опит за представяне на по-широк кръг от участници в изборите, то е еднократно и повърхностно. В крайна сметка всички знаем, че медийната система има склонност да е пристрастна и лоялна към властта и силните на деня. Медиите обичат победителите, както и тези с най-креслив глас.

Коментари

1 коментар за “Партийната окраска – сигурен вход към медиите”
  1. Hristina Valchanova казва:

    Един прецизен анализ,който много добре отразява зависимостта на медиите от управляващите и “силните на деня”, както и ролята им във формиране на предизборни нагласи на обществото. Освен това, той дава ясна представа за политическата обстановка в страната и е добър документ за бъдещите историци. Браво на автора.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!