Кампания 2011 – скука и моди в онлайн комуникацията

Автор: Марина Кирова

Автор: Марина Кирова

Ако през изборната 2009 година все още беше модерно политиците да имат персонални блогове, то през 2011 малцина поддържат собствено уеб пространство. Ако за предишните (парламентарни) избори са анализирани 32 активни блога на български политици от различни партии, то днес те са драстично по-малко. Собствени блогове, включително като интегрирана секция в официалната си страница, имат само Ивайло Калфин, Симеон Дянков, Атанас Щерев, Борислав Цеков, Мартин Димитров, Надежда Нейнски, Прошко Прошков, Мартин Заимов. Ярка илюстрация на незаинтересоваността на политиците към поддържането на блогове е лидерът на СДС Мартин Димитров, който през 2009 г. имаше по 35 постинга месечно, докато тази година не е писал в уеб дневника си от месец март. Очевидно поддържането на блогове вече не е желан предизборен инструмент в политическия маркетинг.

Изоставяйки обаче авторската си активност в блогосферата, политиците не се отказват от блоговете като инструмент за влияние. В тази кампания те станаха по-активни в неформалните си контакти с гражданите-блогъри. Още по време на изборите през 2009 г. политиците започнаха да се срещат с блогъри, но през 2011 г. тенденцията е все по-устойчива. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, Надежда Нейнски и Прошко Прошков организираха приятелски срещи с блогърите. Меглена Кунева пък се обърна към тях за помощ, когато имаше проблем с личния си профил във Facebook.

Росен Плевнелиев

Прошко Прошков

Видно е, че политиците отдават все по-голямо значение на блоговете. На „гражданската журналистика…. искреният глас на обществото“, както ги определя Росен Плевнелиев. Свидетели сме обаче на промяна в политическата тактика: от опит за влияние чрез блоговете към опит за влияние над блогърите. Техниките стават все по-префинени: от опит за манипулация на съобщението към опит за манипулация на канала за комуникация. Вероятно подобна тактика се счита за по-ефективна. Много по-достоверно би било, ако блогърите, като независими субекти, напишат добри думи за някой политик, изразени под формата на лично мнение.

Блогърите наистина разказаха за срещите си с политиците, публикуваха снимки, резюмираха основните отговори и дискусии. Сравнявайки с изборите през 2009 г., участниците в гражданската блогосфера признават, че тази кампания е много по-семпла и неинтригуваща, скучновата, без силни послания, ярки образи и запомнящи се личностни прояви.

Честно казано тази година не забелязвам много предизборната кампания. Вероятно защото се информирам предимно от Интернет, а за разлика от 2009-та година, когато по интернет се кълцаха самолети с брадви, вървяха трамваи и се вкарваха голове, сега онлайн публиката е като че ли малко пренебрегната от партийните щабове. (Комитата)

Въпреки това обаче, блогърите запазват активната си гражданска позиция и продължават да отправят въпроси към управляващите и към другите партии. Независимо че активно дискутират политиката и предстоящите избори за президент и местна власт, блогърите изразяват разочарование от почти всички представители на политическите сили, без значение от партийната окраска. Разбира се, има и единици блогъри, които директно казват коя партия или кандидат подкрепят.

Доколкото [Росен Плевнелиев, бел. моя] изобщо има шансове да стане президент, аз се боя, че ще допринесе за тази институция колкото Искра Фидосова за парламентаризма. По-добре да дойдат “Комиците”. (Радан Кънев)

Напоследък все по-често се питам дали наистина съм десен човек или само се мисля за такъв. Защото, ако наистина бях десен човек, все щеше да се намери някой десен политически субект да ме представи в управлението. Но такъв не се намира. (Иван Стамболов)

При паметната среща между двамата културисти премиерът на република България награди колегата Арнолд с почетна диплома, с която преди време бе наградил и сам себе си. Двамата мъжкари стиснаха ръце, тупнаха се приятелски по биволските плещи и изкрещяха с все сила девиза на премиера “ДВА МОЗЪКА, ЕДИН МУСКУЛ”. (Сандо)

Калфин е емблема на всичко това, което представлява левица от 2000-2001 г. насам. На конформизма и безпринципността й. На реставрацията на комунистическата номеклатура и мрежите на ДС. На превръщането й в маша на олигархията. (Христо Христев)

Гледахте ли кандидат-президентския „дебат“? Жалка работа, нали? Тримата „Най-харесвани“, санким тримата удобни и доверени на олигархията ни кандидати, които ни ги пробутват, разговаряха така велерчиво – и ни гледаха така мило! …Ще дам отчет на мислите си, които витаеха в главата ми докато гледах постния „дебат“ между тия три кукли на конци. (Ангел Грънчаров)

Друг съществен факт е, че дневният ред в темите на гражданските блогове не кореспондира с този на политиците. Ако политиците говорят за изборни обещания, управленски планове и решения, официални позиции и формулировки, то гражданите се вълнуват от житейски теми и от проблеми, които срещат във всекидневието си. Така например политиците подминават тихомълком темата за безредиците в Катуница, но блогърите се вълнуват от проблема. Авторите в гражданската блогосфера се интересуват и от въпроси, свързани с икономиката и развитието на страната, както и от купуването на гласове по време на избори, от неефективността на МВР по отношение на престъпността и др.

Изключително сериозно негодувание блогърите изразяват към традиционните електронни и печатни медии и специално към липсата на критична гледна точка към политиците – било то управляващи или опозиция. Според някои блогъри все по-силна става тенденцията не само да се прокарва поръчково съдържание в медиите, но и да се правят опити за влияние върху съдържанието в интернет. През годините винаги е имало намеци в тази посока, но вече се появяват и конкретни обвинения за съществуването на платени групи, които пишат по форуми, блогове, Twitter и Facebook със задачата да манипулират посланията в интернет.

И макар да изразяват разочарованието си от личностите от целия политически спектър и от начина, по който традиционните медии ги отразяват, блогърите не се отказват да отстояват своята активна гражданска позиция и да търсят достойните алтернативи и възможности. През тази предизборна кампания самите блогъри са значително по-активни в дебатирането около това кой е най-стойностният кандидат.

Илюстрация на това наблюдение е инициативата на двама блогъри, Иван Стамболов–Sulla и Асен Генов, да организират онлайн дебат между кандидатите за кмет на София в БТА. В тази акция останалите блогъри, а и въобще всички интернет потребители, имаха възможността да изпращат своите въпроси към петимата опоненти, които участваха в дискусията. Дебатът наистина се състоя и се излъчваше по видеоканала на БТА и трябва да се отчете както иновативния подход на блогърите, така и отзивчивостта на присъствалите гости – представляващият „зелените” Цветозар Томов и кандидат-кметовете Георги Кадиев, Прошко Прошков, Николай Пехливанов и Владимир Каролев.

Отново по идея на блогъра Асен Генов и по подобие на известния Обамаметър се създава сайтът PolitiKat.net. Целта на сайта е да съхранява и проследява политическите обещания и становища на различни политици и държавни лица, да отразява сроковете за изпълнение и да отчита дали в крайна сметка обещанията са реализирани. Интересни са секциите „Бойкометър”, „Ветропоказател”, „Истинометър”. Проектът е осъществен с подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

Бойкометър

ГЕРБ-ерският Facebook

Интересен онлайн-формат предложи управляващата партия. Макар че ГЕРБ не са много активни в комуникацията в социалните мрежи, те създадоха собствена социална мрежа azsumza.bg. Новата медия си постави амбициозната задача да служи за директна комуникация с кандидатите за кметове. Идеята е, че всеки може да напише въпрос, мнение по даден въпрос, а също и да получи отговор от съответния кандидат. До този момент проектът изглежда интересен и доста полезен, тъй като се събират различни граждански предложения по конкретни въпроси и региони.

социалната мрежа на ГЕРБ

Обещанието на управляващите е, че и след местните избори хората ще могат да общуват с кметовете в тази платформа. Ако намеренията им се реализират и сайтът не остане просто част от предизборно-кампанийната активност, той би имал безспорен принос към комуникационната политика на властта.

Twitter и политиците – с една идея по-добре

Макар и с бавни темпове, налице е ръст в употребата на най-популярната микроблогинг платформа Twitter. По статистика на Google Ad planer към октомври 2010 г. Twitter ползват около 180 000 българи, уникални потребители. Към настоящия момент българите, ползващи Twitter, са около 200 000 души.

Ако преди година близо двадесет политици са имали автентични профили в Twitter, то днес те са значително повече. Изглежда политическият интерес бавно мигрира от поддържането на собствен блог към поддържането на акаунт в Twitter. Може би защото е по-модерно и по-лесно. Туитите са максимум 140 знака и повечето полици ползват Twitter като канал за линкване към основните материали в сайтовете си. Както и в блоговете на политиците в изборни периоди, и тук комуникацията тече преди всичко служебно и официозно, и предлага основно информация за предстоящи предизборни срещи или участия в медийни дебати.

Голяма част от twitter-профилите на политиците поддържат вяла комуникация, а повечето се списват кампанийно. В контекста на онлайн комуникациите можем да окачествим подобен подход като сериозна стратегическа грешка.

Пример за кампаниен парадокс е Меглена Кунева. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. тя създаде профил @MeglenaKuneva. За участието си в сегашните избори като независим кандидат за президент тя има нов профил – @KunevaMeglena.

2009

2009

2011

2011

Трябва да се отбележи, че подобни профилни дублажи не са препоръчителни в онлайн комуникациите, защото по този начин аудиторията се разфокусира и дезориентира. Доказателство за това е фактът, че профилът на Меглена Кунева от 2011 г. се следи от близо 100 души, докато този от 2009 г. – от 600 души. Това са 600 потенциални избиратели, които са били заинтересувани от посланията й преди две години и вероятно биха били съпричастни към каузата й и сега.

В този контекст позитивен пример е кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин. В продължение на години той периодично списва twitter-профила си и макар често туитовете да са препратки към статии в блога или сайта му, те създават усещането за комуникационна стабилност и последователност на политика. По време на предизборната кампания обаче Калфин ползва профила си не само да лансира своята визия и стратегия за решение на проблемите. За разлика от другите основни претенденти за президентския пост, в Twitter той активно атакува основния си опонент в лицето на Росен Плевнелиев и иронизира Бойко Борисов и ГЕРБ.

twitter на Ивайло Калфин

С добър тон в twitter-сферата влезе в началото на предизборната кампания и кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Основните му послания са свързани с платформата и идеите му като кандидат-президент, както и с предизборните срещи и медийни участия. Той не коментира изявите и поведението на конкурентите си. Като цяло, екипът му предлага относително адекватен комуникационен подход за употреба на социалните мрежи. При Плевнелиев, както и при повечето политици, посланията в различните онлайн платформи са взаимосвързани и препращащи едни към други, но кандидатът на ГЕРБ предложи и едно нововъдение – QR четец, през който може да се следи кампанията от смарттелефони. Друга отлика с конкурентите му е предварителното съобщение от страна на екипа му, че туитовете, написани лично от него, ще са специално обозначени – подход, който можем да определим като форма на зачитане и честност към аудиторията.

Активен в Twitter е и кандидатът за президент на СДС Румен Христов. Както и Калфин, той също си позволява нападки към управляващите, но много по-рядко. С участието си в онлайн платформата Tumblr Христов обаче внася нов момент откъм разнообразие в ползването на новите медии.

Като активни в Twitter можем да посочим и кандидатите за кмет на София – Георги Кадиев от БСП и Прошко Прошков от „Синята коалиция”. И двамата имат опит и като блогъри. За разлика от Кадиев, обаче, който звучи по-официално, служебно и дистанцирано, Прошков използва по-неформалния, приятелски и непосредствен изказ, присъщ на общуването в Twitter.

Настоящият кмет и кандидат-кмет от ГЕРБ Йорданка Фандъкова изостава в онлайн комуникациите. По-странен факт е, че Владимир Каролев, кандидат-кмет от НДСВ, който има профил в Twitter, не го използва по време на кампанията.

Като цяло, кандидатите за президент и за кметски постове налагат позитивен тон на комуникация в Twitter, предлагайки своята визия и решение на проблемите, без да отправят дискредитиращи нападки, обвинения и компромати към опонентите. Изключение прави Ивайло Калфин. Вярно е, че при предишните избори всички опозиционни партии активно водеха негативна кампания срещу управляващата тройна коалиция, но в тази кампания и специално в Twitter Калфин е този, който наравно с аргумента „за“, ползва и аргумента „против“.

Налице са и политици като Симеон Дянков, Кристалина Георгиева, Антония Първанова, които също имат активни профили, но те ползват Twitter основно като допълнителен канал за транслиране на съдържание от една базисна платформа-информационен носител – обикновено това е техният сайт.

Разбира се, персонализираната комуникация през микроблогинг платформата Twitter не е задължителна, нито е и панацея. Но изключителното й предимство е, че в днешната технологична ера тя е много добро средство за бърза и директна връзка както с активните и дейни гласоподаватели, каквито най-често са twitter-потребителите в България, така и с медиите. Защото много медии следят профилите на политиците и техните туитове стават поводи за breaking news. Пример е активно туитващият външен министър Николай Младенов, чиито туити се четат от различни чуждестранни журналисти, работещи в белгийски, македонски, американски, ирански и др. медии. Впрочем, самият Младенов използва микроблогинг платформата не само да изрази позиция или апел от името на Министерството на външните работи, но и отговаря на въпроси, зададени му от различни български граждани.

Граждани и политици в Twitter - ще се срещнем … някой друг път

По по-различен начин стоят нещата с гражданските акаунти в Twitter. Нужно е да направим уточнението, че много от активните блогъри са и активни twitter-юзери и позицията им е аналогична. Спецификата на twitter-комуникацията обаче им дава предимството на бързо и гъвкаво общуване и на лаконично репликиране. Статистиката сочи, че 90% от туитовете се пишат от едва 10% от потребителите. Най-активните потребители се познават ако не лично, то поне задочно чрез писанията си, и по този начин формират едно микро-общество.

Както наблюдаваме и при гражданските блогове, и в Twitter дневният ред на гражданите е много по-различен от този на политиците, а стилистиката на общуване е много по-непосредствена, неформална, без задръжки, понякога с хумор и ирония, а понякога и със сарказъм и откровено хейтърство.

Гражданите активно коментират предстоящите избори и случващото се в обществено-политическия живот. Дебатите, изявите и обещанията на кандидатите за президент и за кметски постове са обсъждани критично и безжалостно – понякога с конкретни аргументи, понякога – без, но много често с хумор или ирония.

Грозев

Комитата

beer2beer

Те не се притесняват да изразят позицията си, дори когато тя е в противовес на общопритетата партийна линия или е неудобна за управляващите политици. Задават въпроси, които традиционните медии, по една или друга причина, не повдигат.

nervnata_a

Иван Бедров

И са изключително критични към медиите, особено към телевизиите. Считат, че управляващите твърде силно ги контролират и правят опити за вмешателство в редакционното съдържание. Дискутират обстойно теми от широк обществен интерес – събитията в Катуница, присъединяването на България към Шенген, икономически теми, МВР, автокомпроматната война Цветанов-Плевнелиев… Все въпроси, които или не намират място в twitter-статусите на политиците или пък не намират адекватен отговор.

С други думи, в Twitter граждани и политици ще се срещнат на някои други избори…

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!