Предизборната употреба на Twitter и Google+

22 октомври 2011, Автор: Юлиан Борисов
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Юлиан Борисов

Автор: Юлиан Борисов

Барак Обама набра популярност и над половин милиард долара по време на предизборната си кампания през 2008 г. Той показа, че интернет е едно наистина значимо пространство, в което все пак влизат и хора с мнение, и политически активни граждани. Немалко материали се изписаха по време на кампанията и след нея. Тази кампания и резултатите от нея са своеобразен „крайъгълен камък” или актуализация на политическото мислене и действие, така че то адекватно да възприеме неизбежното социално и политическо значение на Мрежата.

Какво се случва у нас? Президентските и кметските кампании като че ли биват обединени от нагласата към конкретни партии. Съответно изявленията на кандидатите понякога са проява точно на тази тяхна еднопартийност.

Политиците отново се обръщат с визии за развитието на младите хора. Именно от тези млади хора понастоящем се състои голяма част от потребителите на различни социални мрежи в интернет. Дали кандидатите ги намират и общуват с тях там, където комуникацията се случва лесно? Значимостта на употребата на различни мрежи онлайн е предварително ясна, но пък си заслужава да се помисли върху самата употреба.

Twitter

Основната услуга, около която е оформен Twitter, са бързите и кратки съобщения онлайн. Писането им (tweet), след това четенето им плюс евентуален отговор (retweet) и контактите между писането и четенето представляват най-общо тази мрежа. Самата семплост на съобщенията (предвид ограничението от 140 символа – почти колкото в едно текстово съобщение през SMS) обуславя бързината на услугата – от писането, до четенето и отговора.

Доскоро мобилният интернет в България беше нещо рядко и скъпо като услуга. Приблизително от 2009 г. насам нещата се промениха, като че ли доста рязко, и набраха скорост почти в синхрон със световните тенденции. Защо обаче говорим за мобилен интернет и каква е връзката с политиката? Ще стане ясно след като се запознаем с някои любопитни данни.

Резултатите на различни изследвания ясно обобщават следното: половината потребители на Twitter влизат в профила си през мобилно устройство, както в САЩ (където е най-големият дял на Twitterпрез 2010 г. там са буквално половината от twitter-потребителите ), така и на световно ниво. Това говори достатъчно за обвързаността на tweet-общуването с достъпа до мобилен интернет; за значимостта на наличието на такава услуга за употребата на Twitter. Също толкова важно, разбира се, е и притежанието на мобилно устройство, което позволява достъп до интернет. Такива са преносимите компютри, т.е. лаптопи и ноутбуци, таблети, смартфони и други, като най-практичният вариант е „умният“ телефон. Той е онзи необходим предмет, който взимаме наред с документите и портфейла си. А делът на смартфоните у нас е 14% за първото тримесечие на 2010 г. и 27% година по-късно. Разбира се, далеч по-малък дял от собствениците на устройството реално използват всички преимуществата на смартфона.

В българския случай данните се различават от тези за САЩ и за други по-развити пазари – едва 3% от българите влизат в интернет през мобилния си телефон, при все че 18% от клиентите на трите мобилни оператора ползват мобилен интернет . Ползващите Twitter през юли 2011 г. са 10,7% от ползвателите на интернет у нас (малък дял спрямо този на фаворита Facebook, който в момента има дял от 30,88%).

Дотук става ясно, че разположението на Twitter във виртуалното всекидневие на българина е някъде на границата – все още „навлизащ”, но неразкрил потенциала си продукт. Със сигурност обаче вече е в по-добри позиции, отколкото през 2010 г. и назад. Същият този продукт в други страни има амбицията да замени SMS (shortmessageservice/system) със собствена система за кратки съобщения. Това би излязло по-евтино на потребителите, избрали тарифни планове с включен интернет трафик. Пречки за усвояването на такава ефикасна система са главно дефицитите във информираността и в разбирането по отношение на информационните технологии и тарифиране. Съответно потребителят остава да се любува на картинки, коментари, последни „новини” и препратки в портала за общуване Facebook.

jb-twitter-access-1
jb-twitter-access-2

От всичко казано става ясно, че употребата на Twitter от кандидатите за президент едва ли има за цел насочено таргетиране на гласоподаватели в тази мрежа. По-скоро се търси ефект от самото присъствие на кандидатите и в това сегментирано пространство. Чисто количествено погледнато, засилена употреба на Twitter има в единични случаи. Страниците, през които се публикуват съобщенията, в най-голямата си част са отделните индивидуално избрани интерфейси, например – Tumblr, Twitterfeed, Networkedblogs и др., а значимо натрупване има най-вече при употребата на Facebook. От всичко това личи, че целенасочена употреба на Twitter практически липсва. Има само желание за присъствие в поредната платформа.

По отношение на насочеността на самата информация, която се сервира в Twitter, можем само да потвърдим горната теза. Преобладаващата част от съобщенията всъщност са препратки към други сайтове, както и към медийни публикации, клипове и снимки. Над 80% от туитовете предлагат именно такова съдържание. По този начин Twitter се превръща в поредната медия, „отразяваща” новините около кандидатите.

Използвайки така полезната автоматизация на редица действия, една и съща информация има възможност да бъде споделена без особено усилие на различни страници, т.е. да навлезе в различни зони и различни социални мрежи. А това е от полза най-вече на онези кандидати, които все пак са намерили смисъл в присъствието онлайн.

jb-twitter-presidents-2011

jb-twitter-mayors-2011

Google+

Около Избори 2011 характерно за отношението към тази млада мрежа е откровената липса на интерес от страна на българските кандидат президенти към дори минималното количество евентуални избиратели, които биха могли да бъдат привлечени през този нов канал. Българското присъствие Google+ е наистина символично (13 387 потребители от България, 16 октомври 2011 г.). Оттук и практическият смисъл на правене на кампания в тази мрежа засега лесно се губи. От водещите кандидати за президент и за кмет всъщност никой не е обърнал внимание на Google+, освен Росен Плевнелиев. Сред 30-тината му постинга има новини за споделени снимки и препратки към други сайтове с новини и видео клипове. На два пъти самият той се е обърнал към последователите си с пожелания за приятна седмица. Освен факта на самото присъствие в новата мрежа, Плевнелиев се е опитал да осъществи и някакъв спонтанен контакт, като наред със споменатите пожелания присъстват и коментари под чужди мнения.

В един друг случай – на Георги Кадиев – постинги изобщо няма. Трудът, който е вложен в профила на кандидата за кмет от БСП, се състои в обновяване на снимката на профила. Вероятно още с влизането си в тази мрежа Кадиев не е бил очарован от нея.

Google+ си поставя за цел да не повтаря грешките на Facebook по отношение на масовия спам. Ограничава потребителите да се свързват само с познати лица (което, впрочем, е една добра практика и в LinkedIn). Оформя мрежа около отделната личност. А доколко информацията, предназначена за свободен публичен достъп, споделяна в Google+ може да е и с политически приоритет, е тема, чието развитие предстои да се наблюдава.

Изводите

Многобройните срещи и разговори на редица кандидат президенти с известни блогъри, осъществени в хода на кампанията, показват, че политиците си дават сметка що за ресурс притежават точно тези граждани. Те са онлайн проекцията на явлението, наречено „създатели на мнение”(opinion makers). В конкретните примери у нас кандидатите за президентския пост явно са решили, че е по-важно техните идеи да обикалят виртуалното пространство през трета страна, отколкото от първо лице. Затова и присъствието в своеобразния „кратък” блог Twitter и в още зелената мрежа Google+ свидетелстват за няколко неща:

  • Стандартните медии все още са предпочитани като канал за отправяне на послания. Политическите лидери като че ли не желаят да рискуват с насочена онлайн кампания, въпреки различните опити за присъствие тук и там;
  • Все още не се отдава сериозно значение на различните социални мрежи онлайн като пространство, в което се формира политическа нагласа;
  • Групата от потребителите на Twitter и Google+ е все още слабо примамлива хапка за повечето политици у нас;
  • Докато потреблението на мобилен интернет не нарасне още, употребата на Twitter няма да се увеличи до степен, че да привлече сериозно вниманието на политическите кръгове;
  • Google+, мрежата, центрирана около личността, засега не представлява интерес в плана на политическата комуникация;
  • Употребата, неупотребата и злоупотребата – във всички тях е вкоренена „употреба”. Що се отнася до политиката, внимателното боравене и с трите производни понятия е наложително. Всяко от тях може да бъде както полезно, така и опасно. Безплатната услуга, предлагана от съвременните социални медии, използвана внимателно, единствена има потенциала да насърчи разширяването на аудиторията, особено ако имаме предвид мултиплициращия й ефект. Неупотребата в настоящия контекст само утвърждава една представа за липсваща иновативност.

Финална сцена

Кандидатите флиртуват с народа по сбирки и раздумки и изникват по заведенията (на входа на едно централно заведение в София – два плаката на ГЕРБ, а отдолу се подава крайчето на менюто; с кафето поднасят и две сини пакетчета захар с логото на ГЕРБ; на изхода Плевнелиев се усмихва от една картичка, което се оказа практика и в други заведения), а виртуалното социално пространство вече е поръчано от политическите кръгове, но… поднесете го само като лека гарнитура, моля.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!