Въведение: анализът и неговият контекст

29 февруари 2012, Автор: Орлин Спасов
Публикувана в Годишен доклад 2011

Годишният доклад на фондация „Медийна демокрация” (ФМД) за 2011 г. е изготвен от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг (ЛММ). Лабораторията работи в рамките на фондацията от самото ѝ създаване през 2007 г. и в предишни периоди представяше обобщените си годишни доклади, експериментирайки с различни форми на поднасяне на резултатите. Така например в края на 2009 г. бе проведена годишна конференция на фондацията, като изказванията на участниците, както и най-важните части от дискусиите, бяха заснети и след това монтирани в това, което се превърна в първия за България официално издаден видеосборник (Медиите и властта, 2010). В началото на 2011 г. наблюденията за 2010 г. бяха представени на пореден годишен форум на ФМД и после публикувани в по-разгърнат вариант в книгата Медиите и политиката. Тя излезе на български и на английски език. Английския превод позволи на ФМД да разшири и отвъд националните граници кръга на читателите, към които адресира резултатите от дейността си. Така фондацията се опитва да запълни определени дефицити и да откликне на сериозното търсене на анализи и данни за българската медийната среда сред чуждестранни експерти, неправителствени организации и университети.

След президентските и местни избори, проведени през октомври миналата година, ФМД публикува обобщаващ доклад на ЛММ Медиите и избори 2011, изпробвайки нова форма на представяне: кратки, авторски, тематично фокусирани доклади, богато илюстрирани с визуализирани данни, обединени в обща тематична рамка. Успешният прием на тази по-комуникативна форма на поднасяне на информацията, където не хомогенността на цялостния доклад, а акцентът върху индивидуалните гледни точки бе водещ мотив, ни насърчи да приложим същия подход и към настоящия годишен доклад. Той не претопява индивидуалните гласове на анализаторите в еднообразен експертен дискурс, а запазва стиловото разнообразие на авторите, като, разбира се, същевременно се придържа към общо споделяни методологически и структурни стандарти. Ето защо годишният доклад за 2011 г. прилича повече на пъстра мини-книга, на кратък сборник, съставен от множество индивидуални експертизи.

Докладът се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, идващи както от авторитетни международни организации, така и от утвърдени български неправителствени организации. През януари 2012 г. бе публикуван докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., в който България заема 80-то място в индекса на свободата на пресата, отстъпвайки с девет позиции надолу спрямо 2010 г. България е класирана последна от страните в ЕС и поделя мястото си в класацията със Сърбия, Чили и Парагвай. От страните в региона на Югоизточна Европа по-добри от тези на България са позициите на Гърция (70), Хърватска (68), Босна и Херцеговина (58), Молдова (53), Румъния (47), Словения (36). Докладът подчертава, че в България липсва политическа воля за справяне с нарушенията на медийната свобода (Reporters without Borders 2012). Анализът на „Репортери без граници” специално отбелязва целенасочените атаки и заплахи срещу журналисти в България като един от ключовите проблеми на медийната среда в страната (пак там).

Експертите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които наблюдаваха провеждането на президентските и местни избори в България през 2011 г. на свой ред диагностицираха редица проблеми. Сред тях например е констатацията, че налагането на практически изцяло платени форми на медийно отразяване на изборите води до почти пълното изчезване на собствено редакционните гледни точки и журналистически коментари, свързани с кампанията (вж. Organization for Security and Co-operation in Europe 2011).

През 2011 г. към критиките на състоянието на българските медии и зависимостта им от властта се присъедини и бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю. В статия, публикувана през ноември в англоезичния седмичник The Sofia Echo Пардю отбеляза: „Демокрацията направи крачка назад на последните президентски и местни избори в България. Предизборната кампания в тази страна член на НАТО и ЕС извади на показ тревожно намаляване на свободата и независимостта на печатните и електронни медии, както и политическо изнудване на всички нива” (Pardew 2011).

Авторитетни експерти по медиите в Югоизточна Европа също коментираха състоянието на българската медийна публичност през 2011 г. Матиас Барнер например отбеляза в свой анализ за фондация „Конрад Аденауер”, че в България, така както и в някои други страни в региона, лесно се формират „алианси между политиката, медиите и сферата на бизнеса” (Barner 2011: 69). За Барнер „пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт” (пак там).

Критичен към развитието на медийната среда у нас бе и Марк Майнардус, директор за България на фондация „Фридрих Еберт”. Според него интересът и позитивните оценки в българските медии за запазени предимно за премиера Бойко Борисов, докато в същото време медиите много по-слабо отразяват дейността и мненията на опозицията; вместо това те най-често „препредават безкритично позицията на правителството” (Tsekova 2011).

През 2011 г. редица местни организации като Български хелзинкски комитет, Асоциацията на европейските журналисти в България и много други също на свой ред присъединиха гласовете си към критиката на медийните развития в България. Именно големият брой и разнообразието на критичните гласове, идващи от различни адреси, са най-сериозният знак за наличието на продължаваща криза в българската публична сфера. През 2011 г. чуждестранните и българските коментатори продължиха дългата поредица от критики на размиването на границите между медиите и властта, изказани през 2010 г. (Спасов 2011), и ги задълбочиха.

На този фон много основни проблеми (извън вече изброените) останаха неразплетени и през 2011 г.: неясната собственост и финансиране на редица медии, неуреденият статут на политическата реклама, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара и т.н. През 2011 г. се разразиха и истински войни между различни конкуриращи се медийни групи. Големи редакционни и финансови ресурси бяха впрегнати за очерняне на конкуренцията. Това неизбежно води до балканизация на българския медиен пейзаж с всички негативни последици за публиката, която разполага с все по-ограничен достъп до качествено и независимо медийно съдържание. Ето защо анализите и критиката към медийната среда не са самоцелни. Те са мотивирани от желанието за нейното подобряване.

Така както и през последните няколко години, мониторингът за 2011 г. бе любезно подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Тази подкрепа ни позволява да поръчваме изготвянето на Медиен Индекс, който единствен в страната предлага картина на отношението на основни медии към най-значимите български политици и институции. Изготвянето на Медийния Индекс се извършва в сътрудничество с агенция „Маркет Линкс”, с която работим от самото създаване на ФМД. Бих искал специално да благодаря на екипите на тези две институции за чудесната съвместна работа.

Орлин Спасов
Изпълнителен директор
Фондация “Медийна демокрация”


Източници

Спасов, Орлин (2011). „Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?” В: Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, фондация „Конрад Аденауер”.

Barner, Matthias (2011). Free, but not Independent. The Role of the Media in Southeast Europe. KAS International Reports 11/2011.

Organization for Security and Co-operation in Europe (2011). Bulgaria’s October elections characterized by respect for rights and freedoms, but allegations of vote-buying underscore need for reform. OSCE: Office for Democratic Institutions and Human Rights.

Pardew, James (2011). Democracy in Bulgaria. The Sofia Echo.

Reporters Without Borders (2012). World Press Freedom Index 2011-2012. Paris: Reportes Without Borders.

Tsekova, Marina (2011). Heftiger Eingriff in die Medienfreiheit. [Интервю с Марк Майнардус]. DW-World.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!