Медия на крачка от Апокалипсиса: радиото през 2011 година

29 февруари 2012, Автор: Георги Савчев
Публикувана в Годишен доклад 2011

През 2011 г. ключовите събития за радиото по-често се случваха извън него, или поне извън рамката на програмата. Старата електронна медия беше по-забележима и важна в съставните си части – технология, звуково послание, конкретен приемник, слушателски навици. Радиото беше „разглобено”. За пристрастния слушател 2011 г. е травматична, най-вече заради сбогуването с Дойче веле (DW), но за случайния – интригуваща, с нетипични събития.

Сътресения от XIX век

През януари политическият живот в България загатна за странна „реабилитация” на Старата медия: сътресенията около разпространените от вестник Галерия и партия РЗС записи на висши представители на властта бяха провокирани от изцяло звукови послания. Съмненията около автентичността на записите също бяха в полето на „класическия” медиен маньовър – монтажа, сглобяването на диалог, театъра на гласовете. YouTube – медия от ХХI век, трябваше да приютява гласове от телефон – медия от XIX век.

Визията, а и новите медии за кратко бяха безсилни пред реплики от типа: „Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак”, „Добре. Бойко да подскочи. Той беше казал аз да се оправям. Така че ще се оправям”, „Отврат са… Отврат са, слушат ме, не ми дреме на жилетката”. Почти като в позабравено talk show на признанието.

Сивото радио

Два месеца по-късно конкретен радиоприемник имаше ключова роля в екстремна ситуация. На 23 март 28-годишният Стефан Стефанов взема заложници в банков клон в Сливен. В помещението няма телевизор, а похитителят стреля по мониторите на компютрите. Интернет връзката е прекъсната. Медията, от която 28-годишният мъж научава за рецепцията на действията му, е сив радиоприемник.

В деня след нападението (24 март) премиерът Борисов назова и конкретна станция: „Тъй като похитителят слуша радио Фокус, сега, понеже го е страх да се предаде да не го застрелят, ако ме чува, дал съм изрични указания – предаде ли се така, както законът повелява, ‘дет се вика, един шамар няма кой да му удари”.

Какво звучеше в ефира през екстремните 40 часа? Програма „Хоризонт” на Българското национално радио беше най-издръжлива през нощта (bTV, Нова телевизия, Дарик радио приключиха с извънредните си емисии в първите часове на 24 март и препратиха будните потребители в сайтовете си). Изключително важно беше уточнението и на водещата на предаването „Нещо повече” Юлиана Стоянова, че „както служителите на МВР, така и медиите се учат на терен в момента как се отразява подобно събитие” след наивната реплика на бившия главен секретар на МВР Валентин Петров: „обикновено полицията в такава ситуация е подложена преди всичко на един медиен натиск”.

На 24 март вечерта, след освобождаването на заложниците, в ефира на радио Фокус дойде ред и за „по-смели” въпроси. Водещият на „Това е България” попита председателя на Управителния съвет на Инвестбанк Диана Младенова и експерта по сигурността в Столична община Иван Бояджиев какво биха казали на 28-годишния похитител. И ако въпросът не е особено уместен за конкретната ситуация и (най-вече) медия, отговорът на Иван Бояджиев е „впечатляващ”: „…Но ето, че той не се предава. И това много ми е интересно – заплашва, че ще се самоубива. Ми като иска да се самоубива, досега трябваше да го направи. Явно той плаши, че ще се самоубива, за да може да изкара още някои, така, привилегии за себе си за в бъдеще…”. Подобни реплики звучаха в ефира, докато похитителят беше останал сам в банката, а (бивши) полицаи даваха съвети на журналистите колко трябва да се премерени в материалите си.

Сбогом на патриарсите

Но дори „реабилитирана” в нетипични казуси като „заложническата драма” и „Тановгейт” антропологията на слушане премина и през своите кризи, най-голямата от които е раздялата на българския слушател с Дойче веле. От 1 юли DW напусна софийския УКВ ефир: мотивът за предсрочно прекратяване на лицензията за радиодейност е „новата глобална стратегия на DW, според която акцентът на световната медия се премества върху развитието на другите перспективни формати – телевизия, онлайн и мобилни медийни продукти” (протокол № 29 от редовно заседание на СЕМ – 07.06.2011 г.).

Няма как оттеглянето на Дойче веле от FM скалата на София да не предизвика тревожност в пристрастния слушател: отнемеш ли рамката на класическата медия, особено при толкова авторитетна радиостанция, рискът от виртуална маргинализация е твърде висок. Затова и уверенията за договорени фрагментарни компенсаторни пространства: телевизионни и радио формати за български партньори, информационен портал, агресивно популяризиране във Facebook, към момента не са успокояващи. Травматичните сюжети около ефирните сбогувания на Свободна Европа, ВВС и RFI с българската аудитория допълнително провокират притеснителни аналогии.

В различните периоди от своето съществуване т.нар. „чуждестранни радиостанции” предлагаха важни и разпознаваеми за аудиторията алтернативни визии: за свободен свят (през „Студената война”), за плурализъм и демокрация (през 90-те) и за професионална журналистика (в последните години от ефирното им битие). Ако DW оцелее онлайн в български контекст, отново ще разполага с конкурентна визия – на пътеводител за професионална журналистика в мрежата. Но българската радиопубличност губи при всички възможни сценарии на развитие.

Телевизия в етера

Кризите на Старата медия проличават и в изобретяването на нетипичен за българския ефир формат: телевизия в радиото. През 2011 г. bTV и Bulgaria On Air
интегрираха значителна част от своето телевизионно съдържание в собствени радиостанции. На мястото на „таблоидното” Contemporary Hit Radio PRO.FM започна излъчване bTV Radio, а вместо „парти радиото на България” (за електронна музика) Алфа зазвуча Bulgaria On Air, „която е в тясна връзка” с едноименната телевизия. За разлика от звуковия прецедент от януари с компрометиращите записи, при който (макар и за кратко) технологията провокира допълнително „затопляне” (по Маршал Маклуън) на радиото като медия, при феномена „телевизия в етера” наблюдаваме обратен процес – чрез лекотата на технологията от студена медията става ледена. И един от най-важните компоненти в радиопрограмата – силната, персонална публицистика, принадлежи почти изцяло на визуалната медия.

На крачка от Апокалипсиса

През 2011 г. наблюдавахме и един изключително анекдотичен случай, отново провокиран от архаични медийни практики. По късите вълни летеше предупреждение на български: „Денят на Страшния съд е 21 май 2011”.

В САЩ „Апокалипсисът” на Family Radio привлече дарения от милиони долари. Забавните библейски изчисления на Харолд Кампинг, един от създателите на базираната в Оукланд (Калифорния) радиостанция, намериха последователи из цял свят заради емисиите на 48 езика. У нас радиоапокалипсисът беше лишен от травматичност, защото твърде малобройна аудитория знае за емисиите на български на Family Radio. Какъв е механизмът на примамката? Програмата на Family Radio е като създадена за апарат от средата на миналия век, положен в хола на многолюдно семейство. Програмата не разчита на динамични рубрики, а на отдавна забравен жанр като беседата. Музикалните паузи са сведени до минимум.

Медийното вълнение, повишеното внимание на световните агенции и на популярните новинарски сайтове към радиоапокалипсиса доказаха, че флиртът с класически средства действа. На глобално и локално ниво медията на звука не само не губи потенцията си, а и случайни херои я използват като генератор на отчаяни ексцентричности. И надеждите за края на света ще звучат в ефира и през 2012 г.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!