Отношението към политици и институции в пресата през 2011 година: поглед към седем национални всекидневника

29 февруари 2012, Автор: Орлин Спасов
Публикувана в Годишен доклад 2011

Изготвеният от агенция „Маркет Линкс” по поръчка на ФМД годишен Медиен индекс (виж приложението към настоящия доклад) е уникален с това, че единствен в България предлага наблюдение на динамиката на отношението на медиите към водещи политически лица, партии и ключови институции. Последното издание на Медийния индекс предлага сравнение между аналогични периоди на 2010 и 2011 г. Обект на наблюдение са седем национални всекидневника: 24 часа, Труд, Дневник, Монитор, Новинар, Сега, Стандарт. Общият брой на регистрираните информационни материали за периода е 24 249.

Лицата

И през 2011 г. премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер с количествено присъствие в наблюдаваните медии, изразено в брой информационни единици. Предимството му пред всички останали политически лица е огромно. С броя споменавания (5265) Борисов изпреварва 2.7 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов (1896). Въпреки голямата разлика между Борисов и останалите политици, премиерът се споменава 20% по-рядко, отколкото през 2010 г. Това се случва за първи път от идването му на власт. Причината до голяма степен се дължи на проведените през 2011 г. избори. Много от политиците, участващи пряко в тях в ролята на кандидати, рязко повишават видимостта си в медиите, „отнемайки” от информационното пространство на останалите. През 2011 г. Цветан Цветанов губи около 37% от присъствието си в медиите. Същото се отнася за другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, който е лишен от 29% от предишното им внимание. Въпреки това през годината Борисов, Цветанов и Дянков категорично остават най-споменаваните в пресата лица. Отиващият си президент Георги Първанов на свой ред „инкасира” 35% редуциране на медийното покритие. Голяма част от останалите политици, които не се кандидатират на изборите, като Сергей Станишев, Ахмед Доган, Иван Костов, Мартин Димитров и др. също намаляват степента на своята видимост в медиите, макар и в по-малка степен, което се дължи отчасти и на общото им по-слабо отразяване.

Така свръхдоминацията на Борисов и силното медийно присъствие на ключовите фигури от ГЕРБ остават решаващ фактор, но през 2011 г. вече нямат същия сумарен количествен израз както в предишни периоди. Ефектът на свиване е произведен най-вече от периода на предизборната кампания, когато медиите се насищат с информация за многобройните кандидати, но не е ограничен единствено до него. На преден план се появяват фигури (като Меглена Кунева), които имат потенциал за пренареждане на информационните йерархии, привличайки силно вниманието на медиите към себе си и извън конкретната рамка на кампанията.

Освен поддържането на традиционно голяма дистанция между себе си и останалите политически фигури в плана на интензивност на присъствие в медиите, през 2011 г. Борисов успява значително да увеличи тежестта си и в друга категория: групата на субектите, които най-често изразяват отношение в медиите. И тук той остава абсолютен лидер, като дори успява да изрази отношение в 25% повече информационни единици (1551), отколкото през 2010 г. Това на практика означава, че Борисов не само пасивно присъства в медиите като най-споменавана и коментирана фигура, но че съумява в най-голяма степен да използва средствата за информация за пряка комуникация на политически идеи. В мащаба на изразено отношение той изпреварва три пъти лидера на най-голямата опозиционна партия БСП Сергей Станишев (543). Обемът на произвежданото от Борисов мнение в медиите надхвърля и това на цели партии: БСП (660), ДПС (427), ГЕРБ (313 информационни единици).

Медийният рейтинг (изразяващ отношението между публикации с позитивно и с негативно отношение) при Борисов остава подчертано положителен. Рейтингът му през 2011 г. се движи между 1.5 и 3.3 пункта, т.е. положителните публикации за него са средно 2.2 пъти повече от негативните. Основните печатни издания, тези с най-голяма тежест, запазват позитивното си отношение, познато от 2010 г. По-критичен е станал само в. Сега, а Новинар и Дневник, които преди са били позитивни, през 2011 г. като цяло са по-скоро неутрални, което е индекс за охлаждане на отношението им към премиера.

Медиите до голяма степен са непостоянни в отношението си към Цветан Цветанов и Симеон Дянков. През 2011 г. рейтингът им е ту положителен, ту отрицателен, следвайки траекторията на техни конкретни политически изяви. Средният медиен рейтинг на Цветанов за годината е отрицателен (-1.9). Така Цветанов губи позитивното отношение, което влиятелни издания са имали към него през 2010. Най-отчетлива е промяната в Труд (вече с подчертано негативно отношение) и в 24 часа (от позитивно към неутрално). Дневник, Сега и Новинар също са станали още по-негативни към Цветанов. Само Стандарт и Монитор са запазили непроменено позитивното си отношение. Рейтингът на Дянков като цяло е положителен, макар и не особено категорично изразен (1.3). Дянков успява леко да „затопли” отношението на изданията към себе си в сравнение с предишния наблюдаван период, като това се отнася особено за Стандарт. Като цяло отношението към Дянков остава в зоната на неутралните оценки, с тенденция за придвижване в позитивна посока.

Докато в последната година от мандата си президентът Първанов успява да запази за себе си като цяло неутрално и леко позитивно отношение на пресата, и има положителен годишен рейтинг (1.5), Сергей Станишев и Ахмед Доган продължават да акумулират негативно отношение и не успяват да променят нагласите на медиите. Нито едно от анализираните издания няма положително отношение към тях през 2011 г. Дори Монитор, който единствен през 2010 г. е бил с позитивна нагласа към Доган, през 2011 г. променя отношението си към неутрално-негативно. Средногодишният медиен рейтинг на двамата опозиционни политици е отрицателен: Станишев (-3.0), Доган (-4.5). Към тази група лидери се присъединява и Волен Сидеров. За един сравнително кратък период от време медиите забележимо променят отношението си към него в силно изразена негативна посока. За изданията той вече е по-неприемлив дори от Доган.

Партиите

Благодарение на изборите, 2011 г. бележи засилване в медийното отразяване на дейността на партиите. Тази тенденция до известна степен компенсира по-слабата видимост на много от основните партийни лидери, които не издигат кандидатурите си в хода на изборите, както и намаляващия интерес на медиите към някои важни институции (виж по-долу). Най-добре изразен е възходът при ГЕРБ (добавено 25% медийно присъствие), но същото развитие отчетливо се наблюдава и при всички останали партии, особено при БСП (24% повече споменавания в изданията). Въпреки засиленото внимание към партиите обаче, нарастването на интереса не води до съществено подобряване в начина, по който медиите представят информация за тях.

На фона на 2010 г. ГЕРБ успява леко да подобри отношението на изданията към дейността си, но като цяло то остава в зоната между негативното и неутралното. Единствен Монитор има позитивно отношение към партията на премиера. Средният медиен рейтинг на ГЕРБ е отрицателен (-2.0).

Цялостното подчертано негативното отношение на пресата към партиите се вижда още по-ясно при останалите политически формации. БСП и ДПС не успяват да спечелят симпатиите на изданията и остават изолирани в рамките на общо негативно отношение към тях. Средногодишният им рейтинг е подчертано отрицателен: БСП (-3.8), ДПС (-3.2). Същото може да се каже за „Синята коалиция” (-2.0) и особено за партия „Атака”, чийто годишен медиен рейтинг показва тежък превес на негативните публикации за организацията (-10.4).

Институциите

Ако партия ГЕРБ бележи възход на присъствието си в медиите, но не успява да постигне позитивно отразяване, през 2011 г. правителството на Борисов има с 34% по-малко споменавания в наблюдаваните издания в сравнение с 2010 г. В периода около самите избори (септември и октомври) кабинетът достига положителен рейтинг от 1.3 (съответстващ на 1.3 пъти повече позитивни материали). В периода непосредствено след изборите обаче правителственият медиен рейтинг пада рязко и става негативен (-2.4). Средният му годишен израз е отрицателен (-1.6). Въпреки това като цяло за годината кабинетът успява леко да затопли отношението към себе си във влиятелни издания като Труд, 24 часа и Стандарт, като го прави по-малко негативно спрямо 2010 г.

Най-големите губещи в битката за вниманието на медиите са парламентът (57% по-слабо отразяване) и МВР (54% по-слабо отразяване). И ако спадът в информационното присъствие на МВР до известна степен би могъл се обясни и със собствени политики на ведомството, което желае негови действия да не бъдат прекалено медийно експонирани (след поредицата скандални видеозаписи от арести, свързани с излишна употреба на сила, с полицаи, снимащи се за спомен при акции и др.), драстичният спад на интереса към работата на народното събрание е наистина тревожен симптом. Той е знак за кризата на доверие в тази ключова институция на представителната демокрация. Упадъкът на медийния интерес към парламента отразява неговата до голяма степен намаляваща тежест в политическия живот на страната и превръщането му във формален театър за канализиране на взети в други центрове на власт решения относно законодателните инициативи.

Силно, с по около 30%, през 2011 г. намалява медийният интерес към теми, свързани с Европейския съюз и Европейската комисия. Тази тенденция е в синхрон с недоверието в основните национални политически институции. Макар в хода на предизборната кампания да е направен опит за известно съживяване на евро-темите (най-вече от Плевнелиев, Калфин и Кунева), в печата тези усилия остават без сериозен отклик.

Очаквано за година на избори за държавен глава и общинска власт, институции като президентството, общинските администрации и столичният общински съвет увеличават значително обема на отразяването си в медиите.

Избори 2011

Всички основни участници в кандидатпрезидентската надпревара и в изборите за местна власт увеличават видимостта си в средствата за информация. Спечелилият президентските избори Росен Плевнелиев добавя към мястото си в пресата 60% в сравнение с 2010 г. Въпреки това той остава едва на четвърто място, след Борисов, Цветанов и Дянков, по отношение на съвкупния обем на медийното си присъствие през годината. Основният конкурент на Плевнелиев, Ивайло Калфин, удвоява съвкупната си видимост в медиите. Същото се отнася и за третия основен участник, Меглена Кунева. Волен Сидеров, кандидат-президент на партия „Атака”, е в наблюдаваните медии с около 50% по-често, отколкото през 2010. Йорданка Фандъкова, спечелила кметския стол в столицата, мобилизира 37% допълнително медийно внимание.

Като цялостно присъствие в медиите през 2011 г. кандидатът на ГЕРБ Плевнелиев води пред основните си конкуренти със значителна преднина. Той е представен в 1066 информационни единици. Калфин, Кунева и Сидеров имат приблизително едно и също ниво на медийно насищане, съответно с 420, 446 и 462 информационни единици.

В хода на самата кампания Плевнелиев успява в най-голяма степен да мобилизира позитивно медийно отношение за себе си, но преди кандидатирането му изданията са още по-благосклонни и в тях почти напълно отсъстват негативни материали към него. Това на практика означава, че през 2011 г. в медиите Плевнелиев е по-популярен в качеството си на министър, отколкото на кандидат-президент. В месеца на изборите, октомври, пресата съобщава за Плевнелиев шест пъти по-често в позитивна светлина, отколкото в негативна. При Калфин това отношение е 1.7 в полза на позитивните информации. При Кунева обаче съотношението се променя и през октомври негативните реакции на медиите към нея са почти два пъти повече от позитивните. Още по-силно маркирано е отношението към Сидеров, за когото в месеца на изборите се пише почти 33 пъти по-често в негативна светлина, отколкото в положителна. Така маргинализацията на партия „Атака” е съпроводена от мощна негативна нагласа към лидера ѝ. Медийният рейтинг на Сидеров за годината (-8.6) е симптоматичен както за неприемането на крайната националистическа реторика, свързвана с изявите му, така и за „изземането” на националистическите сантименти от страна на партия ГЕРБ, която започва да ги представлява много по-активно от преди и в една по-сдържана форма (например в отношението към ДПС).

При Кунева развитието ясно показва как от положителен медиен рейтинг през първата половина на годината тя достига до ситуация, в която през декември 2011 г. негативните публикации за нея са 7.5 пъти повече от позитивните. Този факт очевидно се дължи на масирана антикампания, водена срещу нея в медиите. Тази кампания продължава да бъде поддържана и след изборите, и несъмнено е свързана с огласените амбиции на Кунева за сериозно бъдещо участие в политическия живот на страната.

Отношението между средногодишните рейтинги на основните двама кандидат-президенти – Плевнелиев (5.5) и Калфин (2.3) – са симетрични на успеха им на изборите, където те се класират на първо и второ място. Постигнатият успех от Кунева с класиране на трето място и с мобилизиране на почти 7% гласове, подадени за нея по време на първия тур на изборите, до голяма степен обаче е извоюван въпреки отношението на медиите, в които средногодишният ѝ рейтинг е отрицателен (-1.2).

Тенденции

Тази картина позволява да се откроят няколко ключови тенденции в развитието на печатната медийна публичност в България. Разбира се, без поглед и към други издания, към електронните медии и към интернет, изводите биха останали непълни и частични. Затова те трябва да се разглеждат в контекста на останалите анализи, включени в настоящия годишен доклад ФМД.

Първо, при мащабната криза на медийното доверие към парламента, към партиите и други основни институции, одобрението на средствата за информация се концентрира изключително в една-единствена посока: към фигурата на премиера Бойко Борисов. Така пресата всъщност свежда представянето на политическото съдържание до два полюса: на единия е Борисов, на другия – всички и всичко останало. Дори в пика на предизборната кампания през 2011 г. премиерът присъства много по-активно в изданията от основните участници в кандидатпрезидентската надпревара. Вярно е наистина, че Росен Плевнелиев има по-висок среден годишен медиен рейтинг от премиера, но този успех е постигнат на базата на много по-ограничено (почти 3.5 пъти по-слабо) цялостно присъствие в медиите. Когато към този факт бъде добавено обстоятелството, че новият президент Плевнелиев бе де факто еднолично избран от Борисов и гласоподавателите трябваше (сякаш следвайки социологически прогнози) само да потвърдят неговото решение, става видима медийната подкрепа за една до голяма степен еднолично провеждана политика. Критични медийни гласове към нея не липсват, но са локализирани в малки и по-периферни издания, които нямат потенциала да повлияят върху цялостната картина. Ето защо през 2011 г. в печатната публичност е налице ограничен, формален медиен плурализъм, базиран върху сериозни дисбаланси.

Второ, развитията през 2011 г. показват, че информационното пространство е относително ограничен ресурс, който се преразпределя между различни участници и не може безкрайно да бъде увеличаван, така че в крайна сметка всички да са доволни. Появата на нови фигури и нови теми става до голяма степен за сметка на съществуващото статукво. Ето защо спадът на медийния интерес към много от лицата и институциите на истаблишмънта се дължи не само на момента на изборите, но и на амбициите на активни нови фигури да постигнат по-дългосрочни политически цели. Тези амбиции през 2011 г. бяха ограничавани със средствата на масирани кампании в медиите. Друг фактор за изместване на вниманието от утвърдените лица и теми е мощната конкуренция, идваща през 2011 г. от лавината важни външнополитически новини: земетресението и цунамито в Япония с последвалата авария в атомната централа във Фукушима, ликвидирането на Осама бин Ладен, финансовата криза, „арабската пролет”, събитията в Либия и много други.

Трето, водещите политически партии, ГЕРБ и БСП, постигат известен медиен паритет. Той отчита предимството на ГЕРБ в лицето на Борисов, но осигурява достатъчен комфорт и за социалистическата партия, особено в ситуация на избори. Това „приоритизиране на статуквото” (Даскалова 2011) ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки, по-нови или по-нетрадиционни политически формации. Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания, които дават огромно предимство на партии, разполагащи с богати бюджети (в настоящия годишен доклад на ФМД детайлен анализ на тази тема предлага Георги Лозанов).

Четвърто, намаляването на медийното внимание към работата на ключови институции в България и в ЕС е симптоматично. То е знак за драстичен спад на очакването, че тези институции могат рационално да структурират публичния живот на национално и наднационално ниво. Компенсаторно, доверието се пренасочва към една единствена „спасителна” персона в лицето на Бойко Борисов. Тази свръхвисока степен на персонализация е съпроводена с ориентиране на пресата предимно към жълти кодове за интерпретация на политическото съдържание. Скандалите, промените в позициите, нравоучителните пози, сантименталните откровения и като цяло самият стил на правене на политика от премиера в крайна сметка насърчават булевардизацията на много медии. Този феномен не е нов за България, но 2011 г. може да бъде запомнена като „жълта година” за българската преса. Сякаш за да откликнат още по-адекватно на този доминиращ политически дискурс, се появиха нови многотиражни таблоидни издания, а редица от утвърдените вестници се присъединиха по-категорично към вълната на безкомпромисна ориентация към пазара, конвертирайки „жълтите” символни капитали в реални печалби.

Пето, поставена в този контекст, журналистиката като професия е под силния натиск едновременно на политически и на икономически зависимости. Работещите истински свободно журналисти са рядкост. Много медии се поддават на модела, диктуван от политическата сцена: опростяване на реалността и подценяване на публиката. В крайна сметка много журналисти сами се отказват от заемане на позиции и от критика на статуквото. Дебатите в медиите, доколкото ги има, идват обикновено след взетите политически решения. Така медиите по-скоро следват политическите събития и до голяма степен се отказват да им влияят чрез формиране на общественото мнение. Вместо това професията на журналиста все по-често се бюрократизира. В много случаи журналистите действат по-скоро като чиновници, обслужващи интересите на медията, в която работят, отколкото като професионалисти, които са лоялни на първо място към гражданите.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!