2011 година през обектива на прес-фотографията

29 февруари 2012, Автор: Елена Колева
Публикувана в Годишен доклад 2011

Обзорът на събитията в зоната на политическата визуалност в пресата през 2011 г. се фокусира върху скандалите в политиката, предизборната кампания, размириците в Катуница и вълната от граждански, синдикални и секторни протести в страната. Зад тези ключови събития, особено около скандалите, прозират тенденциите, с които изпратихме 2010 г. Подслушването и медийното оповестяване на данни от специални разузнавателни средства (СРС-та), последиците от залавянето на предполагаемо престъпната група, наречена „Октопод” и утвърждаването на образа на Алексей Петров (посочен за глава на „Октопод”-а) като един от силните на деня, оформиха медийната картина в началото на 2011 г.

Скандалите в политиката: лица и движения

Скандалът „Тановгейт” (медийно огласеният телефонен разговор между премиера и шефа на митниците Ваньо Танов за бизнесмена Мишо Бирата) бе представен в пресата освен през лицата на споменатите вече фигури, още с образите на вътрешния министър, ръководни кадри от ДАНС, МВР, както и чрез голям брой политически карикатури и шаржове (Сега, Дневник).
ek-karikatura-bb
Илюстрация 1. Карикатура на Христо Комарницки към публикацията „СРС все ги свърза, СРС ги дели”, в. Сега. Бойко Борисов разиграва като марионетки подслушваните от него Симеон Дянков, министър на финансите, Ваньо Танов, шеф на митниците и Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи. Източник: в. Сега, бр. 17, 21.01.2011 г.

ek-karikatura-mvr
Илюстрация 2. Карикатура на Иван Кутузов към публикацията „Държавата без гарант за законност”, в. Дневник. Профилът на вътрешния министър Цветанов – с „голямото ухо” на МВР и с бръмбарите (СРС), които излизат от ухото. Източник: в. Дневник, бр. 18, 26.01.2011 г.

В 24 часа, Труд, Стандарт и Сега снимките на притеснения Ваньо Танов издигнаха медиен параван около образа на Борисов. Затвърди се разклатеният образ на МВР след изтичането на информация и проблемите с корупцията. Политическите престрелки се пренесоха на медиен терен.

Снимките от взрива пред редакцията на вестник Галерия продължиха скандалите със СРС-та, неясните отношения на властта с подземния свят и намесиха журналистите като страна в политическите свади. Но познатите лица, които пресата показа, сякаш скриха или не позволиха да се види лицето на истинския виновник за взрива.

Политическите фотографии насърчиха превръщането на лидера на партия РЗС Яне Янев в медиен пенкилер и „говорител” по темата за СРС-та, а Алексей Петров бе представен като основен опонент и конкурент на премиера. Провалът на изборите обаче рязко сне визуалния интерес на пресата към РЗС и Янев, сензационно подет в началото на годината.

Чрез лицата на отлъчените от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов пресата показа образа на Движението като на поддържащ, а не на основен играч през изминалата година, а на Доган – като самотен актьор на политическата сцена.

Партия „Атака” и Волен Сидеров не останаха по-назад от скандалите. Разрива в партията вестниците илюстрираха визуално през три фокуса: етническия – със сблъсъците пред джамията Баня Баши в София; семейния – с поисканата от доведения син и евродепутат Димитър Стоянов оставка на Сидеров след изборите, както и с раздялата със съпругата му Капка; вътрешнопартийния – с депутатите, напуснали парламентарната група на „Атака”. Така видян, разривът откри пред публиката лицето на иначе непримиримия и твърд Сидеров като предаден и обиден авторитарен лидер, самотен играч. Етническите размирици от лятото в Катуница и протестите около тях, чиято вълна Сидеров яхна, бяха политическата кулминация на медийния му образ за 2011 г.

Дясното политическо пространство също не успя да задържи успехите си от минали години. Изборите нарушиха визуалното статукво Мартин Димитров (СДС) и Иван Костов (ДСБ) да бъдат изобразявани в тандем, и изведоха на преден план непопулярните до този момент за публиката лица на кандидатите за президент и столичен кмет на десницата Румен Христов и Прошко Прошков.

От опозицията сравнително стабилна остана позицията на БСП. Широко отразено във визуално отношение беше избирането на Сергей Станишев за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Като допълнение към образа на лидера и като символ на новото начало, 24 часа, Труд и Сега публикуваха семейни снимки с новородената дъщеря на Станишев.

Като цяло, визуалните репрезентации, наложени в пресата, оформиха посланието, че властта е активна – представена навън, на площадките, на магистралите и сред хората, начело с Бойко Борисов, а опозицията е пасивна – слаба, свита в институционалните стени на парламента и партийните централи. Допълващите щрихи в стила на медийното любопитство към персоналното не промениха общото впечатление.

Събитието на годината: избори 2011

Предизборните кампании за президент и за общинска власт се смесиха в медиите, но президентският вот остана доминиращ. В началото на предизборната битка обемът на публикуваните снимки в пресата ясно подсказа кои са основните конкуренти – кандидатите на ГЕРБ (Росен Плевнелиев) и на БСП (Ивайло Калфин), а за кмет на столицата – Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), Георги Кадиев (БСП) и станалият донякъде разпознаваем Николай Пехливанов от „Атака”. Останалите кандидати нямаха ясно изразен визуален профил, явяваха се в пресата спорадично. Репрезентацията на БСП се сведе до ключови визуални метафори и партийни символи като червени рози, пълни зали, Лили Иванова, а ГЕРБ не отстъпи със своя вече традиционен репертоар: Бойко Борисов, Цветан Цветанов, концертни площадки, бели балони, Веселин Маринов. Вестниците до голяма степен изоставиха ролята си на анализатор и критик и имаха предимно регистриращо отношение към изборите. Въпреки хаоса с бюлетините от изборната нощ и като цяло с организацията на изборния процес, правителството остана в силна позиция в периода след изборите. Росен Плевнелиев затвърди образа си на протеже на Бойко Борисов. Няколко седмици след изборите снимките на усмихнатия нов президент продължиха да пълнят първите страници на най-тиражираните вестници. Избраната за вицепрезидент Маргарита Попова визуално остана в сянка.

Фотообективът отново запечати Бойко Борисов в характерната му политическа активност и неподражаем маниер на общуване, но около него се появиха и нови лица като това на футболната легенда на „Барселона” Христо Стоичков. Медийната слава на Стоичков бе засвидетелствана наново чрез множество прес-фотографии: издигането му за почетен консул на България в Испания, ролята му на симпатизант на предизборната кампания на ГЕРБ, получаването на „Доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет, гостуванията му в Европейската комисия и в Европейския парламент в компанията на депутати от ГЕРБ и на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Така, през емблемата „Стоичков”, медиите услужливо помогнаха на ГЕРБ да обогати образа си на партия а ла Берлускони.

Политическите комикси, изготвени онлайн от читатели на Дневник, добавиха информационна стойност към медийната публичност на кампанията. Редакцията на вестника предостави свои прес-фотографии на читателите си, като им даде възможност да наслагват собствен текст върху изображенията. Така институционалният фон бе превърнат в канава за експерименти в жанра на политическата сатира. Добавеният от читателите текст освежи възприемането на познатите политически лица и разшири пространството за интерпретации в полето на политическата визуалност. Големият интерес към инициативата на Дневник се превърна в знак както за нарастващата роля на сътрудничеството между медия и публика, така и за умората от еднообразното и често недостатъчно критично отношение на много медии към силните на деня.

ek-dnevnik-komiksi2011
Илюстрация 3. Част от политическите комикси, изготвени от читателите на в. Дневник по време на предизборната кампания. Сред героите на комиксите са: премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов; президентът Георги Първанов; кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, кандидатът за вицепрезидент Поля Станчева; опозиционните лидери Иван Костов, Мартин Димитров („Синята коалиция”) и Сергей Станишев (БСП); кандидатите за кмет на София Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и Стефан Софиянски (ОДС). Източник: в. Дневник, брой 191, 11.10.2011 г.

Последиците от Катуница: конфликти, протести, социално напрежение

На 26-ти септември в с. Катуница с автомобил умишлено бе прегазено момче. Подозренията за извършителите се насочиха към ромската фамилията Рашкови. Случаят взриви обществото. Снимките с подпалените палати на ромския бос и разярената тълпа родиха случая. Сега, Труд и 24 часа показаха по първите си страници голи до кръста татуирани младежи с покрити лица, нощните огньове от палатите на Кирил Рашков (Цар Киро), обърнати автомобили. Показаха хаос, който се асоциира с несправяне на правителството с положението и който роди протести и социално недоволство. Огнището на конфликта остана да тлее: месеци по-късно, снимката на вече обвиняемия Цар Киро, сочещ среден пръст на жители от Катуница, предизвика отново стаената им, но контролирана агресия, защото виновните все пак бяха задържани.

Медийната и политическа 2011 г. завърши със стачки, масови протести и организирани палежи. Ако сп. Тайм обяви „Протестиращият” за личност на годината, това сякаш се отнасяше с пълна сила и за България. Снимките на протестиращи синдикалисти, железничари, фермери с трактори и граждани се превърнаха в алтернативния фокус на протоколното отразяване на управляващи и опозиция. Спрените влакове, протестите срещу пенсионната реформа, срещу цените на горивата и лекарските грешки, срещу добива на шистов газ, нажежиха страниците на всекидневниците. Фоторепортажите уловиха тенденция, която набира огромна медийна скорост – чрез социалното недоволство обществото се събужда и активизира. Показаните протести започнаха да визуализират социалния портрет на недоволния гражданин, на събудилия се избирател.

Масовите палежи на автомобили, чиито снимки бяха на страниците на пресата от декември, бяха камъни в „градината” на вътрешния министър Цветанов. Опожарените останки тъжно асоциираха слабостта на МВР и изградиха невидимия профил на подпалвача като жертва на прехода или като лице на организираната престъпност.

Новост във визуално отношение за 2011 г. бе, макар и спорадичното, развенчаване на образа на Бойко Борисов като Месия и Спасител. Последните снимки на премиера често показваха уморено лице, мрачен и надменен поглед. На мотосъстезание в откритата лично от него през 2011 г. спортна зала „Армеец” премиерът бе освиркан от публиката и това бе показано от медиите. Събитието бе първото публично „очерняне” на министър-председателя. Престои да видим дали през 2012 г. тази тенденция ще се прехвърли трайно и върху визуалното представяне на Бойко Борисов в печатните медии.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!