(Не)употребите на свободата

29 февруари 2012, Автор: Гергана Куцева
Публикувана в Годишен доклад 2011

Макрорамка: зависимостите

Анализът на информационните онлайн ресурси през 2011 г. започва оттам, където приключи обобщението за 2010 г. – от точката на пресичане между две конкуриращи се, но взаимосвързани тенденции и невъзможността да бъде определена доминиращата от тях. Става въпрос за процесите „медиатизация” на политиката и „политизация” на медийните съдържания. Наблюдението през 2010 г. постави акцент върху медиатизацията и нейните ефекти: негативизация на политическите послания, клиширане на политическото говорене, персонализация на самата политика и др. Медиатизацията беше дефинирана така: вместо да изпълняват ролята на медиатори между политическите институции и гражданите, медиите все повече се превръщат в ключов играч на политическата арена. В този смисъл анализът за 2010 г. бе по-скоро опит да бъде разкрита зависимостта на политическото действие от медиите.

През изминалата 2011 г. обаче станахме свидетели на едно още по-опасно сближаване между сферите на политиката и медиите, което в крайна сметка се изроди до една нездрава, симбиотична връзка между тях. Процесът на политизация протече и продължава да се случва на няколко нива. Едното е дискурсивното: промяната в политическото статукво след победата на ГЕРБ на парламентарните избори през юли 2009 доведе до трайна промяна в медийното отразяване на политическото. И днес политическите жестове на управляващите, независимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска стойност бяха про(под)менени.

Но политизацията не е само на ниво съдържания. През 2011 г. медиите имаха чудесната и чакана (в ситуация на икономическа криза и спадащи рекламни бюджети) възможност да „осребрят” ключовата роля в услуга на властта, която охотно приеха да играят в последно време. През изминалата година, заради предстоящите избори, бяхме свидетели на преразпределяне на медийния пазар. Увеличи се концентрацията на собствеността около малък брой собственици и бяха създадени нови медии, безспорно с цел извличане на определени финансови и, вероятно, политически дивиденти. Липсата на прозрачност относно собствеността им, респективно относно политическите им пристрастия, се отрази върху плурализма на мненията, качеството на журналистиката и достъпа до публичност. На ниво зависимост и пристрастия на медиите, политизацията се изроди до „партизанщина” – тенденциозно обсъждане на различните кандидати според различни обвързаности и доминиращо отразяване и фаворизиране на определени политически субекти.

Бумът на жълтата преса – появата на нови вестници през 2011 г. именно в този сегмент, но и задълбочаващото се „пожълтяване” на медиите като цяло – може да бъде обяснен с девалвирането на стойността на информацията. Въпреки че понастоящем този тип преса се радва на завидна аудитория, целта ѝ не е само печалбата, а по-скоро обслужването на конкретни интереси – политически и икономически, и „осребряването” им.

От своя страна управляващите оставиха силен отпечатък върху медийния дискурс с изготвянето на новия Изборен кодекс. В него не беше предвидено неплатено ефирно време в обществените медии, следователно всяко предизборно отразяване трябваше да бъде заплащано по предварително определена тарифа. С това отговорността на обществените медии да осигурят балансирано и цялостно отразяване на изборите беше подкопана и доведе до почти пълната липса на независимо журналистическо отразяване на предизборната кампания. Без да бъдат задължени да се придържат към същите правила като Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), частните радио станции, телевизии, пресата и онлайн информационните ресурси възприеха сходен подход при отразяване на кампанията. И както сполучливо ги окачествиха някои политически анализатори, това ги превърна в „таксиметрови апарати”, таксуващи всяка дума на кандидатите.

Всичко това навежда на генералния извод, че българската медийна среда все по-трудно може да бъде дефинирана като трибуна за сблъсък на идеи и сфера за контрол на властта.

На фокус: изборната 2011

През призмата на горните по-общи изводи са интерпретирани наблюденията върху българското новинарското онлайн пространство. В него през изминалата 2011 г. доминираха два основни дискурса: изборите за президент и местна власт в България и икономическата рецесия в Еврозоната. Макар и отчетливо различни, тези два дискурса често се преплитаха в медийните съдържания. По-точно, локалният политически разказ черпеше аргументи, сравнения и потенциал за разгръщане от наднационалния (за икономическото и политическо бъдеще на Европейския съюз). Повсеместните икономически затруднения и фалитът на Гърция, както и ветото на Холандия върху влизането на България и Румъния в Шенген, най-сетне приковаха трайно погледа на българските медии към Европа, нейните институции и отделните европейски лидери. В общия масив от международни новини европейската тема зае, макар и подчинено, видимо и постоянно място.

Все пак, в общия масив от информационни единици, локалната политика не успя да заеме доминиращо място отчасти поради изключителните международни събития: наред с политическата несигурност, пред която се изправи европейският проект, в центъра на интереса естествено застанаха социалните и политически революции в арабския свят и разтърсващите природни катаклизми като земетресението и последвалото го цунами в Япония. Причината следва да бъде търсена и в начина, по който беше организирана и проведена предизборната кампания. Макар темата за изборите да се появи в самото начало на 2011 г., тя не се разгърна до реален дебат относно конкретни политики дори в разгара на изборната битка.

На полето на медиите отразяването ѝ беше кухо и повърхностно, като се съсредоточи върху „технологията” на изборния процес – регистрация на партии и кандидати, обявяване на избирателни списъци, отразяване работата на избирателните комисии и др. подобни. Липсата на редакторско отразяване пролича в масовото разпространение на едни и същи пресинформации, подавани от щабовете, както и в изключително ниския процент на аналитичните материали. Другият сюжет, който генерира значително количество публикации беше „купуването на гласове” и изборните нарушения. В него се съсредоточи наличната критическа енергия. Той беше и напълно в унисон с традиционно високия интерес на медиите към криминалното и конфликтното. Медиите се превърнаха в коментатори на състоялия се изборен процес едва в периода между двата тура и най-вече след балотажа, когато значително се увеличиха аналитичните материали и коментарни статии.

Реално преобладаваше платеното отразяване на предизборната кампания, без то да бъде ясно посочено като такова. Заличаването на разликата между публицистика, новини и платена политическа реклама, освен подвеждащо за естеството на съдържанието, повлия негативно на нивото на информация, което бе на разположение на избирателите. Българските медии абдикираха от отговорността си да спомогнат за формирането на един информиран и рационален, а не на емоционален и безпринципен вот.

Причина за вялото отразяване следва да се търси и в липсата на политически идеи и проекти за бъдещето, в неясните платформи и послания и, най-вече, в липсата на ярки индивидуалности. В крайна сметка, предизборната кампания беше сведена до вот на доверие за кабинета Борисов, а съперничеството на тези избори беше между основните партии, а не между множеството отделни претенденти.

В новините доминираше институционалното отразяване, което даде на управляващата партия значително предимство на информационния терен. Медийната система отново демонстрира своята склонност да е пристрастна и лоялна към властта и силните на деня.

Информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Бойко Борисов през 2010 г. се превърна в норма, а за 2011 г., може да се каже, че вече е диагноза. Благодарение на безспорно успешната си комуникационна стратегия Борисов затвърди личността си като неизбежен инициатор на новини във всяка една обществена сфера – от строго политическата, през икономическата и финансовата, криминалната, та до спортната. Министър-председателят на България беше номиниран за футболист на годината; зае се активно с търсене на спонсори на знакови футболни клубове: беше дори посочен като поръчител на полицейска акция в централата на един от най-влиятелните футболни фен клубове в България, последвала заради опозиционни скандирания, поне според ръководството на клуба. Медийният образ на Борисов се уплътни и разшири до степен, в която изпълни всички сфери на социалния живот и цялото медийно пространство, за да продължи да затвърждава своя антиелитарен, популистки и, в крайна сметка, антиполитически имидж.

Заключение: интернет и свободата

Предложеният анализ се основава предимно на наблюдението на информационни ресурси през платформата Европейски медиен мониторинг (ЕММ), в чийто спектър са включени онлайн версии на традиционни медии, информационни сайтове със собствено съдържание и медийни аутлети. Въпреки това е щрихирана една по-обща медийна картина, основана на факта, че онлайн медиите рядко продуцират собствени съдържания. Като 24-часови информационни портали, където стремежът е да се публикува непрестанно актуална информация, те предимно препечатват мнения или анализи, които са изказани в телевизионните студия или са се появили на страниците на печата. Новинарските сайтове се стремят да бъдат по-скоро информационни аутлети (супермаркети за бързооборотна информация), отколкото да произвеждат собствени новини, като изключение са онлайн версиите на печатните медии и новинарските агенции. Настоящето на интернет медиите не съвпада с масово разпространената романтична визия за мрежата като пространство на свободата и плурализма. Тя е валидна дотолкова, доколкото самите потребители имат (отчасти) свободата да споделят (най-често) анонимно мнението си.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!