Политическото съдържание в новинарските сайтове: трудното разчупване на статуквото

Наблюдението на новинарските ресурси в интернет, осъществено за целите на настоящия анализ, включва уеб издания на печатни и електронни медии, информационни агенции, новинарски сайтове с национален и регионален фокус. Мониторингът е базиран върху данни, извлечени с помощта на Europe Media Monitor (ЕММ) и Google News. Интересът е съсредоточен върху вътрешнополитическото съдържание. Изследвани са динамиките в отразяването на основните политически фигури, както и водещите тематични акценти в дневния ред на медиите.

Политическите актьори

Данните за отразяването на политическите субекти в новинарските сайтове показват една съвсем не нова тенденция. Тя се изразява в доминиращото медийно присъствие на министър-председателя Бойко Борисов, следван от вицепремиерите Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи, и Симеон Дянков, министър на финансите. Министрите Цветанов и Дянков са сред топ субектите в новините още от първите месеци на сегашното правителство, а преекспонирането на Борисов е норма, към която медиите се придържат дори отпреди той да заеме премиерския пост. Тази норма се затвърди като неформален медиен закон след като партията на Борисов спечели изборите през юли 2009 г. Това, което е ново обаче, е, че през 2011 г. за първи път бе регистриран лек спад в свръхинтензивното новинарско отразяване на министър-председателя. Ако през 2010 г. Борисов е сред най-популярните лица в дневния ред на медиите в 350 от 365 дни в годината, то през 2011 г. популярността му спада „едва” до 331 дни (фигура 1). Същевременно и през 2011 г. Борисов категорично превъзхожда всички останали политици (2.3 пъти) по общо количествено присъствие, измерено в брой информационни единици (фигура 2).

Наблюдаваният слаб спад в интензивността на медийното внимание, отделяно на премиера, има своята аналогия и при останалите фигури от изпълнителната власт. Като цяло, през 2011 г. министрите от правителството на ГЕРБ заемат по-ограничено място в дневния ред на новините в сравнение с позициите си през 2010 г. Най-съществен е отливът при вътрешния министър Цветан Цветанов (фигура 1). Общата тенденция на спад – но все пак в рамките на запазващото се статукво – по отношение на медийното присъствие на лицата от правителството намира потвърждение и на терена на пресата (виж приложението Медиен Индекс и анализа на Орлин Спасов в настоящия доклад). И при двете наблюдавани зони регистрираното изменение е следствие преди всичко от проведените през 2011 г. избори за президент, които произведоха частично и най-вече кампанийно изместване на новинарското внимание от изпълнителната власт към кандидатите за държавен глава.

От друга страна, сравнението между новинарските сайтове и пресата илюстрира едно важно разминаване. В зоната на онлайн медиите интересът към водещите министри (на вътрешните работи, на финансите, на икономиката и енергетиката, на земеделието, на външните работи) е по-слабо засегнат от ефектите на президентската кампания. Оказва се, че надпреварата за държавен глава се разгръща с по-висока информационна стойност в печатните издания, докато интернет медиите остават все пак по-стабилно ориентирани към дневен ред, насочен към действията на изпълнителната власт. Особено показателна за специфичното несъответствие в информационните приоритети на „нови” и „стари” медии е интензивността в отразяването на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Публикациите с негово участие в националните всекидневници се свиват с повече от 30%, докато в новинарските сайтове интересът към него се увеличава с 30%, като годишната интензивност в медийното присъствие на Трайков дори превишава тази на новоизбрания президент Росен Плевнелиев (фигура 1). Конкретното обяснение за високата позиция на министър Трайков препраща към силния акцент, който онлайн медиите поставят върху ресор енергетика (виж по-долу водещите теми през 2011 г.).

Фигура 1. Политическите фигури с най-интензивно присъствие в новините през 2011 г.: брой дни сред най-популярните субекти в дневния ред на онлайн медиите. Цифрите в скоби показват разликата в стойностите (брой дни) в сравнение с 2010 г.


Фигура 2. Политическите фигури с най-интензивно присъствие в новините з 2011 г.: общ брой информационни единици.

Друга особеност в контекста на интернет медиите е свързана със свиването на медийното отразяване на едни от най-значимите институционални представители – президентът с изтичащ мандат Георги Първанов и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Спадът в стойностите на Първанов илюстрира слабо видимата роля, която президентът изигра в годината на президентските изборите. „Изпадането” на Цачева пък е индикация за цялостното медийно обезличаване на парламентарната институция.

С намаляващо медийно присъствие са и опозиционните лидери Сергей Станишев (БСП), Яне Янев (РЗС) и Мартин Димитров (СДС, „Синята коалиция”). По-различна е тенденцията при Иван Костов (ДСБ, „Синята коалиция”), Волен Сидеров („Атака”) и Ахмед Доган (ДПС), при които разликата в стойностите в сравнение с 2010 г. е със знак плюс. Ръстът при Костов е следствие от редовно поддържана опозиционна активност, която обаче се оказа неефективна с оглед на изборните резултати (и на президентските и на местните избори). Нарастването при Сидеров и Доган е от по-различен характер. И при двамата покачването на стойностите е ефект едновременно от вътрешнопартийни напрежения, от скандали около имената им и от предизборната им изява – целогодишна при кандидата за президент Сидеров и ситуационна при Доган, чийто реторичен трик, че ще подкрепи кандидатпрезидентската двойка на БСП в замяна на „една хубава целувка”, бе превърнат от медии и политици в главното събитие на иначе лишената от събитийност кампания.

Водещите теми

Мониторингът на вътрешнополитическото съдържание в новините показва, че през 2011 г. е натрупан най-силен медиен интерес по три теми: скандалните употреби на специалните разузнавателни средства (СРС), големите енергийни проекти, изборите за президент и за местна власт. Въпросните теми следваха различна динамика на присъствие в дневния ред на медиите.

Изтичането на телефонни записи, подслушвани чрез СРС, между премиера Борисов и директора на Агенция „Митници” Ваньо Танов уличи двамата в неправомерна протекция на бизнесмена с прякор Мишо Бирата. Скандалът взриви публичността в началото на 2011 г. Медийната реакция беше повсеместна – едновременно в традиционните средства за информация (виж например в настоящия доклад текста на Елена Колева за пресата и на Георги Савчев за радиото) и в социалните медии на потребителите (виж анализа на Юлия Роне, също в доклада). Темата получи изключително концентрирана новинарска стойност през първите два месеца от годината, което бе достатъчно Танов да се превърне в един от най-популярните медийни герои за 2011 г. (фигури 1 и 2) – недостижима до преди това позиция за директор на митниците. Така медиите за пореден път доказаха силата на скандала за пренареждане на информационните пластове. Ефектите от скандала обаче се изчерпаха единствено с достигането на информационен пик, реални политически промени не се случиха.

Втората голяма тема – за енергийните проекти на България – се разви не по модела на рязка кулминация, свръхнасищане и отшумяване, а чрез продължителни натрупвания в новинарския масив с няколко отделни пика. Самата тема е с предистория от предходните години и не е напълно нова за 2011 г. Това, което е интересно в контекста на медийния анализ, е, че енергийните въпроси получават трибуна за разгръщане преди всичко в информационната среда в интернет. Индикация за това е не само изключително интензивното присъствие на министъра на енергетиката в новинарските сайтове (нетипично за другите медийни канали), но и наблюдението, че енергийните проекти са едни от най-обсъжданите теми в гражданската блогосфера (виж анализа на Марина Кирова в доклада). Причините до голяма степен произтичат от факта, че енергетиката е не само вътрешнополитически, но и геополитически въпрос, което отлично кореспондира с лесния онлайн достъп до чуждестранни информационни ресурси. От значение е, че българските новинарски сайтове са силно ориентирани към международни теми и към заимстване на новини от чуждестранни медии. Същевременно през 2011 г. българското енергийно управление произведе и локални скандали, които допълнително увеличиха новинарската стойност на темата (напр. конфликта през месец април между премиера, министъра на енергетиката и министъра на финансите за това кой е дал зелена светлина на директора на Националната електрическа компания да подпише споразумение по проекта АЕЦ „Белене”, обвързващо България с руската компания „Атомстройекспорт”).

Третата водеща тематична линия през 2011 г., изборите за президент и за местна власт, следваше траекторията на плавно увеличаване на информационните единици, като онлайн медиите демонстрираха готовност да отразяват темата още от началото на годината. В хода на кампанията обаче новинарският интерес към изборите се разми в хроникьорско отразяване на действията на претендентите за власт и в интерес преди всичко към процедурните и състезателните елементи от кампанията. Механизмите на медийно отразяване привилегироваха кандидат-президентската кампания. Темата за местните избори остана на заден план, въпреки по-високата практическа значимост на регионалното управление (в сравнение с предимно представителната функция на президентската власт). И при двата вида избори медиите фаворизираха партиите на статуквото – управляващата ГЕРБ и първата опозиционна сила БСП. Това бе в подкрепа на публичното легитимиране на двете партии като взаимно алтернативни и изключително затрудни медийния и електоралния пробив на трети политически субекти. Като цяло, доминиращият информационен климат създаде предпоставки за гласуване по-скоро по инерция спрямо вече акумулираното отношение към сегашното управление, най-вече към фигурата на премиера, отколкото за формиране на нови нагласи.

Информационната 2011 година: повече минуси, по-малко плюсове

Анализът на политическото съдържание в информационните сайтове през 2011 г. извежда на преден план няколко симптоматични развития, които очертават една съвсем не розова картина.

На първо място, новинарското пространство продължава да се самоаранжира като благоприятна среда за безкритично промотиране на медийно-политическия модел „Бойко Борисов”. Очакването за увеличаване на критическата дистанция между медии и премиер все още е далеч от реалността. Важно е да подчертаем, че проблемът не е в преекспонирането на министър-председателя – той несъмнено е най-важната политическа фигура, към която трябва да е насочено вниманието. Тревожните симптоми се състоят в това, че Борисов е заобиколен от преобладаващо позитивен медиен климат, в който средствата за информация просто регистрират изявите на министър-председателя. Както и във факта, че всички останали политически субекти са драстично изместени на заден план. Именно тази особеност различава медийното позициониране на Борисов от това на предходните премиери през последните години.

Друга важна тенденция, белязала медийните развития през 2011 г., е свързана с нестихващия афинитет към скандала. Разбира се, това само по себе си не е обезпокоително. Напротив, скандалът е ценен инструмент за стимулиране на демокрацията. Впечатляващото обаче е, че през 2011 г. ключовите медийни скандали се разпаднаха в своята неефективност. И аферата „Борисов–Танов–Бирата”, и правителственият гаф при подписването на споразумението за АЕЦ „Белене” с руската компания, и замесването на името на Росен Плевнелиев в общинска корупционна схема през 2007 г., при която Плевнелиев не дал, но и не сезирал органите за искания от него подкуп – всички тези скандали отминаха, главните герои в тях останаха неопетнени. Отговорността на медиите в тези случаи е, че те едва ли не се любуваха на скандалите като несъмнена атракция, без да предложат достатъчна доза аналитичност. В крайна сметка всичко това култивира в обществото опасно свикване с режима на скандалност.

В дефицита на аналитичност се състои и третата негативна тенденция. И през 2011 г. качествените журналистически ресурси останаха недоразвити. Усилията за вкарване на повече сериозни и критически подходи в информационното пространство се свеждаха най-често до заемане на материали от чужди медии, до публикуване на течове от WikiLeaks и особено любопитното – до препечатване на мнения на блогъри. Оказва се, че гражданите са спасителен пояс за изпуснатата от ръцете на журналистиката ниша на анализа и коментара.

На този негативен фон не бива да пренебрегваме и едно позитивно явление – все по-критичното заговаряне за ролята на медиите. Основен фактор за това развитие беше предизборната кампания, в която отношенията между политическото статукво и медийния бизнес предизвикаха остра вълна от негативни реакции от страна на чуждестранни организации и политици, второстепенни политически актьори и отделни журналистически и граждански гласове. Основните критики бяха срещу наличието на платени публикации и корумпирани медии, срещу липсата на равнопоставеност в достъпа до медийно участие на кандидатите в кампанията, срещу медийния монопол. Без съмнение подобна критическа рефлексия е ценна стъпка в посока на нормализиране на медийната среда. Това е и мисията на настоящия мониторинг.