Electrical Storm, или как някои англоезични медии видяха големите български енергийни проекти през 2011 година

Настоящият обзор представя гледните точки на англоезични електронни издания по три големи енергийни проекта с ключово значение за икономическото и геополитическото развитие на България: газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и потенциалния добив на шистов газ. Позицията на чуждите медии е проследена през приложението NewsBrief на Европейския медиен монитор и през News секцията на Google. Двете онлайн платформи са използвани като основен източник на информация заради техния широк обхват и покритие на новинарски сайтове. (Сред 17 проследени информационни източника централно място заемат Radio The Voice of Russia, The Jamestown Foundation, RIA NOVOSTI, CNN, Reuters, BusinessWeek, ITAR-TASS, SETimes.com).

През 2011 г. важните събития в контекста на наблюдаваните теми бяха: отсрочките за АЕЦ „Белене”, обявяването на „Южен поток” за проект от национално значение и бурната обществена реакция срещу проучването за шистов газ в Североизточна България.

„Южен поток”

Водещата тенденция в англоезичните медии по темата „Южен поток” е обсъждането на проблематичната рентабилност на проекта, най-вече в сравнение с газопровода „Набуко”. През по-голямата част от годината „Южен поток” е обсъждан в медиите като руски проект с политически заряд. Акцентира се на високата му цена – над 20 млрд. евро, което е около два пъти по-скъпо от „Набуко”. Именно поради тази причина „Южен поток” е представян като трудно изпълнимо начинание. Когато обаче на 1.12.2011 г. българското правителство обяви „Южен поток” като енергиен проект от „национално значение” за страната, голяма част от електронните издания отразиха новината, а реалистичността на проекта се превърна във все по-обсъждана възможност.

Като цяло, англоезичните медии представиха ролята на България в проекта като транзитна. Почти във всички новинарски единици позицията на страната бе обсъждана в плана на ревизионистката политика на ГЕРБ спрямо руските енергийни проекти. При наличието на девет държави-участнички в проекта гласът на България остана пренебрежимо тих в дневния ред на англоезичните медии.

АЕЦ „Белене”

След почти 15 години в забрава, АЕЦ „Белене” получи своя повторен шанс за строеж през 2006 г., когато НЕК одобри офертата на руската компания „Атомстройекспорт”, френската „Фраматом” и немската „Сименс”. Дългогодишната енергийна сага получи нов стимул в развитието си с идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. Този момент маркира една изключително интересна глава в българо-руските отношения по темата.

През 2011 г. АЕЦ „Белене” влезе на няколко пъти в англоезичните новини. Голяма част от наблюдаваните статии бяха в обобщаващ дух. Отразяването на отношенията между българското правителство и НЕК, от една страна, и между руското правителство и „Атомстройекспорт”, от друга, се характеризираше с по-скоро неангажиращ тон. Не се забеляза ясно заявено отношение към някоя от участващите страни.

Най-споменаваните фигури бяха, обяснимо, министър Трайчо Трайков и премиерът Бойко Борисов от българска страна и най-вече Владимир Путин от руска страна. Руският министър на енергетиката Сергей Шматко беше много по-слабо споменаван в сравнение с българския му колега. Името на министър Шматко присъстваше в отразяването на темата най-често в периода януари-април 2011 г., след което престана да бъде обект на медийно внимание. От друга страна, интересно е наблюдението, че отразяването на руската страна включи много повече лица, въпреки извеждането на централно място на фигурата на Владимир Путин. Важно е да се отбележи също така, че почти във всяка статия с присъствието на Путин се припомняше ролята му за задвижване на проекта и работата му с бившия български министър-председател Сергей Станишев.

Близо в половината от наблюдаваните статии се изтъкваше несигурното финансиране като пречка за развитието на проекта. Основното впечатление от обсъждането на темата в англоезичните медии е за липса на стабилност, последователност и синхронизирани действия. Пример в това отношение е отразяването на спорадичната размяна на ултиматуми между Русия и България (иск за 58 млн. евро на „Атомстройекспорт” и ответен на НЕК за 61 млн. евро) и цялостното внушение за неравнопоставеност в диалога между двете страни.

Темата за шистовия газ

The Jamestown Foundation отбеляза връзка между отказа на България от нефтопровода „Бургас-Александруполис” и включването в проекта на американската компания „Шеврон”, която изкупи дела на държавата на много ниска цена. Намесата на американската компания в енергийната политика на страната предизвика значим медиен интерес. Ако през 2011 г. всички новинарски единици за България, Русия и енергетиката бяха под общия знаменател на българската зависимост и на експанзивната руска политика, то, участието на „Шеврон” в енергийните проекти на България, парадоксално, се интерпретираше като глътка чист (или свободен) въздух от здравата, енергийно богата ръка на Москва. Екологичните въпроси относно евентуалния добив на шистов газ, а и относно безопасността на АЕЦ „Белене”, бяха представени в англоезичните медии като вътрешнополитически проблем на България.

Темата за проучването и добива на шистов газ в България се свързваше с две ключови думи: „протест” и „Русия”. Най-важният мотив за обществена активност, отбелязваха електронните медии, е екологията, желанието за опазване на земята от химикали. Зад протестните мотиви най-често стояха антиправителствени политически мнения. Централната теза, представена от англоезичните медии в този контекст, беше, че българското правителство сключва договор с американската компания „Шеврон” на всяка цена, за да достигне форма на диверсификация.

Основният акцент в чуждите медии обаче, обяснимо, падна другаде. Ключовите думи, които Reuters, CNN и BusinessWeek използваха по темата за шистовия газ в България, бяха „куб. м.” и „Русия”. Основната представена теза е, че тоталната зависимост от руския природен газ принуждава правителството в София да взима непопулярни мерки, за да осигури разнообразие на източници на пазара, да диверсифицира енергийните доставки по всякакъв начин, дори, посочи CNN, като „пренебрегва гласа на собствените си избиратели”. Англоезичните медии наблягаха на употребите на шистовия газ като символ на българската независимост; цитираха се предварителни оценки, според които количествата на шистов газ в Северна България биха били достатъчни „за 100 години напред”, без да се посочват конкретни източници на това твърдение. Ролята на американската компания „Шеврон” бе представяна като контрапункт на „обвързващите” руски интереси, които само спъват енергийната политика на България.

Заключение

В обобщение, основите акценти, които чуждите медиите изтъкнаха в плана на българската енергийна политика през 2011 г., бяха зависимостта от руските енергийни ресурси, старанието на българското правителство да поддържа политика на диверсификация на енергийните източници, силната обществена подкрепа за енергийна независимост от Русия, както и обществения интерес към икономическите и екологичните аспекти на проблема. Анализът показва, че българските енергийни интереси попадаха в медийния фокус изключително през руските планове за експанзия в Европейския съюз. Като цяло англоезичните електронни издания очертаха една динамична и несигурна картина пред проектите за българската енергетика.

Друг важен аспект от чуждестранното медийно отразяване на проблематиката е стремежът за представяне на максимално обобщаваща картина – преди всичко чрез използване на широка хронологична рамка и чрез представяне на различни гледни точки (включително противопоставяне на мнения на експерти, говорители и политици от българска и руска страна). В сравнение с преобладаващите стратегии на отразяване на въпросните теми от медиите в България, може да се каже, че чуждите информационни канали подхождат по-аналитично, по-безпристрастно и с интерес към „голямата картина”. От своя страна, българските медии са ориентирани в по-голяма степен към по-емоционалните мнения, детайлите и личностите. В същото време тези български медии, които търсят по-сериозен подход в отразяването на проблематиката, много често „заемат” съдържание и авторитет от чуждестранни източници, преди всичко от утвърдените западни медии. По този начин информационните подходи на чуждите медии влизат в употреба и на българския медиен терен.