WikiLeaks за българската политика

През 2011 г. медийната организация WikiLeaks доби изключително голяма популярност у нас. Проектът на австралийския хакер и активист Джулиан Асандж се превърна в един от най-често споменаваните източници на информация. Българските медии черпеха с пълни шепи от достъпните през WikiLeaks анализи и доклади на американските дипломати в София. През изминалата година бяха разпространени данни от секретната документация на американските посланици у нас за периода 2005-2010 г. – Джеймс Пардю, Джон Байърли, Нанси Макълдауни и Джеймс Уорлик. Именно оповестяването на информацията, съдържаща се в тези документи, се превърна в едно от най-значимите медийни събития у нас за 2011 г., защото грамите хвърлиха светлина върху съмнителни сделки и личности през последните години.

Първоначално традиционните средства за масова информация се отнасяха скептично към проекта на Джулиан Асандж, но естеството на предоставяната от организацията информация доведе до значителна промяна в отношението им към WikiLeaks. През 2011 г. медиите у нас последваха примера на своите чуждестранни колеги и установиха естествен и до този момент траен интерес към публикуваните данни. Грамите за България получиха широк отзвук в публичното пространство, което беше ново явление в сравнение с предходната 2010 г. Сред причините за засиления интерес е сътрудничеството между организацията на Асандж и информационните сайтове Bivol.bg и Balkanleaks.eu. Последните получиха изключителен достъп до секретните документи, касаещи страната ни и ги преведоха на български език. За сравнение, през 2010 г. информацията за България бе значително по-оскъдна в българското информационно пространство, тъй като WikiLeaks нямаше близки партньорски отношения с нито една от родните медии, а и данните за страната ни не попадаха често в дневния ред на големите западни издания. През 2011 г. българските граждани усетиха реалната полза от организацията на Джулиан Асандж.

Важните разкрития, които бяха оповестени в медиите, се отнасяха за: детайли около АЕЦ „Белене”, най-значимата сделка за България в областта на енергетиката; икономическата обвързаност на страната с Русия; измеренията на организираната престъпност у нас и др. В повечето случаи предоставената от WikiLeaks информация не беше напълно нова за българския читател, разкритията не бяха толкова шокиращи, колкото се очакваше. Така например за обвързаността на управляващите елити с организираната престъпност, за неработещата съдебна система и за руското влияние в енергийния сектор се говори отдавна. Въпреки това обаче медиите отразяваха всяка новополучена от WikiLeaks информация. В докладите на американските посланици у нас често липсваха безспорни доказателства за изказаните от тях твърдения, но фактът, че източниците са авторитетни чуждестранни наблюдатели, повишаваше информационната стойност на текстовете. WikiLeaks осигури на българските медии по-голямо спокойствие в това да поставят на дневен ред теми, за които допреди това се говореше неофициално. Същевременно медийната организация на Асандж до известна степен измести традиционните средства за масова комуникация от монополната им позиция в разследванията.

През 2011 г. стана ясно, че оповестяването на грамите от WikiLeaks има потенциала да влияе на общественото мнение. Показателно в това отношение е организирането на флашмоб пред Съдебната палата през месец юни. Акцията се проведе като протест срещу проблемите в правораздавателната система в страната. Повод за събитието беше публикуваният няколко дни по-рано в медиите доклад на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни. Основният извод в текста беше, че българското правосъдие се нуждае от сериозни реформи, за да може системата да функционира правилно.

Друго значимо събитие, свързано с разкритията на WikiLeaks, беше започнатото от Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) разследване срещу ген. Никола Колев по подозрения в изнасяне на класифицирана информация, появила се след това в някои от изтеклите материали. Проверката стартира през месец юли, но до момента няма данни по случая, които да потвърдят или да отхвърлят съпричастността на ген. Колев към публикувани от WikiLeaks секретни документи.

За всеобща изненада случаят с ген. Колев беше единственият, който активизира българските служби. Подобен род информация в много от останалите грами бе възприета като недостатъчна за стартиране на проверки. Така например българската прокуратура не видя нищо смущаващо в текст, който посочва връзките на премиера Бойко Борисов с организираната престъпност. WikiLeaks публикува също така списък с незаконно забогатели българи, свързани с подземния свят, но от Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) обявиха, че липсват достатъчно доказателства за подобни нарушения. С други думи, секретните грами циркулираха в публичното пространство, но липсваше адекватна реакция от институциите в България. Най-често текстовете се използваха за личностни нападки и за междупартийни разпри. Така например грамите за българските енергийни проекти доведоха до постоянно прехвърляне на обвинения между сегашния кабинет и бившия енергиен министър Румен Овчаров.

Като цяло, най-голяма популярност получиха текстовете, в които се правеше личностна характеристика на политическите фигури в страната. Централни герои на такъв тип публикации бяха настоящият премиер на България Бойко Борисов, главният прокурор Борис Велчев, ръководителят на МВР в предишния кабинет Румен Петков, бившият енергиен министър Румен Овчаров.

Най-големият пропуск на медиите през 2011 г. е, че те не съумяха да се възползват максимално от предоставената от WikiLeaks информация. Основният им интерес беше съсредоточен върху по-сензационните теми, а сериозни проблеми, като приемането на закона за ГМО например, останаха в периферията на медийния дневен ред.