Facebook 2011: избори в размирни времена

През 2011 г. апокалиптичните прогнози за края на Facebook се разпространяваха паралелно с новините за нарастващия брой потребители на мрежата. И ако светът е в паническо очакване на датата 21.12.2012, когато календарът на маите предвижда неговия край, то Facebook беше заплашен от изчезване дори година по-рано – на 05.11.2011. Дали липсата на социалната мрежа щеше да коригира прогнозата на маите с преждевременен апокалипсис, в следствие на повсеместната мъка по нея? За добро или зло не успяхме да разберем, тъй като планът на хакерската организация „Анонимните” да атакува и изтрие сайта в уречения ден, остана само със заплахите, разпространени в YouTube.

Facebook оцеля. Докато мрежата се бори за милиардния си потребител, тя вероятно ще запази лидерската си позиция сред най-посещаваните сайтове и през 2012 г. Изглежда нито рискът от злоупотреба с лични данни, нито изводите, че Facebook разбива всяко трето семейство и води до депресии, са в състояние да осуетят продължаващото му разрастване.

Размирни времена

През изминалата 2011 г. Facebook запази една от основните си функции – да бъде територия на граждански активности против негативни обществени явления и практики. За поредна година идеята за няколко български протеста се разпространи чрез социалната мрежа. Под онлайн прицел през 2011 г. бяха основно мобилните оператори, шистовият газ и високите цени на горивата. Инициативата „Ние сме против българския Чернобил – добива на шистов газ” привлече над 52 000 поддръжници, с което се превърна в най-популярната гражданска кауза в сайта за този период. Годината започна с организирани протести срещу некоректността на мобилните оператори и продължи с шествия против увеличаващите се цени на горивата. Обществената реакция след убийството в село Катуница (19-годишно момче от български произход бе прегазено от микробус, управляван от роми, приближени до местния ромски бос „Цар” Киро; последваха размирици на мястото на убийството и антиромски протести в страната) също получи отзвук в социалната мрежа. Гражданският гняв се изля в две направления – расистки призиви срещу ромския етнос и недоволство от пристрастията на медиите, изразени в позициите на техните журналисти по темата. Така например лицето на bTV Миролюба Бенатова беше обвинена в необективно отразяване на събитията при последвалите безредици на етническа основа. Във Facebook се появи група против журналистката с близо 12 000 поддръжници, а профилът ѝ в социалната мрежа беше докладван на администраторите като вреден или обиден и в резултат на това – изтрит. И макар да сме наясно със значението на поговорката „Всяко чудо за три дни”, някои инициативи в социалната мрежа са отражение на трайни обществени нагласи.

Многобройните участници в различните протести по улиците на София през 2011 г. доказаха ролята на Facebook в организацията на подобни събития. Ако в края на 2010 г. все още си задавахме въпроса дали активността в сайта изобщо води до някакви реални последици, то през изминалата година мнозинството граждански каузи, инициирани онлайн, се случиха и на практика.

Избори 2011

На практика се състояха и дългоочакваните избори формат 2 в 1, които определиха новите фигури в президентската и местна власт в страната. И при тези избори средствата за комуникация с избирателите бяха разнообразни, като предизборните кампании заложиха на целенасочена употреба на новите медии. Забеляза се дори нова тенденция – ако при вота през 2009 г. активна страна по агитацията в социалните мрежи бяха предимно избирателите, то при тези избори почти всички кандидати водеха добре координирана онлайн кампания, паралелно с тази в традиционните средства за масова информация.

По всички канали кандидатпрезидентската кампания засенчи инициативите на участниците във вота за местна власт. На територията на Facebook голямата битка също се състоя между претендентите за президентския пост. Най-активни в онлайн агитацията бяха Ивайло Калфин (БСП), който до навечерието на изборите набра едва 2000 виртуални поддръжници, Меглена Кунева (независим кандидат) с над 12 000 фенове в социалната мрежа, Росен Плевнелиев (ГЕРБ) с над 4000 и Светослав Витков (независим кандидат), който бе и лидер във виртуалния „вот” с 15 000 избиратели.

Резултатите от проведените избори не бяха пропорционални на активността в онлайн кампаниите на кандидатите. Най-популярният във Facebook, музикантът Светослав Витков, зае едва осма позиция при реалния вот с 54 125 гласа. Втората по виртуално одобрение Меглена Кунева остана трета, а до балотаж стигнаха получилият далеч по-малко гласове във Facebook Ивайло Калфин и кандидатът на управляващата партия Росен Плевнелиев. Всички претенденти бяха активни в комуникацията с избирателите си в мрежата. След тези избори можем да заключим, че Facebook съвсем не е основен определящ фактор за успеха на даден кандидат в изборната надпревара. Със сигурност обаче трябва да отбележим значението на социалната мрежа като един от важните канали за комуникация в предизборен контекст. Извод, който нямахме основание да направим след изборите през 2009 г.

Всички в мрежата

Все по-масовият достъп до Facebook през 2011 г. беше причината много потребители да предпочетат именно този канал за комуникация: както с близки приятели, така и със съмишленици по определени каузи. За много свои потребители социалната мрежа се оказа основно средство за информация. Изненадващо или не, българските политици активно използваха платформата в кампаниите си за избори 2011.

Масовият успех на Facebook логично провокира недоволството на недоброжелатели, което прерасна в кампания против социалната мрежа. В публичното пространство определенията за сайта варират от високо конспиративното „гигантска машина за шпионаж” до далеч по-непретенциозното и битово название „клюкарник”. Както и да възприемаме мрежата обаче, през 2011 г. тя се утвърди като фактор в обществения и политически живот у нас.