Как политиците и гражданите не се срещнаха в интернет през 2011 година

29 февруари 2012, Автор: Марина Кирова
Публикувана в Годишен доклад 2011

Vox pópuli, vox Déi гласи известната римска поговорка от преди две хилядолетия. Днес обаче тя не е съвсем валидна. Или поне що се отнася до развитията в политическата блогосфера и на терена на политическата комуникация в Twitter през 2011 г.

Политиците

2009 и 2011 са години, които си приличат. И в двете имаше двойни избори – през 2009 г. за национален и Европейски парламент, а през 2011 г. за президент и за местна власт. В блогосферата обаче нещата се промениха. През 2009 г. бе популярно политици да поддържат собствени блогове и в уеб пространството имаше над 30 активни блога, като веднага след изборната нощ активността рязко спадна. Тенденцията към спад на активно поддържаните блогове и списваните в тях материали устойчиво се запази през следващите години. Както ясно се вижда от графиката, въпреки че през 2011 г. имаше нови избори, количеството на публикуваните материали беше отчетливо по-малко в сравнение с 2009 г. дори през месеците на вота (юни-юли 2009, октомври 2011). Само десетина политици поддържаха своите уеб дневници, като постингите в тях останаха в пъти по-малко отколкото през предишната изборна година.

mk-bg-polit-2011

Дали защото вече не е толкова модерно, дали защото тази форма на комуникация не е дала очаквания изборен резултат, факт е, че през 2011 г. поддържането на блогове вече не е така желан инструмент в политическия маркетинг.

Политиците обаче не се отказаха от интернет общуването. Интересът им устойчиво мигрира към по-модерните и многократно по-масово посещавани Facebook и Twitter. Ако през 2009 г. близо десетина политици имаха свои акаунти в микроблогинг платформата Twitter, през 2010 г. те бяха около двадесетина. През 2011 г. значително нарасна броят на политиците с акаунт в Twitter, като сред новорегистрираните бяха водещите кандидати в президентската надпревара и в изборите за местна власт. Политическото присъствие в Twitter, както и в блогосферата, на свой ред се характеризира с кампанийност – висока активност в изборните месеци и многократно по-слаба в неизборните периоди. Това наблюдение беше валидно и за двете изборни години, като особено ясно пролича през 2011 г. Друг интересен феномен е, че през 2010 г. се появиха много фалшиви профили на политици, докато през 2011 г. такива практически липсваха.

mk-twitter-bg-politicians-2

Трябва обаче да признаем, че през наблюдавания период имаше политици с отговорно и последователно отношение към комуникацията в социалните мрежи. Например Ивайло Калфин – евродепутат и кандидат за президент от БСП през 2011 г. Калфин от години поддържа редовно блога си, като списва в него различни критично-аналитични материали по злободневни политически теми. Добър пример е и активно поддържащият twitter-профила си настоящ външен министър Николай Младенов, чиито туитове касаят не само важни за обществото международни теми, а и отговарят на въпроси, зададени му от различни български граждани.

Гражданите

Въпреки че политиците вече не са толкова активни в блогосферата, те съвсем не се отказаха от блоговете като инструмент за влияние. Политиците започнаха все по-активно да търсят подкрепата на гражданските блогове, коментиращи обществено-политическия живот. Политическата тактика се промени – от опит за влияние върху аудиторията чрез собствени блогове, се премина към опит за влияние над блогърите. Дори новоизбраният президент Росен Плевнелиев в своята предизборна агитационна програма отдели време за срещи с известни граждани-блогъри. Показателен е и фактът, че Плевнелиев се обърна към блогърите с комплимента, че те са „гражданската журналистика… искреният глас на обществото”.

И наистина с годините гражданските блогове се оформиха като трибуна на мислещите и активни българи, като алтернатива на официално неангажираното, но видимо политически повлияно съдържание на мейнстрийм медиите. През 2011 г. наблюдавахме слабо изразената, но устойчива тенденция към увеличаване на обществената тежест на блогърите. Признанието дойде не само от действията на политиците в предизборния период. През изминалата година все повече блогъри бяха канени от различни телевизии, радиа и печатни издания да коментират и изразяват позиция по различни казуси от обществено-политическия и икономически живот.

Самите блогъри също станаха много по-активни в действията си, в търсенето на информация и на различни алтернативи и възможности за отстояване на гражданска позиция. Пример за това по-ангажирано поведение е инициативата на двама блогъри да организират предизборен дебат между кандидатите за кмет на София, като дебатът беше излъчван онлайн. Отново по идея на блогър и по подобие на известния Обамаметър през изминалите избори активен беше сайтът PolitiKat.net (създаден през 2010 г.), чиято цел е да документира политическите обещания и да следи дали те се реализират .

През 2011 г. постепенно започна да добива популярност и един нов за България формат – видео блоговете (влогове). Влоговете вече са много популярни в YouTube и вече има немалко българи-влогъри. Все още обаче са единици българските влогъри, които имат видео материали на политическа тематика.

Темите

Въпреки все по-отчетливите обществени и медийни признания за значимостта на блогърските гласове, през 2011, както и през предходните години, се наблюдаваше драстична разлика в съдържанието и дискутираните теми в блоговете и в twitter-профилите на политиците, от една страна, и на гражданите, от друга. Дневният ред на темите в блоговете и в twitter-профилите на гражданите не кореспондираше с този на политиците. Както и досега, в блоговете и дори в новите twitter-профили на политиците, течеше предимно официозна комуникация, без съществен опит за поддържане на обратна връзка с читателите и другите интернет потребители. Гражданите, от своя страна, се вълнуваха и оживено обсъждаха помежду си различни житейски теми и проблеми.

През изминалата година в блогосферата най-дискутирани бяха: изборите за президент и вицепрезидент; неуредиците в организациите на изборите; събитията в Катуница; добивът на шистов газ; присъединяването на България към Шенген; скандалите с енергийните проекти, временното отнемане на лиценза на Лукойл, Тановгейт; липсата на свободни и независими медии; неефективността на МВР по отношение на престъпността; неуместните речеви и смислови конструкции и неадекватните управленчески решения и поведенчески модели на премиера Бойко Борисов – все теми и въпроси, които бяха или тихомълком подминавани, или пък получаващи недостатъчно адекватни отговори в блог постингите или в twitter-статусите на политиците.

През годината популярна сред гражданите-блогъри бе и още една тема-табу за политиците, а именно WikiLeaks грамите за България, публикувани на сайта за разследваща журналистика Bivol.bg.

През 2011 г. стана факт и все по-масовата консолидация на протестните настроения срещу управлението на Бойко Борисов. Ако преди две години правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) и президентът Георги Първанов акумулираха негативното отношение на блогърите, то през изминалата година основният антигерой беше премиерът Бойко Борисов, следван от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Глас блогърски – глас народен

Ако вземем назаем определението на новоизбрания президент Плевнелиев, че блогърите са искреният глас на обществото, можем да приемем, че гласът блогърски е глас народен, глас божи. Това обаче рязко контрастира с тенденцията важните за блогърите теми и въпроси да остават недискутирани в по-широкото публично пространство, а исканията им – неглижирани от политиците.

Не трябва да забравяме и един от уроците на 2011 г. – арабската пролет. Макар и в по-драматичен контекст, едно от най-важните международни събития ясно показа, че там, където политиците не се вслушват в гражданите, където традиционните медии манипулират политически съдържанието си – там гражданите се мобилизират чрез социалните медии и взривяват статуквото. „Барикадите днес се нажежават не с щикове и пушки, а с телефони“, коментира Питър Бомон в Гардиън. Затова може би вече е време българските политиците да се заслушат в гласа на обществото и да се опитат да се срещнат с гражданите – и онлайн, и офлайн.

<a rel=”dofollow” a href=”http://freepremium-pass.blogspot.com” title=”premium account, premium sifreler, mac izle , haber , fragman , dizi izle , guncel blog” target=”_blank”>premium</a>

<a rel=”dofollow” a href=”http://guncelyazarr.blogspot.com” title=”GuncelBlog, Yemek Tarifi, mac izle , haber , magazin , komik , fener , saglik , guncel blog” target=”_blank”>GuncelYazarr</a>

<a rel=”dofollow” a href=”http://divx-izle.blogspot.com” title=”Tek Parca İzle, divx izle, mac izle , online seyret , film izle, dizi izle ,” target=”_blank”>TekParca izLe</a>

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!