Ако изборите бяха днес: кои са медийните фаворити?

Политическите субекти в българските новинарски сайтове, януари-юни 2012
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

2012 г. е година между избори – след президентските и местните през 2011 г. и преди парламентарните през 2013 г. Противно на очакванията, този междинен период съвсем не се оказва време на предизборен вакуум. Показват го актуалните примери на предизборно планиране: СДС се оттегли от „Синята коалиция”, движението на Меглена Кунева „България на гражданите” се обособява като политическа партия, Сергей Станишев заяви, че подготовката за изборите е водеща задача пред БСП, бивши сподвижници на „Атака” учредиха нова Националдемократична партия, Ахмед Доган даде предизборна прогноза. На този фон, социологическите изследвания твърдят, че електоралните нагласи към настоящия момент са в полза на ГЕРБ, следвана от БСП и ДПС, което пък се конкурира за третото място с партията на Кунева (НЦИОМ; Алфа Рисърч). Какви обаче са нагласите на медиите? Как те отразяват политическите субекти в този ранен етап на предизборно позициониране?

Политиците в медиите: количествени характеристики

Мониторингът на новинарските ресурси в интернет (информационни агенции, уеб издания на печатни и електронни медии, новинарски сайтове) потвърждава устойчивата тенденция на свръхнасищане на медийното пространство с новини, в които министър-председателят е главно действащо лице. Бойко Борисов продължава да произвежда медийно съдържание, което е значително повече от новините, в които фигурират останалите политически субекти. Медийното присъствие на Борисов е над 2.7 пъти повече от това на президента Росен Плевнелиев и на вицепремиера Цветан Цветанов – вторите по популярност политици в страната, и 3.5 пъти повече от информационните единици, в които се споменава името на Сергей Станишев (фиг. 2). Подобна дистанция прави впечатление не само защото вече няколко години е непоклатима тенденция, но и защото не беше характерна за медийния дневен ред при предишното управление.

nd-june2012-il1
Фигура 1. Политическите фигури с най-интензивно присъствие в новините: брой дни сред най-популярните субекти в дневния ред на онлайн медиите (1 януари – 21 юни 2012).


nd-june2012-il2
Фигура 2. Политическите фигури с най-интензивно присъствие в новините: общ брой информационни единици (1 януари – 21 юни 2012).

Важен допълнителен нюанс в тази картина е яркият дисбаланс в медийното отразяване на представителите на основните институции. Премиерът е не само 2.7 пъти по-интензивно отразяван от президента, но също така 8.5 пъти повече от кмета на София, 13 пъти повече от председателя на Народното събрание, 18 пъти повече от главния прокурор. Всичко това легитимира публичната представа, че политическите процеси в страната гравитират изключително около фигурата на министър-председателя.

nd-june2012-il3
Фигура 3. Интензивност на медийното присъствие на представителите на основните институции: общ брой информационни единици и брой дни сред най-популярните субекти в дневния ред на онлайн медиите (1 януари – 21 юни 2012).



nd-june2012-il4
Фигура 4. Интензивност на медийното присъствие на политическите лидери: общ брой информационни единици и брой дни сред най-популярните субекти в дневния ред на онлайн медиите (1 януари – 21 юни 2012).

Друга важна особеност е, че медийното отразяване, в неговите количествени параметри, частично следва, а в някои отношения дори противоречи на електоралните нагласи. Лидерите на най-одобряваните партии според социолозите – ГЕРБ (Борисов) и БСП (Станишев) – заемат челни позиции и в новинарското пространство. В същото време представителите на следващите ги по одобрение формации – ДПС (Ахмед Доган) и „България за гражданите” (Меглена Кунева) – остават в периферията на медийния интерес. В този смисъл се потвърждава тенденцията от кандидатпрезидентската кампания миналата есен, а именно медийното привилегироване на политическото статукво. Това статукво включва както ГЕРБ като първа политическа сила, така и БСП като водеща опозиционна формация. Тази ситуация улеснява двете партии в публичното им представяне като алтернативни една на друга.

Медийните образи на политическити субекти в новините

Актуалните информационни досиета на основните политически субекти включват следните обобщени характеристики:

Бойко Борисов

- постоянно много висока честота на споменаване и интензивност на медийно присъствие;
- представяне в преобладаващо субектна позиция, инициатор на новини с изказвания или действия, включително оценки и обещания;
- извеждане на името и изказванията на Борисов на преден план в заглавията на новините;
- устойчиво поддържане на медиен образ на премиера като главна действаща фигура в политическия живот на страната, едновременно като най-активния и най-респектиращия политик (той обещава, уверява, инспектира, дава примери, оценява, поръчва, заръчва – особено на министрите си);
- новинарски контекст – откриване на обекти, заседания на Министерски съвет, даване на оценки по различни политически въпроси, коментари и обещания в областта на спорта;
- доминиращо отношение – позитивно.

Росен Плевнелиев
- поддържане на високо медийно присъствие от избирането му за президент до момента;
- представяне както в обектна (по-често), така и в субектна позиция (по-ограничено);
- активна употреба на държавническа реторика (трябва, нужно е, България, интерес, важно е), публично говорене в 1 лице, множествено число (ние);
- новинарски контекст – участия в местни и международни събития, изказване на позиции; бум на новинарския интерес по повод президентското вето върху Закона за горите;
- доминиращо отношение – позитивно.

Георги Първанов
- засилен медиен интерес към Първанов след края на президентския му мандат;
- преход от субектна към обектна позиция;
- изграждане на нов медиен образ – като опозиционер и участник във вътрешнопартийните процеси в БСП;
- споменаване на името му в негативно формулирани новини (Липсват привърженици на Георги Първанов) и в негативен контекст – като лице, което е замесено в скандали и трябва да се защитава (кълне се);
- доминиращо отношение – неутрално към негативно, засилване на негативното отношение през май и юни.

Сергей Станишев
- повишена интензивност на медийното присъствие в сравнение с 2011 г.;
- засилване на представянето му в субектна позиция (изразител на оценки);
- новинарски контекст – с най-голям дял са новините, свързани с вътрешнопартийни въпроси в БСП; опозиционер с най-широка медийна трибуна, изразител на критика към управлението на Бойко Борисов; инициатор на новини, макар и в по-слаба степен от Бойко Борисов; европейски контекст (лидер на ПЕС); чествания.
- по-колебливо медийно присъствие в началото на годината, постепенно консолидиране на образ на активен, особено словесно, политик. Активно използва медийната трибуна, за да изгражда, най-вече чрез собствената си политическа реч, образа си на конструктивен опозиционер.
- доминиращо отношение – от негативно към позитивно (спад на негативното отношение през май и началото на юни).

Ахмед Доган
- периферно медийно присъствие;
- преобладаващо в обектна позиция, оценяван и критикуван; най-активен инициатор на новини с името на Доган – Бойко Борисов;
- преобладаващо негативен контекст на медийно присъствие (критики, ирония, разследвания, скандали);
- доминиращо отношение – негативно.

Волен Сидеров
- повишено медийно присъствие в началото на годината, последвало от спад;
- по-интензивно отразяване в новинарски сайтове и онлайн агенции, отколкото в уеб изданията на печатни медии;
- активен изразител на политически оценки;
- доминиращо отношение – неутрално към негативно.

Меглена Кунева
- променливо медийно присъствие, без достигане на значими пикове;
- едновременно обектна и субектна позиция;
- новинарски контекст – предизборна медийна реторика, учредяването на „България за гражданите” като партия; скандали (комисията „Хохегер”, конфронтации със СДС относно кражбата на кадри от митинги на „сините”); политически възгледи.
- доминиращо отношение – неутрално към негативно.

Иван Костов
- относително постоянно медийно присъствие сред най-видимите политически фигури;
- представян както в субектна (даващ коментари и оценки), така и в обектна позиция (оценяван);
- новинарски контекст – скандали; политически възгледи; събития с предизборен контекст; устойчиви негативни конотации (Командирът командори); критични препратки към неговия мандат като министър-председател;
- доминиращо отношение – неутрално към негативно, засилване на негативното отношение.

Яне Янев
- драстичен спад в медийното присъствие.

Цецка Цачева
- маргинално медийно присъствие;
- новинарски контекст – откриване на събития; изразяване на общи държавнически оценки;
- медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества (отказва цигарите, играе хоро, купува подарък на майка си). Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатни медии;
- доминиращо отношение – позитивно.

Изводи

  • Медийният рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта – категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
  • Сергей Станишев е опозиционният лидер с най-благоприятно медийно отразяване. Негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.
  • Политиките на медийно отразяване спомагат за консолидирането на двуполюсно статукво по линията ГЕРБ–БСП.
  • Приглушаване на ексцесивната политическа реторика вследствие на маргинализацията на политически субекти като Яне Янев и Волен Сидеров.
  • Като цяло, новинарските сайтове в много по-голяма степен функционират като традиционно, отколкото като алтернативно медийно пространство.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!