Тестът, на който медиите се провалиха

Автор: Гергана Куцева

Анализът на медийната онлайн среда през първото полугодие на 2012 г., наблюдавана през платформата Европейски медиен мониторинг, разкрива устойчиви тенденции, тематизирани в регулярните анализи, осъществявани от 2009 година до сега.

Процентното съотношение на различните категории новини през 2011 и 2012 г. е относително устойчиво и откроява преимущественото публикуване на информации за международни събития и произшествия.

След спечелването на парламентарните избори от ГЕРБ през лятото на 2009 година, се повиши значително и обемът на политическите теми. Пунктуалното и безкритично отразяване на фактите от политическия живот доведе до трайна промяна в медийния дневен ред, но не и до повишаване на информираността на гражданите и до по-прозрачно вземане на решения. Всъщност политическият спектакъл беше силно медиатизиран и превърнат в нещо твърде сходно на сапунен сериал. С ясно разграничени добри и лоши герои, акцент върху емоциите, а не върху разума, цикличност на случващото се и промени в актьорския състав само по изключение.

Предложената по-долу визуализация на политическия живот в България през първата половина на 2012 г., отразен в онлайн медиите, откроява актуалните за сезона политически субекти.

В новините продължава да доминира институционалното отразяване, което дава на управляващите значително предимство на информационния терен. И днес политическите жестове на властимащите, независимо от техния мащаб, са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска стойност са про(под)менени, а стойността на информацията постепенно, но сигурно девалвира. От 2009 г. до днес информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Бойко Борисов се превърна не просто в норма, а в опасна диагноза.

В контекста на така щрихираната медийна среда бих искала да разгледам гражданските протести срещу Закона за горите.

Един натрапващ се извод е, че, при отразяването на така наречените „еко протести”, в самата онлайн среда се оформиха два ясно различими информационни потока: социалните медии (най-вече Фейсбук), блоговете и някои периферните информационни сайтове се противопоставиха на мейнстрийм медиите (информационни агенции, електронни медии, онлайн версии на различните пресиздания). И макар тази тенденция да е в зародиш, и да засяга относително малък социологически сегмент от населението, е въпрос на време недоверието да се засилва и да обхваща все по-големи маси от хора. Към мрежата и информационните ресурси в нея вече има определени очаквания (и опити) да бъде запълнена липсата на обективност, плурализъм и свобода при изразяване на позиция.

Скорошните протести срещу приетия Закон за горите спомогнаха интернет пространството постепенно да се еманципира и да предложи трибуна предимно на мнения и коментари изобличаващи скритите икономически интереси зад приетия текст на Закона за горите. Там можеха да се намерят и аргументирани анализи защо определени поправки в Закона са опасни и обслужват частни интереси; тези и предложения за стратегически приоритети, които да бъдат следвани в политиката не само на това правителство; визии за бъдещето на страната ни и пр. информация, която обикновено е пренебрегвана в мейнстрийм медиите, но която е същностна за изграждане на собствена гражданска позиция.

Ситуацията с отразяването на протестите е истински тест за медиите в България. Обществените очаквания за поднасяне на обективна и навременна информация стават все по-настоятелни. Това означава, че медиите са все още важни за гражданите, но от тях се изисква налагането на нов дневен ред, гражданското общество става все по-чувствително към табуизирането на определени теми и все по-умело в разпознаването на манипулационните похвати, премълчаването, монтажа и пр.

В тази ситуация на повишени очаквания повечето от медиите се провалиха. Все повече хора започват да търсят алтернативни източници на информация, да следят по няколко източника, за да формират мнението си. Няколко сайта и блога добиха голяма популярност, не само заради адекватното отразяване, но и заради задълбоченото журналистическо разследване на възможните задкулисни интереси и индивиди, заинтересовани от приемането на Закона за горите в настоящия му вид.

Тук се поражда един същностен въпрос, чийто отговор трябва да се търси не само на изследователското поле и който е от ключово значение за обществения ни напредък. Необходимо е да се добие яснота за това чии интереси защитават медиите; кой се опитва да манипулира общественото мнение; поради какви причини ключови събития се отразяват или премълчават тенденциозно?

Изследователската ми интуиция подсказва, че навлизаме в процес на трансформация и преструктуриране на каналите за достъп до информация. Настоящите традиционни канали, като електронните медии и печатните издания, губят част от доверието на потребителите и са изобличени в поддържане на политическото и икономическо статукво. Всъщност те биват разпознавани като част от статуквото. Това ги поставя в центъра на ожесточен дебат – днес за медиите се говори като за основен проблем на обществото. Нещо, което може да взриви социалния мир в България.