“България Днес” и “Всеки ден” – 12 месеца на сбъднати пророчества

Автор: Богдана Денчева

След броени дни “България Днес” и “Всеки ден” ще духнат свещичката върху първата си торта за рожден ден. При нас са от година, когато шумно и с лакти си проправиха път към реповете, провъзгласявайки се за “добрите ченгета”, които ще следят за обществено-политически нередности и ще върнат на българския читател изгубената вяра, че журналистиката е свободна, обективна и е разположила романтичната си печатарска машина от правилната страна на барикадата.

Месеци по-късно имаме чувството, че двата ежедневника са с нас от много по-отдавна – дотолкова таблоидният привкус е “подправил” родната ни медийна каша, че дори не протестираме срещу корици и заглавия на ръба на цензурата, а ги приемаме като необходимото жанрово разнообразие и просто живеем с него.

Месеците от юли 2011 г. досега нарекохме “годината на жълтите вождове” и макар в хода на събитията да се появиха две други нови издания (“Kaпитал Daily” и “Преса”) с претенциите да бъдат качествени оръжия срещу монопола и посредствеността, “България Днес” и “Всеки ден” успяха да се преборят за пазарната си ниша и да продължат да водят медийната си война, която в началото на миналото лято започна безобидно - като пръскане с водни пистолети, после в разгара на изборите даде първите жертви на метафората “играчка-плачка” и първите съдебни дела.

Половин година след изборите се сбъдна и най-големият страх на неповярвалите в мащабите на жълтата журналистика, а именно: пророчеството влезе в сила и първата страница на “България Днес” от 24 октомври 2011 г. със заглавие “Кошмар! Само трусове до балотажа” се мултиплицира в десетки страници през май 2012 г.

Таблоидите “предсказаха” земетресенията. Коварната разлика между това да напишеш лъжа и да напишеш истина, в която никой няма да повярва, защото си “жълт”, обаче предначерта пътя им на развитие и, люшнати между художествената измислица и реалните разкрития за сенчести бизнеси, двата вестника устояха на пазарните трусове, вкопчени в мисията да се презират като конкуренти, без да влагат енергия в създаването на “нови” новини. Липсата на качествено съдържание и актуални обществено-политически теми за обсъждане ги тласнаха в правенето на битови прогнози, защото е трудно да не се разхождаш по периферията, ако ти липсва концептуален епицентър.

Притеснително е не това, че таблоидите се оказаха прави за трусовете, а че е необходимо да се разрази природно бедствие, за да се раздвижи статуквото и да се разнообрази медийното съдържание. В броя си от 23 май 2012 г. “Всеки ден” отделя цели девет страници от обема си на темата земетресения, “България Днес” – само с три по-малко, и не успяваме да се сдържим и да не си зададем въпроса за какво биха писали, ако заметресения нямаше.

В суматохата “Всеки ден” дори успява да се самопровъзгалси за най-навременно реагиралата медия със заглавие “Сайтът на “Всеки ден” – най-бърз след труса”, окачествявайки ТВ7 като “Номер 1” и осмивайки Нова Телевизия заради преувеличеното 8,5 по Рихтер. Стреснати с “Шок и ужас”, “Изплиска се джакузито на Галеви” и “Валериан и ракия спасиха столичани”, на 1 юни читателите са временно успокоени със “Спим при Бойко, ако друсне силно”.

“България Днес” на свой ред даде поле за изява на цял мобилен екип от оракули. Астроложката Алена, гадателката на Берлускони, жената сензор Мая Попова, отец Мина и дори слонът в зоологическата градина премерват вербални сили в дебелата сянка на заглавия от типа “Апокалипсис” и “По Хичхок!”. Седмица по-късно медията убеждава аудиторията, че най-страшното е минало (“Няма да има апокалипсис на Балканите”), докато “Всеки ден” все още търси сензационност с “Папата не спря трусовете”.

Междувременно е повече от очевидно, че “Всеки ден” неуморно и открито продължава да не симпатизира на един от бившите кандидати за президент и, следвайки тенденцията, започнала още по време на предизборната кампания, нарича Меглена Кунева “Меги” или “червената снаха”, информирайки ни, че е “потънала в Мъртво море”, защото е “избягала от България в търсене на спасение от трусовете”. “България Днес” пък вижда Кунева като главна героиня в конспирация - според заглавията “Бойко внедрява агенти при Кунева”, а “Управляващите следят всяка карчка на бившата еврокомискарка”.

“България Днес” поне дава на “жертвата” право на отговор: страница интервю в броя от 4 юни демонстрира политическата воля на Кунева да не управлява с безпринципни коалиции. Броени дни по-късно на страниците на същата медия друг политически лидер заявява, че “Природата ни връща заради Бойко Борисов” и с тази прогноза на Волен Сидеров символната граница между състоянието на бедстващата ни политика и бедстващите ни сеизмични региони окончателно се заличава.
И тъкмо когато си мислехме, че и този път страстите ще се уталожат бързо, тъкмо когато повдигнахме вежди с въпроса защо таблоидите не се трогнаха достатъчно от случващото се на Орлов мост, станахме свидели на криминална сага, разразила се като по учебник само няколко спирки по-нагоре в посока “Цариградско шосе”. Медийната война между групировките “България Холдинг” и “Нова медийна група” окончателно придоби съвсем реални размери. Въоръжена с повече от недомлъвки, непроверени източници и костюми при изслушване в съдебната зала, тази нова стара война успя да разубеди и последните невярващи в наличието на медиен монопол, че с пресата ни всичко е наред. В средата на юни “Всеки ден” гръмна с първата оронваща престижа на конкурентите статия от много време насам, от която разбираме, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за пране на пари. За по-кратко “Всеки ден” нарича издателите на “Труд”, “24 часа” и “България Днес” “олигарси” и “чорбаджии” и от зачестилите материали по темата разбираме, че Донев губи поста си в КРИБ и се “гласи за вице на Кунева”, а Павлов притежава имоти на стойност 40 хил. евро и “завзема СДС”.

“България Днес” не закъснява със своята версия по случая и не може да не се отбележи, че медията настройва своята позиция на по-софистицирана струна. В седмицата 11 – 15 юни таблоидът заговаря за застрашената свобода на медиите с наблюдения на експерти директно от Европейския парламент, самият Любомир Павлов дава интервю с три месиански правила, които вестниците от всякакъв цвят, възраст и произход трябва да спазват (етичен кодекс, прозрачна собственост, главни редактори извън картотеката на ДС). Действията на прокуратурата са окачествени като “безчовечна политическа репресия” и “бутафорни обвинения”, а истинската причина за съдебните дела е формулирана като “чист търговски спор” между стари и нови собственици.

Финалните акорди са поставени от няколко съвсем разумни гост-коментари като материалът на Иван Бакалов от 14 юни. Въпросите “С какво Любомир Павлов и Огнян Донев са по-малко съмнителни от тандема Пеевски-Кръстева?”, “Какво ще правят утре слугите по редакциите, след като сами потопяват изданията си?” и оценката на медийната картина (“тоталитарен печат в демократични условия”) донякъде обясняват защо горите останаха встрани от фокуса на двата всекидневника. Макар “България Днес” все пак да писа за протестите, отразявайки ги с лек уклон към позицията на гражданското общество, таблоидът остана безпристрастен и вглъбен в драмата. Тази война “надвика” войната между граждани и държава. Доказва го и фактът, че “Всеки ден” почти не писа за протестите и няма защо, когато в условията на битка, била тя чисто вербална, качеството на журналистическия репортаж, коментар или оценка биха били отвъд съмнителни. Да искаш да бъдеш онова огледало на общественото мнение и да сформираш такова, когато имаш сериозен проблем с произхода, ролята, мисията и цената на огледалото изобщо, е дразнещо като слънчево зайче.

Как двата вестника ще отпразнуват първата година след своето прохождане на пазара? Ще се замерят с торта, разбира се, както и с нови журналистически компромати, защото трагичният край на опонента в битка понякога е единственият смисъл на твоето собствено съществуване. Двата таблоида пожертваха най-скъпите си фигури на шахматната дъска, срещнала в болезнена схватка политика и медии. Пожертваха своите издатели. Продължаваме да следим дали ежедневниците имат бъдеще един без друг и стискаме палци, че в ситуация на евентуални бъдещи трусове спокойно ще спят гражданите, а будна ще остане политическата и медийната съвест.

Изводи

• Година след появата на “България Днес” и “Всеки ден” сме окончателно и безвъзвратно привикнали към таблоидния привкус на медийния пазар.

• Направените по време на предизборната кампания таблоидни пророчествата за трусове се сбъдват през май 2012 г.

• “Всеки ден” неуморно продължава да дискредитира политическия образ на Меглена Кунева.

• Мислената символна граница между състоянието на бедстващата ни политика и бедстващите ни сеизмични региони се заличава.

• Печатната медийна война “надвиква” войната между граждани и държава. Таблоидите жертват своите издатели - най-скъпите си фигури на шахматната дъска, срещнала в болезнена схватка политика и медии.