Времето на супержените в българската политика

24 юни 2012, Автор: Силвия Петрова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Силвия Петрова

Автор: Силвия Петрова

Ако погледнем политиката само през призмата на лайфстайл медиите, през изследвания период (декември 2011 – юни 2012) определено цари времето на жените. Които някак естествено са нахлузили костюми на супергероини. Докато мъжете политици извън предизборната кампания нямат смелост да се изявяват на лайфстайл полето, за да не засегнат имиджа си на сериозни личности, жените не страдат от подобни опасения. Или поне осъзнават, че няма как да минат без тази роля. В този смисъл изказаното по-рано предположение, че битката за политическо влияние ще продължи да се води и извън периода на предизборна кампания, засега се потвърждава отчасти – само от жените политици. Дори и при тях изявите в лайфстайл медии са по-скоро редки, но затова пък педантично настояващи на един определен (почти еднакъв) имидж, който в крайна сметка ги лишава от индивидуален колорит.

В медийните лайфстайл превъплъщения на две от най-високопоставените жени в държавата – вицепрезидента Маргарита Попова и кмета на София Йорданка Фандъкова – ясно могат да се видят следи от образа на супержената: успяваща по чудотворен начин да е перфектна и на работното си място, и в домакинските задължения. Подобно на Сторъкия Шива те се справят с мъжка твърдост в политиката и с женска грижовност вкъщи.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова не твърде често, но редовно дава интервюта за женски списания – Beauty, Бела, а тази година – Ева, участва в тв предавания, в които говори за „живота извън политиката” (Тази събота/неделя), снима се с кучето си (в 24 часа). Докато, надянала гумени ботуши при минус 20 градуса, проверява дигите по реките в Софийско, кметицата усмихнато обяснява, че вкъщи мъжът й рие снега пред блока. Докато говори за методите си на работа в общината, отбелязва, че й харесва да чисти и готви на вилата и показва снимки пред камината, на които е гушнала внучката си. И малко след като отсича, че никога не се е приемала за слабия пол, чисто по женски си признава, че не прави нищо, без да е вложила емоция. Типичен пример за носене на няколко дини под една мишница, при това с удоволствие.

Същото съчетание на (мъжка) сила и (женска) слабост, плюс най-разностранни умения проявява и вицепрезидентът Маргарита Попова. Наред със служебните си задължения, заместничката на Росен Плевнелиев намира време да сготви традиционна капама (в предаването На кафе), като куриозният момент е, че запечатва ястието със страница от вестник, на който има публикация за министър Цветан Цветанов. И обяснявайки на зрителките как да бъдат по-пестеливи и практични, заявява, че „това са важните неща в държавата”. Наскоро Попова затвърди имиджа си на добра домакиня и съпруга при посещението си в Калофер по повод честванията на 20-годишнината на „Натура 2000”, което медиите представиха главно през похапването й на мекици и удивлението й от местните дантели. Акцентът беше признанието й пред калоферки, че и тя обича да готви на съпруга и внуците си. А btv.bg представи току-що встъпилият в длъжност вицепрезидент чрез статия със заглавие „Маргарита Попова – политик в работата, грижовна баба у дома”.

Очевидно е, че да си жена политик в България е доста по-тежка (в буквалния смисъл) задача отколкото за мъжете. Традицията на този тип възприятие на женската политическа фигура идва от времето на социализма – още с налагането си новият режим се обявява за равенство между двата пола. Впрочем това е постижение, за което жените на Запад са се борили години наред, а на Изток го получават наготово. Но не и безвъзмездно. Както отбелязва Юлия Кръстева в статията си „Времето на жените”, когато жените получат достъп до властта, която им е отказвана в продължение на хиляди години, се превръщат в „стълбове на местните режими”. Ако погледнем малко по-назад в историята, ще забележим, че в края на 40-те и началото на 50-те години в България жените получават пълен достъп до всички сфери на властта, но това не отменя традиционните им задължения вкъщи. Отрицателните страни са свързани със свръхнатовареността – на работното място и вкъщи. Широко познат за онова време е новият идеал за женственост, представящ жената като „труженичка, общественичка и майка”. Това е образът на супержената, чиито работен ден никога не свършва – работи рамо до рамо с мъжете, след което се грижи за домакинството, съпруга и децата си. Тя е отговорна, самоотвержена, носи мъжки черти, но и изконните женски добродетели в характера си. В същото време този образ е олицетворение на развитието, новото, напредъка в държавата.

Разбира се, днешните жени политици нямат ретро-соц визията на ударничките, ведро махащи от трактор, които никога не пропускат да приготвят топла вечеря за семейство си. Но продължават да се вписват в същата представа, че за разлика от мъжете, те нямат право да се отдадат само на държавни дела. Медиите усърдно поддържат тази представа, като неизменно ги представят по един и същи стереотипен начин – на вечно заетата, компетентна, но мила и жертвоготовна жена. На жената, която е длъжна да намира баланса между кариера и семейство, защото в противен случай ще бъде заклеймена и като лош професионалист, и като непълноценна съпруга и майка. Дори и да не искат да се изявяват на полето на лайфстайла, жените политици нямат право да бъдат само държавници – те трябва да бъдат и „жени”, в най-архаичния смисъл на тази дума.

Меглена Кунева, която беше най-активният участник на лайфстайл полето по време на кандидатпрезидентската кампания, на пръв поглед след изборите не е толкова активна в поддържането на имиджа, изграден по време на кампанията. Докато преди охотно говореше за личния си живот, за семейството, за стила си на обличане и прочее „женски” теми, през настоящия период като че ли се опитва по-„по мъжки” да набляга само на идеите и публичното си битие. При по-детайлно вглеждане обаче се оказва, че Кунева продължава да гради лайфстайл визията си, но по-фино и ненатрапчиво. Пример за това е появата й в предаването Животът и други неща по БНТ, където още в заглавието е анонсирана като „Едно интервю по дънки”. Пред водещия Асен Григовор тя с майчинска мекота говори за хуманността и ценността на междучовешките отношения, а гостуването й завършва с обяснението, че дънките са израз на по-непринудения съботно-неделен дрескод. Очевидно усилията й в лайфстайл сферата не остават незабелязани, тъй като през изследвания период Кунева е отличена от списание Грация като жена на годината в политиката и има номинация за „Бг модна икона 2011”. В този смисъл става ясно, че тя продължава да води битката за политическо влияние с лайфстайл средства, като чрез външния си вид отправя определени идейни послания (свързани с ценностите на женствеността), но и привлича последователи, които нямат подчертан интерес към политическото. Например, в редица от лайфстайл медиите, които по правило не се занимават с политически теми, се появи новината, че манекенката Венета Харизанова е станала част от движението на Меглена Кунева. Като цяло, в изявленията си Кунева изглежда въплъщение на традиционни женски добродетели като мекота, разбиране, грижовност и хуманност, които умело съчетава с мъжки според традиционните разбирания качества като активност и смелост. Кунева се опитва да наложи един образ на жената политик, който залага на древни женствени качества и в този смисъл може да се приеме за алтернатива на стария (тоест мъжки) стил на управление. Така се налага идеята, че самото присъствие на жени в политиката (независимо от конкретните им идейни убеждения) е знак за новаторство. Пример за това е упрекът на Кунева, че жени магистрати никога не са оглавявали двете върховни съдилища ВКС и ВАК и не са били избирани за главен прокурор, което според нея „не е европейско”.

Присъствието на жени в политическата сфера, въпреки вече дългогодишната история на еманципацията, все още се вижда като белег за новаторство и модернизация. За да отстояват този имидж, те постоянно трябва да доказват и пре-потвърждават, че притежават разнопосочни умения, които излизат от сферата на политическото – а лайфстайл медиите им дават добра възможност за това. С други думи, без значение дали искат или не, жените политици на практика се оказват принудени да се появяват в лайфстайл медиите. Но самите медии ги ограничават, като се опитват да ги представят чрез една единствена формула, чрез един постоянен набор от характеристики, което ги лишава от индивидуални черти.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!