Земетръсен флашмоб

Ели Александрова

Флашмоб и земетресение – това са ключовите думи в българската хроника за Фейсбук от последните месеци. Социалната мрежа напоследък задължително присъства в новините за демонстрации на големи групи хора, които се събират на определено място с конкретна цел. Флашмоб представлява внезапна тълпа, която се формира на обществено място, извършва някакво абсурдно действие пред случайна публика и се разотива мигновено. Това действие е предварително координирано, макар и между непознати хора. Най-подходящият терен за организация на такава проява са именно социалните мрежи.

Окупирай

На 17 септември 2011 г. в Ню Йорк е организиран протестът Окупирай Уол Стрийт, чиято кауза е да се привлече вниманието на обществеността към финансовата зависимост и несправедливите действия на големите банки и корпорации. Впоследствие протестът прераства в движение, провокирало различни прояви в над 80 държави в целия свят. Социалните мрежи имат ключова роля в организацията на протестите.

На 13 юни 2012 г. в София се състоя флашмоб акция на екоактивисти против промените в Закона за горите. Група предимно млади хора блокира движението на ключово кръстовище в столицата. Проявата под надслов Окупирай Орлов мост се мултипицира в още няколко протестни акции и предизвика голяма обществена дискусия.

Фейсбук е теренът за организация на протестиращите, където се планира и всяка следваща акция. Резултатът от действията на екоактивистите не закъсня: Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените в Закона за горите.

След протестите в публичното пространство като че ли отекна не толкова идеята за зелената кауза на активистите, колкото техният гняв. Той имаше три основни направления – срещу държавната власт, срещу ръководството на една банка и срещу политиката на една търговска медия. Разпространи се идеята, че властта обслужва частния интерес на един от собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев (групата Цеко Минев е капут има 214 привърженици), а bTV е част от схемата като „медиен партньор” на тази кампания (групата Бойкот на телевизия БТВ има 1,763 привърженици, Да изчистим България от bTV – 1,213, Аз не гледам bTV – 2,507).

За последното схващане допринесе интервюто в предаването Нека говорят… на водещата Диана Найденова с представител на еколозите, в което тя настойчиво го призова да се извини за това, че оператор на медиата е бил нападнат от протестиращ по време на демонстрациите. Острият тон на журналистката провокира гнева на активистите, а във Фейсбук моментално се появиха няколко групи против нея: Искате ли уволнението на Диана Найденова??? с 1,566 привърженици, Да свалим Диана Найденова от ефир с 492 привърженици, Да прогоним медийния вампир Диана Найденова от телевизионния ефир с 219 привърженици и др. Социалната медиа стана трибуна за израз на недоволство от политиката на търговската медиа.

Във Фейсбук групата Окупирай Орлов мост към момента членуват близо 800 души. Масово дискутираната тема в нея е начинът, по който протестът е отразен в медиите. Гневът на еколозите е провокиран и от отразяването на организирания контрапротест в София под надслов Не на екологичния рекет, с който демонстранти се обявиха в подкрепа промените в Закона за горите, за развитие на зимния спорт и откриване на нови работни места.

Ако за протеста на екоактивистите можем да твърдим, че се организира почти изцяло в социалната мрежа, то във Фейсбук не откриваме нито една група на участници в контрапротеста. От няколко интервюта с техни представители разбираме, че голяма част от тях са организирани да участват в демонстрация, без да са особено наясно точно срещу кого и какво протестират. Именно това предизвиква и недоволството на екоактивистите.

В тази ситуация можем да направим нов извод за значението на Фейсбук като трибуна за израз на свободното обществено мнение. Ако даден протест не се организира в рамките на нейната независима територия, то той задължително се приема за поръчков театър в полза на нечий финансов интерес. Социалната мрежа се е превърнала в легитиматор на протестните действия, намесата на който гарантира прозрачност и е доказателство за искреността на участниците.

Земетресението

Съвсем искрени и непринудени бяха и реакциите на Фейсбук потребителите на 22 май, когато заметресение от 5.9 по Рихтер разлюля страната посред нощ. Привикнали в случай на опасност или тревога да се допитваме до медиите, в 3 през нощта ги заварихме неподготвени да отразят събитията, провокирали панически страх и вдигнали на крака милиони българи. За сметка на това във Фейсбук заваляха статуси и съобщения, като именно в мрежата потребителите се осведомяваха за случващото се в обмен на информация с други потребители. Тази масова комуникация стана повод за многобройни шеги, разпространени впоследствие в сайта. Епицентърът на земетресението Перник стана обект на различни вицове, които се превърнаха във Фейсбук фолклор още на следващата сутрин.

Социалната мрежа отрази земетресението предимно през призмата на хумора. Това беше и най-съществената разлика с начина, по който бедствието беше предствено в традиционните медии. Като че ли липсата на навременна реакция ги амбицира да прекалят с количеството новини по темата впоследствие. Често тиражираната от тях информация създаваше и предпоставки за паника сред и без това стресираното население.

При тези събития стремежът към производство на новина се оказа по-малко информативен от непринудените реакции на гражданите, споделили впечатленията си в социалната мрежа. И ако традиционно Фейсбук е в ролята на терен за организация на флашмоб акции, то на 22 май мрежата се оказа в друго амплоа. Място, където се случи масов онлайн флашмоб и хиляди потребители внезапно се събраха с на пръв поглед абсурдната мисия да постват статуси в 3 през нощта. Точно като на истински флашмоб.

Константи

На този фон от бурни събития в социалната мрежа си заслужава да обърнем внимание само на едно развитие от позатихналата политическа сцена в настоящата не-изборна ситуация. Въпреки негативното отношение на много избиратели и дежурните гласове на неодобрение срещу властта, парадоксално или не, онлайн рейтингът на Бойко Борисов в социалната мрежа продължава да нараства. При последното ни наблюдение в края на миналата година премиерът беше постигнал одобрението на близо 186,000 потребители. Към момента техият брой вече е 205,839, с което той окончателно затвърждава позицията си на абсолютен фаворит сред българските политици във Фейсбук.

Изводи

• Допреди няколко години си задавахме въпроса дали активността във Фейсбук се проявява реално и извън него. Днес социалната мрежа е добила статут на легитиматор на протестните действия. Налага се схващането, че ако даден протест не е организиран във Фейсбук, то той задължително е поръчков. И обратно – организираните в мрежата протести са израз на искрени граждански позиции.

• Фейсбук като социална медиа все по-често става трибуна за израз на недоволство от политиката на търговските медии.

• Земетресението през май доказа значението на социалната мрежа в ежедневието ни. В екстремна ситуация споделеното изпитание се оказа отдушник, какъвто тадиционните медии не успяха да предложат на аудиторията си. В стремеж да компенсират закъснялата си реакция и да произведат новина, те заложиха на разкази за щетите от земетресението и предсказания на различни врачки, с което провокираха страх сред населението. Като контрапункт, във Фейсбук темата за земетресението се разви предимно през призмата на хумора.

• Бойко Борисов продължава да чупи рекорди по одобрение в социалната мрежа.