Блогосферата се доказа като гражданската медия

Автор: Марина Кирова

В настоящия текст се анализират блоговете и туитър постингите на политици и граждани за периода януари-юни 2012 г.

Гражданската блогосфера и Туитър

През 2012 г. в гражданските блогове и в Туитър наблюдаваме сериозна девалвация на доверието в традиционните медии.

Няколко фактора влияят за това. Ще ги изброим хронологично.

Първо

Бушуващата повече от година война между двете големи пресгрупи. Взаимните нападки и компромати трайно асоциираха пресата като поръчкова и подвластна на политически и икономически интереси.

Парадоксално, но факт - епичната битка за свободата на медиите се води със средствата на пропагандата и черния ПР. С тяхна помощ се конструират образи, истории, разменят се удари под кръста и по кокалчетата…. Никой в България вече не вярва, че медиите у нас могат да бъдат свободни и независими. Denitsa33

Второ

Земетресението край Перник. Традиционните медии отразиха тази гореща новина с голяма времева неадекватност. Хората трескаво се информираха за случващото се през Туитър и Фейсбук, а традиционните медии реагираха с часове закъснение.

Трето

Протестите срещу Закона за горите. Хората се организираха спонтанно през социалните медии – блогове, Туитър, Фейсбук и разпространяваха информацията за случващото се отново през социалните медии – със снимки, видеа, разкази. Интернет и социалните медии закипяха. Мейнстрийм медиите – телевизия, радио, преса – в началото бяха наложили информационно затъмнение на протестите. Това доведе до вълни от недоволство и отхвърляне на традиционните медиите от блогъри и туитъри.

Не мога да не се възхитя на протеста вчера – един спонтанен flashmob без организация и политическо участие. Протест в най-чистия си вид, който успя да пробие медийната блокада. Без изненада БТВ и БНТ вечерта не бяха пуснали информация за протеста нито в сайтовете си, нито в новините. Защо е протеста и защо телевизиите мълчат ще разберете тук. Всъщност от големите май единствено Нова и TV7 казаха нещо. Боян Юруков

Гражданското недоволство ескалира с бития оператор от bTV и с авторитарното интервю на Диана Найденова и прерасна в масово онлайн оплюване на bTV и организиране на каузи против bTV. Публикуваха се многобройни анти-bTV и анти-Найденова материали. Блоговете, Туитър и Фейсбук баха заляти с антикаузи (като „Да изчистим bTV за един ден“), а клипът от интервюто на Диана Найденова с еколога Петко Цветков във VBox7 и YouTube събраха по 40-60 хиляди гледания. Недоволство предизвикаха и опитите на bTV да цензурират неудобен клип във видеомрежите с критика от техен бивш служител.

bTV успя да си навлече гнева на още повече хора заради целенасочената си кампания срещу екопротестите, под формата на манипулативно (или липсващо) новинарско отразяване и псевдоинтервюто на Диана Найденова с природозащитника Петко Цветков. Какво следва тепърва ще видим, но отсега е ясно едно – облаците над “медията на всичките гледни точки” се сгъстяват все повече… Селин

Протестите срещу Закона за горите обаче показаха не само отношението на хората към медиите. Те бяха опит на гражданското общество да изрази своето мнение и да устоява правото си да не бъде пренебрегвано като безгласно, индиферентно и манипулируемо при взeмането на държавни решения. Протестите бяха изразител на гражданското недоволство срещу взeмането на управленски решения в ущръб на обществото и в полза на лобистки интереси. Според блогърите и туитърите тези протести се превърнаха в своеобразен вот за управленската политика.

Протестите за горите се оказаха тест и за Росен Плевнелиев. Всички в мрежата очакваха неговата реакция на протеста и ще успее ли да използва първия удобен момент да се изяви като институционално независим от премиера и като изразител на народните настроения. Според блогърите Плевнелиев направи тактически правилен ход, но не отигра добре положението с ветото. Коментарите за него варираха от неутрално информативното „Президентът наложи вето“, до неласкавото “политическа инсталация с дистанционно управление“.

В целия калабалък се сдобихме и с президент на повикване. Лекотата на спортното му битие усмихнато се прехвърли върху конституционния терен и започна да помита норми и порядки. В стила на собственото му присъствие комично сглобените мотиви при ветото върху закона на горите приличат на невротично намигване към институционалните изисквания на президентството. Владимир Шопов

Бойко Борисов обаче продължава да е тематичен и личностен лидер в блоговете и в Туитър. Почти всеки четвърти политически постинг и туит визира личността на премиера и то приоритетно в иронизиращ или директно в бойкофобски дух.

Борисов, чието его е по-голямо и от гръцкия дълг, ще е бесен. Йордан Матеев

Интересното е, че сред често коментираните в граждански блоговеве и в туитър профили Борисов, Плевнелиев и Цветанов много често започнаха да се споменават Меглена Кунева и новосъздадената й партия. Коментарите за нея са с различни нюанси – от позитивни през неутрални до негативни. В посочената графика се вижда честотата на споменаванията на различните политически личности.

Трайно се оформят две паралелни реалности. Офлайн, където дневният ред и тезите на политиците биват преекспонирани от традиционните медии. И онлайн реалността, където свободно се изразяват граждански позиции и настроения. Затова неслучайно наскоро „Ди Велт“ съобщи, че „български медии обслужват политиката, а истински независими са само шепа блогъри“. Протестите от миналата седмица го доказват, но това е анормална медийна ситуация.

Блоговете и туитър профилите на политиците

През първото полугодие на 2012 г. отново се наблюдава тенденцията политиците да не списват редовно или въобще туитър профилите си и блоговете си. Блоговете и туитър профилите, създадени за кандидатпрезидентската и кандидаткметските надпревари в края на 2011 г., не се поддържат, с изключение на профилите на Прошко Прошков и Георги Кадиев.

Активни в Туитър остават Николай Младенов, Ивайло Калфин, Кристалина Георгиева. В своя блог отново започна да пише активно и Мартин Димитров. Постоянни в блогърстването традиционно остават и Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Борислав Цеков, Прошко Прошков.

Разискват се различни политически теми, а някои от пишещите нападат политическите си опоненти.
Например Мартин Димитров атакува премиера Бойко Борисов:

Земята вика Бойко Борисов. Като чух, че Бойко Борисов е казал, че за три години управление на Герб продължителността на живота в България се е увеличила с една година разбрах, че самозабравянето вече е взело страшни размери. Мартин Димитров

Ивайло Калфин се опитва да е въздържан, но все пак критикува президента Плевнелиев:

Съзнателно се въздържам да коментирам действията и бездействията на президента Плевнелиев, за да запазя уважението си към тази институция. Оставям на политолози и социолози с умилителните им тези за това, че най-важното е президентът да не се набива в очи, че той е внесъл модерен стил в институцията и с разсъжденията им дали е по-симпатичен от отсъстващата си съпруга…. Къде Ви е самочувствието, господин президент? Вие сте държавен глава и пример за гражданите? Ивайло Калфин

Прави впечатление, че пишещите в онлайн средата политици подминават темата за протестите срещу Закона за горите. Единствено Мартин Димитров коментира закона, определяйки го за лобистки, но не и протестите. Повече реакции сред политиците в нета предизвикаха други теми от обществен интерес, също довели до протести – това са решението за добив на шистов газ чрез технологията фракинг и подписването на споразумението АКТА. Те бяха коментирани и отхвърлени от някои политици.

За разлика от активната блог и туитър комуникация, поддържана от гражданите, политиците като цяло отсъстват от модерното онлайн общуване.

Изводи

• Организацията на протестите срещу Закона за горите доказа тезата, че блоговете и новите медиите са изразител на общественото мнение и могат да бъдат генератор на граждански протести и обществени промени, които вече все по-лесно преминават от виртуалното в реалното пространство.

• Протестите и спонтанната самоорганизация на хората в социалните мрежи показаха израстване на гражданското общество.

• Със закъснението си да отразят земетресението край Перник през месец май традиционните медии осезаемо отстъпиха от две от основните си функции – осведомителската и социализираща – в полза на новите медии, разговорно наричани социалки.

• Събитията през първата половина на 2012 г. показаха, че именно новите медии и блогосферата са гражданските медии, изразители на общественото мнение. Традиционните медии вече трайно се асоциират като изразители на про-правителствени и частни икономически интереси.

• В блогосферата политиците не успяха или не пожелаха адекватно да се възползват от гражданските вълнения и да се пренастроят на вълната на обществените нагласи.

• Организираните чрез глобалната мрежа протести са индикатор на обществените настроения и трябва да са сигнална лампичка за политиците, без значение дали са в опозиция или управляващи.