Когато политиката е на мода, или как лайфстайлът навлезе в медиите

Автор: Силвия Петрова

Лайфстайл журналистиката обикновено се възприема като насочена към аудитория, която не се интересува от „сериозни” теми и политика и вероятно затова в повечето случаи остава встрани от интереса на медийните анализатори. Лайфстайл медиите обикновено не са обект на критика в докладите на институциите, които дават оценка на свободата на словото в България, но при един по-фокусиран поглед върху тях става очевидно все по-нарастващото им влияние и способността им да задават тенденции, зад които се крият по-дълбоки социални процеси. През последната година в българската медийна среда лайфстайл журналистиката вече не е ограничена само до специализирани издания и предавания. Похватите, темите и способността й да конструира персонажи навлизат все по-натрапчиво в „сериозните” медии – чрез тях се дават оценки за състоянието на обществото и личностите в държавното управление, дискутират се политически въпроси, печелят се избиратели.

Засиленото разпространение на лайфстайл журналистиката стана особено видимо в периода на кандидатпрезидентската предизборна кампания през 2011 година, но продължи и след избора на президент. Значителна част от вниманието на медиите вече е концентрирана не върху идеите, а към външния вид и частния живот на политиците. Основната теза на този тип журналистика, разпростираща се и извън тясната си специализирана сфера, е, че имиджът, маниерите, семейното положение и хобитата са еднакво (ако не и по-) важни от партийните лозунги и обещания. Налице е двустранен процес, при който все по-голяма част от публиката категорично отказва да „консумира” сериозни новини и чисто политически послания, а медиите от своя страна не само улавят, но и преднамерено подбуждат, манипулират и използват за скрита политическа реклама интереса към детайлите от частния живот на личностите в политиката. Стилът на обличане, прическата, жестовете, брачният партньор, децата и свободното време се поставят на една плоскост с политическите аргументи.

В периода на предизборна кандидатпрезидентска кампания акцентът върху лайфстайла ясно можеше да се забележи в bTV, където често цели предавания се посвещаваха на интервюта на лични теми и обсъждане на външния вид на най-рейтинговите кандидати за президент – (Тази събота/Тази неделя, Преди обед, Модерно). В лайфстайл кампанията се включи сравнително активно и Нова телевизия (Горещо), списанията Ева, Грация, ОК, Harper’s Bazaar (които обаче дискутираха само образа на Меглена Кунева), сайтът fashion.bg. След избора на президент кампанията продължава, като все по-често политици се появяват в специализирани лайфстайл издания (Бойко Борисов в Love Style, Йорданка Фандъкова в Ева, Цецка Цачева в Мери), но и неспециализирани в тази насока медии редовно коментират визията и семейния живот на водещи политически фигури.

Медиите гледат на лайфтайл сферата като на неизследван аспект на политическия живот – а не като на област, диаметрално противоположна на него. Лансира се тезата, че през частното се разкриват публични ценности и по този начин лъсва „истинското” лице на политиците. С други думи, частният живот би следвало да дава безпогрешна представа за личността, необременена от политически лозунги. Подобно схващане е израз на недоверието в политиците, умората от сериозните теми, насочването на вниманието към зрелището и склонността към воайорство. Чрез навлизането на лайфстайл журналистиката медиите поддържат илюзия за отразяване на различни страни на политическия живот, зад която прозира скрита политическа реклама и манипулация на образите.

Характерно за конструираните по този начин образи на политика е ясното им разделяне по полов признак. Медиите очертават два основни модела за идентификация на политиците, които въпреки претенциите за новаторство, отговарят на половите роли, предписвани от патриархалното общество. Осъществява се завръщане към архаичния ред, в който мъжете се въобразяват като активната, силна и твърда част от света, а жените са пасивни, грижовни, майчински настроени. Лайфстайл журналистиката изгражда един консервативен свят, в който би се очаквало да властват консервативните политически ценности (жената, дори и на държавен пост, е преди всичко майка и съпруга, а мъжът трябва да е отдаден на обществени дела). Консервативността, подкрепена от древни патриархални модели, се тълкува като доказателство за морални устои. Публичните фигури се оказват принудени от медиите да се впишат в ограничен брой модели на поведение, наложени като единствено валидни и будещи доверие – факт, който ликвидира разнообразието на гласовете, унифицира и изглажда възгледите, поставя забрани и диктува твърди правила.

В резултат от все по-голямата актуалност на лайфстайл журналистиката в медиите, политиката се изнася извън зоната на сериозните теми. Критиката на статуквото се случва в лайфстайл сферата, в дискурса на развлечението и шегата, претопява се, губи тежест. Забележките към политиците се насочват към външния им вид и маниерите, вместо към идейните позиции. Поднасят се в полуироничен дискурс, който обаче в крайна сметка се тълкува като сериозен от публиката. Коментатори на политическия живот стават фризьори, гримьори и стилисти.

Погледнато от перспективата на лайфстайл журналистиката и на ефектите, които тя предизвиква в публичната сфера, критиките за политизиране на медийната среда у нас (виж Картата) могат да получат съществено допълнение. Политическият натиск върху средствата за информация често се разгръща на фона на един до голяма степен деполитизиран през лайфстайл кодовете медиен дискурс. Неговата доминантна позиция е възможна на цената на видимо изтласкване и отклоняване на сериозните дебати в медиите. Налице е желание за задържане в сферата на политиката, но през друг вход, което променя самото схващане за политическото: акцентът е върху развлечението, върху модата, върху семейните ценности. Чрез лайфстайл журналистиката политиката навлиза в медиите, които по правило не се занимават с политически теми. И същевременно се оттегля от „сериозните” медии, като им се придава по-лековато и фриволно звучене. „Деполитизацията” е една от причините за унификацията и за черно-бялото възприятие на политическите идеи. Лайфстайл журналистиката измества фокуса от идеите по посока на спектакъла. Политиците се възприемат повече като звезди, отколкото като държавници. Медийното съдържание се превръща в зрелище, което води до липса на достоверност и реален поглед върху света. Говори се в стереотипи и клишета, заличават се нюансите, задават се твърди граници, отвъд които е забранено да се прекрачва.