Социалните медии – алтернативната свобода

Автор: Марина Кирова

Ако има нещо в България, което отбелязва постоянен ръст, то това е броят на потребителите на социалните медии. В края на 2010 г. Фейсбук обяви 2 000 000 български потребители, Туитър отчете 180 000 профила, а в нета имаше над 4000 активни блога. В средата на 2012 г. във Фейсбук вече има 2 900 000 български акаунта, в Туитър са нараснали до 220 000, а активните блогъри са 4500.(1) Преди две години в. Капитал организира дебат на тема медии ли са блоговете, а само преди седмица в. Труд вече попита може ли без старите медии. Интересна трансформация на въпросите и то само за две години.

Какво всъщност се случи през последните години?

Ако погледнем изготвената от фондация „Медийна демокрация” карта на проблемните зони в българската медийна среда, ще видим, че в голямата си част проблемите на мейнстрийм медиите не само не могат да бъдат отнесени към алтернативните медии, но именно липсата им прави социалните медии различни и предпочитани.

На първо място е плурализмът. Факт е, че в социалните медии има абсолютен плурализъм – всеки може да пише, коментира, критикува или хвали каквото пожелае – и по този начин се отразява реалният дневен ред на обществото. Себеизразяването е достъпно за всички, тече без цензура и има пълно разнообразие на теми и гледни точки.

Социалните медии често са силно политизирани по съдържание, но са възприемани с високо доверие, тъй като се счита, че отразяват истинската позиция на автора. И именно тук е друга съществена отлика с проблемните зони в традиционните медии – липсата на политически и икономически зависимости в алтернативните медии. Съдържанието им като цяло не е обект на бизнес договорености и икономически натиск, не е подчинено на властови конформизъм и политическа конюнктура. Макар и крайно субективни по своята същност (тъй като отразяват персоналната гледна точка на автора), те биват възприемани като по-достоверни. Показателно е, че често журналисти изразяват позициите си по определени въпроси в профили в социалните медии, а не в медиите, в които работят. Така новите медии трайно поемат ролята на медиатор и реализатор на публичния дебат, на носител, изразител и катализатор на обществените настроения.

Алтернативните медии вече биват възприемани като граждански медии, докато доминиращата медийна публичност се определя като казионна. Това силно пролича през юни 2012 г. с протестите срещу Закона за горите. Тогава хората се самоорганизираха единствено чрез социалните медии и блокираха центъра на столицата, за да защитят българските гори и правата си. А традиционните медии първоначално не отразиха многохилядните протести, с което потвърдиха обвиненията на обществото, че са манипулативни, политически зависими и икономически обвързани.

Социалните медии обаче нямат нормативна и икономическа регулация. От една страна това гарантира свободния изказ и липсата на ограничения, вмешателство или цензура на съдържанието. От друга страна това поставя някои съществени въпроси и проблеми пред социалните медии – като например защитата на авторското право, възможността за по-лесен достъп до източници на информация, необходимостта от по-голяма законова или професионална закрила срещу евентуално преследване и репресии. Налице е и проблемът с потенциалното разпространяване на неверни твърдения и клевети, с насаждането на омраза и хейтърство. Липсата на регулация лишава потърпевшите от възможността да се защитят. Макар и премълчавани, това са важни въпроси. Например в социалните мрежи Фейсбук и Vbox7 често се разпространяват призиви на нетолерантност и краен национализъм. Там аудиторията е изключително голяма и респективно разнородна, и със средствата на първичната визуалност и апелативност бързо се повлияват хора, податливи на безкритични внушения. Тези явления се наблюдават в много по-малка степен в блогосферата, където в голямата си част авторите са активни и образовани хора и са относително по-внимателни към съдържанието на постингите си. Но като цяло подобни крайни внушения по-трудно могат да се видят в съдържанието на традиционните медии, където, макар и често пренебрегвани, все пак има професионални, нормативни и етични стандарти.

Спорен е въпросът необходима ли е и възможна ли е регулация на социалните медии. През 2010 г. имаше кратък политически опит нормативно да се регулира съдържанието на блогосферата, за да не се допускат клевети по време на избори. Блогосферата и социалните мрежи изригнаха срещу опита за посегателство срещу свободата им и идеята бе забравена. Същата остра реакция се появи и във връзка с подписването на ACTA през 2012 г.

Политиците виждат, че социалните медии и мрежи стават все по-популярни, влиятелни и важни за формиране на общественото мнение. Затова още преди години в крак с модата мнозина от тях създадоха свои блогове. Политиците обаче гледат на блоговете си като на временно явление, активни са предимно кампанийно – преди и по време на изборите, списват ги протоколно и вяло, не използват възможността за обратна връзка и неформален диалог с читателите и в някакъв момент престават да ги поддържат. Днес малцина политици все още пишат в блоговете си. Идентична е ситуацията и в микроблогинг платформата Туитър. Като цяло в блогосферата политиците не успяха на улучат верния тон на комуникация, отговаряща на спецификите на социалните медии.

Днес новата вълна е свързана с Фейсбук и тя безспорно привлича с огромната си маса от потребители. Макар да се наблюдава активизиране и присъствие на политиците със собствени профили, все още не са значително много осмелилите се да появят там. Във Фейсбук се създават и много фалшиви профили на политици, както и много техни анти-профили.

Независимо че не се справят много добре със собствените си профили в социалните медии, политиците очевидно искат да привлекат лидерите на мнение в блогосферата на своя страна и да присъстват в социалната комуникация по позитивен начин. За целта те търсят личен контакт и организират неформални срещи с блогърите. Вече няколко години наблюдаваме срещи на политици с популярни блогъри по време на предизборните кампании, включително и от страна на Росен Плевнелиев по време на кампанията за президент през 2011 г. Изненадата обаче дойде в началото на юли 2012 г., когато действащият премиер Бойко Борисов се срещна с двама блогъри, създатели на сайта Politikat.net. Налице са и опити на политици да упражняват влияние над блогъри, на които съобщават важни политически новини и в замяна се надяват на смекчаване на критичното отношение. Все пак на този етап публично известните опити на политиците да въздействат върху съдържанието на социалните медии остават в рамките на добрия тон и не биха могли да се определят като натиск или форма на репресия.

Социалните медии все повече се превръщат от поле за свободно, плуралистично, нецензурирано заявявана гражданска позиция в организатор на граждански движения, без икономическа или политическа зависимост. Само преди дни стартира нов проект Angry Young People (aym.pressclub.bg), който, по думите на организаторите, е онлайн платформа за българска гражданска журналистика без цензура, манипулации и фалшификации. Това е още един индикатор, че в обществото тече необратим процес на трансформация и социалните медии се превръщат не само в зона на свобода, но и в алтернатива за свобода.

———————————
1. Информацията за блоговете е от класацията TopBlogLog, където са посочени блоговете, активни за последната седмица. Статистиката за Фейсбук и Туитър e от Google DoubleClick Ad Planner.