Не желаем да ни отразявате!

Автор: Валентина Георгиева

Отразяването на граждански протести, както и на алтернативни позиции спрямо доминантните културни кодове, определено не е силната страна на традиционните медии. Гражданската и младежката съпротива – независимо дали в политическата или в културната сфера – не предизвиква интереса на медиите, или бива отразена в ключа на насилието, радикалните улични банди и маргинализирани групи. В отговор на дългогодишното медийно затъмнение, несъгласните създават свои алтернативни медийни канали, които целят да информират, да предлагат анализи и коментари и да пораждат обществен дебат. Родени от недоволството спрямо отразяването на дадена тема, или по-общо от избора на теми и редакционната политика на доминантните медии, от техните източници на информация или комерсиалния характер на някои медии, алтернативните медии компенсират неравномерното разпределение на власт в медийното производство и ограничения плурализъм в медиите (вж. ниво 1 – зони с най-висока степен на тежест в Картата на проблемните зони в българската медийна среда).

Класически пример за алтернативна медия е Индимедия – световна мрежа за отразяване на протестните действия от самите участници, създадена от движението на анти-глобалистите по време на протестите в Сиатъл през 1999 г. Неин девиз е „Не мрази медиите, стани медия!“. В България Индимедия е активна от април 2004 г. След 2009 г. и особено от есента на 2011 г. са активни и ред други сайтове, публикуващи материали от участници в протестите. Тези сайтове съчетават пропагандни материали с репортажи от първо лице от мястото на събитието, преводни материали за сродни събития в чужбина и анализи на събитията, както и на отразяването им в традиционните медии.

Още от началото на спонтанните граждански протести в страната през 2006 г. – отначало за Иракли и Странджа, а после и за едно невъзможно многообразие от каузи – протестиращите са изправени пред проблема за изкривеното им представяне в медиите. Водещите новинарски емисии рядко обръщат внимание на мирни протестни действия, които не нарушават градския трафик и не предизвикват вълнения, каквито са например седящите протести пред сградите на държавни институции в деня на взимането на ключови решения. В много голяма част от случаите реакцията на подобни мирни протестни действия е „Кой изобщо ви забелязва?“. За сметка на това случаите на агресия в множеството, редките актове на насилие или сблъсъците с полицията са във фокуса на медийното внимание заради вкуса към сензацията и скандала. Така водещите медии отразяват действията на протестиращите преобладаващо в ключа на насилието и представят участниците в протеста като агресивни младежи, хулигани, футболни запалянковци, „простаци, наркомани, криминални отрепки“.(1) От своя страна протестиращите не се разпознават в тази картина и остават с усещането, че посланието им е било подменено, че каузата, зад която застават, не намира адекватно отразяване.

Особено силно това се забеляза още при студентските протести от началото на 2009 г.(2) Тогава участниците в протеста бяха представени от традиционните медии като футболни хулигани и радикални улични банди, провокирали полицията с действията си, която на свой ред е била принудена да упражни насилие. В отговор в мрежите за видео споделяне се разпространиха любителски клипове, отразяващи полицейското насилие. Или тогава за първи път протестиращите намериха възможността да се противопоставят на доминиращите традиционни медии посредством алтернативни медийни канали, в които да изразят своята версия за събитията.

Противопоставяйки се на промените в Закона за горите и определяйки ги за лобистки, през юни 2012 г. движението „Орлов мост“ отново постави въпроса за правилата на играта в представителната демокрация. Но освен това, в разразилите се дебати около отразяването му, то успя да извади наяве един много стар проблем, а именно нежеланието на традиционните медии да обърнат сериозно внимание и да работят върху адекватното представяне на спонтанните граждански протести. Така проблемът за политическото представителство се допълва и от проблема с медийното представяне. В отговор на изкривената картина, предлагана от традиционните медии, алтернативните канали в интернет изригнаха с поредица от публикации, в които протестиращите ясно и категорично заявиха, че отдавна са изгубили доверието си в медиите и не разчитат на тях нито да ги информират, нито да ги отразяват, нито да пораждат обществен дебат.(3)

Алтернативните медии дават израз на младежките съпротиви не само в граждански и политически план, но също и като цялостен алтернативен начин на живот на младежките субкултури. Събитията от ъндърграунд сцената, идеологията на различните групи и движения, убежденията и действията на отделни фигури намират публичен израз тъкмо чрез тези канали. Обединяващо звено е съпротивата спрямо консуматорското общество, големите културни индустрии и корпоративния капитализъм като цяло. Отразяват се и се пропагандират събития и индивидуални действия на културна съпротива. Открито заявена е толерантността и съпричастността спрямо различните по раса, сексуална ориентация, етнос и религия.

———————–
1. Симов, Александър (28.06.2012). bTV – извинението на един наемен килър, Без Лого (посетено на 10.07.2012).
2. Виж Георгиева, Валентина (20.08.2009). Новите медии и старите форми на съпротива, Семинар_БГ, бр. 1 (посетено на 10.07.2012) или също Gueorguieva, Valentina (2012). Distortedrepresentationandactivecitizenship. Digital media and spontaneous street demonstrations in Bulgaria (2006-2010), Südosteuropa 60(2012), H. 1, p. 67 sq.
3. Виж например публикациите „Ами, ако не желаем да ни отразявате?”, публикувано в Бъзикилийкс на 17.06.2012, също в Без Лого и България Индимедия; „Изключете телевизора“ в Съпротива от 27.06.2012 г., и „Самоорганизация на еволюционерите“ от 22.06.2012, както и Йорданов, Руслан (6.07.2012) „Журналистиката – този тъмен занаят“, Без Лого (всички посетени последно на 10.07.2012).