БТВ Новините – другите гледни точки

7 ноември 2012, Автор: Колектив
Публикувана в Анализи

Изследване, реализирано от Александра Попова, Александър Чантов, Боян Даскалов, Георги Костов, Димитър Платников, Лидия Бечева, Милица Недялкова и Полина Пранджева. Изследването е семестриален проект по дисциплината „Медиен анализ”, специалност „Европеистика” на СУ (учебна 2011/12 година, преподавател проф. дсн Снежана Попова).

ИЗТЕГЛИ КАТО PDF


Изследването на новините
Автор: Полина Пранджева

Клишето днес е – всички гледаме новини, за да сме в час с това, което се случва навсякъде по света и у нас. Емисиите новини са като универсален език, чрез който медиите ни свързват с основните сюжети, проблеми и събития, претендирайки, че представят всичко обективно. Но дали е така всъщност?

Много медийни изследователи застават зад теорията, че новините нямат универсално значение, че една новина може да бъде предадена по различен начин и пречупена през различна призма, в зависимост от това къде се разпространява, защото значението и нюансът й зависят от социалната и културна среда. Новините (Hartley, 1982) [1] не създават нови значения, а възпроизвеждат и отразяват доминиращи такива.

В същото време възприемането на медиите като източник на обективна информация им дава статус и власт, още повече защото те изграждат определен мироглед, който се възприема за „естествен” (Rachlin, 1988) [2]. Можем да добавим, че медиите утвърждават този мироглед, създаден, от една страна, от медийните практики, рутини, традиции и условности, от друга – от техните съдържание и форма. Може би затова често използван академичен подход към изследването на новините е социологическият, който взема предвид създаването на новинарски практики или рутини.

Според Bennett [3], новините не се вписват в идеята за демокрация, защото са „повърхностни, празни, стереотипни, натоварени с пропаганда, с малка обяснителна стойност и не са насочени към критичен дебат или гражданско действие”, защото персонализират, предпочитайки индивидуални актьори, а не институционални или политически съображения, драматизират, акцентирайки лични драми пред постоянно съществуващи проблеми на нашето време, фрагментират, лишавайки от контекст, и не на последно място нормализират всяко случващо се, убеждавайки ни, че официалните действия в наш интерес ще върнат всичко в правилния ред. Цитираният автор застава зад твърдението, че медиите не дават необходимата критическа информация, която да ни позволи да направим информиран избор, и по този начин намаляват нашето участие и подходящо поведение в демократичния процес.

Други изследователи отбелязват мощното влияние на медийните империи при навлизането им на различни пазари [4]. Такъв пример е успехът на Star TV в Индия и процесът на т. нар. мърдокизация на новините. Привлечен от голямата и все по-заможна градска средна класа, световният медиен магнат Рупърт Мърдок става ключов играч на индийския телевизионен пазар. Тенденциите в развитието на телевизионните новини постепенно се свързват с една по-обща „мърдокизация” на медиите в Индия. Въздействието й върху публичния дискурс е решаващо, още повече в развиваща се страна, където една трета от населението е неграмотно.

От всичко казано можем да заключим, че новините – такива, каквито ни ги представят, такива, каквито изследователите ги определят и ние ги възприемаме сами за себе си – изграждат една рамка не само на нашата всекидневна информираност, но и на обществото и живота, който водим. Ако се замислим, още от ранна детска възраст ние се сблъскваме с новинарските емисии – разбира се, тогава те са дразнещият половин час, в който родителите не позволяват да се говори или да се гледат други предавания, но малко или много те отразяват една реалност, от която ние ставаме съзнателна част по-късно. Непрестанният поток от информация, който получаваме днес било от сутрешните блокове, от централните емисии, от интернет и радио информационните ресурси, всичко това ни засища и наистина притъпява сетивата ни и намалява критичността на погледа ни. В нито едно отношение презасищането не е добър индикатор. А именно в такава социална обстановка живеем днес – презаситени от информация, събития, хора и убеждения. Важно е да се запитаме защо гледаме новини. Защото всички го правят, защото е една рутина или защото обществото го изисква, за да не се изгубим в информационния поток, който новинарските емисии така любезно ни представят систематизиран? Но затова е и важно да се запитаме и да проучим какво всъщност ни предлагат новинарските емисии, така че успяват да рамкират живота и обществото ни.

За нашето изследване избрахме българската телевизия с най-висок рейтинг – БТВ. Наблюдавахме централната вечерна емисия в 19.00 през месеците март, април и май 2012. Регистрирахме десет емисии: 21 и 27 март; 16, 25, 26, 28 и 30 април; 2, 4 и 15 май. Материалът не ни позволява да обобщаваме как телевизията е отразила едно или друго в конкретност, но позволява да се изкажат впечатления за почерка й на репрезентация. Целта ни бе да установим постоянни черти в начина на структуриране и представяне на съдържанието.

Новините разделихме в два масива – вътрешни и външни (съображения при това поделяне вж. и по-долу), които разглеждаме както самостоятелно, така и в сравнение помежду им. Отделно от тях бяха наблюдавани спортните новини и сайтът на БТВ.

За целите на изследването всяка новина е регистрирана според начина на представяне: дали е подчертана по определен начин (хедлайн, първа в емисията, изразено по-дълга), дали се предлага заедно с определен контекст (разгръщане в една или няколко посоки), как е презентирана. Наблюдението върху формата на презентиране е важен изследователски акцент: директно включване, журналистически репортаж/друг жанр, текст от студио с видеоматериал/неподвижно изображение/без изображение и т.н. Като цяло информацията за начина на представяне дава добра основа да се направят изводи за това върху какви новини телевизията привлича вниманието на аудиторията.
При регистрирането на новините се отчита и нюансът на новинарското съдържание: дали фактите се представят като преобладаващо позитивни, преобладаващо негативни или като факти с неутрално звучене.

Всички новини са регистрирани и според сферата, към която се отнасят: политика, икономика, социална сфера, криминални прояви, инциденти, култура, бит и начин на живот, шоу бизнес и светска хроника, любопитни сведения и др. При вътрешните новини е наблюдавано още дали в тях говори политическа фигура и дали е от управляващата партия или от опозицията. Що се отнася до външните новини, то към тях причисляваме и действията и отношенията на България във външен план (в рамките на ЕС и с държави извън ЕС). Външните новини отново са разделени по сфери, а също така и по региони.

Ползвайки всички тези отправни точки, изследването се стреми да оцени от различни страни съдържанието на новините, които ни предлага БТВ – телевизията, която, ако се съди по изследванията, редовно гледат над 80% от българите.

Вътрешните новини – сфери и тематика
Автор: Александра Попова

В регистрираните емисии вътрешните новини са общо 162. При 27 от тях отсъства събитиен повод от деня и като водеща се предполага инициативата на медията.

Разпределение на новините по социални сфери:

btv-news-figure1

Както се вижда от таблицата, най-много са новините от социалната сфера. Може да се добави, че в 5 случая тези новини са свързани с гафове, скандали и криминални събития, които правят новината „по-драматична”. Другите две сфери, при които се наблюдава тенденция към драматизация, са „бит и начин на живот” (6 случая) и икономически новини (4 случая).

Новините с криминален характер, които заемат втората позиция, освен за братя Галеви, често са за събития, в които са включени деца – катастрофи, паднали дървета, блудства с непълнолетни.

В регистрираните емисии правят впечатление:

  • Новини по темата за местенето на администрацията от София в други големи градове на България. Първоначално се съобщава като събитие, което ще промени досегашната ситуация и ще отвори много работни места. Впоследствие обаче, когато започват споровете около тази идея, оценките вече се поднасят само заедно с гледните точки.

    Темата може да се разгледа като показателна за начина на работа – внимание към неутралността на новината се проявява при наличие на разноречие в обществото. Възможно е това да има връзка с факта, че 42,5% от новините не могат да бъдат определени като положителни или отрицателни.

  • Следващият тип новини, на пръв поглед разнородни, са свързани с управляващата партия ГЕРБ. Това, което прави впечатление, е че всички те са положителни. Някои дори безумни, като например „Увеличи се продължителността на живот при ГЕРБ”, както и новината за операцията на сестрата на Бойко Борисов, която беше една от централните новини в емисията и беше презентирана като водеща. Няколко пъти се срещат новини за „Първите 100 дни от управлението на президента”, „Разширяването на метрото”, „Нови министри”, „Нови сметища”, „Засилен контрол по пътищата”, а също така и „Проблемът с кучетата е към своето решаване”.
    Към това може да се добави, че в 18% (29 броя) от вътрешните новини говорят политици и те са главно от управляващата партия (Бойко Борисов говори в 8 случая, политици от опозицията – в 6).
  • Третият тип новини са свързани с идващия летен сезон, Черноморието и курортите като цяло, различните проблеми с туристите и равносметката от зимния сезон.

Вътрешните новини – начин на представяне
Автор: Милица Недялкова

Голяма част от вътрешните новини са подчертани в емисията по един или друг начин.

btv-news-figure2

Трябва да направим две уточнения: Първото е, че при регистрирането като хедлайн сме вземали само новините, изведени в началото на емисията. Второто е, че при всяка новина сме отчитали само един тип подчертаване, като сме следвали реда: първа в емисията [5], хедлайн, с изразено по-голямо времетраене. Така че има новини, които са подчертани по повече от един начин (напр. „Административната децентрализация на властта”, „Самолет Миг 22 се разби край Пловдив при учебен полет”, „Правителството в спасителна акция в Кърджали” и др.), както и такива, които са акцентирани вътре в емисията. На практика под някаква форма подчертана става всяка втора вътрешна новина, а това поставя под въпрос смисъла на самото подчертаване чрез структурата на новината и емисията.

Под въпрос изглежда и представата, че директните включвания са свързани с важни събития, поне ако се съди от факта, че така е презентирана всяка пета (19%) от регистрираните от нас новини. Като цяло преобладават журналистическите репортажи – 53%; разследванията и човешките истории, взети заедно, в регистрираните емисии са 5 на брой.

Вътрешните новини – двумерни разпределения

Автор: Александър Чантов

Кросовете между отделните показатели в регистрационната карта дават още информация за тенденции в съдържанието и представянето на вътрешните новини на БТВ.

Първото, което прави впечатление е, че средно 15% от новините в една емисия са изнесени в хедлайн, като сред тях преобладават свързаните със социалната сфера, бита и начина на живот на българите. Точно този тип новини са и най-много в разгледаните емисии (37% от всички вътрешни новини). Тук място намират теми, свързани с транспорт (най-вече метрото); цени на горива, летни отпуски; празници; проблеми като липсата на места в детски градини и бездомните кучета. Най-често „хедлайнерите” се допълват от политически и криминални новини. Когато обаче погледнем на кои се акцентира с най-дълго отделено време в емисията, то това безспорно са криминалните събития. 28% (8) от изразено по-дългите новини са криминални, които са и сред най-често присъстващите новини като цяло. Тук присъстват теми като братя Галеви, операции на МВР, кражби в БДЖ, фалшиви винетки, глоби и др. Що се отнася до това с какво обикновено стартира емисията, то това са политически и икономически теми (50% от случаите), както и инциденти (25%).

Относно характера на новините, дали те са позитивни, негативни или неутрални, също могат да се направят интересни изводи. Основният такъв е, че се акцентира силно върху негативните, т.н. „лоши новини”. Те доминират и сред „хедлайнерите”, и сред изразено по-дългите, и сред първите новини в разгледаните емисии. Най-очевидно това е изразено при последната категория, където негативните новини са 58%. Този факт едва ли е особено изненадващ за следящите новините, но е любопитно да се подчертае, че – както споменахме – 42,5% от общия брой новини, излъчени в разгледаните емисии, са неутрални. Това показва, че реално броят на негативните новини не е най-голям, но на тях се обръща най-сериозно внимание – и като акцент, и като продължителност.

Друго наблюдение се отнася до начина на презентиране на вътрешните новини. 53% от тях са показани чрез журналистически репортаж. Голям брой от тези репортажи са ориентирани към социалната сфера, бита и начина на живот (35%), а след това в почти изравнени дялове идват икономическите теми и любопитните сюжети. В 19% от новините наблюдаваме директно включване от мястото на събитието, като при това презентиране се говори в равен брой случаи за социална сфера и за политика. Макар едва в 2 случая в разгледаните новини да се показва журналистическо разследване, това не е толкова малко на фона на броя разгледани емисии: теоретично разследване има на всяка пета емисия. При показването на тези разследвания почти винаги се получава авторефлексия на медията – препратка към разследващото предаване на БТВ „Хрътките”.

Що се отнася до това, дали има зависимост между начина на представяне на новините и техния позитивен, негативен или неутрален характер, то отговорът е утвърдителен. Ясно изразена е тенденцията, когато се излъчва репортаж, новините да са негативни или неутрални [6]. Едва в 14 репортажа новината е положителна. Не е така, когато новината е представена от водещия в студиото или чрез директно включване, при които случаи доминират неутралните и положителни новини.

Говорейки за негативни, положителни и неутрални новини, нека разгледаме тяхната насоченост малко по-добре. Най-често негативните новини, които са 32.5% от всички вътрешни новини, са свързани с инциденти, криминални или социални теми (трите категории формират 52% от негативните новини). Изключително рядко се случва негативна новина да е свързана с политика например – едва една такава новина в 10-те разгледани емисии.

Позитивните новини са 25% от всички разгледани новини и произтичат от същите сфери, от които основно произтичат и негативните новини – социална сфера, икономика, бит и начин на живот. „Добри новини” има често и в областта на културата. Изненадващ факт е, че за разлика от единствената отрицателна новина за политика, при положителните, свързани с тази сфера, броят е три. Политиката е областта, при която най-често се говори без конкретна оценъчност, т.е. неутрално.

Като цяло преобладават неутралните, следвани от негативните и положителни новини. Малката разлика между последните две категории в полза на „лошите” новини до голяма степен се определя от по-голямото присъствие на теми, изначално предизвикващи негативно отношение, като криминални случаи и инциденти, отколкото на такива, свързвани с позитивизъм – култура, шоубизнес.

Външните новини – география и тоналност
Автор: Лидия Бечева

Общият брой на външните новини в наблюдаваните емисии е 53. Както вече споменахме, тук сме включили и новините за външните връзки на България.

btv-news-figure3

В хедлайн са изнесени 10 от външните новини, които, „географски” погледнато, са достатъчно разнообразни. Така е и при новините с по-голямо времетраене (8 на брой), доколкото присъствието на Украйна в три от тях е по-скоро резултат на събитийно струпване, отколкото на специален интерес („След взривовете в Украйна никой не е поел отговорност”, „Делото Тимошенко”, „26 години от аварията в Чернобил”). Леко и напълно разбираемо предимство получават българските сюжети („Нов български контингент в Кандахар”, „Афганистански войник нападна наши и беше застрелян” и др.) и събития в страни от ЕС.

Външните новини съобщават негативни факти в 20 случая (за сравнение – 23 са новините без положителен или отрицателен знак; 9 съобщават позитивни факти). Негативно „заредените” външни новини преобладаващо не са подчертани в емисията (в 13 случая не са подчертани).

Негативните новини от страни на ЕС са 5 на брой и са преобладаващо във връзка с финансовата криза („Испания отново в рецесия”, „Масови протести в Испания заради кризата”, „Гръцкото правителство обявява нови мерки, свиване на заплатите”; заради начина на представяне тук попадат и новини от типа „Гърците с бонуси за Великден”). Близкият Изток също е източник на негативна информация („Нови експлозии в Сирия”, „20 души загинаха при размирици в Кайро”, „Деца като жив щит в Сирия”). Разпилени по света бедствия и катастрофи очертават трети център на негативната информация: „Авиоинцидент в Швейцария, загинал пилот и петима пътници”, „Туристи загиват близо до Токио с туристически автобус”, „Бурен вятър събори шатра в щата Мисури в Америка, един загинал и пет ранени”, „Българка убита във Филаделфия”. В изучените от нас емисии не липсва и македонски сюжет (каквито периодично се появяват): „Български посланик нападнат в Македония”, „Плевненлиев иска обяснение от Македония”.

Може да се добави, че ако не броим политиката и международните отношения, за които външните новини съобщават най-често (11 случая), то другите две области, произвеждащи новини, са криминалните явления и престъпността (9 случая) и конфликтите, сблъсъците, безредиците и размириците (7 случая).

Вътрешните и външните новини в съпоставителен план
Автор: Георги Костов

Вътрешните новини са три пъти повече от външните (162:53). Това затруднява детайлното съпоставяне по всички показатели на регистрационната карта, но позволява определени обобщения.

Ще започна с начина на представяне:

btv-news-figure4

Изглежда нормално във вътрешните новини да има повече, да го наречем, „екшън”, тъй като въпросните 53% репортажи разказват за всевъзможни неща, включително по „екзистенциални” теми – от висящи по улицата кабели, през побой в жилищен блок, до спящите в НС депутати, примерно. При външните новини, отново нормално (скъпичко е да се командироват журналисти в чужбина), най-често се взема готово изображение и му се прибавя текст, който водещият/водещата да прочете с мили, ядосани или тъжни очи – в зависимост от ситуацията.

Втората позиция също заслужава коментар. Събитията от България, вкарвани директно в домовете ни, по-скоро нямат несъмнена информационна стойност – поне според „най-малкото им общо кратно”. В същото време процентът на репортажите при външните новини изглежда убедителен, което би могло да означава, че са налице кореспонденти и съответна професионална мобилност.

От гледна точка на тоналността си новините изглеждат малко странно. 25% от „нашите си” новини са позитивни, докато позитивните външни новини са 17% (9 броя). В същия ред на мисли озадачаващо е, че пропорционално и негативните „ни” новини са по-малко от външните. При гледането на емисиите това обаче не се долавя, защото – както вече казахме – негативните новини от страната са силно акцентирани, докато негативните външни новини не са. Обединяващото остават неутралните новини, които и в двата случая надхвърлят 40%.

Според социалните сфери, към които се отнасят, вътрешните и външните новини показват както сходства, така и различия:

btv-news-figure5
Бележка: в таблицата новините са дадени в бройки.

„Топ 5” във вътрешен план: социална сфера, криминални новини и политика-икономика-бит и начин на живот с много близки стойности (и „втора група” сфери – любопитно, инциденти и култура/история). При външните новини редът е политика и международни отношения, криминални новини и новини за конфликти и размирици [7]. Криминалните теми съединяват двата потока новини, сякаш зрителят трябва да помни, че престъпност има както у нас, така и в другите държави.

Новините на БТВ и представянето им в сайта на телевизията
Автор: Боян Даскалов

От 23.02.2012 г. БТВ вече има и онлайн платформа, на която се публикуват всички актуални новини и събития от България и света. Цитат от сайта им гласи, че той „ежедневно ще доставя ексклузивни новини и видеоматериали от най-горещите точки, интервюта, фотогалерии, live streaming, както и многобройни възможности за интерактивност с аудиторията”.

На сайта се качват видеоматериали от телевизионните емисии на БТВ. Има и отделна секция, предназначена само за интернет емисии, които се водят като отделен блок с отделно студио и водещ, където в рамките на 5-6 минути се обръща внимание на по-интересните новини за всеки ден. Всяка емисия се публикува в часовия интервал от 15 до 18 часа. Интернет емисиите и телевизионните емисии не се припокриват като материал, но телевизионните остават по-продължителният вариант. В онлайн емисиите се включват новини от деня, случили се до момента, като често преобладават международните новини. Няма конкретно изразена тенденция в съдържанието на интернет емисиите, която по-ясно да се откроява на фона на традиционната телевизионна емисия. Единственото, което прави впечатление, е ниският брой гледания на интернет емисиите, който много рядко надминава 500. С оглед достъпността на сайта и факта, че продуктите на БТВ се отличават с много висок рейтинг, това е в известна степен неочаквано. Възможно е все още този формат новини да не е толкова популярен, тъй като съществува едва от няколко месеца. (Наблюдението на сайта за нуждите на настоящия текст е осъществено през май-юни 2012.)

Друг продукт на БТВ е и онлайн платформата „Войо”, на която се качват всички предавания на телевизията, включително и новините. Съществува и архив, където могат да бъдат намерени и сериалите, и филмите, излъчвани по телевизията. За достъп до сайта е необходимо заплащането на такса от 8 лв. на месец, което отблъсква много потребители, тъй като според тях това е висока цена за гледане на старите филми, които телевизията излъчва. Тази нова платформа на практика изглежда е създадена, за да се „бори” със системата на торентите, където постоянно се появяват предавания, излъчвани по БТВ, от което телевизията неминуемо губи.

От сайта на „Войо” не става ясно по колко гледания имат предаванията или емисиите, но там е интегрирана система за оценяване на всеки видеоматериал. Липсата на гласове под някои предавания (юни 2012) сочи, че интересът към платформата не е твърде голям. Възможно е това да се дължи на високата такса за достъп или на предпочитанията на населението към телевизионния формат. Бъдещето на интернет разклоненията на БТВ не изглежда перспективно, освен ако те не станат напълно безплатни.

Спортните новини
Автор: Димитър Платников

В рамките на този текст ще се опитам да обобщя най-открояващите се тенденции и проблеми в спортните емисии на БТВ. Ще си послужа с данни, получени от анализа на съдържанието на пет централни спортни емисии, излъчени в периода април-май 2012 година в различни дни от седмицата.

Поради сравнително краткото времетраене на централната спортна емисия (5-6 минути), в нея като подчертани могат да се преценят само първата новина и новините, изнесени в хедлайн. Изключение правят новините, за които се споменава в централната новинарска емисия, но те трябва да вълнуват голяма част от аудиторията – например „вечното дерби” Левски – ЦСКА, някой голям успех на роден спортист или отбор и др.

Основна характеристика на спортните новини на БТВ е, че повече от 60 процента от тях, са „чисти” (съдържат само новината, без да я разгръщат в някаква посока). Това се дължи на факта, че огромна част от съдържанието на спортните емисии представлява резултати и събития от деня, които просто се съобщават на зрителя. Случаите, в които имаме разгръщане на новината в една или в повече от една посока, са рядкост, защото, както вече споменах, спортния отдел на БТВ разполага с ограничен времеви ресурс, в който трябва да се отразят максимален брой новини от максимален брой спортове, и това автоматично превръща по-обстойното анализиране и разгръщане на новината в лукс, който журналистите не си позволяват често.

При презентирането на спортните събития се балансира между различните възможности, като по-често се залага на видеоматериал, придружен с текст на водещия в студиото, което излиза по-евтино и удобно на телевизията. Не са редки и случаите, когато новината се представя без изображение, единствено с текст на водещия в студиото. Тук е важно да се отбележи, че въпреки удобството на този похват, с него вероятно не бива да се прекалява (или той трябва да се използва само за новини с второстепенна важност), защото без изображение по-трудно се привлича вниманието на зрителя, който може също така да се отегчи от поредицата невизуализирани новини.

Новините, представяни в спортните емисии на БТВ, са предимно без положителен или отрицателен знак. Тук трябва да направим важното уточнение, че една и съща новина може да носи за отделните зрители различни емоции. Огромна част от наблюдаващите спортните новини са привърженици на различни отбори по света и у нас, така че една новина, която за един човек попада в категорията „неутрална”, за друг носи позитивен заряд, а за трети може да означава трагедия. Имайки предвид това пояснение и ако се поставим на мястото на един хипотетични безпристрастен зрител, то твърдението, с което започнах абзаца, се доближава силно до истината. Новините, които съобщават за успехите на български спортисти или за победите на националните отбори, се категоризират като положителни, защото спортът е източник на гордост и национално самочувствие. По тази логика, неуспехите на родния спорт е нормално да носят (лека) отрицателна емоция за нормалните българи и те попадат в категорията негативни. Количеството и процентното разпределение на тези новини варира и зависи от представянето на българските спортисти, а не от някакви медийни практики.

В разпределението на новините на вътрешни и чужди се поддържа баланс, който също до голяма степен зависи от периода на излъчване на емисията. Например това лято (2012) се провеждат две мащабни спортни събития – Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна и Олимпийските игри в Лондон. По това време в България няма провеждащи се значими спортни шампионати или събития и е нормално новините да идват предимно от чужбина.

В спортните емисии най-голямо внимание се отделя на най-популярния спорт у нас и в чужбина – футболът. Интересът към него е огромен и това оправдава сериозното внимание, което му се дава в емисиите. Това внимание е разделено сравнително равномерно между родния футбол и чуждия, но това разделение често се нарушава от важни събития на международна сцена – финалите на Шампионската лига, Европейски и световни първенства и т.н. Други спортове, които често присъстват в емисиите, са волейбол, баскетбол, тенис, формула 1, мотоциклетизъм. Интересно е все по-осезаемото присъствие на типично американски събития, като тези от NBA, NHL, NASCAR, различни голф турнири. Макар да се споменават в края на емисиите, самото им присъствие в тях, за сметка на традиционно популярни в България и Европа спортове, е любопитен факт, който заслужава бъдещо изучаване.

________________________________________________
[1] The Conversation of Journalism: Communication, Community, and News. Rob Anderson, Robert Dardenne, George M. Killenberg. Greenwood Publishing Group, 1996, p. 65.
[2] Op. cit., p.65.
[3] Op. cit., p.66.
[4] Thussu, Daya Kishan. „Murdochization” of news? The case of Star TV in Indiа. Media, Culture & Society, 2007, University of Westminster.
[5] Като първа новина в два случая са регистрирани и анонсирани повече от веднъж в емисията очаквани директни включвания на репортер от мястото на събитието.
[6] Употребяваме „позитивни”, „негативни” и „неутрални” новини в смисъла на позитивно, негативно и неутрално представяне на събития от медията.
[7] „Конфликти и размирици” е единствената опция, предвидена за външните новини, но не и за вътрешните. Всички останали опции са идентични и допускат съпоставяне.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!