Нещо ново, нещо старо, нещо европейско

Европейските теми в българските медии, юли-ноември 2012

15 ноември 2012, Автор: Мая Цанева
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

България е „умерено просперираща с елементи на голямо недоволство държава”, според индекса за просперитет на лондонския Legatum Institutе. След една година избирателите ни отново ще избират парламент, затова и тематично свързаният с Европа дискурс в комуникацията на правителството на партия ГЕРБ с обществото набира скорост. В българските медии този дискурс се развива в посока на самоизтъкване на националните постижения в двете успешни области на управление – усвояване на средства за регионално развитие и успешна фискална политика, макар и страната ни да е на опашката по икономическо развитие и благоденствие на гражданите.

През втората и третата година на управление на кабинета на премиера Борисов дори актуалната тема за мониторинговите доклади на Европейската комисия (ЕК) в областта на правосъдието и вътрешния ред стана по-скоро неинтересна на медиите и в този период се възцари илюзорното убеждение за пълна и безкритична европейска подкрепа за правителството. Около година преди предстоящия вот националното очакване за подобряване на качеството на живота се превърна в недоволство. Трансформацията съвпадна с възраждането на безкомпромисната и конкретна критика на представители на ЕК.

Познатите проблемни области като правосъдието и борбата с корупцията отново са медийно актуални, дори с по-горчив европейски привкус. Новата тема – за цената на независимостта на пресата, се оказа също толкова важна за успеваемостта на членството.

И в предстоящата предизборна кампания козът „регионално развитие и благоустройство” отново ще се използва в търсене на изборния успех. Ресорът е поверен в ръцете на Лиляна Павлова, която пое поста от Росен Плевнелиев, сега президент.

Прегледът на снимкови материали в пресата от последните месеци показва как държавната машина е ангажирана активно за успеха на националната политика на регионално развитие с европейски средства. Премиерът Борисов и министър Павлова са заедно на две трети от тези фотоси. Но отношението на медиите към управленските успехи е неутрално, а не отчетливо положително.

Високото политическо самочувствие на премиера като успешен европейски политик контрастира рязко със засилените критики от представители на ЕК по отношение на правосъдната система, борбата с корупцията и състоянието на медийния пазар.

Посещението на Нели Крус, европейския комисар, отговарящ за цифровите технологии, в България през септември и изборът на нови съдии в състава на Конституционния съд през октомври предизвикаха вътрешнен и международен отзвук и критики, на които управляващите реагираха некоординирано и със забавяне в комуникацията с медиите. Опитите с мълчание да се омаловажи значимостта на ситуацията се оказаха неуспешни. Неутралното и критично отношение на медиите, дори и на обществената БНТ подчертава значимостта на ситуацията.

В открито писмо на Нели Крус до премиера Борисов тя подчертава: „нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството”. „Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция”, написа тя.

Аферата със свързваната със съмнения за корупция и конфликт на интереси Венета Марковска, избрана за конституционен съдия, допълва впечатлението за диалог тип „развален телефон” между ЕК и българското правителство. Недоверието на наднационално ниво и между членовете на кабинета доведоха до спонтанни позиции на официални лица: какво е слух, кой е оторизиран да изказва европейска позиция и т.н. Това показва, че три години след идването си на власт, управляващите не са наясно с механизмите на институционалната комуникация с Брюксел. Медиите не пропуснаха и щрих от тази заплетена ситуация, което подсказва глада им за неповлияно от правителствения ПР представяне на европейски дискурс на управленската комуникация. Предупреждението за нов извънреден доклад за България стана най-високата точка на напрежение на европейския диалог.

От септември насам позициите на БСП и ГЕРБ се изостриха с думи и действия на наднационално ниво. Лидерът на БСП Сергей Станишев стана председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Председателят на ГЕРБ поднови медийните си изяви с конкретни сравнения с предшественика си на премиерския пост. Силният им предизборен патос обаче не среща положителен прочит в медиите.

„Голямото недоволство” в България през последните месеци се подсилва от обявяването на данни от международни проучвания за висока младежка безработица, икономически песимизъм за 2013 г., нова вълна на „изтичане на мозъци” от страната. Тези теми предизвикаха умерен медиен интерес и критичен прочит, но не и обществена дискусия с участието на правителството.

Първите ясни симптоми за пропукване на медийната безкритичност и неутралност спрямо успеха на българското членство в ЕС откриваме в края на юли. Тогава в интервю за в. „Капитал” министър-председателят реагира остро в отговор на предложение на „много дързък журналист” „да не говорим за няколко неща - магистрали, метрото, околовръстното, спортната зала”:

- Ама вие сте много дързък журналист. Това, което харчи основни финансови ресурси, ресурс на хора, организация, нерви, преодоляване на хиляди препятствия – викате, за това няма да говорим.

- Приемаме, че това е хубаво.

През октомври критичността на медиите се засилва в интервю за предаването на БНТ „Панорама”:

Ако Испания, Португалия, Гърция и много от другите държави спазваха Маастрихтски критерии, нямаше сега да летят и да обикалят само и да искат пари. (Бойко Борисов)

- Техните пенсионери живеят по-добре от нашите.

- Кой ви каза, че живеят по-добре от нашите? (Бойко Борисов)

- Аз, от това, което се вижда, техните пенсии спрямо сходен стандарт в България са по-високи.

Интернет медията news.bg подсилва усещането за критичност в публикация със заглавие „Плащайте навреме, искат от Борисов спечелили европроекти”:

Всички спечелили проекти изказаха благодарност на правителството, а някои тактично изразиха и недоволство чрез пожеланията си. „Пожелаваме на правителството да плаща навреме”, каза един от спечелилите проекти, а друг изрази надежда бизнесът да се сблъсква с все по-малко административни проекти.

В перспективата на приближаващите избори успеваемостта на европейската политика на кабинета ще се измерва не само в изградени километри и изхарчени европейски средства, но и във възможността да се реализира свободата на изразяване, да се гарантира правосъдие и икономически просперитет на българските граждани. Например твърдението на премиера, че „държавата е стабилна заради лишенията на народа и волята на кабинета” (в. „Стандарт”) пробужда повече въпроси, отколкото дава самочувствие на българина като европейски гражданин. Предстои ГЕРБ да брои в километри, а БСП да прогнозира размерите на обществената и европейска санкция за нереализираните реформи и развитие.

Междувременно „сянката на България и Румъния увисна с голяма сила над Хърватия”, както интернет изданието euinside.eu написа в резюме към интервю с министъра на външните работи на Хърватия Весна Пусич.

Ето защо в следващите месеци предизвикателството за медиите в България ще бъде да се отсеят ПР-а и тясно политическата репрезентация на европейските успехи, за да могат избирателите да получат възможност за един по-обективен прочит на ситуацията.

Изводи:

  • Медийното търпение към ПР представянето на европейската политика на кабинета се изчерпва.
  • Свързаният с Европа дискурс в българските медии се развива в посока на изтъкване на националните постижения в двете успешни области на управление – усвояване на средства за регионално развитие и фискална политика, и в неглижиране на провалите в правосъдната система, борбата с корупцията и гарантиране на медийната независимост.
  • Цената на медийната свобода в България е също толкова важна и висока, колкото и успешното оцеляване в условия на криза и скоростното усвояване на европейски средства.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!