Виртуалният Кореком на кликтивизма

15 ноември 2012, Автор: Ели Александрова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Онлайн социални мрежи

 Ели Александрова

Ели Александрова

Вносните протести

На 15.10.2012 в личната си електронна поща получих имейл от адрес Anonymous@OperationJubilee.in с тема Operation Jubilee - Rules of Engagement. Оказа се кърваво писмо от Анонимните за участие в световния протест на 5 ноември, с разяснение, че различни акции по света от последните месеци се провалят, защото протестиращите допускат техни представители да бъдат провокирани от полицията и арестувани. Следва цитат на поемата на германския пастор Мартин Нимьолер First they came… и заключение, че полицията няма право да възпрепятства мирните протести, а всички провокатори са подставени лица и трябва да бъдат санкционирани от самите протестиращи, под мотото един за всички, всички за един. Към момента страницата на Анонимните във Facebook има близо 750 000 привърженици, а българският еквивалент Анонимните (България) се радва на едва 628 харесвания. Въпреки това протестът, идеен внос от чужбина, се състоя и у нас на 5 ноември в няколко града, като най-многобройни бяха протестиращите в София – около 1000 души. Страницата Революция 5.11.2012 – Протест срещу световните безредици набра 722 поддръжници, а информация за предстоящото събитие беше многократно споделяна в социалната мрежа.

5 ноември - протест срещу световните безредици

5 ноември - протест срещу световните безредици

Символите на Анонимните – маската и костюмираното тяло с въпросителна вместо глава, се наложиха като униформа за глобалния протестиращ, доказателство за неговата принадлежност към групата. Световните медии редовно съобщават за хакерски атаки над сайтове на властите и големите корпорации, дело на Анонимните.

Не само името на Анонимните обаче се утвърди като глобален бранд на протеста. Движението Occupy Wall Street също се разпространи по целия свят и в хиляди градове се състояха протести под мотото Окупирай. Групата Окупираме България има над 18 000 членове във Facebook

Свидетели сме на нова форма на глобално протестиране в информационната епоха.
Виртуалните общности отдавна са пренебрегнали границите на националните държави и обединяващ фактор за представителите на различни континенти, раси и религии са общите проблеми: социално неравенство, бедност, алчност на големите корпорации, неприемлива правителствена политика. Тази реалност създава импулс за борба в името на нов световен ред, а подобна глобална кампания е възможна, благодарение на социалните мрежи и сайтовете за видеообмен. Друг е въпросът доколко подобни виртуални мобилизации ще се окажат ефективни и до каква степен поддръжниците им реално ще се ангажират с действия за осъществяване на поставените цели.

Протести родно производство

Ако направим преглед на вестникарските и онлайн публикации на темa Facebook у нас през последните месеци, ще получим нещо като хроника на протестите. Темите са различни – екологични, политически, социални, но във всички случаи реакцията е следствие на явление, квалифицирано от дадени обществени групи като неправда: екоактивисти протестират срещу промените в Закона за горите, майките организират демонстрация за увеличение на майчинските, граждани протестират срещу високите цени на парното, тока и горивата, недоволни от политиката на правителството се събират за шествие пред Парламента и т.н. При последните прояви отново наблюдаваме вече познатата практика – признаци на сериозна мобилизация онлайн и далеч по-малко участници в реалните демонстрации. Изразът на желанието за промяна остава само виртуален, а в реалността е заличен от натрапчивото чувство за предопределеност и невъзможност за влияние върху обществените и политически процеси.

Като че ли ориентацията в масовата виртуална говорилня става все по-сложна. Бомбардиран от информация за живота на другите и нещата, които те харесват във Facebook, потребителят на мрежата трудно може да се съсредоточи върху собствените си каузи и сфери на интерес. Изразът на мнение не предполага ангажираност и се изчерпва с кликването на някакъв бутон за харесване или против нещо. Личната инициатива приключва с постването на коментар някъде в онлайн пространството. Недоволството е на мода и макар да не е ясно точно срещу какво и кого протестира, потребителят се носи по течението на актуалния тренд. Показателна е групата Национален протест срещу безобразията в България, която има близо 50 000 поддръжници и с това към момента държи първенството сред виртуалните групи на протестиращите.

Потребители във Facebook: протест срещу безобразията в България

Потребители във Facebook: протест срещу безобразията в България

В съдържанието на страницата откриваме снимки, мнения и коментари по всевъзможни актуални проблеми в страната – беднотия, корупция, неспазване на законите и т.н. Тази онлайн активност на възмутени граждани е пример за неефективна виртуална мобилизация. Въпреки големия брой поддръжници, каузата остава само в дигиталния свят, заради липсата на конкретни послания. Има вероятност такъв тип групи да станат жертва на недоброжелатели за комерсиални цели. В сайтовете за електронна търговия лесно може да се натъкнем на обяви от типа: Продавам Фейсбук страница с 9,569 харесвания. Цената е 40 евро. Плащане с пейпал. Пращам страницата на лично. На особена активност в групата се радва секцията Снимай политик, след големия обществен отзвук от враждуващите Facebook групи Снимай полицай и Снимай престъпник.

Снимай, качи, чекирай, тагни. Законът е врата в полето.

През 1984 г. Apple лансира Macintosh с известната реклама, чийто сюжет е заимстван от романа „1984” на Джордж Оруел. Окованите поданици на Биг Брадър са освободени от потисническия режим – досегашния монопол на пазара. Парадоксално, същата компания днес е основен производител на технологиите, които превърнаха съвременния свят в глобален Биг Брадър, където всеки документира всичко навсякъде и рапортира пред всички в социалните мрежи. Разликата е, че доносът се прави не пред институциите на властта, а пред онлайн общността от предполагаеми съмишленици.

Групата Снимай полицай се появи във Facebook, след като варненецът Боян Максимов разпространи снимката на спящи в патрулка полицаи. Случаят доведе до уволнение на говорителя на варненската полиция Калинка Пенчева, която си позволи да обиди автора на снимката в национален ефир, а изказването й беше квалифицирано от представители на властта като уронващо престижа на институцията. Към момента групата има над 13 000 членове, а в представянето й четем: Тази група не напада и не критикува многобройните почтени и съвестни служители на МВР. Идеята не е да се обявим срещу реда, закона или срещу службите, които трябва да ги защитават. Целта ни обаче е да разобличим тези служители, които не го правят, а с поведението си уронват имиджа на държавата, и институциите.

Чл. 32.(2). от Конституцията гласи: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Наред със снимките на незаконно паркирали патрулки, полицаи в нелепи ситуации и фотографии, които нямат нищо общо с темата, в групата намираме и такива изображения:

ea_narushavam_zakonite
Изводът: законът масово се нарушава – както от гражданите, които снимат полицаите без разрешението им, така и от представителите на изпълнителната власт, които паркират на пешеходни пътеки и места за инвалиди. Санкциониращ фактор в тази ситуация е не законът, а преобладаващото общественото мнение в социалната мрежа. Ако съдим по съдържанието на ответната група Снимай престъпник (по Конституция – предвиденото от закона изключение, когато това е позволено) и далеч по-скромния брой на членовете й – 3197 към момента, можем да заключим, че онлайн обществото би толерирало неспазването на конституционното право на неприкосновеност, но не и нарушаването на закона от самите представители на властта.

Масовата виртуалната общност се изказа против буквата на закона и по един друг случай, който предизвика обществени дискусии – делото срещу Йордан Опиц за убийството на наркоман, заловен в частната му собственост при вероятен опит за кражба и бягство. Случаят беше продължително обсъждан в публичното пространство, а в социалните мрежи се надигна вълна в защита на Опиц – групата Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата има 6789 членове. Виртуалната мобилизация и в този случай се оказа неефективна – осъденият гражданин вече излежава 5-годишната си присъда, въпреки преобладаващото обществено мнение в негова подкрепа.

ea_opic_facebook
Подобни събития в онлайн пространството обаче са показателни за нарастващата криза на доверието в съдебната система. Закони има, но те не се спазват, а нарушителите остават безнаказани. Обществото масово възприема убеждението, че законът е на страната на престъпниците, на него не може да се разчита и трябва да бъде заобикалян. Още повече в ситуация, когато сам вътрешният министър твърди, че подчинените му си вършат работата, но съдът пуска престъпниците.

Виртуалният Кореком на кликтивизма

В период извън кампания за предстоящи избори, във Facebook преобладават гражданските каузи против несправедливи и неприемливи явления в обществото. Мнозинството потребители на мрежата са „консуматори” на виртуални каузи, не инициатори и разпространители. В резултат на това, тяхната активност често се изчерпва с натискането на бутона Like или присъединяване към актуални групи в онлайн пространството. В този виртуален Кореком на кликтивизма, каузите са нещо като луксозна безмитна стока на цена от само един клик – не изискват ангажимент от страна на потребителя, но все пак действат като повишител на статуса му и го легитимират пред онлайн общността. В глобализиращия се свят каузите надхвърлят границите на националните държави, можем да осъществяваме внос на каузи от чужбина, в случай че българските им еквиваленти не са достатъчно престижни.

В този не-изборен период политическата тематика остава на заден план и образите на политиците присъстват предимно като обекти на недоволство вследствие на провежданата от тях политика в определени сфери. Няма ги партиите, няма ги лидерите, няма ги и техните поддръжници. На този етап темата за предстоящите парламентарни избори догодина присъства единствено с групата Парламентарни избори 2013 град Кърджали, в която членуват над 150 потребители на Facebook.

Изводи:

  • Информационната епоха роди нова форма на активизъм: глобалният протест. Когато локалните проблеми са еднакви на много места по света, те се превръщат в глобално явление, предизвикващо ответна реакция. Движения като Occupy Wall Street и групи като Анонимните се превръщат в световен феномен, благодарение на социалните мрежи и сайтовете за видеообмен, чрез които посланията им се разпространяват.
  • Глобално или локално явление, протестите остават предимно в сферата на виртуалната активност, като на този етап не водят до съществен резултат или промяна. Активизмът е всъщност кликтивизъм – бутонът на мишката се оказва недостатъчен за постигането на социална промяна.
  • Онлайн идентичността на протестиращия е на мода. Комфортното виртуално поведение изисква съпричастност с наложените форми в групата на недоволните.
  • Агентите на виртуалния Биг Брадър са навсякъде: снимат, качват и тагват. Личната неприкосновеност се оказва невъзможна в ерата на интернет.
  • Извън рамките на предизборните кампании, политическата тематика остава на заден план в социалната мрежа. Няма ги партиите, няма ги лидерите, няма ги и техните поддръжници. Доминират гражданските каузи.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!