Таблоидната есен: цикличност, некролози, деморализация

Кратък ситуационен анализ на “България Днес” и “Всеки ден” една година след случая “Катуница” и “Избори 2011” в условията на телевизионен риалити възход

Автор: Богдана Денчева

С отминаването на бурното лято на конфликти, сред които трайно и тревожно се откроиха официалното легитимиране на понятието “медийна война” по време на “Mediamixx 2012” и публичното изслушване относно свободата на българските медии в Брюксел, “България Днес” и “Всеки ден” посрещнаха есенния сезон с обявяването на временно примирие. За първи път от дълги месеци на конфронтации двата таблоида са видимо обсебени от обща кауза и дори се допълват съдържателно, ако по случайност нещо е останало скрито от инсомничното механично око на Онзи-който-вижда-всичко. И макар телевизионното риалити “VIP Brother 2012” да е абсолютното и окончателно въплъщение на информационната цикличност в изминалото медийно десетилетие, “България Днес” и “Всеки ден” се гмурнаха в придошлите води на инфотейнмънта точно навреме преди окончателно да доскучеят на аудиторията заради все по-осезаемия дефицит на плодотворни теми за обсъждане.

Златна есен

Есента на 2012 г. метафорично може да бъде определена като “златна есен” за българските таблоиди заради телевизионния риалити възход със завръщането на предаването “VIP Brother”. След като няма избори или нови Катуници, липсата на важни обществено-политически теми бива запълнена с онова, в което жълтите вождове са най-добри: шоуто, клюките, звездоманията. През септември и октомври в двата вестника преброяваме над 10 първи страници, посветени на риалити изданието. Много други български публични личности отдъхват нервно, защото под безмилостния прицел на “България Днес” и “Всеки ден” (и особено на “Всеки ден”) се редуват да попадат или Златка Димитрова, или Стефан Данаилов. В преекспонирането на двата образа на идеологическо ниво се срещат идоли от две български културни епохи: поколението на черно-белите филми (Ламбо) и генерацията на силиконовата долина (Златка).

Докато папараците на “България Днес” все още обикалят неуморно софийските улици в опит да заснемат в реално време поне някой от близките на участниците в Къщата, то “Всеки ден” си служи със снимки от типа “screenshot”, любезно взаимствани от самото предаване, и дори не се измъчва ако изображенията не са в подходяща резолюция за печат. Наблюдаваме важната тенденция, според която таблоидното съдържание гладко и синтетично прелива от телевизионните медии в печатните и обратно, придавайки на самите медии (независимо от формата им) характеристиките на поточна линия. На поточната линия минало, настояще и бъдеще се хомогенизират неусетно и повтаряемостта на събитията става неизбежна.

Катуница и таблоидната злопамет

“Всеки Ден” отделя цяла страница за интервю с Миролюба Бенатова в броя си от 25.09.2012. Бенатова разказва, че след случая “Катуница” се е изострила хроничната й тъга и споделя мнението, че това да се събудиш с изтрит профил в социалните мрежи е насилие и че в България тлеят много катуници, но продължава да упражнява професията си, защото я обича въпреки рисковете. Пет дни по-рано (бр. 214, 20.09.2012) “България Днес” също си спомня за конфликта със заглавие “Една година след сблъсъците: Рашкови ги няма, но страхът още е в Катуница”. От текста разбираме, че жителите на селото са организирали рок концерт в памет на загиналите момчета и са рисували плакати с думите “Катуница няма да забрави”. По време на конфликта миналата есен двата таблоида буквално бяха “осиновили” темата, “Всеки ден” дори създаде отделна рубрика, с която името на Кирил Рашков (Цар Киро) окончателно засенчи по брой споменавания имената на кандидатите за президентска двойка в предизборната надпревара.

Тази есен таблоидите почетоха Катуница, защото конфликтът беше преди всичко социален и етнически и чак тогава политически, а това се вписва перфектно в платформите на жълтите вождове с обещанието им да занимават читателите с живия живот далеч от скучния парламентарен контрол. Не е тайна, че поради липсата на друго “България Днес” и “Всеки ден” експлоатират темата за смъртта още от първата си поява на пазара. Проблематичното в случая е, че при завръщането на Катуница във вестникарските колонки на показ са не поуките за обществото и държавата, а страданията на опечалените близки. Таблоидите придобиват функцията на некролози: дни, месеци, години след трагични случки да тръбят за хаоса с призрачното усещане за безнаказаност на виновните и неполучена справедливост за потърпевшите, сред които и колеги от журналистическата гилдия.

Защо, Отче?

С теорията за превръщането на таблоидите в некролози кореспондират и траурните първи страници в памет на българския Патриарх Максим (08.11.2012). “Всеки ден” дори сменя цвета на логото си от червен на черен и изписва многозначителното “1914 – 2012” вместо заглавие. Духът на Патриарха може и да бъде смутен от случващото се само няколко страници по-нататък в изданието (нова порция лошо формулирани истини и низши, низши страсти), но за таблоидите тази смърт е сензация както всяка друга. Не става дума за това на Водача на българската православна църква да не бъде отдадена необходимата почит, просто от “устата” на таблоид подобна скръб закономерно прозвучава някак лицемерно, цинично и отвъд морала.

Вестникът като некролог

Значителна част от обема и на “Всеки ден”, и на “България Днес” в деня след официалното обявяване на трагичната вест е заета от материали по темата с българската църква, житието и битието на Патриарха и тази внезапна “подготвеност” на таблоидите с десетки страници текст освен за слабостта им към трагичното, сигнализира тревожно и за вече споменатата необходимост да бъде отклонено вниманието от ежедневната липса на качествено съдържание. Като информационна и морална стойност обаче смъртта на Патриарха бива поставена на едно равнище с кончините на тъмни фигури от подземния свят. “България Днес” и “Всеки ден” очеивдно не изпитват угризения за това – та нали мисията им е да изповядват своята истина всекидневно, като изкупуват на килограм грешките и драматичностите на различни фигури от българската общественост и информират за тях, покайвайки ги публично.

Аполитеймънт

Една година след “Избори 2011” политиката е далеч от фокуса на двата жълти всекидневника. “България Днес” все пак запазва своята 2-ра страница за кратки материали по темата, придържайки се към формулата, според която заглавието съдържа име на български политик, но прави впечателение, че този политик невинаги е премиерът. За разлика от своя конкурент по жанр, “Всеки ден” като че ли е започнал да симпатизира на Бойко Борисов повече в сравнение със същия период през 2011-та. В брой 222 на “Всеки ден” от 25.09.2012 образът на министър-председателя добива романтичен ореол със заглавието “Бойко към полицаите: Обичам ви, но нямаме пари”, докато в същия ден “България Днес” съобщава лаконично: “Бойко поряза полицаите”. “Всеки ден” продължава с ухажването: “Бойко асфалтира пътя до Урал” (27.09.2012), “Всички министри с прическа “Бойко” (28.09.2012), “Бойко към партията: Я се стегнете!” (29-30.09.2012), “Бойко с пуловер, плетен от 80-годишна добричлийка” (13-14.10.2012). “България Днес” се старае да бъде неутрално-критичен и съобщава, че по повод парламентарните обсъждания за пенсиите премиерът забранява личните мнения, критикува образованието, а президентът “скастря” властта.

“България Днес” все по-често се интересува от Меглена Кунева, докато “Всеки ден” е прекратил очернящата кампания срещу нея, водена по време на президентските избори и дълго след спечелването им от Плевнелиев. От страниците на “България Днес” научаваме, че според Кунева ГЕРБ е като дружество на анонимните управляващи, а заради големия процент на безработица в някои области на страната бившата еврокомисарка предлага да бъде назначен министър на Северозапада. Ключово заглавие от 23.10.2012 (бр. 242 на “България Днес”), големият изборен ден през есента на 2011-та, е “Страх от Кунева тресе сините”. Дори година след приключването на вота жълтите всекидневници продължават да настояват за употреба на родения от таблоидния жанр смислов паралел между тенденциите в бедстващата българска политика в новия век и бедствието на земетресенията.

Изводи:

• “България Днес” и “Всеки ден” временно са обявили примирие: обединени около общата кауза “VIP Brother 2012”, изживяват “златна есен”.

• Наблюдава се тенденцията на преливане на таблоидното съдържание от телевизионните медии в печатните и обратно, като създадената поточна линия бълва повторно събития от близкото минало (случаят “Катуница”).

• Жълтите ежедневници придобиват функцията на некролози – тръбят за трагични случки с усещането за хаос и неполучена справедливост и превръщат в таблоидна сензация дори смъртта на Патриарх Максим.

• Една година след “Избори 2011” политиката е далеч от фокуса на двата вестника. “Всеки ден” е по-позитивен спрямо Бойко Борисов, а “България Днес” се интересува активно от Меглена Кунева.