Политика по холивудски

15 ноември 2012, Автор: Силвия Петрова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Лайфстайл медии

Автор: Силвия Петрова

Автор: Силвия Петрова

Едни от най-тиражираните новини за набюдаваната зона през периода (юли–октомври 2012) бяха посрещането на холивудските звезди Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Бойко Борисов, както и коментарите за българия министър-председател от сексимвола Памела Андерсън. Най-често срещаните заглавия за двете събития, които се появяват както в развлекателни, така и в сериозни медии, са: „Робърт де Ниро: „Хареса ми Бойко Борисов”, „Бойко Борисов бил кумир за Траволта и де Ниро”, „Памела Андерсън хареса Бойко Борисов”, „Памела Андерсън: „Много хубав премиер”. Докато Андерсън, която гостува в реалити шоуто „ВИП Брадър”, оценяваше качестваа на Борисов само по негова снимка, двамата актьори бяха поканени на вечеря от най-влиятелния мъж в държавата, на която той, заедно с министъра на културата Вежди Рашидов, ги нагостил с типично български ястия (салата от печени чушки със сирене, българска ракия и вино), и водили приятелски разговор за децата си. А снимката, която четиримата са си направили за спомен, обиколи всички медии и социалната мрежа Фейсбук, където инициира многобройни коментари.

Джон Траволта, Вежди Рашидов, Бойко Борисов, Робърт де Ниро

Джон Траволта, Вежди Рашидов, Бойко Борисов, Робърт де Ниро


Близостта между Бойко Борисов и Робърт де Ниро изглежда напълно естествена за феновете на творчеството на легендарния актьор. Де Ниро е известен с всеотдайността и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите си. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист с конфликтен и властен характер. С многократно възпроизвеждания от медиите акцент върху взаимната симпатия между актьора и премиера, се получава преливане между образа на супергероя от киното и този на министър-председателя. Демонстрираното лично, приятелско отношение между политика и звездите на популярната култура има за цел конструиране и пре-потвърждаване на един имидж, основан върху опорните стълбове на холивудските сценарии – силното присъствие на един супергерой, еднакво магнетичен както за мъжете, които се идентифицират с него, така и за жените, виждащи в него идеалния партньор.

Популярността, отзивите и коментарите от страна на аудиторията към подобен тип новини са знак, че политиката трайно се установява в полето на развлечението, шоубизнеса и реалити шоуто. Престижът и легитимността на политическите фигури се градят именно около представителите на масовата култура – както става ясно от посочените два примера, не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Политиката целенасочено се създава по холивудски сценарий. Премиерът успешно влиза в ролите на екшън герой и мачо, присвоява си идентичности, характерни за киноекрана. В медиите все по-често се набляга не на политическите идеи, а на индивидуални характеристики, заимствани от образцови фигури на популярната култура. За пореден път се илюстрира наблягането на аспекти от частното пространство, което води до рушене на публичното, на сериозното говорене. Осъществява се смесване на локално (типичното българско гостопримество, националната кухня) с глобално (присъствието на звезди от световен мащаб). По този път се рекламира имиджът на политика – от комбинацията между българско и холивудско се ражда мечтаният, продаваемият политически образ на местна почва.

Още един ефект от този начин на поднасяне на новините е подриването на дистанцията между гражданите и властта, което неминуемо води до разрушаване на авторитета й. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Във „ВИП Брадър” една от най-желаните жени в света на киното и шоубизнеса Памела Андерсън е помолена да даде оценка на премиера. Което добавя още щрихи към имиджа му на супергерой и любимец на жените.

Политикът буквално се прилепва към звездите, черпи от тяхната слава, копира техните модели на поведение, опитва се да спечели тяхната публика. Близостта му до знаменитостите на популярната култура му осигурява симпатиите на тяхната аудитория. Така той вече не се бори за избиратели (на базата на политически идеи), а за почитатели (на основата на артистични, „шоуменски” качества). Гражданите се превръщат в масова публика, а резултатът е заглушаване и дори заличаване на критичната гледна точка, на нуждата от аналитични журналистически материали. Коментарите все по-често са относно физическите качества, стила на обличане, личния живот, хобитата (не се пропуска случай да се подчертае пристрастието и високите резултати на премиера във футбола и тениса – те изграждат солидна част от политическия му имидж). Оказва се, че „правенето” на политика вече задължително включва умения от частен характер.

Политическите фигури за(вз)емат от престижа на холивудските звезди на основата на интимно, специално, почтително, фенско отношение към тях. По този начин се постига внушението, че това са истински важните събития в държавата. Смесват се до неразличимост политика и шоубизнес, проблемите се превръщат в (или по-точно казано, поднасят като) развлечение.

Създаването на образа на политика по подобие на този на знаменитостите гарантира свеждането на гражданите до позната и безопасна маса, избягват се непредвидимите реакции на аудиторията. Холивудските звезди снабдяват с легитимност българските политици, макар сферите им на действие да са (или би трябвало да са) диаметрално противоположни.

Гражданинът се конструира като консуматор – на образи, на стилове на живот, на мечти. Става дума не толкова за материална, колкото за въображаема консумация, храна за сетивата, която осигурява модели за идентификация в ежедневния живот. В публичната сфера се прави усилие за постигане на връзка между личността на политика и масовата публика (тази, която обожава Де Ниро и Памела Андерсън), и тази връзка се опира на всепризнатия култ към шоуто и зрелището.

Изводи:

  • Политическите фигури в България все по-открито черпят идентичност от героите на масовата култура. Демонстрираните лични, приятелски връзки с холивудски звезди осигуряват както легитимност, така и почитатели (избиратели) на политиците.
  • Политическото често води единствено до нивото на развлечението, зрелището, частното. В този смисъл се обезсмисля и заличава основната му функция.
  • Публичното пространство се разрушава от изтриването на границата между сериозните новини и шоуто. Резултатът е, че съдържанието на медиите става все по-лековато и неавторитетно, небудещо и незаслужаващо доверие.
  • Гражданите се конструират от медиите като консуматори, а политиците – като задаващи модела за „добрия” живот в частен смисъл.
  • Премиерът неуморно се грижи да подхранва аурата си на супергерой – най-прекият път е чрез лайфстайл медиите, но като цяло тази реторика навлиза във всички медии и става неизменна част от съдържанието им.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!