Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Мониторинг на българските новинарски сайтове, юли–ноември 2012
18 ноември 2012, Автор: Николета Даскалова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Онлайн медии и новинарски сайтове

Автор: Николета Даскалова
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите?
Първенецът Борисов: пред другите, в състезание сам със себе си
На първо място, запазва се картината на постоянно високо медийно присъствие на министър-председателя Бойко Борисов. Той е най-често споменаваното лице в новините и единствената политическа фигура, а и изобщо единствената фигура в медиите, чиято популярност не отслабва през летния сезон. За периода от 1 юли до 10 ноември той е общо 116 дни сред най-популярните субекти в новините, с цели 31 дни повече пред втория в тази класация – вътрешния министър Цветан Цветанов. Същевременно обаче образът на премиера губи, макар и частично, от медийния рейтинг, който имаше през първите две години от управлението на ГЕРБ, и от по-ранната харизма на предизборния герой Борисов. Може да се каже, че през 2012 г. – година преди следващите парламентарни избори – Бойко Борисов вече по-трудно поддържа нивото си на медиен рекордьор и генератор на новини.
Фигура 1. Най-популярните лица: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове (1 юли – 10 ноември 2012).
Управляващи и опоненти: статуквото се запазва, опозицията се активизира
Фигура 1 ясно илюстрира, че челните позиции по популярност в новините са преобладаващо заети от фигури, свързани с управлението на ГЕРБ. Това състояние е най-характерно за летните месеци, когато политическото говорене е изцяло доминирано от управляващите. През октомври многообразието на политически гласове се увеличава. Най-активен опозиционен говорител е лидерът на БСП Сергей Станишев. Той е два пъти по-слабо отразяван от Борисов. За сравнение, през 2011 г. това съотношение беше със стойност 2.6 в полза на премиера. Налага се изводът, че е налице тенденция на частично стопяване на разликата между двамата противостоящи си партийни лидери. Важен фактор за тази промяна е избирането на Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти. Именно високата позиция на Станишев в европейската левица се превръща в ценен новинарски допинг и цялостно подобрява информационния контекст, в който фигурира името на червения лидер.
Втората опозиционна фигура, която успява да си проправи път в новинарското пространство, е Иван Костов. Въпреки това лидерът на ДСБ остава четири пъти по-слабо отразяван от Борисов и изостава почти два пъти от Станишев.
Фигура 2. Политическите лидери сред топ субектите в новинарските сайтове: месечна динамика (брой дни, юли–октомври 2012).
В допълнение, запазва се тенденцията на информационно маргинализиране на Яне Янев и Волен Сидеров. Що се отнася до ДПС, през последните месеци Движението намира по-често присъствие в медиите през фигурата на Лютви Местан, отколкото през лидера Ахмед Доган. Предвид традиционно негативния медиен ореол, който придружава името на Доган, изместването на преден план на фигурата на Местан играе по-скоро положителна роля за медийния образ на ДПС.
На фона на медийното присъствие на лидерите на парламентарно представените партии, прави впечатление, че значително се подобряват позициите на Меглена Кунева. Новинарският интерес към нея се увеличава. Именно Кунева и Станишев са основните фигури извън властта с нарастващо медийно присъствие и следователно с увеличени възможности за лансиране на политически послания около година преди изборите през 2013 г.
Като цяло, анализът на присъствието на политическите субекти в новинарските сайтове потвърждава общата картина, която се очертава и на терена на пресата (сравни с данните от Мedia Index, януари-октомври 2012).
Президенти: нов любимец, стар губещ
Най-любопитните тенденции от мониторинга са свързани с позициите на сегашния и на бившия президент. Росен Плевнелиев, от една страна, и Георги Първанов, от друга, заемат диаметрално противоположни позиции по отношение на медийното си отразяване. Плевнелиев е големият печеливш в контекста на актуалната медийна конюнктура. Както на терена на всекидневниците, така и в новинарските сайтове президентът е политическият субект, който се радва на най-благоприятно медийно отразяване, изключително в позитивна светлина. Бившият президент Първанов пък е големият губещ по отношение на присъствието си в новините. Той рязко изпада от дневния ред на медиите, като свиването на медийното му присъствие е съпроводено от засилване на негативния тон на споменаване на името му. Иначе казано, за Първанов се говори по-малко и по-лошо. Ето защо се налага заключението, че на този етап няма предпоставки за капитализиране на след-президентски публични активи от страна на Първанов.
Водещите теми: недоразвит критически потенциал
Фигура 3. Водещите теми в новините: месечна динамика (юли–октомври 2012)
В хронологичен план приоритетни теми в новинарските потоци през наблюдавания период са: първо, казусът с уволнението на съдия Мирослава Тодорова от Висшия съдебен съвет; второ, мониторинговият доклад на Европейската комисия за България в областите правосъдие и вътрешен ред.
С появата си в медиите тези две теми носят силен критически ресурс по отношение на политиката на управляващите. На практика обаче разгръщането на медийни критики е парирано от избухването на една трета водеща тема – терористичният акт в Бургас. Атентатът на летището в морския град се превръща в топ събитие, което заглушава всички останали новини. Медийният разказ за събитията в Бургас бързо неутрализира критическия заряд, който другите две теми носят. В този смисъл може да се каже, че лошите новини от Черноморието носят своеобразен новинарски късмет за управляващите. Допълнителна предпоставка за подобна констатация е наблюдението, че именно фигурите на властта са основните говорещи субекти по темата за атентата. От значение е фактът, че фокусът на новинарския интерес пада върху под-темата за „фоторобота” на предполагаемия извършител, с активното участие на МВР в лансирането на информацията.
Четвъртата водеща тема се оформя по линия на дебата за АЕЦ „Белене” и референдума. Темата е с нарастваща тежест в новините през последния месец (фиг. 3) и се развива като катализатор на политическо напрежение. Без съмнение тонът на публичното говорене по проблема ще е част от предизборното позициониране и на политици и на медии.
В сравнение с първото полугодие на 2012, мониторингът показва, че през втората половина на годината по-малко се говори директно за изборите и повече се транслират конкретни политически обещания и нападки срещу опонентите. Новините са умело използвани от политиците като платформа за популяризиране на популистки послания. Темата за референдума не прави изключение.
Медии и власт: флиртът продължава
Медийният флирт с фигурите на властта продължава, като намира нови проявления в допълнение към преекспонираната и поизтъркана словесна и визуална атрактивност на Бойко Борисов. Прави впечатление, че периметърът на позитивно отразяване на премиера се разширява през новини, свързани със сферата на спорта. И тук не става въпрос за познатата роля на Борисов като спортист, а за представянето на премиера като спасител на родния спорт. Този образ беше често експлоатиран по време на Олимпиадата в Лондон, както и във връзка с проблеми на футболните клубове в България. Показателни са новините: Борисов обещава спортни зали и доживотна премия за олимпийски медал; Премиерът на Република България Бойко Борисов лично представи новия собственик на Локомотив Пловдив Веселин Марешки; Търси се нов собственик на ЦСКА! Бойко Борисов ще помага; Бойко Борисов пуска ЦСКА-Левски по телевизията и други подобни. Изобщо, влиянието на премиера през спортните новини се засилва и това е един добре действащ механизъм за спечелване на симпатии от публиката и специално от масите от спортни фенове.
Друга линия на позитивно медийно отношение към лицата от ГЕРБ е свързана с кмета на София Йорданка Фандъкова. Налице е преобладаващо рамкиране на новините по начин, който представя столичния кмет като носител на позитивни послания: Кметът Йорданка Фандъкова: Няма опасност от криза с боклука; Йорданка Фандъкова: София дава добър пример за близостта на европейската политика до живота на хората; Фъндъкова: Паркингът на бул. „Черни връх“ излезе три пъти по-евтин и т.н. Тази политика на медийно отразяване е изключително характерна и за образа на категоричния медиен фаворит в момента – президентът Росен Плевнелиев.
На този фон, критичността в медиите си проправя път по две линии – първо, когато идва от гласове от европейски институции, и второ, когато се изразява от опозицията, която предизборно атакува сегашните управляващи. По-интензивно е присъствието на втория вид критикуващи актьори – при тях обаче опозиционният тон често се припокрива с популизъм. В този контекст е любопитно наблюдението, че реторически Станишев се опитва да стои в публичното пространство така, както стоеше Борисов в предизборната надпревара преди три години – да печели новинарски дивиденти през обвинително, цветно и драматично говорене. През последните няколко години медиите неведнъж са показвали, че са гостоприемна трибуна за драматични лични противопоставяния. Това, което е от значение, е на чия страна ще решат да застанат този път. Засега с предимство се ползва властта.