„Страстите български“ или как блогърите се превърнаха в разума на една нация

18 ноември 2012, Автор: Марина Кирова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Политическата блогосфера

Автор: Марина Кирова

Автор: Марина Кирова

Гражданската блогосфера е морален опонент и съдник на политическата и управленска некомпетентност. Блогърите все по-активно играят липсващата в момента роля на морален подбудител, на съвестта и разума на нацията ни. Без да се опитваме да им вменяваме някакви изключителни качества и без да претендираме, че те умишлено влизат в тази роля, факт е, че блогърите днес са коректив и мотиватор на обществото.

Блогърите отдавна са активни в оценките и коментарите по различни политически, социални и икономически теми от значение за обществото. Показателно е, че следяха избора на нов Висш съдебен съвет с повишен интерес и в момента активно дискутират казуса с избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Факт е, че когато държавата „потопи“ темата за нов инвеститор на АЕЦ „Белене“ с рапърски скандали, единствено в социалните медии живо се дискутираше как един доскоро отричан проект отново стана актуален. С голямо внимание сега се следят и вълненията по избора на нов Патриарх на Българската православна църква.

През последните месеци обаче правят впечатление няколко казуса, в които блогърите насочват атаките си не към силните на деня или медиите, а към обикновените хора. Пример е случаят с иконописеца Йордан Опиц, осъден на затвор за убийство на наркоман. В традиционните медии и в социалната мрежа Facebook настроенията бяха масово в подкрепа на Опиц. В блогосферата нагласата бе друга. Коментарите в блоговете изразяваха човешка съпричастност към твореца, но също така категорично напомняха за необходимостта всички да сме равнопоставени пред закона и да уважаваме справедливостта. Блогърите влязоха в ролята на разумния коректив, който напомняше на обществото, че правилата важат за всички и не е редно да се залита по необмислени и популистки настроения.

Друг пример са зачестилите напоследък репродукции на спомени от социалистическото минало – като честванията на 9 септември, както и изложбата и конференцията в памет на Людмила Живкова. Освен че атакуват организаторите на тези събития като опит за реставрация на комунизма, блогърите критикуват и гражданите за това, че са безразлични и пасивни към случващото се.

В същото време самите блогъри са все по-активни не само в изразяването на своите позиции, но и в реалните действия в една или друга посока. Пример е тяхната подкрепа за писмото до еврокомисар Нели Крус във връзка със свободата на словото в България. Именно от средите на новите медии идват призивите и организирането на зачестилите в последните месеци протести – от Закона за горите, през новите правила за паркиране, до избора на Венета Марковска, протестите на Анонимните и т.н.

За разлика от гражданите обаче, активността на българските политици в социалните медии и блоговете остава слаба, политически шаблонизирана и неефективна. Единици политици поддържат свои блогове, но същевременно е факт емоционалната чувствителност на политиците към това, което излиза за тях в публичното пространство. След като топката в полето на традиционните медии е овладяна, те станаха реактивни и към писанията за тях в социалните медии. Показателна е прословутата среща на премиера с блогърите, създатели на сайта politikat.net. Наскоро видяхме и финансовия министър Симеон Дянков в действие – в реакция на писмо на 15-годишната ученичка Марина Сидерова до него. Като цяло обаче спорадичните опити на политиците да реагират на въпросите и настроенията, отразявани в социалните медии, остават неадекватни и крайно недостатъчни.

В микроблогинг платформата Twitter продължава да има малко активни акаунти на български политици. Има няколко дейни политици като Николай Младенов и Ивайло Калфин, които информират за случващото се в служебно-политическия им ресор и периодично отговарят на зададени въпроси. От лятото изключително активно в Twitter се включиха и Соломон Паси и Гергана Паси, които, за разлика от много други политици, поддържат жив диалог и комуникация с потребителите на Twitter. Но като цяло повечето профили на политици все още са със статус „кандидат за президент“ или друга неактуална позиция.

За сметка на това гражданското съдържание в Twitter е изключително динамично и будно. В съобщенията могат да се видят коментарната и фактологическата есенция на всичко важно и маловажно, случващо се в битово-политизирания ни живот. Както в блогосферата и тук под ножа на критиката минава всичко, което гражданите не одобряват. Кратката форма на туитите често провокира лаконични и силни реплики. Посочените примери илюстрират една малка част от тутите, с които гражданите иронично-критикарски обсъждат важни и ключови теми:

mk_cit1

Социалната мрежа Google + е по-млада и не така популярна като Facebook. Повечето юзъри на Google + имат акаунти и в двете социалните мрежи, демонстрират релевантна поведенческа линия и копират статусите си от едната платформа в другата. И тук хората коментират лични и обществи теми, от които се вълнуват, а иронични политически коментари има в изобилие.

mk_cit2

Вероятно заради по-малката популярност на Google + в сравнение с Facebook политиците все още не са се запознали с тази социална платформа. Например Меглена Кунева има по няколко неподдържани блога и туитър профила, но няма създаден такъв в Google +. От кандидатите за президенти преди една година само Росен Плевнелиев си създаде акаунт, но и той остана като архивен паметник на кампанията, без нови постинги и статуси.

Изводи:

  • Блогърите стават все по-активни в изразяването на позиции и в организирането на конкретни действия. Те вече влизат не само в ролята на изразител на гражданските настроения, но и в тази на разумния и морален коректив на обществото, будител и катализатор на обществена активност.
  • Политиците трайно се оттеглиха от собствените блогове. За сметка на това те стават все по-чувствителни към темите от социалните мрежи и реагират на различни материали, адресирани към тях.
  • Политиците все още не умеят да използват ефективно социалните медии и мрежи като канали за експресна комуникация с аудиторията.

Коментари

1 коментар за “„Страстите български“ или как блогърите се превърнаха в разума на една нация”
  1. bravo казва:

    bravo

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!