Дефицитът на говор: радиото през 2012 година

17 януари 2013, Автор: Вяра Ангелова
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

2012 г. си замина с две отложени „новини”. Краят на света ще дойде друг път. И изчезването на медията радио също все още ще чакаме. Залозите коя от „новините“ ще ни изненада първа продължават.

Много от процесите, които се развиват на медийния пазар у нас, сякаш не засягаха радиото през тази година. То остава най-запазената медия на фона на прежълтялата от духовен хепатит преса и вчалгасарената във всеки аспект телевизия. Публиката до голяма степен не знае какво се случва на радиотерена, защото вестници и екрани не се занимават с него. Въпреки това през 2012 г. можем да регистрираме няколко важни събития, които показаха, че бъдещето на аудиторията зависи и от радиото. Дали бъдещето на радиото зависи от аудиторията можем да поспорим.

Земетресението в Перник, май 2012

За „медийното покритие” на разтресените земя и хора в Перник и околните селища се написа не малко. Кой кога ексклузивно и пръв влезе с картина в душите на пострадалите е хвалипръцковско занимание преди всичко за PR екипите на телевизиите. В нощните часове на 22 май обаче уплашените хора бягаха от къщите си само и единствено с една медия – радиото. Хората несъзнателно я притежават и я взеха със себе си в мобилните си телефони. Лаптопи, ноутбуци и таблети изглеждаха нелепо в тъмните улици. Никой не нарами телевизора си. Вестниците още спяха.

Кой си е представял, че в средата на 2012 г. при изключително добре (количествено) развит медиен пазар, не друго, а именно улиците ще бъдат странно място за медийно потребление. Скупчени лица около автомобили, в които се натискат копчета на радиоприемници. И друго чудо – в естествени лидери се превърнаха онези, които притежават транзистори на батерии. От онези, които ги забравихме, заедно със социализма. Наоколо нервно се разхождат отделни индивиди със слушалки в ушите. Всички те търсеха радиоговора. Не си и помисляйте да спорите, че не съм права, че младите влизали били през мобилните телефони в интернет и така се информирали. Информационните сайтове в първите минути или спяха, или събираха сведения, които тепърва да изложат в писмена форма, или бяха блокирани от разочаровани свръхочакващи потребители. Да, някои цитираха какво са казали по радиото. Жизнената необходимост от Фейсбук се удовлетворяваше от улицата. А влизането в мрежата все още е по-времеемко усилие от включването на радио. Защо се чудехте, когато през 2011 г. в Япония отново напомниха, че в пакетчето за евакуация при земетресения трябва да има портативно радио с резервни батерии, наред с бутилката вода и фенерчето?

Публиката, която иначе охотно казва, че седи в телевизорите и компютрите, сега сама се върна към радиото. И за съжаление остана разочарована. Защото в екстремната ситуация се видя и чу ясно онова, за което изследователите на радиото алармират от години. Най-трудното, което се намира в българските радиостанции, е говорът. Музика всякаква ще намерите, но най-търсената стока – говорът – я няма. Нещо повече, дори малкото говорни радиостанции не можаха да покажат, че са на поста си в този момент. Аудиторията не остана удовлетворена от скоростта и качеството на информационния поток. Освен нощния час, причина за неубедителното представяне на радиото като цяло е в липсата на подготвеност какво да се прави в подобни кризи. Защото в случая не става дума само за събиране на информация от институции. Става дума за работа директно с емоциите на стресирани хора. Какво и как ще им каже радиото има силата на мощно оръжие. То трябва да се използва предпазливо и по предназначение, а не да се подценява.

Земетресението в Перник показа, че разработването и отработването на планове за радиореакция по време на криза са абсолютно необходими. И трябва да бъдат осъществени като част от системата за национална сигурност (наред с Гражданска защита или по модела на аварийните планове на АЕЦ, например), а не да прехвърляме вината единствено на радиоорганизациите.

Поводи да мислим за връзката между радиото и кризите имаше още през 2011 г., когато посланията на полицията към похитителя на банка в Сливен се осъществяваше и през програмата на радио „Фокус”. Тогава за пръв път признахме (макар и чрез мълчаливо съгласие) за нормално онова, което иначе смятаме за нередност – държавните институции да диктуват на медиите информационното поведение. Така вече не болеше, когато през 2012 г. след атентата в Сарафово журналистиката уж се бореше за трошиците информация, които всъщност държавата планово отпускаше, а двете страни публично разиграваха танца на търсене и отказ от отговори. Същата година радиото отрази и друго събитие, с дъх на криза – погребението на патриарх Максим. Многочасовото отразяване на поклонението от програма „Хоризонт” на БНР беше тайнство, странно за светска държава. Тайнството по принцип е антипод на журналистиката. Журналистиката е умението да знаеш как да реагираш преди събитието да те е застигнало.

Кой слуша радио?

Не можем да приемем, че медийните потребители се превръщат в радиоаудитория само при кризи. Радиопазарът е пъстър и богат, а до голяма степен не знаем нито кой го притежава (неясната собственост не подминава и този медиен сектор), нито кой го населява (как изглежда слушателя). Телевизионната аудитория е далеч по-ясна, с което се оправдава интереса към екранната реклама. Но във времена на икономии предприятията търсят варианти да спестят от търговските съобщения. Радиорекламата се очертава като по-евтин и не по-слабо въздействащ механизъм върху аудиторията. Ето защо като пробив можем да определим амбициите на GARB от 2012 г. да предложи нов за България аудиометричен (по подобие на пийпълметрията) метод за изследване на слушателите. Той би трябвало да дава ежедневна информация за радиопубликата. Така през годината се възроди надеждата, че отливът на рекламодатели от радиото заради неясния профил на аудиторията ще спре. Здравословният финансов интерес ще мотивира собствениците да поддържат по-качествени радиокадри.

Развитие в ефира и интернет

Докато чака обаче новото поколение рекламодатели, радиото продължава да се развива. То погълна телевизиите. Успехът на bTV Radio и Radio Bulgaria On Air показва, че телевизионната картина у нас е само условна добавена стойност, без която се справяме чудесно. „Говорещите глави” си остават такива, независимо че са влезли в телевизора. Българските телевизионни говорни формати са си чисто радио. Интересен феномен е как на фона на изчезващия радиоговор, в радиоефира се настанява „телевизионният” говор. Лишен от патерицата на екранното изображение, този тв-говор показва целия си набор дефицити на мисълта и артикулацията.

Освен този символен триумф на радиото пред телевизията през 2012 г. се появиха и нови радиостанции. От всички тях ще отбележим две. Радио „Зорана“ (София) дава заявката да се настани в освободената (през 2011 г.) от „Сигнал плюс“ ниша на българската музика с фолклорни мотиви и да се конкурира с добре утвърденото вече БГ Радио (на четвърто място по слушаемост в страната, според изследванията на Алфа Рисърч за първото полугодие на 2012 г.) в полето на съвременната българска поп музика. Радиоконкуренцията в зоната на българското музикално производство (от малкото производства, които въобще работят) дава надежди за повишаване и на качеството, включително в сектора на попфолка, и само заради този факт си заслужава да отбележим като обещаващ този нов акт.

Другото важно радио от 2012 г. е Радио Бургас, с което регионалните програми на Българското национално радио стават осем. Разрастването на БНР идва в момент, в който отново се дебатира дали обществените медии заслужават субсидирането си. В края на годината наново се повдигна старата тема за евентуално финансиране на частните медии за разработването на обществено съдържание. Разбира се, комерсиалните интереси винаги са били по-силни и застъпниците им (от медийни собственици до „доброжелателни експерти”) по-многобройни от тези на обществения интерес, така че тези спорове и в бъдеще ще бъдат повече кървави, отколкото аргументирани. БНР обаче не само се разширява в ефира, но и в интернет. Макар и закъсняло на фона на европейските си партньори в EBU, през 2012 г. БНР стартира нова, изцяло интернет базирана програма –радио „Бинар”. С известна допълнителна грижа по подкастинга на всички програми на БНР, то ще навлезе в цифровизацията с прилично портфолио, осигуряващо журналистически услуги на европейско равнище.

И през 2012 г. българоезичната част от интернет пространство продължи разширяването си в сферата на радиото. Изглежда това ще е мястото, в което ще стартират некомерсиални радиоформати, които по-късно или ще бъдат погълнати от мейнстрийм медиите или ще продължават да се борят с умерен успех да отстояват различието. При всички положения в този „публичен ъндърграунд” могат да се намерят както интересни говорни полупрофесионални експерименти (студентското радио „Реакция”), така и редица музикални авторски „радиостанции”.

Цифровизацията на ефира ще бъде очакваната тема през 2013 г. Забавена, отложена и бавна, но задължителна. Новата година ще натрупва още определения към този труден за България пореден преход. Отново в центъра на вниманието е телевизията, но радиото няма да бъде подминато. И тук БНР прави най-пъргавата самореклама за готовността си да премине изцяло на цифров сигнал, когато му дойде времето. Останалите радиостанции засега стоят леко отстранени от процеса, поне публично.

2012 г. е бедна на ярки скандали около радиото. И слава богу. В медийната истерия все още е необходим някакъв привидно спокоен радиопристан. Тук проблемът за свободата на словото не стои, защото словото почти е изчезнало. И през 2013 г. битката срещу него ще продължи, докато не бъде окончателно заменено с приятна (и за политиците) музика. Ако дадем тази битка без бой, в края на годината нещата ще изглеждат добре само технологично. Не и съдържателно.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!