Задънената улица на българската медийна публичност

17 януари 2013, Автор: Гергана Куцева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

“Бих казал, че не толкова срещата, колкото интервюто в студиото на CNN e историческо.” - Бойко Борисов в края на своето интервю в студиото на CNN във Вашингтон след срещата с Барак Обама

Цитатът, с който започва този текст цели няколко внушения. Първо, рамкира развитията в годишния анализ на медийната онлайн среда – за поредна година фигурата на настоящия премиер на България има централно място в него. Второ, демонстрира насладата и опиянението, които Борисов изпитва, когато е в центъра на прожекторите и го затвърждава като политик на образа, а не на действието. Трето, разкрива подкупващото му отношение към медиите, за които винаги е на разположение, част от безспорно успешната му комуникативна стратегия.

През 2012 г. обаче все по-явно се заговори за политико-икономическата зависимост, в която се намират българските медии. Напълно легално, с договори за информационно обслужване и с европейски пари, е, така да се каже, субсидирана „послушната” част от медиите, срещу което те изпълняват определени задължения. Стана ясно, че не толкова харизматичната и телегенична личност на премиера е причина за безпрецедентния медиен комфорт, на който се радват той и правителството от 2009 г. насам, колкото обществените поръчки и европейските средства, с които се купуват медиите, както и телефонните обаждания от високите етажи на властта. Така се задълбочи процесът на политизация на медиите, в който вместо да изпълняват ролята на медиатори между институциите и гражданите, те станаха ключов играч на политическата арена.

През 2012 г. се увеличи и концентрацията на собствеността им и, особено с наближаването на предстоящите избори, се очаква преразпределянето на медийния пазар да продължи. Годината не донесе много и за по-голяма прозрачност относно собствеността на средствата за масова информация, респективно относно политическите им пристрастия, което продължава пряко да влияе върху плурализма на мненията, качеството на журналистиката и достъпа до публичност.

Визуализация на темите в онлайн медиите през 2012 г.

Визуализация на темите в онлайн медиите през 2012 г.

Потвърди се и диагнозата, поставена през 2011 г., за информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Бойко Борисов. Той продължава да е неизбежният инициатор на новини във всяка една обществена сфера – от политическата, през икономическата и финансовата, криминалната, та до спортната. Медиите и публиката все още обичат героичния образ на Спасителя, който разрешава всеки конфликт. И като че ли не се смущават от особената шизофренност и лекотата, с която Борисов се отмята от собствените си предложения или действия, за да угоди ситуационно на най-кресливите и гневните.

За трета поредна година в новините категорично доминира и институционалното отразяване. Медийният прожектор продължава да се насочва с охота към всеки дребен жест на властимащите, пренебрегвайки стандартите за новинарска стойност и обществения интерес. Това дава на управляващата партия значително предимство на информационния терен, макар и да девалвира стойността на информацията. Графиките по-долу визуализират честотата, с която водещите политически фигури и партиите присъстват в заглавията на новините.

*Честота на присъствие в проценти

*Честота на присъствие в проценти


the-2012-parties

Един последен щрих внася сравнението между процентното съотношение на различните категории новини през 2009–2012 г. Разликите в обема на международните новини се дължи на факта, че през 2011 г. имаше изключителни международни събития като кризата на европейския проект, социалните и политически революции в арабския свят и земетресението и последвалото го цунами в Япония. През 2012 г. категорията на произшествията си върна първенството, след като вниманието на медиите бе приковано от катаклизмите на родна земя като наводнението на село Бисер, разрушителното земетресение в Перник и самоубийствения атентат на летището в Бургас. Липсата на позитивни развития в икономическата сфера естествено допринесе за по-слабото й отразяване, след като през 2011 г. дискурсът за световната финансова криза се изхаби и се насочи към кризата на еврозоната и по-специално тази в Гърция. Лятната Олимпиада в Лондон остави своя отпечатък върху обема на спортните теми.

2009-2012-news-categories Ако оставим горните данни и изводи да говорят, то 2012 г. няма да бъде запомнена с позитивни развития в българската медийна среда. Нека отново припомним, че през изминалата година България се срина до 80-то място (от 35-то през 2006 г.) в годишната класация за свободата на медиите на „Репортери без граници” и така се оказа на последното място сред страните от ЕС, а в годишната класация на Freedom House остана в групата на 65-те страни с „частична свобода на медиите”.

Затова пък 2012 г. бе годината на най-масираната и целенасочена критика към медиите у нас досега. Темата за свободата на словото и независимостта на средствата за масова информация отново стана част от дневния ред на българското общество, благодарение на повтарящите се негативни оценки от страна на редица авторитетни международни институции и организации като IREX, Freedom House, „Репортери без граници”, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, „Прозрачност без граници”, както и на фондация „Медийна демокрация”, които насочиха вниманието към политическите и икономическите зависимости, ограничения плурализъм, автоцензурата и насилието над журналисти, влошеното качество на медийното съдържание и ниските професионални стандарти. В дискусията се включиха, освен експерти, социолози, политолози и др., и самите журналисти.

Разбира се, през годината имаше някои окуражаващи развития. При отразяването на протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г. в самата онлайн среда се оформиха два ясно различими информационни потока: социалните медии (най-вече Фейсбук), блоговете и някои от периферните информационни сайтове се противопоставиха на мейнстрийм медиите (информационни агенции, електронни медии, онлайн версии на различните пресиздания). Социалните медии и сайтовете спомогнаха интернет пространството постепенно да се еманципира и да предложи трибуна на разнообразни и смели мнения и коментари. Обществените очаквания за поднасяне на обективна и навременна информация станаха по-настоятелни, особено към мрежата и информационните ресурси в нея, и вече има определени опити да бъде запълнена липсата на обективност, плурализъм и свобода при изразяване на позиция. Вече и в България трайно се наблюдава тенденцията (характерна предимно за държави с трудна медийна среда и недостиг на демокрация) блоговете, социалните мрежи и гражданските медии да играят ролята на компенсаторен механизъм като допълват липсите от информация, анализи и обективно мнение по теми, които са неудобни за масовите медии.

Настоящите традиционни канали, като електронните медии и печатните издания, загубиха част от доверието на потребителите и бяха изобличени в поддържане на политическото и икономическо статукво. Всъщност те биваха разпознавани като част от статуквото и за медиите се заговори като за основен проблем на обществото. Това означава, че медиите са все още важни за гражданите, но от тях се изисква налагането на нов дневен ред, а обществото стана по-чувствително към табуизирането на определени теми и все по-умело в разпознаването на манипулационните похвати, премълчаването, монтажа и пр.

През 2013 г. със сигурност ще продължи процесът на трансформация и преструктуриране на каналите за достъп до информация. За съжаление новите медии не са панацея. Дори и да допринасят за запазването на демокрацията, като подобряват качеството и бързината на комуникацията, упражняват граждански контрол и допълват разнообразието от мнения и гласове в публичното пространство, те не могат да заменят професионалната журналистика.

Изводи:

  • Опасната диагноза за информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Борисов се потвърди и през 2012 г.
  • За трета поредна година в новините доминира институционалното отразяване, като дава значително предимство на управляващата партия и девалвира стойността на информацията.
  • 2012 г. е годината на най-масираната критика към медиите у нас. Темите за свободата на словото и за независимостта на средствата за масова информация отново са част от дневния ред на българското общество.
  • Наблюдава се тенденция блоговете, социалните мрежи и гражданските медии да допълват липсите от информация, анализ и обективно мнение по теми, които са неудобни за масовите медии. Но дори и да подобряват качеството и бързината на комуникацията и да допълват разнообразието от мнения в публичното пространство, те все още не са алтернатива на професионалната журналистика.

обратно към съдържанието

Коментари

2 коментара за “Задънената улица на българската медийна публичност”
  1. дафинка казва:

    Кои новинарски сайтове са включени в изследването?

  2. Гергана Куцева казва:

    Заповядайте, списък с информационните ресурси: http://emm.newsbrief.eu/NewsBrief/sourceslist/bg/list.html

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!