Таблоидната 2012 година: липси и апокалипсиси

Събитията в наблюдаваната зона през годината в ключови думи, с оценка на явленията и едно пророчество за бъдещето на „България Днес” и „Всеки ден” след края на света

Автор: Богдана Денчева

Омраза

Месеци след приключването на „Избори 2011” „Всеки ден” продължи да води очернящата си кампания срещу независимия кандидат за президент Меглена Кунева. „България Днес” видя бившия еврокомисар по-скоро в ролята на потенциален лидер на нова партия и започна да се интересува от възможностите за бъдещи колаборации на Кунева с формации като СДС и НДСВ. Началото на таблоидната 2012 година бе белязано от липсата на ярки събития в медийното говорене, а динамичната есен на разпределяне на власт се превръща в тема, по инерция „претоплена” от таблоидите и сервирана на аудиторията без ентусиазъм. Раздвижване в съдържанието на „България Днес” и „Всеки ден” се наблюдава единствено в резултат на интереса около встъпилия в длъжност Росен Плевнелиев, към когото отношението и на двата ежедневника е по-скоро негативно заради публичните упреци към решението на новата Първа дама да остане в сянка и далеч от протокола.

Бедствие

Таблоидите предсказаха земетресенията. Първата страница на „България Днес” от 24 октомври 2011 г. със заглавие „Кошмар! Само трусове до балотажа” се мултиплицира в десетки страници през май 2012 г. Благодарение на комфорта от знака за равенство между това да напишеш лъжа и да напишеш истина, в която никой няма да повярва, защото си „жълт”, „България Днес” и „Всеки ден” устояха на пазарните трусове и останаха посветени на мисията да се конкурират, без да влагат енергия в създаването на „нови” новини. С темата за земетресенията всекидневниците таблоиди изгубиха интерес към политиката и изживяха своята пролет на битови пророчества – тенденция, наложена от таблоидите седмичници още преди години.

Война

През юли 2012 г. „България Днес” и „Всеки ден” навършиха една година от издаването на пилотните си броеве. Бързото и ловко заемане на пазарната ниша е създало усещането, че двата ежедневника съществуват от по-дълго време – таблоидният привкус е белязал трайно българския медиен амбиент, а корици и заглавия на ръба на цензурата са приемани като необходимото жанрово разнообразие. По време на Mediamixx 2012 и публичното изслушване относно свободата на българските медии в Брюксел понятието „медийна война” официално и окончателно се легитимира в обществено-политическото говорене. Публичните нападки между медийните групировки, създали „България Днес” и „Всеки ден”, медийното злословене срещу медии, както и разногласията между двата издателски съюза сбъднаха прогнозата, направена в същия период година по-рано, според която проблемите с монопола, медийната собственост и свободата на словото в пазара с печатни медии в България биха се задълбочили, ако останат неразрешени.

Цикличност

През есента на 2012 г., след дълги месеци на конфронтация, „България Днес” и „Всеки ден” изненадващо обявиха временно примирие и дори се допълваха съдържателно. Отсъствието на важни обществено-политически въпроси за отразяване бе компенсирано с тематиката, в която таблоидите са най-добри: шоуто, клюките, звездоманията. Заради телевизионния риалити възход на „VIP Brother” месеците септември, октомври и ноември могат да бъдат характеризирани като „златна есен” за всекидневниците таблоиди. Метафората е неизбежна: във фокуса на „България Днес” и „Всеки ден” се редуваха да попадат Златка Димитрова и Стефан Данаилов. Наблюдава се тенденция, според която таблоидното съдържание прелива от телевизионните медии в печатните и обратно, придавайки на медиите характеристиките на поточна линия.

Некролози

Добър пример за подобна цикличност е начинът, по който всекидневниците таблоиди си спомниха за случая „Катуница“. Още от първата си поява на пазара „България Днес” и „Всеки ден” често експлоатират темата за смъртта. Проблематичното в случая е, че при завръщането на Катуница във вестникарските колонки на показ бяха не поуките за обществото и държавата, а страданията на опечалените близки. Таблоидите са придобили функцията на некролози: дни, месеци, години след трагични случки да създават призрачното усещане за безнаказаност на виновните и неполучена справедливост за потърпевшите, сред които и колеги от журналистическата гилдия.

Деморализация

С теорията за превръщането на таблоидите в некролози кореспондират и траурните първи страници в памет на българския Патриарх Максим. „Всеки ден” дори сменя цвета на логото си от червен на черен и изписва многозначителното „1914–2012” вместо заглавие. Значителна част от обема и на „Всеки ден”, и на “България Днес” в деня след официалното обявяване на трагичната вест бе заета от материали по темата с българската православна църква. Тази внезапна подготвеност на таблоидите с десетки страници текст освен за слабостта им към трагичното, сигнализира и за необходимостта да бъде отклонено вниманието от ежедневната липса на качествено съдържание. Смесването на темите за висшето духовенство с обичайното за таблоидите комуникиране на низши страсти демонстрира свикването с още едно познато явление: занижаване на нивото на етичните стандарти в журналистическата професия.

Аполитеймънт

Една година след „Избори 2011” политиката е далеч от фокуса на двата жълти всекидневника. „България Днес” все пак запазва своята 2-ра страница за кратки материали по темата, придържайки се към формулата, според която заглавието съдържа име на български политик. Прави впечатление, че този политик невинаги е премиерът. За разлика от своя конкурент по жанр, „Всеки ден” е започнал да симпатизира на Бойко Борисов повече в сравнение със същия период през 2011 г. „България Днес” все по-често се интересува от Меглена Кунева, докато „Всеки ден” прекратява очернящата си кампания срещу нея.

Стари или нови явления?

Стари. Нагласата, че задачата на таблоидите всекидневници е да критикуват политиката, като ѝ изградят образа на мръсно занимание, както и ожесточаването на икономическите войни между медийните групировки, са тенденции, започнали през 2011 г. и доразвили се през 2012 г. Съсредоточаването на „България Днес” и „Всеки ден” в темите за смъртта, хайлайфа и апокалипсисите, както и несъобразяването на жълтата преса с основни етични стандарти на свой ред са явления, въведени от таблоидите седмичници, които таблоидите всекидневници удобно копират в ежедневното си функциониране.

Оценка

Отлична, заради начина, по който „България Днес” и „Всеки ден” съумяха да изтощят ситуационните информационни бумове – новият президент, земетресенията, слабите места на конкурентните издания, „VIP Brother”. Слаба, заради смисловото унифициране на смъртта на Патриарха с кончините на фигури от подземния свят и все по-тревожната липса на такт и усет за отсяване на важното от маловажното в ежедневното планиране на съдържанието (произволен пример е незаинтересоваността на таблоидите към протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г.).

Таблоидният календар за 2012 година

Прогнози

Темата за предстоящия референдум вероятно ще бъде изкомуникирана най-вече през таблоидната песимистична призма на смъртоносните болести и апокалиптични заплахи, до които би довела експлоатацията на ядрена енергетика. Макар преди година и половина „България Днес” и „Всеки ден” да стартираха с обещанието платформите им да не бъдат в услуга на ничия политика, пролетта и лятото на 2013 г. ще изобилстват от материали по темата с предстоящите парламентарни избори. Що се отнася до бъдещето на двата таблоида след края на света, то е обгърнато в пазарна мистика и изцяло зависи от капризите на висшия мениджмънт в издателските групи, от което потърпевши за съжаление биха били най-вече десетките журналисти, работещи в редакциите на двата вестника.

Изводи:

• „Всеки ден” изоставя негативната кампания срещу Меглена Кунева, все по-позитивен е спрямо Бойко Борисов, а “България Днес” се интересува все по-активно от Кунева и СДС.

• Наблюдава се тенденцията на преливане на таблоидното съдържание от телевизионните медии в печатните, а „България Днес” и „Всеки ден” временно обявяват примирие около каузата „VIP Brother“.

• Жълтите ежедневници са придобили функцията на некролози – тръбят за трагични случки с усещането за неполучена справедливост (Катуница) и превръщат в таблоидна сензация дори смъртта на Патриарх Максим.

• Заради референдума за АЕЦ „Белене” таблоидната 2013 г. ще започне с търсенето на апокалиптични заплахи в консумацията на ядрена енергетика и ще продължи с интензивно експлоатиране на темата с предстоящите парламентарни избори.

обратно към съдържанието