Таблоидната 2012 година: липси и апокалипсиси

Събитията в наблюдаваната зона през годината в ключови думи, с оценка на явленията и едно пророчество за бъдещето на „България Днес” и „Всеки ден” след края на света

17 януари 2013, Автор: Богдана Денчева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

Автор: Богдана Денчева

Автор: Богдана Денчева

Омраза

Месеци след приключването на „Избори 2011” „Всеки ден” продължи да води очернящата си кампания срещу независимия кандидат за президент Меглена Кунева. „България Днес” видя бившия еврокомисар по-скоро в ролята на потенциален лидер на нова партия и започна да се интересува от възможностите за бъдещи колаборации на Кунева с формации като СДС и НДСВ. Началото на таблоидната 2012 година бе белязано от липсата на ярки събития в медийното говорене, а динамичната есен на разпределяне на власт се превръща в тема, по инерция „претоплена” от таблоидите и сервирана на аудиторията без ентусиазъм. Раздвижване в съдържанието на „България Днес” и „Всеки ден” се наблюдава единствено в резултат на интереса около встъпилия в длъжност Росен Плевнелиев, към когото отношението и на двата ежедневника е по-скоро негативно заради публичните упреци към решението на новата Първа дама да остане в сянка и далеч от протокола.

Бедствие

Таблоидите предсказаха земетресенията. Първата страница на „България Днес” от 24 октомври 2011 г. със заглавие „Кошмар! Само трусове до балотажа” се мултиплицира в десетки страници през май 2012 г. Благодарение на комфорта от знака за равенство между това да напишеш лъжа и да напишеш истина, в която никой няма да повярва, защото си „жълт”, „България Днес” и „Всеки ден” устояха на пазарните трусове и останаха посветени на мисията да се конкурират, без да влагат енергия в създаването на „нови” новини. С темата за земетресенията всекидневниците таблоиди изгубиха интерес към политиката и изживяха своята пролет на битови пророчества – тенденция, наложена от таблоидите седмичници още преди години.

Война

През юли 2012 г. „България Днес” и „Всеки ден” навършиха една година от издаването на пилотните си броеве. Бързото и ловко заемане на пазарната ниша е създало усещането, че двата ежедневника съществуват от по-дълго време – таблоидният привкус е белязал трайно българския медиен амбиент, а корици и заглавия на ръба на цензурата са приемани като необходимото жанрово разнообразие. По време на Mediamixx 2012 и публичното изслушване относно свободата на българските медии в Брюксел понятието „медийна война” официално и окончателно се легитимира в обществено-политическото говорене. Публичните нападки между медийните групировки, създали „България Днес” и „Всеки ден”, медийното злословене срещу медии, както и разногласията между двата издателски съюза сбъднаха прогнозата, направена в същия период година по-рано, според която проблемите с монопола, медийната собственост и свободата на словото в пазара с печатни медии в България биха се задълбочили, ако останат неразрешени.

Цикличност

През есента на 2012 г., след дълги месеци на конфронтация, „България Днес” и „Всеки ден” изненадващо обявиха временно примирие и дори се допълваха съдържателно. Отсъствието на важни обществено-политически въпроси за отразяване бе компенсирано с тематиката, в която таблоидите са най-добри: шоуто, клюките, звездоманията. Заради телевизионния риалити възход на „VIP Brother” месеците септември, октомври и ноември могат да бъдат характеризирани като „златна есен” за всекидневниците таблоиди. Метафората е неизбежна: във фокуса на „България Днес” и „Всеки ден” се редуваха да попадат Златка Димитрова и Стефан Данаилов. Наблюдава се тенденция, според която таблоидното съдържание прелива от телевизионните медии в печатните и обратно, придавайки на медиите характеристиките на поточна линия.

Некролози

Добър пример за подобна цикличност е начинът, по който всекидневниците таблоиди си спомниха за случая „Катуница“. Още от първата си поява на пазара „България Днес” и „Всеки ден” често експлоатират темата за смъртта. Проблематичното в случая е, че при завръщането на Катуница във вестникарските колонки на показ бяха не поуките за обществото и държавата, а страданията на опечалените близки. Таблоидите са придобили функцията на некролози: дни, месеци, години след трагични случки да създават призрачното усещане за безнаказаност на виновните и неполучена справедливост за потърпевшите, сред които и колеги от журналистическата гилдия.

Деморализация

С теорията за превръщането на таблоидите в некролози кореспондират и траурните първи страници в памет на българския Патриарх Максим. „Всеки ден” дори сменя цвета на логото си от червен на черен и изписва многозначителното „1914–2012” вместо заглавие. Значителна част от обема и на „Всеки ден”, и на “България Днес” в деня след официалното обявяване на трагичната вест бе заета от материали по темата с българската православна църква. Тази внезапна подготвеност на таблоидите с десетки страници текст освен за слабостта им към трагичното, сигнализира и за необходимостта да бъде отклонено вниманието от ежедневната липса на качествено съдържание. Смесването на темите за висшето духовенство с обичайното за таблоидите комуникиране на низши страсти демонстрира свикването с още едно познато явление: занижаване на нивото на етичните стандарти в журналистическата професия.

Аполитеймънт

Една година след „Избори 2011” политиката е далеч от фокуса на двата жълти всекидневника. „България Днес” все пак запазва своята 2-ра страница за кратки материали по темата, придържайки се към формулата, според която заглавието съдържа име на български политик. Прави впечатление, че този политик невинаги е премиерът. За разлика от своя конкурент по жанр, „Всеки ден” е започнал да симпатизира на Бойко Борисов повече в сравнение със същия период през 2011 г. „България Днес” все по-често се интересува от Меглена Кунева, докато „Всеки ден” прекратява очернящата си кампания срещу нея.

Стари или нови явления?

Стари. Нагласата, че задачата на таблоидите всекидневници е да критикуват политиката, като ѝ изградят образа на мръсно занимание, както и ожесточаването на икономическите войни между медийните групировки, са тенденции, започнали през 2011 г. и доразвили се през 2012 г. Съсредоточаването на „България Днес” и „Всеки ден” в темите за смъртта, хайлайфа и апокалипсисите, както и несъобразяването на жълтата преса с основни етични стандарти на свой ред са явления, въведени от таблоидите седмичници, които таблоидите всекидневници удобно копират в ежедневното си функциониране.

Оценка

Отлична, заради начина, по който „България Днес” и „Всеки ден” съумяха да изтощят ситуационните информационни бумове – новият президент, земетресенията, слабите места на конкурентните издания, „VIP Brother”. Слаба, заради смисловото унифициране на смъртта на Патриарха с кончините на фигури от подземния свят и все по-тревожната липса на такт и усет за отсяване на важното от маловажното в ежедневното планиране на съдържанието (произволен пример е незаинтересоваността на таблоидите към протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г.).

Таблоидният календар за 2012 година

Таблоидният календар за 2012 година

Прогнози

Темата за предстоящия референдум вероятно ще бъде изкомуникирана най-вече през таблоидната песимистична призма на смъртоносните болести и апокалиптични заплахи, до които би довела експлоатацията на ядрена енергетика. Макар преди година и половина „България Днес” и „Всеки ден” да стартираха с обещанието платформите им да не бъдат в услуга на ничия политика, пролетта и лятото на 2013 г. ще изобилстват от материали по темата с предстоящите парламентарни избори. Що се отнася до бъдещето на двата таблоида след края на света, то е обгърнато в пазарна мистика и изцяло зависи от капризите на висшия мениджмънт в издателските групи, от което потърпевши за съжаление биха били най-вече десетките журналисти, работещи в редакциите на двата вестника.

Изводи:

  • „Всеки ден” изоставя негативната кампания срещу Меглена Кунева, все по-позитивен е спрямо Бойко Борисов, а “България Днес” се интересува все по-активно от Кунева и СДС.
  • Наблюдава се тенденцията на преливане на таблоидното съдържание от телевизионните медии в печатните, а „България Днес” и „Всеки ден” временно обявяват примирие около каузата „VIP Brother“.
  • Жълтите ежедневници са придобили функцията на некролози – тръбят за трагични случки с усещането за неполучена справедливост (Катуница) и превръщат в таблоидна сензация дори смъртта на Патриарх Максим.
  • Заради референдума за АЕЦ „Белене” таблоидната 2013 г. ще започне с търсенето на апокалиптични заплахи в консумацията на ядрена енергетика и ще продължи с интензивно експлоатиране на темата с предстоящите парламентарни избори.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!