Социалните медии – катализатор на гражданските протести

Автор: Марина Кирова

2012 година мина под знака на протеста и несъгласието. Протест срещу статуквото, срещу беззаконието, срещу погазването на правата и интересите на гражданите. Именно в блогосферата без цензура се чуха много критики и атаки към различни управленски решения и действия. Някои оставаха ярка следа, като ключови теми в социалните медии, а други запалиха фитила и поставиха началото на реални протести.

Още в началото на годината блогърите бурно алармираха, че правителството тайно е приело ACTA – „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането”. Протестът срещу силно рестриктивния и нарушаващ правата документ светкавично превзе блогосферата, разрасна се и доби широка публичност. В резултат правителството оттегли подписа си от споразумението.

Пак през януари гражданите и социалните медии изригнаха срещу решението на управляващите да разрешат добива на шистов газ чрез хидравличен удар. Блогърите се включиха активно и обстойно дискутираха опасностите при тази технология за добив. Енергийната тема остана изключително актуална през цялата година и с дискусията за ядрената енергетика и АЕЦ „Белене”, която добиваше все нови измерения и очертания, в зависимост от тенденцията в управленската политика. И ако отказът от строежа на втора АЕЦ бе мащабно отразен от всички медии, то поредното отваряне на проекта с появата на нов, неясен инвеститор бе ключова тема за анализ и критика основно в блогосферата. Темата остава отворена и в момента се обсъжда активно от блогърите заради насрочения референдум за ядрената енергетика.

Съдебната система също бе тема с развитие, която се обсъждаше в блоговете с изключителен интерес. Блогърите се обявиха в подкрепа на уволнената съдия Мирослава Тодорова, проследиха активно избора на нов Висш съдебен съвет. Те следяха и коментираха неуспешните опити за избор на конституционен съдия в лицето на Венета Марковска и Галя Гугушева, а също така и избора на нов главен прокурор. През цялата година публично заявяваха интереса си към темата и настояваха за прозрачност в делата и в изборните процедури и решения, като не скриваха мненията си, че в съдебната система всичко е въпрос на задкулисни договорки, корупция и сляпо магистратско подчинение към управляващите.

Безспорно обаче събитието на годината бяха протестите срещу промените в Закона за горите. Участниците в тях се самоорганизираха спонтанно посредством блогове, Туитър, Фейсбук. Първоначално действията на протестиращите бяха игнорирани от традиционните медии и именно чрез социалните медии се разпространяваше информация за случващото се на Орлов мост.

Източник: Grajdanski.bg

Това беше няколкодневен, неподправен, гневен и искрен граждански протест. Той постигна целта си – стресна управляващите, спря гласуването на планираните промени в закона и най-вече показа силата на гражданското общество. Неслучайно хилядите силни и непоколебими граждани, които смело отстояваха правотата на своята позиция, бяха обявени от Български хелзинкски комитет за „Човек на годината“.

Още едни протести, тръгнали от блогосферата, се пренесоха и в реалния живот. Известният блогър и популярен дисидент Николай Колев – Босия, постави началото на така наречената „доматена революция”.

Източник: Zaratustra.eu

Инициативата му бързо намери съмишленици и стотици българи замеряха институциите с домати в знак на несъгласие с управленската политика. Няколко блогъри разказаха как са били привиквани в полицията на „инструктаж” и алармираха за възраждането на тоталитарни практики. С това редовните обвинения от страна на блогърите, че България до голяма степен се е превърнала в полицейска и репресивна държава намират своето основание.

Впрочем, именно министърът на МВР Цветан Цветанов е една от двете най- често дискутирани личности в блогосферата през 2012 г., при това в подчертано негативен план. Той постепенно бива характеризиран като налагащ полицейщина и пряко намесващ се в делата на съдебната система. Другата ключова личност, която акумулира най-много от блогърски интерес, изразяващ се основно в неодобрение и крайна ирония, е премиерът Бойко Борисов. Той е критикуван като персонализиран образ на управлението.

През 2012 г. имаше още много протести, започнали основно от блогосферата и социалните мрежи, и продължили и по улиците на страната. Такива бяха протестите на Анонимните, протестът срещу правилата за паркиране в синята и зелената зона в София и др.

Дори и в последните празнични дни на 2012 г. блогърите останаха активни и коментираха топ темите и нередностите на деня. Такива бяха скандалният казус с продажбата на пясъчни дюни край Несебър от Министерство на земеделието и храните. Както и още протести – този път на жителите на Банско, искащи промени в Закона за горите. Исканията на гражданите на Банско бяха демонстративно подкрепени от Цецка Цачева и Цветан Цветанов, което в блогове и в Туитър бе определено като недопустимо и в полза на корпоративни интереси.

2012 г. беше една много по-различна година – годината на протестите. От блогосферата и социалните мрежи недоволството на активните хора се пренесе на улиците и площадите. Социалните медии се превърнаха от място, където казваш, пишеш, обясняваш, апелираш за промяна, в място, където информираш и събираш съмишленици, организираш действия и акции, отразяваш в реално време случващото се и по този начин привличаш още повече реални участници за каузата. Ако преди блогърите бяха предимно в позицията на мислещи и анализиращи автори, през изминалата година те станаха действащи хора, организатори, водачи на протестите. През годината станахме свидетели на проявление на огромния потенциал на социалните медии, както и на осезаема трансформация на тяхната роля и значение.

Между самите социални медии има все по-силна симбиоза с все по-силно изразен синергичен ефект. Блоговете, Туитър и Фейсбук вече се ползват в тясна връзка и се допълват в интегрирания комуникационен процес с оглед на предимствата на всеки отделен канал. Например, по време на събитията на Орлов мост Туитър и Фейсбук се ползваха бързо и в реално време, за да се информира за организацията и статуса на протестите, а в блоговете, както и във Фейсбук бяха публикувани отразяванията, коментарите и анализите на случващото се, заедно с видео и снимков материал.

Насъбраната гражданска енергия съвсем не остана незабелязана от политиците. Те демонстрираха позитивно отношение към случващото се в социалните медии. Така например премиерът се срещна с двама известни блогъри, а финансовият министър Симеон Дянков реагира на ученическо писмо до него, написано във Фейсбук.

През 2012 г. блогърите влязоха и в една нова роля – на морален подбудител и проявител на разума на обществото, например в случая с присъдата на иконописеца Йордан Опиц. За разлика от масовите популистки настроения за освобождаването му, материалите в блогосферата напомняха, че всички сме равни пред закона и той трябва да важи за всички. Блогърите се обръщаха не към някой политик, медия или институция, а към обществото, което критикуваха, че разсъждава емоционално и необмислено. Сходни случаи имаше и по повод на различни събития, свързани със социалистическото време – честванията на 9 септември, конференцията в памет на Людмила Живкова в Софийския университет и др. И тук блогърите критикуваха гражданите, че твърде безкритично и пасивно приемат реториката за социализма. По тези две теми, вероятно непреднамерено, блогърите изиграха ролята на отрезвяващия фактор, на съвестта, и демонстрираха добре обмислени и аргументирани позиции.

През 2012 г. се прояви и една интересна тенденция, която трябва да се насърчи като обещаваща. Става дума за ролята на блогосферата не само като критикуваща и действаща среда, но и като съдействаща. Социалните медии винаги са критикували и отхвърляли традиционните медии. Това силно пролича по време на протестите на Орлов мост, когато неприязънта към т.н. класически медии ескалира в демонстративното им заклеймяване. Те бяха определени като продажни, поръчкови, манипулативни, като най-много критика бе отправена към bTV. Само няколко месеца по-късно журналисти и популярни блогъри заедно изпратиха писмо до еврокомисря Нели Крус, с което насочиха вниманието й към проблемите на българските медии. На срещата в София стана ясно, че различните медии защитават различни позиции, но все пак в символен план от едната страна стояха заедно блогъри и журналисти от традиционните медии. Тази съвместна акция обнадеждава, но и символизира съдействието, което блогосферата може да оказва.

Като цяло 2012 г. бе знакова с много промени и динамики в социалните медии. В контекста на предстоящите парламентарни избори, 2013 г. на свой ред обещава да е интересна с развитията в полето на блогосферата.

Изводи:

• През 2012 г. блогосферата и по-общо социалните медии бяха по-непримирими, по-действени и активни. Именно те бяха средата, в която се зародиха и организираха редица протести, като този против промените в Закона за горите бе съпоставим като енергия със студентските вълнения през 1997 г. Тази тенденция добре илюстрира нарасналата роля, влияние и възможности на социалните медии.

• Наблюдават се ролеви трансформации на блогърите като изразители на гражданското общество: от мислещия и пишещия човек – в действащия човек; от критикуващия – в отрезвяващия човек; от конфронтиращия – в съдействащия човек. Това израстване на блогърите е показателно и за израстването, за осъзнаването и събуждането на гражданското общество.

• Социалните медии – блоговете, Туитър, социалните мрежи Фейсбук и Гугъл плюс – все повече се използват интегрирано, взаимосвързано и допълващо се.

обратно към съдържанието