За ЕС: повече политически, отколкото медиен ентусиазъм

Обзор на отразяването на европейските теми в българските медии през 2012 година

17 януари 2013, Автор: Мая Цанева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

Водещите тенденции

До средата на 2012 г. отразяването на европейските теми в българските медии следваше тенденцията от 2011 г. – представяне на публикации, в които се акцентира върху националните проблеми. В информационното пространство доминираше декларативното изтъкване от страна на правителството за постигнати успехи със средства от европейските фондове. Журналистическият интерес към редица международни данни за липсата на напредък и дори за изоставане на страната като членка на Европейския съюз беше минимален. Така например без отзвук остана въпросът защо според Индекса за просперитет на лондонския Legatum Institutе България е „умерено просперираща с елементи на голямо недоволство държава”. Тревожните изводи от изследвания на Евростат за нивото на бедност в страната, на „Фрийдъм Хаус” за свободата на медиите, както и на Европейската комисия за нивото на грамотност бяха отразени, но не предизвикаха сериозен анализ.

Основните фигури, през които европейската тема влизаше в новините, бяха премиерът Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Прегледът на снимкови материали в пресата от последните месеци на 2012 г. показа как държавната машина е ангажирана активно за успеха на националната политика на регионално развитие с европейски средства. Премиерът Борисов и министър Павлова са заедно на около две трети от тези фотоси.

На второ място по медийно присъствие са министърът, отговорен за управлението на субсидиите от ЕС Томислав Дончев и министърът на земеделието Мирослав Найденов. Аритметиката на усвоени средства за регионално развитие и земеделие, които носят основните позитиви от членството, заемаше челно място във всички видове медии.

През втората половина на 2012 г. се засили имиджовата употреба на европейската политическа и институционална принадлежност на основните медийни герои. Тази тенденция бе подхранена от натрупването на събития, свързани с посещения в България на представители на Европейската комисия и на Европарламента. В някои от тези посещения беше изразена остра критика към ситуацията в страната. Въпреки това възможностите за реални дебати по европейските политики не се реализираха. В този контекст пролича дефицитът на журналистически потенциал за интерпретиране на фактите и проблемите в дълбочина, извън рамката на обичайните злободневни теми.

Новите нюанси

През лятото на 2012 г. безкритичното отношение на медиите към управленските успехи на правителството започна да се пропуква и да преминава към неутрално и критично.

С постепенното приближаване на медиите до предизборен режим, предвид предстоящите през 2013 г. парламентарни избори, се увеличи и видимостта на опозицията в познатата ни парадигма на сравнения и взаимни обвинения с управляващите относно липсата на успехи и наличието на злоупотреби в контекста на европейското членство.

България и Европейският съюз: темата за средствата

И през 2012 г. Европейският съюз беше представян като основен двигател в провеждането на успешни национални политики, също както през 2009 г. и 2010 г. Тази тенденция отговаря на очакванията на повече от три четвърти от българите, които продължават да смятат, че Европейският съюз трябва да играе важна роля в справянето с всеки от основните проблеми, с които държавата се сблъсква – например тежките реформи в икономиката и в правосъдието или борбата с корупцията (Стандартен Евробарометър 77 от пролетта на 2012). Според данните 55% от сънародниците ни вярват на ЕС, в сравнение с 30 на сто от тях, които се осланят на правителството.

В този контекст се вписва и коментарът на премиера Борисов за модернизирането на центъра на София: “80% от тях (средствата – б.а) са европейски пари. Само 20% са от пари на българския данъкоплатец.” (интервю на Сашо Диков за предаването „Пет за четири” на Канал 3). Ако обърнем внимание на тази стандартна фраза, изречена в края на петата година от присъединяването на страната ни към ЕС, ще установим, че според премиера парите на Съюза са основен донор за развитие, а приносът на българите като европейски граждани, които също допринасят за структурните фондове, не се отчита.

Но „да се разчита само на европейските пари е тъжно и нереалистично”, поясни министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. В интервю пред в. „Капитал Daily” от юни той каза, че „не бива да забравяме, че говорим за изразходването на публичен ресурс, който е ресурсът на българските и на европейските данъкоплатци.”

Дефицитът на сериозни размишления или анализи в медиите по често срещаната формулировка на премиера показва колко силни са нагласите към донорската роля на Европейския съюз за развитието на страната ни, докато идеята за принадлежност към ЕС остава на заден план.

За европейските политики и европейските политици

И през изминалата година реалните дебати върху българския принос за ЕС и относно формирането на националните позиции по европейски политики бяха по-скоро рядкост. Интересът към наднационалните теми остана спорадичен. Българските медии не потърсиха отговори на нерешените въпроси на ниво по-високо от националното.

Независимо от ресора си – международно сътрудничество и хуманитарна помощ – европейският комисар Кристалина Георгиева бе представяна от политици и медии като най-предпочитания лакмус за успеха на националните реформи: „Европа продължава да има най-силната икономика в света и смятам, че е в състояние да реши проблемите си и да търси макроикономическа стабилност. У нас, както заяви и еврокомисар Кристалина Георгиева, този въпрос е решен” (Цветан Цветанов: Лявата вълна не е страшна за ГЕРБ, , в. „Стандарт”, 8 май 2012”).

Европейската политическа подкрепа за правителство и опозиция влезе активно във вътрешнополитическите спорове. Тази тенденция ще се засили с наближаването на вота за национални депутати и за български представители в ЕП. През изминалата година специализиран мониторинг на отразяването на Парламента показа засилена персонализация на фигурите на евродепутатите, докато медийното отразяване на институцията остава на заден план (Европейски парламент в българските медии: медиен мониторинг 2012, Графичен доклад).

Имиджовото представяне на ЕП ще се подсили с две нови лица сред българските членове – Моника Панайотова и Преслав Борисов от партия ГЕРБ. Личността на Борисов вероятно ще предизвика медийни коментари относно адекватността на неговата кандидатура – той бе помолен да подаде оставка като заместник-министър на земеделието през 2010 г. поради неясни причини, свързани с вероятен конфликт на интереси и несправяне с работата. „Не харесвах работата му. Имаше и свои причини, също, да не иска да изпълнява тази длъжност. Помолих го да си подаде оставката и той го направи”, лаконично обясни премиерът тогава (Медияпул, 30 април 2010).

***

2012 г. изобилстваше от европейски дебати, междуправителствени срещи, интересни сесии на Европейския парламент, но те очаквано се оказаха интересни само за ограничен брой специализирани медии и предавания. Затова и дискурсът за българското членство в ЕС до голяма степен остана извън вниманието на журналистите. Очакванията са през 2013 г. предизборният цикъл да следва модела на имиджово използване на европейската принадлежност за политически цели, медийният интерес към наднационалните европейски теми да бъде сравнително слаб, да продължи отразяването на събития с кратка актуалност и етикет „ЕС”, които обаче не носят сериозна добавена стойност за европейската принадлежност на България.

Изводи:

  • Декларативното изтъкване от страна на правителството на постигнати успехи със средства от европейските фондове надделя над реалните дебати върху българския принос за ЕС.
  • Засилената имиджова употреба на европейската политическа подкрепа за правителство и опозиция доведе до връщане на познатата парадигма на сравнения и взаимни обвинения относно липсата на успехи и наличието на злоупотреби в контекста на европейското членство.
  • Макар и да има признаци за изчерпване на медийното търпение към ПР представянето на европейската политика на кабинета, отразяването на събития с кратка актуалност и етикет „ЕС” остава тенденция, която ще се засилва през изборния сезон.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!