Обществено мнение срещу медийно мнение

17 януари 2013, Автор: Oрлин Спасов
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

Автор: Орлин Спасов

Автор: Орлин Спасов

Изготвеният от агенция „Маркет Линкс” по поръчка на ФМД годишен Медиен индекс за пореден път предоставя данни за динамиката на отношението на медиите към водещи политически лица, партии и ключови институции. Обект на наблюдение са седем национални всекидневника: „24 часа”, „Труд”, „Дневник”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса”. Индексът обхваща цялата 2012 г., а общият брой на регистрираните информационни материали за периода е 58 440.

Политици

Интензивност на присъствие в медиите

С присъствието си в наблюдаваните медии, през 2012 г. премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер. Предимството му пред всички останали политически лица е повече от убедително. С броя споменавания (8031) Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов (3313). Важно развитие е свързано с факта, че ако през 2011 г. присъствието на премиера бележи спад с около 20% спрямо предходната 2010 г., през 2012 г. съвкупният израз на представеността му в наблюдаваните медии възстановява обема си и дори достига пикова стойности: най-високи от идването му на власт през 2009 г. Забележително е, че Борисов е единственият български политик, чиято интензивност на споменаване не спада значително през летните месеци: през август 2012 г. той има дори повече информационно присъствие, отколкото през февруари 2012 г. Така премиерът демонстрира изключителна устойчивост на медийното си представяне, умело контролирано със средствата на пиара.

И през 2012 г. Цветан Цветанов запазва второто си място, което постоянно заема още от 2010 г. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети (срещу шесто място през 2011 г., като успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са преди него по брой споменавания). Ако през 2010 г. Станишев е присъствал 1411 пъти в наблюдаваните издания, през 2012 г. появата му е факт в 2566 информационни единици. Въпреки възхода си, той обаче все още не успява да задмине Цветан Цветанов, който изглежда е в информационна симбиоза с премиера и това гарантира честота и устойчивост на медийното му присъствие. Росен Плевнелиев, от 681 споменавания през 2010, преминава през 1556 през 2011 г. и достига до 2412 през 2012 г., което го прави четвъртия по интензивност на споменаване в анализираните медии български политик. Въпреки това той е 3.3 пъти по-малко споменаван в медиите от премиера. Симеон Дянков отстъпва третата позиция, която заема през 2011 г. и през 2012 г. е петият по видимост в наблюдаваните издания български политик (2383).

Георги Първанов остава шести с 1529 споменавания през 2012 г. Може да се каже, че бившият президент на практика е на път да изживее сериозно изчерпване на ресурсите си за привличане на медиен интерес. След конгреса на БСП през май 2012 г., около който отразяването на Първанов в медиите бележи пик, то претърпява бърз спад и е по-скоро символично.

Относително силно медийно присъствие запазва Иван Костов (949 единици). Видимостта му в анализираните издания е съпоставима с 2010 и 2011 г. – знак да устойчивост и умелост за оставане в центъра на внимание.

Ако Меглена Кунева стартира през 2010 г. с присъствие от едва 55 информационни единици, през 2011 г. тя е в 646, а през 2012 г. вече има видимост от 792 споменавания. Така през 2012 г. тя като цяло присъства в медиите дори по-активно, отколкото през 2011 г., когато се завърна в голямата политика с участието си в кандидат-президентската надпревара. Отразяването й в наблюдаваните издания през 2012 г. е съизмеримо с това на Йорданка Фандъкова (805) и Десислава Атанасова (779). Въпреки възхода си, Кунева все още присъства в медийната среда по-слабо от бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов.

Извън двамата вицепремиери Цветанов и Дянков, от правителството с добра видимост в медиите се отличават Делян Добрев, Лиляна Павлова и Десислава Атанасова. Сравнително по-слабо е представен външният министър Николай Младенов.

Изразяване на отношение

С изразено отношение в 1967 информационни единици Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това, какво да се счита за важно в страната. И по този критерий Борисов бележи възход: през 2010 г. той изразява отношение в 1157, а през 2011 г. в 1551 единици. На този фон прави впечатление, че през 2012 г. ГЕРБ изразява отношение в сравнително малка степен – едва в 475 информации. Следователно премиерът иззема инициативата и продължава до голяма степен да формира позициите на партията си, с което утвърждава лидерския й характер.

БСП и Сергей Станишев се отнасят по между си точно по обратния начин. С изразено отношение в 1032 информационни единици, БСП заема втора позиция след Борисов, а Станишев е трети (931). Така БСП като цяло е по-активна от лидера си в представянето на политики и идеи по конкретни казуси, което я представя като формация, залагаща повече на екипния принцип на действие.

Сред останалите особено активни политически фигури се откроява Иван Костов. През годината той успява да изрази отношение по-често (в 329 информационни единици) от президента Росен Плевнелиев (296).

Меглена Кунева участва в дефинирането на дневния ред на обществото с 264 информационни единици в медиите.

Отношението на изданията към политически личности

С изключение на вестник „Сега”, който пише в негативна светлина за Бойко Борисов, всички наблюдавани издания се движат между неутрално и позитивно отношение към премиера. Най-отявлен привърженик на Борисов е вестник „Телеграф”. „24 часа” и „Труд” леко са охладили отношението си към министър-председателя спрямо 2011 г., но все още са на границата между позитивното и неутралното съобщаване за него. „Преса” е в същата зона, смесваща положително и безпристрастно отношение. „Дневник” гравитира около неутралното отношение, като позицията на изданието е останала непроменена спрямо 2011 г. „Стандарт”, обратно, още повече е затоплил начина, по който пише за министър-председателя. Той е и най-близо до свръхпозитивната нагласа на „Телеграф”.

При Станишев е налице видимо затопляне в отношението на медиите: сега вече издания като „Труд”, „24 часа” и „Стандарт” съобщават за него почти в неутрален ключ, докато през 2011 г. са имали подчертано негативно отношение. През 2012 г. най-негативни към Станишев са „Сега” и „Телеграф”. „Дневник” също продължава да има отрицателно отношение, но през 2012 г. е смекчил до известна степен критиките си към бившия премиер. Като цяло Станишев все още не успява да получи позитивно отношение в нито една от наблюдаваните медии.

Росен Плевнелиев е всеобщият медиен любимец през 2012 г. Той е най-позитивно оценяваната фигура в медиите сред всички основни политически лица. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев. Плевнелиев е единственият български политик, харесван от медиите повече от Борисов. От наблюдаваните издания само вестник „Сега” има неутрално отношение към президента. Отношението на останалите издания остава непроменено спрямо 2011 г. и е изцяло позитивно.

Бившият президент Георги Първанов не само до голяма степен драстично загубва интереса на медиите, но получава и влошено отношение. Това влошаване е видимо особено при „Труд” и „24 часа”, но може да се проследи и при други издания като „Дневник” и „Сега”. Като цяло оценката за Първанов в най-тиражните издания е негативна. Очевидно е, че след края на мандата си той има сериозен имиджов проблем и не открива теми, чрез които по-активно да ангажира медийно внимание.

През 2012 г. Волен Сидеров „инкасира” видимо засилване на отрицателното отношение и днес той е политикът, за когото наблюдаваните издания пишат най-негативно. Единствен „Телеграф” поддържа неутрално отношение към Сидеров.

При Меглена Кунева е налице интересен обрат в отношението на „Труд” и „24 часа”, които от негативно през 2011 г., рязко преминават към неутрално-позитивно отношение към нея през 2012 г. Останалите издания продължават да поддържат отрицателно отношение към Кунева.

Медийни рейтинги

Годишният медиен рейтинг на Бойко Борисов през 2011 г. е плюс 2.2. През 2012 г. премиерът успява да го подобри и стойността му вече е плюс 2.4 (медиите съобщават почти два пъти и половина по-често за Борисов в положителна светлина, отколкото в негативна). Така Борисов несъмнено остава локомотивът на положителното новинарство по отношение на властта. За сравнение, Цветан Цветанов и Симеон Дянков са с рейтинги минус 1.2 (негативно маркираните в медиите материали за тях са 1.2 пъти повече).

С рейтинг плюс 5.7 Росен Плевнелиев затвърждава позицията си на медиен фаворит.

Имиджовата криза на Георги Първанов се потвърждава от ясен срив: ако през 2011 г. средният му годишен рейтинг е плюс 1.5, през 2012 г. той е вече минус 2.6.

Въпреки затоплянето на отношението на редица медии към Станишев, годишният му рейтинг през 2012 г. все още е минус 2.0 – сериозен знак за проблеми, доколкото тъкмо от бившия премиер в престижната му позиция на лидер на ПЕС се очаква да тегли БСП напред по време на изборите през 2013 г. Макар да е налице известно подобряване на рейтинга спрямо 2011 г. (когато е минус 3.0), очевидно имиджът на Станишев носи устойчиви щети от времето на управление на кабинета му между 2005 и 2009 г. Международно признание, дошло през 2012 г., все още не е в състояние да компенсира напълно акумулираното недоверие и да предизвика съответна по-чувствителна промяна в медийното отношение.

На фона на медийния си рейтинг от минус 4.5 през 2011 г. Ахмед Доган получава влошено отразяване през 2012 г. (минус 6.5). Волен Сидеров на свой ред е българският политик, най-нехаресван от наблюдаваните медии (рейтинг минус 12.3).

Меглена Кунева, една от най-наблюдаваните фигури в плана на предстоящите през 2013 г. парламентарни избори, постепенно преодолява медийния негативизъм, характерен за отношението към нея през 2011 г. Макар цялостният й медиен рейтинг през 2012 г. все още да е отрицателен – минус 1.4 – той е по-добър от този на Станишев. През 2012 г. в отделни моменти положителното отношение към Кунева в някои от медиите взема превес над отрицателното. Носители на тази промяна са преди всичко водещите издания на Медийна група България „Труд” и „24 часа”.

Партии и институции

Честотата на споменаване на отделните партии и институции на свой разкрива значими детайли. Налице е важен паралел: информационното лидерство на правителството пред останалите институции е съпоставимо с информационното лидерство на Бойко Борисов сред политическите фигури. През 2012 г. кабинетът присъства в 14205 информационни единици.

Макар правителството да лидира в информационно отношение, отразяването му в медиите през 2012 г. продължава като цяло да е по-скоро негативно. Най-видимо е негативното отношение във вестник „Сега”. „Труд” и „24 часа” са затоплили начина, по-който пишат за кабинета и отношението им е на границата между негативно и неутрално. Същото се отнася за „Дневник”. „Стандарт” на свой ред е променил отношението си в позитивна посока и през годината съобщава за правителството вече в неутрален тон. Единственото издание с подчертано положително отношение към работата на кабинета, е „Телеграф”.

Сред партиите по брой споменавания в медиите на първо място през 2012 г. е ГЕБР с присъствие в 5653 информационни единици (4772 през 2011 г.), следван от БСП с 5555 единици (3631 през 2011 г.). Така двете партии увеличават видимостта си и са с практически изравнено количествено присъствие в средствата за информация. ДПС (1651 единици) реализира значително по-добро присъствие от СДС (1244), ДСБ (1037) и Атака (980), която е в дъното на класирането.

С увеличено представяне в медиите, Народното събрание и МВР са подобрили позициите си спрямо 2011 г.

АЕЦ Белене логично се появява след най-споменаваните институции (1443 информационни единици) във връзка с провеждане на предстоящия референдум за развитие на ядрената енергетика.

Общественото мнение и мнението на пресата: разминаване

През 2012 г. двата вестника, формиращи антиподно отношение към политическо статукво, са „Сега” и „Телеграф”. Те оформят полюсите на новинарското пространство. „Сега” е най-критичен към правителството, към ГЕРБ и към Бойко Борисов, докато „Телеграф” е най-апологетичен спрямо тях. Той е най-краен в оценките си за БСП, за Кунева, единствен съобщава изключително позитивно за работата на правителството и на ГЕРБ, подкрепя персонално най-силно Бойко Борисов, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, останалите представители на кабинета и президента Росен Плевнелиев. „Телеграф” е и единственото издание, което пише позитивно за ДПС и особено позитивно за Ахмед Доган. Най-голямото сближаване между „Телеграф” и „Сега” е в общото им негативно отношение към Сергей Станишев, БСП и Георги Първанов. В същото време, докато „Телеграф” през 2012 г. е видимо конюнктурно издание, вестник „Сега” не може да се определи като традиционен опозиционен всекидневник, защото не подкрепя алтернативен на ГЕРБ или на Борисов политически субект. „Сега” критикува практически цялата българска партийна система в актуалния й вид. Вестникът има разпознаваема политика и интереси, но не открива партия, която да ги изразява.

При политиците максималният контраст е изграден в медийното отношение към Росен Плевнелиев и Волен Сидеров. Докато Плевнелиев получава не само положителна репрезентация, но може да разчита и на добро количествено присъствие в медиите, Сидеров е едновременно със силно редуцирано и с негативно представяне. Обратът в повечето от най-влиятелните печатни издания започва непосредствено след скъсване на отношенията между Атака и ГЕРБ през 2011 г.

Налице е съществена разлика между одобрението за политически фигури и институции в обществото, от една страна, и в медиите, от друга. Така например проучване на общественото мнение, реализирано през септември 2012 г. от авторитетната социологическата агенция „Алфа Рисърч” показва, че оценката за министър-председателя в обществото е доста поляризирана, като „недоверието към премиера Бойко Борисов надхвърля доверието – 37% към 32%”. В същото време данните на „Маркет Линкс” недвусмислено разкриват топло отношение към Борисов в почти всички наблюдавани издания, както и висок положителен медиен рейтинг на премиера. Така много медии видимо „допингират” публичните образи на ключови политици. Разминаването между обществено мнение и изграждан от медиите имидж е ясен знак за директна PR подкрепа, но и за пряка зависимост на част от медиите от властовата конюнктура.

През 2012 г. тази зависимост е видима и в други случаи. Както беше отбелязано, почти всички наблюдавани издания (с изключение на вестник „Сега”) имат подчертано позитивно отношение към премиера. Участващите в „медийните войни” пресгрупи (за детайли виж анализа на Георги Лозанов в този доклад) влизат в конфликти по между си, но отношението на всички тях към премиера остава положително. Ето защо може да се каже, че конфликтите са и битка за спечелване на неговата персонална благосклонност – фактор, който в български условия може да не е без значение за успеха на съответния медиен бизнес.

Като цяло печатната публичност остава доминирана от личността на премиера. Освен него президентът и председателят на Народното събрание получават недвусмислена медийна подкрепа. Това на практика означава, че трите ключови фигури на властта през 2012 г. са извън обхвата на сериозна критика в пресата. Изданията са умерено критични към правителството и към неговия персонален състав. По-сериозните критики в най-голяма степен са запазени за опозиционните лидери и партии. Подобен дисбаланс е не по-малко опасен за демократичната медийна среда от разминаването между обществено мнение и медиен рейтинг.

[1] Виж „Сериозен спад в подкрепата към правителството и Борисов отчита „Алфа Рисърч”, Дневник, 9 октомври 2012 г.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!