Газ, протести… или старт на предизборната демагогия

Блоговете на политиците, януари 2009

Автор: Марина Кирова

Януари мина под знака на газовата криза и протестите пред Народното събрание – и двете събития – негатив в кошницата на управляващата коалиция. Опозиционните партии извадиха арсенала от критики към правителството и МВР. А в блоговете си политиците направо вдигнаха тежката артилерия от атаки, нападки, обвинения към властта. И най-важното – започна изборното говорене. Опозиционерите-блогъри стартират открито темата за предстоящите избори, агитират за промяна на политическото статукво, призовават читателите си към размисъл и действие. Този месец песента е: „Лоша власт, лоша; лошо МВР, лошо“ и, макар слабо, започва да се чува рефрен: „имаш шанс – изборите са скоро“.
 
Новият председател на СДС депутатът Мартин Димитров (http://www.martindimitrov.com , Фиг.3) е бил най-продуктивният блогър през януари и е написал 17 материала, всички атакуващи правителството или МВР.

Фиг.3. Мартин Димитров – етикети на материалите за месец януари в личния му блог

Димитров активно напада БСП управляващите и МВР, както и персонално Сергей Станишев, Румен Овчаров и Михаил Миков за кризата с газа и протестите пред Парламента. Той отправя сериозни обвинения към тях, като например: „Като дойде БСП на власт, започват да бият хората и да ги подслушват“, „МВР отново би хората, видяхме насилие срещу възрастни хора и срещу деца“, „некомпетентното и корумпирано управление на тройната коалиция“, „БСП, НДСВ и ДПС, които през последните четири години системно предаваха интересите на България“.
 
Мартин Димитров използва кризисните поводи не само да критикува властта, но и да направи първите си предизборни призиви и обещания към електората: „Днес целта на СДС е да започне промяна, която да доведе до честно и компетентно управление, такова, което решава проблеми, вместо като днешното – да краде бъдещето ни“.    
 
СДС-лидерът очевидно още не е навлязъл в тънкостите на политическото говорене и използва по-твърди манипулативни техники, които се срещаха най-вече в началото на прехода – като казването на полуистини и полулъжи, употребата на инсинуации и спекулативни коментари, преднамерени обобщения, всяването на страхова невроза и др. Днес повечето политици говорят по-префинено (с изключение на някои личности като Бойко Борисов например) и подкрепят аргументацията си, модифицирайки фактите и посланията. А Димитров често видоизменя фактологията и макар да среща наистина голяма подкрепа в блога си, получава и критики от посетителите на сайта си, че не оперира коректно с информацията (например следния коментар: „…Мартине, че пак стана за смях. Не се напъвай толкова да не изпуснеш прекалено много въздух. Подготвяй се старателно и умно за всяко пъчене пред медиите, за да не ти се смеят като днес“ или мнението на друг потребител: „Май много неща не са ви ясни. А като политик би трябвало да имате по-голям достъп до информация… приличате на локомотив, на който всичката пара му отива в свирката“).
 
Трябва да се отбележи, че за разлика от месец декември, когато Димитров беше кандидат за председател на партията, през януари в облака тагове от материалите му водещата дума вече е СДС, т.е. в блога си той пише от името на ръководството на СДС и позициите и мненията му в личното уеб пространство са мултипликация на политическото му статукво и роля.
 
Другият първенец-блогър за януари е депутатът Атанас Щерев (www.atanas-shterev.com, Фиг.1) с 16 материала за месеца. Преобладават доста по-дългите от характерните за формата постове, което означава, че политикът отдава голямо значение на блога си като канал за контакт и влияние върху аудиторията, т.е. електората.

Фиг. 1. Атанас Щерев – етикети на материалите за месец януари в личния му блог

С изключение на един-два материала, всички останали са с политически нюанс, включително и шегите, като подчертано темата-акцент, с цели пет постинга, е няколкодневният протест пред Парламента. Атанас Щерев описва доста обстойно хронологията на събитията така, както той ги е видял – с неясните искания, с недобрата организация, с правдивото им недоволство от управляващите, с полицейското насилие. Първоначално наблюдател, после и участник, той използва момента да лансира партийните си тези, че това управление не е добро и адекватно на демократичните принципи: „опозицията заедно с гражданите могат да принудят управляващите да възстановят нормалния демократичен диалог“. Особено осъдително критикува поведението на МВР, което според него се изразява в „грубите и безразборни действия“ и дори прави алюзия и препратки към протестите по времето на Петър Младенов: „само танкове липсваха“.
 
Атанас Щерев има интересен изказ и стил на убеждаване. С балансиран и учтив тон, с цивилизована и интелигентна лексика, той систематично превежда читателите през лабиринт от доводи и факти, докато сами не достигнат до желаното от него съждение. Пример е материалът „Аксиоми на демокрацията“, в който докторът тръгва от базисните принципи на демокрацията, минава през анализ и оценка за премиерите на България от началото на прехода, за прегледност даже е направил таблица с графики, стойности, но не и с ясни критерии, по които е правена оценката:

Всичко това, за да стигне накрая читателят, по-точно избирателят, до поантата, че само определени партии са единственият добър избор или, както сам Щерев казва: „Всичко това може да бъде изпълнено само от дясноцентристки партии със сходни програми и ценностни виждания. Точно поради тази причина е нужно да се гласува на предстоящите изключително важни избори – да се гласува за прагматичната алтернатива на сегашното ляво статукво, предлагана от десните политически сили.“
 
Газовата криза се оказа поводът евродепутатът Николай Младенов (http://nmladenov.blog.bg/, Фиг.4.) да пропише отново в блога си. Макар да не се беше изявявал там от септември 2008 г., през януари политикът вече има нови шест поста. Освен коментари с аргументирана критика към управляващите, Младенов се спира и на външнополитически теми – конфликта в ивицата Газа, отношението ЕС-Русия и т.н. Той коментира и една тема, която касае не толкова политиката, колкото националната гордост – тази за скандалната артистична инсталация „Ентропа“ в Брюксел. Използва блога като отчетен форум за работата си в Европейския парламент. Облакът от тагове от материалите на Младенов илюстрират по-широкия геополитически спектър на темите в постингите му, в които присъстват Русия, Украйна, Европа, ивицата Газа, Израел, Македония. Младенов очевидно следи и коментарната част в сайта си, защо е дал отговор на пряк въпрос.

Фиг.4. Николай Младенов – етикети на материалите за месец януари в личния му блог

През януари депутатът Николай Камов (www.nikolaikamov.com, Фиг.5.) има три постинга. В облака от таговете от материалите за посочения месец в блога му изпъква една изненадваща дума – НИЩО. На фона на вълненията и проблемите в страна и на емоционалното творчество в уеб страниците на другите политици, наистина контрастиращо звучат репликите на Камов: „Най-яркото събитие би следвало да бъдат протестите. И какво се промени за хората? НИЩО…..; Газовата криза показа, че НИЩО не е направено през всичките 20 години на прехода; ….. Поискахме отварянето на 3-ти и 4-ти блок ………от това НИЩО няма да излезе; .…. Какво излиза? Живеем в едно голямо НИЩО.“ И не става ясно на какво е резултат януарският песимизъм на Николай Камов – на вече многогодишния му опит и дълбоко познаване на политиката, на лично или професионално разочарование и безсилие, на нежелание да се влиза в повтаряща се популистка реторика или просто в липса на намерение да се кандидатира на идващите избори.

Фиг.5. Николай Камов – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

Политикът, шеф на стратегическото звено на НДСВ Борислав Цеков (www.btsekov.com , Фиг.6.), традиционно активен блогър, твори дейно и през месец януари. В неговите 14 поста обаче той предлага най-широк спектър от теми – от Обама, кризата в ивицата Газа, газовата криза, протестите пред НС, религиозни въпроси и единството на Светия Синод, интернет комуникациите, та дори до литературно отклонение за минута в памет на Джон Ъпдайк.

Фиг. 6. Борислав Цеков – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

Цеков активно е взимал медийни участия по темите за газовата криза и протестите пред Парламента и в блога си ги препечатва или дава линк към източниците. Така, чрез интервю пред Нова телевизия, Цеков дава позицията на НДСВ за протестите: „аз, като представител на НДСВ, също мога да кажа, че голяма част от тези искания са и искания на НДСВ – и от гледна точка на земеделските производители, и за замяната на гори, забраната на замяната, и за промените в политическата система. И добре е най-после, че има този граждански натиск…“. По този начин Цеков своеобразно разграничава НДСВ от отговорността за проблемите на управлението и се самопредставя като изразител и съмишленик на исканията на протестиращите.

Цеков е един от малкото, които не само разбират силата на блоговете и интернет комуникацията, но и призовават полиците да ги ползват активно: „Ще сбъркат онези политици и партии, които гледат на Facebook като на поле за тесногръда партийна пропаганда. Това е място, където всеки, дори и политик, трябва да бъде себе си и да общува с останалите. А не да се води плакатна война…“. Полезен съвет за много политици-блогъри. Като имаме предвид, че Цеков е част от стратегическото звено на НДСВ, можем скоро да очакваме засилено присъствие на НДСВ в социалните мрежи и онлайн комуникационните канали.
 
Друг НДСВ представител, депутатът Минчо Спасов (http://spassovm.blog.bg, Фиг.2.), също е бил активен в блога си през месец януари. За месеца е написал четири материала, от които три за газовата криза и един за конфликта в ивицата Газа. Хубаво е представител на управляващата коалиция да коментира вълнуващите обществото въпроси с това ще има ли топлина и енергия в държавата. Тук Минчо Спасов прави пробив сред политиците-блогъри и пуска постинг, който е директно адресиран и е пряко питане към хората и проучване на техните нагласи: „Реших, че е добре да попитам чрез блога си вас – хората. Наистина ли вярвате, че това ще стане и ще е добре? И понеже не съм никакъв лобист, ционист или терорист, реших да ви попитам не е ли по-добре да предложа в Народното събрание такъв текст на декларация“. Не е осезаемо ясно това ирония ли е, популизъм ли е или е загриженост за хорското мнение, но все пак е крачка напред в използването на блоговете на политици като форма за директна обратна връзка с електората. Не е за пренебрегване обаче фактът, че в блога си Спасов не е написал и дума за няколкодневните протести пред Парламента с искания за оставка на правителството.

Фиг.2. Минчо Спасов – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

Бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски (www.sevlievski.com , Фиг.7.) логично също коментира газовата криза в блога си, но без да преекспонира темата. Материалите за януари са три на брой, два от тях за проблемите със спирането на доставките на газ. Севлиевски обаче изразява позицията си доста балансирано, сдържано, реалистично отразявайки опасностите и възможностите на ситуацията, без да се възползва от добрата възможност популистки да натрупа аванс, критикувайки управляващите. Същевременно известни негативноиронични нюанси могат да се забележат, когато шефът на таралежите говори за образа на президента Георги Първанов и неговата информираност за случващото се в страната.  

Фиг.7. Мирослав Севлиевски – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

На фона на емоциите и страстите около газовата криза и протестите пред Парламента, депутатът от ОДС Иван Сотиров е поставил неочаквана тема за размисъл в блога си (http://ivansotirov.com), а именно въпроса за необходимостта от президентска институция. Постингът без конкретен повод (разбира се, не е задължително да има такъв, но месец януари е благодатен за опозиционерите) емоционално атакува личността на Първанов и представлявания от него пост. Делата на Първанов биват класифицирани като „лъжи, ловни подвизи и продажба на национални интереси“, а президентската институция е определена като „синекурна“.
 
През януари общинският съветник Мартин Заимов (www.martinzaimov.com ) е написал само едно мнение в блога си, с което изразява позицията си за законността на провежданите протести пред НС. Чрез него обаче е отправил индиректни обидни квалификации от рода на „някои самозабравили се политици“ и „този, който се изживява като лидер на опозицията“, които, както в контекста проличава, визират кмета Бойко Борисов.  
 
Обратно на Заимов обаче други двама негови колеги от СОС – Кирил Арсов от НДСВ (http://kirilarsov.com,фиг.8.) и Стефан Иванов от СДС (http://www.stefan-ivanov.com, Фиг.9.) доста активно са писали в блоговете си през месец януари. Иванов има внушителните 15 поста за месеца, а Арсов – 8.

Фиг.8. Кирил Арсов – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

Фиг.9. Стефан Иванов – тагове на материалите за месец януари в личния му блог

Кирил Арсов пише основно за дейността си в СОС и работата на общината, но също така не пропуска възможност да критикува ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов. В своя блог той коментира и тенденцията в официални сайтове и традиционни медии да не се пускат информации, дискредитиращи определени хора. За преднамерената липса на публичност по дадени теми той пише:„Разговорът в инженерната комисия беше чут от десетки журналисти, но поне до сега в материалите на някои официални сайтове се пропуска услужливо този гаф на Софийска община и на “Топлофикация” - София. Днес е модерно да се пише само за гафовете на правителството. Жалко!“
 
Стефан Иванов също дискутира работата и решенията на СОС и СО. Той обаче изразходва много писателски ресурс за критики, негативни нападки и популистки демагогствания. Общинарят критикува политическите си опоненти наред – и ГЕРБ, и АТАКА, и НДСВ, и БСП, и президента, и МВР, и правителството. Той припознава исканията на протестиращите пред Парламента като принадлежащи на СДС, приема партията като техен изразител: „исканията на гражданското общество съвпадат с внесени от Съюза на демократичните сили вотове на недоверие към правителството” и се включва активно в протестите: „Днес в 11 часа ще напуснем сесията на столичния общински съвет и ще бъдем отново заедно с протестиращите“.
 
Интересно е да се разгледат и другите участници в блоговете на политиците – а именно авторите на коментари под постингите на политиците. В преобладаваща степен те са фенове на дадения политик или поне идеологически поддръжници и чрез коментарите изразяват своята подкрепа за избраника си. Мненията им са добър барометър за настроенията на политическите симпатизанти.
 
Има един дял от коментатори, които използват възможностите на този директен канал и отправят конкретни питания или политически предложения. Тези автори са интелигентни и разумни, видимо са икономически и социално активни граждани, с ясни позиции и професионално самочувствие. Те са градивно критични и са доброжелателен коректив, задават интелигентни въпроси и предлагат интересни решения.
 
Наблюдава се и една малка част (значително по-малко, съпоставимо с други форуми в портали, медийни сайтове и др.), които са крайно негативно настроени и отричат всичко, като пълнят темите с обиди, негативни квалификации и дори ругатни.
 
Внимателният прочит на коментарната част би служил на политиците както за индикатор на настроенията сред симпатизантите на партията, така и за агрегатор на нови идеи за политически активности.
 
Дразнещ е обаче фактът, че повечето политици-блогъри не отговарят на коментарите под постовете си, дори когато към тях има отправени директни и конкретни питания.Все пак блог-форматът дава уникалната възможност за бърза обратнавръзка и двустранна неформална комуникация. Изключение правят малцина като Борислав Цеков и Николай Камов, които следят коментарната част на сайтовете си и водят активен диалог с гостите на блога си. Чест прави и на политици като Пламен Юруков (през декември) например, който не подминава отправен въпрос, дори и да става дума за негативна нападка.

Изводи:

- През януари газовата криза и протестите срещу правителството пред НС отприщват интернет страстите. Опозиционерите-блогъри яхват вълната, официозите – мълчат. Никой от министрите, които имат блог, не взима думата, а от управляващата коалиция на линия е само Минчо Спасов.
- Масово политиците започват с предизборната демагогия и апелират хората да направят решителни стъпки на изборите за промяна на политическото статукво.Блогърите Мартин Димитров и Атанас Щерев най-активно преекспонират темите за газовата криза и протестите пред НС като възможност за директни атаки и критики срещу управляващата коалиция и МВР.
- Всички опозиционни политици-блогъри критикуват двете проблемни ситуации през януари, но никой не предлага решение. Блогърите-официози пък не припознават вина и не поемат отговорност за кризата с газа или протестите на гражданите пред НС .
- За първи път политик-блогър се обръща директно към хората и използва възможността за пряка обратна връзка в блога си (Минчо Спасов с материала „ПИТАМ НАРОДА ЗА РУСИЯ, ГАЗТА И АЕЦ“).
- Политиците продължават да използват личното си уеб пространство за партийни цели и транслират официални позиции, съобщения, манипулативни съждения, препечатки на медийни интервюта. Блоговете им звучат повече като радиоточки, а не като неформален разговор, както е замислен формата.
 
Приложение - визуализации