Политическото шоу на воайорите

Автор: Силвия Петрова

Автор: Силвия Петрова

Лайфстайлът стана полето, в което политическата кампания се вихри постоянно – тихо или агресивно, явно или потайно, осъзнато или по интуиция. Затова в този текст наблюдението обхваща както конкретния период на предизборната кампания, така и отрязъка между предишната кампания (за избор на президент) и настоящата. Може да се обобщят няколко тенденции в битката за лайфстайл образите.

Анти-медиен лайфстайл

Новото в зоната е демонстративното отдръпване на политиците от медиите. Бойко Борисов гради имидж на не-гледащ телевизия, не-слушащ радио, не-четящ вестници. В предаването „Всяка неделя” той категорично заяви, че не ползва медиите нито като източник на информация, нито като поле за изява. И това, по думите му, го кара да се чувства „много спокоен”. Многократното преповтаряне на отказа от медии получи кулминацията си в нощта на изборите, когато ГЕРБ отказаха да дадат пресконференция под претекст, че ще коментират само официалните резултати.

С други думи, медийните изяви като цяло вече не са част от желания политически лайфстайл. Точно обратното, знак за престиж е новият анти-медиен лайфстайл, поведение, което е подчертано срещу медиите, основано на загърбването и пренебрегването им. Медиите стават „лошият герой” и в определен смисъл се натоварват с вината за нестабилността на държавата, за застрашената демокрация. Започва процес на подчертано разграничаване от тях. Политиците (главно от ГЕРБ) се опитват да превърнат медиите в жертва, която ритуално да положат в основите на разпадналото се гражданско общество. В този смисъл би могло да се прогнозира началото на опит за умъртвяване на авторитета на медиите от самите политически фигури.

„Моят дом е моята крепост”, или (уж) заключеното частно пространство

В предишната предизборна кампания и в промеждутъка между двете кампании се наблюдаваха множество експлицитни лайфстайл прояви на политици в медиите, както и коментари от експерти върху стила, облеклото, маниерите им – тоест, надпреварата на лайфстайл полето беше очевидна. В настоящата кампания отварянето за детайли от частен характер в прав текст беше по-скоро изключение. Но въпреки привидното мълчание в зоната, на практика конструирането на политическите личности посредством инструментите на личното продължи с пълна сила.

Скандалът със СРС-тата също се оказа поле, на което се градеше и защитаваше определен лайфстайл. В него главният герой, Бойко Борисов, направи рязък обратен завой в имиджа си. Докато преди охотно говореше за личния си живот, даваше обширни интервюта на интимни теми и дори направи фотосесия за лайфстайл списание от дома си, сега лидерът на ГЕРБ се превърна в ревностен пазител на частното си пространство. Борисов в прав текст заяви, че това, което се случва в дома му, си е лично негова работа (в интервю за „Тази сутрин” по bTV). Освен потайността в личен план, другите две оси, около които Борисов градеше лайфстайла си, останаха християнството и спортът.

Източник: novini.bg

Източник: novini.bg

Като най-ярки примери може да се споменат посещението на новоизбрания патриарх след приемането на експремиера в болницата; многократното изтъкване на дарението от 19000 лв. от централата на ГЕРБ за строеж на православен храм в село Църква; привързаността на Борисов към библейска реторика (например, „Който нож вади, от нож умира”, „Искам прошка само от Бог и от народа” във „Всяка неделя”). „Спортният” имидж се поддържа с обещанието за строеж на нова спортна зала в Пловдив, но и с продължаващото представяне на политическите борби чрез спортни метафори.

От друга страна, наред с привидното затваряне за лични подробности, скандалът с подслушването сам по себе си се превърна в празник на тези подробности. Потребителите на медийните послания с удоволствие влязоха в ролята на воайори. Реакциите бяха от скандализиране и възмущение до нечувано удоволствие, потапяне с наслада в най-интимните тайни, заравяне на нос в мръсното бельо. Подобно поведение е начин за съ-преживяване на властта, който може да се сравни с ефекта на скопофилията: удоволствие чрез гледането (в случая – слушането), на действия от интимен, частен, домашен порядък. Тайното надничане в личното пространство носи наслада, но и идентификация със субекта на властта – чрез нагледното установяване, че и те са „като нас”, и те имат свои малки всекидневни (мръсни) тайни. Политическото реалити шоу прескочи границите, поставени от шоубизнеса, като надмина дори популярното предаване Big Brother, където не се излъчват записите от тоалетните.

Парадоксът е, че подслушваните разговори са публични по същността си (засягат държавни въпроси), но се обявяват за частни (защото са водени в пространството на дома). Това е поредният знак за тоталната слятост, неразличимост между публично и частно, която лишава и политическото, и медиите от авторитет. Впрочем самата идея за възможността за подслушване, за воайорство развихря въображението и придава на тези разговори аура на особена важност.

Политиката като майчинство

Източник: edna.bg

Източник: edna.bg

Меглена Кунева е единствената политическа фигура, при която се наблюдаваше приемственост в изграждането на лайфстайл образа от предишната кампания. Кунева заложи отново на „женското говорене”, което се върти около семейството, децата, дома, домакинстването, дори в и строгия политически дискурс винаги се опитваше да прокара личен елемент, да звучи близо до „обикновените” жени. В интервю пред ladyzone.bg тя сравни политиката с майчинството (като създаване, износване, отглеждане на дете). Сред основните й стратегии беше залагането на женската солидарност при гласуването: „Вярвам, че ако повече жени стъпим в политиката, ще успеем” заяви тя пред сайта edna.bg.

Прави впечатление, че ако преди Кунева подбираше за лайфстайл изявите си и печатни медии (например, снима се за корица на списание „Eva”), в настоящата кампания тя се фокусира върху женски онлайн издания (ladyzone.bg, edna.bg). И това е още един знак за избягването на традиционните медии от политиците.

Вероятно една от причините за неуспешната кампания на Кунева е неприемането на идеите на феминизма в България (което е характерна особеност на посткомунистическите общества). Българските жени очевидно не са склонни да избират лидер и да гласуват на основата на половата солидарност. У нас все още мисленето е патриархално и в този смисъл като сериозния, благонадеждния политик се разпознава по-скоро мъжът.

Политиката като бащинство

Източник: hotnews.bg

Източник: hotnews.bg

Сергей Станишев направи опит да догони Бойко Борисов по количество лайфстайл изяви (докато на практика самият Борисов вече обяви отказа си от тях). Даде няколко интервюта на частни теми, по време на които видимо се чувстваше некомфортно и в прав текст заяви, че не обича да говори за личния си живот. Поведението му може да се окачестви като „догонващо” спрямо някакъв образец, зададен от Бойко Борисов, повеляващ непременно да се разкриват лични детайли, а не само политически тези.

Лидерът на БСП определено конструираше образа си около идеята за бащинството: предостави кадри, в които сменя пелените на дъщеря си; по време на кампанията официално обяви, че очаква второ дете; заяви, че иска да наложи модела на три деца във всяко семейство. В този смисъл е очевидно, че имиджът му се изграждаше около представата за „бащата на нацията”.

Родителската символика (майчинство при Кунева и бащинство при Станишев) вероятно е знак за усилието да се възстанови изгубеното доверие в политиците през традиционни добродетели; но от друга страна, намеква за незрялостта на народа, който има нужда от напътствия и (любяща) опека.

Невъзможността за отказ от личен дискурс

По време на предизборната кампания Иван Костов направи опит за тотално избягване на личното говорене – вероятно с цел конструиране на образа на сериозния, благонадежден политик, фокусиран върху публичното, върху идеите и решенията на проблемите. Опитът му обаче се провали в деня за размисъл, когато маскиран крадец нахлу в дома му и заплаши съпругата му. „За мен сега най-важното е да съм при жена ми”, заяви Костов пред журналисти, с което постави частното (семейството) над публичното (политиката) само ден преди изборите.

Обидите в лайфстайл полето

Доказателство, че лайфстайл полето продължава да е важно и желано е фактът, че политиците не пропускат да си разменят нападки и компромати в тази сфера. Така Сергей Станишев иронизира привързаността на лидера на ГЕРБ към футбола, като отбеляза, че не го е страх от Борисов, понеже „политиката не е мачле”. От своя страна Бойко Борисов иронично подметна, че скоро очаква да види Станишев в „Кухнята на Звездев” (вероятно намекът е към „мъжеството” на Станишев, тъй като кухнята е „женско” пространство). В лайфстайл обидите се включи и журналистът Николай Бареков, който в компрометиращото интервю в „Уикенд”, описващо отношения му с Бойко Борисов, включи подигравателното споменаване на чорапи „адидас”, съчетани с официален костюм.

С други думи, макар че политиците привидно се разграничаваха от лайфстайл сферата, реториката им остана на това ниво, като реално го пре-потвърждаваше и възпроизвеждаше постоянно, превръщайки публичния дискурс в частен – което ще рече всекидневен, несериозен, неавторитетен, незаслужаващ доверие.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!