Избори 2013: отражение в социалните медии и какво още да очакваме
20 май 2013, Автор: Марина Кирова
Публикувана в Анализи, Лаборатория за медиен мониторинг, Медиен мониторинг: избори 2013, Политическата блогосфера

Автор: Марина Кирова
Тези избори бяха много по-различни от всички досегашни в демократичната история на България. Бяха различни и като предистория, и като политическа ситуация, и като изборен резултат, и като настроения в социалните медии – блогосферата и микроблогинг платформата Туитър.
В края на януари 2013 г. недоволството срещу високите сметки за ток и отопление спонтанно изкара хората по улиците на България. Протестите ставаха все по-многобройни, по-многолюдни и обхващаха все повече градове в страната. Първоначално породени от високите сметки за електричество, по-късно те се трансформираха в политически. Хората искаха промяна в политическата система, премахване на монополите в лицето на електроразпределителните и топлофикационните дружества, установяване на нов модел на държавно управление. Протестите, гражданските искания и самоизлъчилите се неформални лидери се радваха на вниманието на традиционните медии, които им дадоха изключително широка и в повечето случаи безкритична трибуна за изява.
Преди броени дни, пък по софийските улици видях един многозначителен плакат „Това не е протест, това е процес”. Този път улицата ни изненада с нещо невиждано и нечувано през годините на прехода. [ http://www.plamski.net/ ]
В Туитър активните акаунти избраха правителство в сянка, което да работи като коректив на бъдещото “стандартно” правителство.
И макар през последните години активните в блогосферата и в Туитър да са сред най-силните критици на статуквото и на управляващите, и по тази линия да имат идейно и политическо единомислие с протестиращите от улицата, факт е, че не се получи консолидация на протестния вот. Протестиращите и техните неформални лидери не получиха подкрепата на социалните медии. И без да навлизаме подробно в причините за това, вероятно неслучилата се консолидация на протестния вот е един факторите, оказал влияние и върху изборните резултати.
Ако изборите се решаваха на терена на социалните медии, то конфигурацията в новоизбрания парламент гарантирано щеше да е друга и ГЕРБ и БСП вероятно нямаше да намерят място в Народното събрание. В блогосферата и в Туитър управлението на ГЕРБ е подложено на унищожителни критики, но и втората политическа сила БСП също не се радва на гражданското одобрение. Постингите категорично аргументират против двете най-големи политически сили, като анти-ГЕРБ реториката твърдо бива следвана от анти-БСП говоренето. На двете партии се приписват силно негативни характеристики, като и двете са определяни като недопустими алтернативи за гласуване на предстоящите избори.
… Липсващи няколко милиарда лева, корупция, сливане на държава и престъпност, източване на парите на данъкоплатците, пълзяща монополизация, лош бизнес климат и лош имидж на България в Европа. Ако това звучи познато от описанието на управлението на ГЕРБ, то това е защото нито една от двете партии /ГЕРБ и БСП, бел. М.К. /не ни предложи нищо различно от това. [ http://nervousshark.wordpress.com/ ]
Хората, които в социалните медии изразяват своите политически предпочитания, най-често са ориентирани към Движение България на гражданите, към Демократи за силна България, към Синята коалиция, към Зелените или други партии. Те изразяват своята аргументирана подкрепа за по-малките партии като алтернатива и начин за разчупване на статуквото.
Ако изборите се водеха на полето на социалните медии, Меглена Кунева и Иван Костов гарантирано щяха да са в парламента. За сметка на това Бойко Борисов и Цветан Цветанов, както и Сергей Станишев вероятно нямаше да седнат на депутатските банки.
Материалите в блогосферата и в Туитър изразяват разочарование от изборните резултати по няколко причини.
Първо – блогърите масово не се чувстват парламентарно представени. Повечето споделят в своите постинги и туитове, че са гласували за други партии, които не са минали четири процентната бариера за влизане в парламента.
Не познавам някой, който да е доволен от изборните резултати. Не просто сред близките ми познати, но и сред всичките ми контакти онлайн. Нас ни няма в този парламент. И под нас имам предвид интелигентни, модерни, образовани, мислещи хора, на които им пука. Ние сме непредставените. [ http://www.sabinap.com/ ]
Второ – въпреки масовите протести в цялата страна и желанието на стотици хиляди българи за промяна и в политиката да влязат нови лица, които да управляват страната, всъщност изборите затвърдиха статуквото. Изборният вот не просто не допусна нови лица, но и остави зад борда и по-малките, но все пак парламентарно представени досега партии. Липсата на консолидация на протестния вот разпиля гласовете на избирателите към още няколко малки партии. В резултат сега е налице още по-капсулирано Народно събрание, съставено само от четири партии и от онези лица, срещу които протестиращите се бориха. Това провокира емоции на гняв, тъга, разочарование и дори ирония в социалните медии.
Трето – полученият изборен резултат провокира доста притеснения и съмнения в социалните медии за стабилността на бъдещото правителство и за възможността за съществуване на устойчива конфигурация и политическо сътрудничество в името на страната. Реакциите в Туитър и в блогосферата варират от гняв и разочарование до краен негативизъм. Изказваните прогнози за бъдещето са доста песимистични.
Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези. [ http://komitata.blogspot.com/ ]
Обратно на доста активната гражданска блогосфера, сред политиците не се наблюдава силно присъствие в лични блогове. Напротив, все по-силно се затвърждава тенденцията политиците да напускат полето на блогосферата. Все по-малко са поддържаните от политици блогове и комуникацията тече по начин, който води до обратен ефект и негативна публичност. Пример е Лиляна Павлова, министър от правителството на Бойко Борисов, която в новия/новосъздадения/си блог написа неудачен постинг за лов на скариди. Това провокира редица негативни и иронични реплики във Фейсбук и Туитър за „бременната скарида“.
Не много повече, но пък по-адекватно е присъствието на политиците ни в Туитър. Тук те по-успешно се разчупват и уцелват адекватният тон на комуникация. Факт е наличието и на няколко активно списвани Туитър профили на министри от правителството на ГЕРБ. Томислав Дончев има дори и Туитър-интервю.
По време на тези избори гръмнаха няколко скандала, които бяха приети и коментирани негативно от гражданите в социалните медии. Разкритията за нерегламентираните подслушвания, за незаконните договорки между Борисов, Найденов и Кокинов, и най-вече – откриването на допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд провокираха гнева и възмущението в блогосферата.
Това е най-отвратителната машинация, която сме наблюдавали на избори досега, оказала пряк ефект върху вота на българите. Машинация, извършена от прокуратурата по поръчка на олигархията, която отдалеко ни подготвя новата тройна коалиция – БСП – ДПС – „Атака”. [ http://solidbul.eu/ ]
На тези избори се наблюдава и нова тенденция в социалните медии. Те се превърнаха в арена за политическо самоопределение и идейно разграничение между приятели и познати. Нерядко може да се срещне коментар от рода на: „който ще гласува за партия Х“, „да ме разприятели“, „да не ме ретуитва“, „да не ме чете“ и т.н. Подобни крайни и категорични призиви за партиен подбор на читателската/приятелската листа в блогосферата, в Туитър и във Фейсбук не предишни избори не е имало.
При падането на правителството и насрочването на предсрочните избори в социалните медии се наблюдаваха коментари с емигрантски нюанс. Предвид песимистичните настроения в блогосферата и в Туитър след изборите, резонно е да очакваме „терминалните“ нагласи много скоро отново да обхванат социалните медии.
Както стана ясно, исканията за промени, както на протестиращите, така и на блогърите не се решиха с изборния вот. Затова е напълно възможно да имаме удължен във времето ефект от изборите. Допустимо, а може би прогнозируемо е догодина да очакваме още активни социални протести или предизвикване на нови предсрочни парламентарни избори.