Избори 2013: отражение в социалните медии и какво още да очакваме

Автор: Марина Кирова

Автор: Марина Кирова

Тези избори бяха много по-различни от всички досегашни в демократичната история на България. Бяха различни и като предистория, и като политическа ситуация, и като изборен резултат, и като настроения в социалните медии – блогосферата и микроблогинг платформата Туитър.

В края на януари 2013 г. недоволството срещу високите сметки за ток и отопление спонтанно изкара хората по улиците на България. Протестите ставаха все по-многобройни, по-многолюдни и обхващаха все повече градове в страната. Първоначално породени от високите сметки за електричество, по-късно те се трансформираха в политически. Хората искаха промяна в политическата система, премахване на монополите в лицето на електроразпределителните и топлофикационните дружества, установяване на нов модел на държавно управление. Протестите, гражданските искания и самоизлъчилите се неформални лидери се радваха на вниманието на традиционните медии, които им дадоха изключително широка и в повечето случаи безкритична трибуна за изява.

Източник: Twitter

Източник: Twitter

Въпреки че този път протестите не тръгнаха от социалните медии, както се случи през лятото на 2012 г. на Орлов мост, социалните медии съвсем не останаха безразлични към случващото се. Сега обаче позицията не бе еднозначна. Макар някои блогъри да споделяха исканията на протестиращите, други държаха балансирана позиция, а трети директно се разграничиха от протестите, определяйки ги като хаотични и необмислени, или дори политически режисирани. За разлика от Фейсбук, където неформалните лидери на протестите – Янко Петров, Дончо Дудев и Ангел Славчев бързо набраха популярност и разшириха френдс-листатата си, то в блогосферата и в Туитър личностите им бяха по-скоро оспорвани, а в определени случаи - дори и осмивани. При все това социалните медии бяха съпричастни към случващото се на улиците на България. Имаше блогъри, подкрепящи протестите, които виждаха в тях духа и заряда на България от началото на прехода и ги асоциираха с демократичните митинги от 1989-1990 година.

Преди броени дни, пък по софийските улици видях един многозначителен плакат „Това не е протест, това е процес”. Този път улицата ни изненада с нещо невиждано и нечувано през годините на прехода. [ http://www.plamski.net/ ]

В Туитър активните акаунти избраха правителство в сянка, което да работи като коректив на бъдещото “стандартно” правителство.

И макар през последните години активните в блогосферата и в Туитър да са сред най-силните критици на статуквото и на управляващите, и по тази линия да имат идейно и политическо единомислие с протестиращите от улицата, факт е, че не се получи консолидация на протестния вот. Протестиращите и техните неформални лидери не получиха подкрепата на социалните медии. И без да навлизаме подробно в причините за това, вероятно неслучилата се консолидация на протестния вот е един факторите, оказал влияние и върху изборните резултати.

Ако изборите се решаваха на терена на социалните медии, то конфигурацията в новоизбрания парламент гарантирано щеше да е друга и ГЕРБ и БСП вероятно нямаше да намерят място в Народното събрание. В блогосферата и в Туитър управлението на ГЕРБ е подложено на унищожителни критики, но и втората политическа сила БСП също не се радва на гражданското одобрение. Постингите категорично аргументират против двете най-големи политически сили, като анти-ГЕРБ реториката твърдо бива следвана от анти-БСП говоренето. На двете партии се приписват силно негативни характеристики, като и двете са определяни като недопустими алтернативи за гласуване на предстоящите избори.

Източник: Twitter

Източник: Twitter

… Липсващи няколко милиарда лева, корупция, сливане на държава и престъпност, източване на парите на данъкоплатците, пълзяща монополизация, лош бизнес климат и лош имидж на България в Европа. Ако това звучи познато от описанието на управлението на ГЕРБ, то това е защото нито една от двете партии /ГЕРБ и БСП, бел. М.К. /не ни предложи нищо различно от това. [ http://nervousshark.wordpress.com/ ]

Хората, които в социалните медии изразяват своите политически предпочитания, най-често са ориентирани към Движение България на гражданите, към Демократи за силна България, към Синята коалиция, към Зелените или други партии. Те изразяват своята аргументирана подкрепа за по-малките партии като алтернатива и начин за разчупване на статуквото.

Ако изборите се водеха на полето на социалните медии, Меглена Кунева и Иван Костов гарантирано щяха да са в парламента. За сметка на това Бойко Борисов и Цветан Цветанов, както и Сергей Станишев вероятно нямаше да седнат на депутатските банки.

Материалите в блогосферата и в Туитър изразяват разочарование от изборните резултати по няколко причини.

Първо – блогърите масово не се чувстват парламентарно представени. Повечето споделят в своите постинги и туитове, че са гласували за други партии, които не са минали четири процентната бариера за влизане в парламента.

Не познавам някой, който да е доволен от изборните резултати. Не просто сред близките ми познати, но и сред всичките ми контакти онлайн. Нас ни няма в този парламент. И под нас имам предвид интелигентни, модерни, образовани, мислещи хора, на които им пука. Ние сме непредставените. [ http://www.sabinap.com/ ]

Второ – въпреки масовите протести в цялата страна и желанието на стотици хиляди българи за промяна и в политиката да влязат нови лица, които да управляват страната, всъщност изборите затвърдиха статуквото. Изборният вот не просто не допусна нови лица, но и остави зад борда и по-малките, но все пак парламентарно представени досега партии. Липсата на консолидация на протестния вот разпиля гласовете на избирателите към още няколко малки партии. В резултат сега е налице още по-капсулирано Народно събрание, съставено само от четири партии и от онези лица, срещу които протестиращите се бориха. Това провокира емоции на гняв, тъга, разочарование и дори ирония в социалните медии.

Източник: Twitter

Източник: Twitter

Трето – полученият изборен резултат провокира доста притеснения и съмнения в социалните медии за стабилността на бъдещото правителство и за възможността за съществуване на устойчива конфигурация и политическо сътрудничество в името на страната. Реакциите в Туитър и в блогосферата варират от гняв и разочарование до краен негативизъм. Изказваните прогнози за бъдещето са доста песимистични.

Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези. [ http://komitata.blogspot.com/ ]

Обратно на доста активната гражданска блогосфера, сред политиците не се наблюдава силно присъствие в лични блогове. Напротив, все по-силно се затвърждава тенденцията политиците да напускат полето на блогосферата. Все по-малко са поддържаните от политици блогове и комуникацията тече по начин, който води до обратен ефект и негативна публичност. Пример е Лиляна Павлова, министър от правителството на Бойко Борисов, която в новия/новосъздадения/си блог написа неудачен постинг за лов на скариди. Това провокира редица негативни и иронични реплики във Фейсбук и Туитър за „бременната скарида“.

Не много повече, но пък по-адекватно е присъствието на политиците ни в Туитър. Тук те по-успешно се разчупват и уцелват адекватният тон на комуникация. Факт е наличието и на няколко активно списвани Туитър профили на министри от правителството на ГЕРБ. Томислав Дончев има дори и Туитър-интервю.

По време на тези избори гръмнаха няколко скандала, които бяха приети и коментирани негативно от гражданите в социалните медии. Разкритията за нерегламентираните подслушвания, за незаконните договорки между Борисов, Найденов и Кокинов, и най-вече – откриването на допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд провокираха гнева и възмущението в блогосферата.

Това е най-отвратителната машинация, която сме наблюдавали на избори досега, оказала пряк ефект върху вота на българите. Машинация, извършена от прокуратурата по поръчка на олигархията, която отдалеко ни подготвя новата тройна коалиция – БСП – ДПС – „Атака”. [ http://solidbul.eu/ ]

На тези избори се наблюдава и нова тенденция в социалните медии. Те се превърнаха в арена за политическо самоопределение и идейно разграничение между приятели и познати. Нерядко може да се срещне коментар от рода на: „който ще гласува за партия Х“, „да ме разприятели“, „да не ме ретуитва“, „да не ме чете“ и т.н. Подобни крайни и категорични призиви за партиен подбор на читателската/приятелската листа в блогосферата, в Туитър и във Фейсбук не предишни избори не е имало.

При падането на правителството и насрочването на предсрочните избори в социалните медии се наблюдаваха коментари с емигрантски нюанс. Предвид песимистичните настроения в блогосферата и в Туитър след изборите, резонно е да очакваме „терминалните“ нагласи много скоро отново да обхванат социалните медии.

Източник: Twitter

Източник: Twitter

Както стана ясно, исканията за промени, както на протестиращите, така и на блогърите не се решиха с изборния вот. Затова е напълно възможно да имаме удължен във времето ефект от изборите. Допустимо, а може би прогнозируемо е догодина да очакваме още активни социални протести или предизвикване на нови предсрочни парламентарни избори.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!