Счупена харизма

Мониторинг на българските новинарски сайтове, януари–май 2013

Автор: Николета Даскалова

През пролетта на 2013 г. се случи една особена предизборна кампания. Медиите бяха едновременно съблазнявани, купувани, провокирани, атакувани и заобикаляни от политическата класа. Финалната равносметка – доскорошните медийни фаворити загубиха блясъка си, а четвъртата власт и този път не успя да се еманципира от тежките политически зависимости. Какви симптоми съпровождат тази диагноза?

Лицата в новините: една по-различна картина

Наблюдението на новинарските ресурси в интернет (информационни агенции, уеб издания на печатни и електронни медии, новинарски сайтове) от началото на годината до края на предизборната кампания дава ясни знаци за приоритетите в медийния дневен ред, а оттам и за стратегиите за мобилизиране на електорална подкрепа. Един от важните показатели в тази посока е присъствието в медиите на политическите субекти.

Фигура 1. Лицата с най-интензивно медийно отразяване: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, 1 януари – 10 май 2013 г.

На пръв поглед класацията на лицата с най-висока информационна тежест за периода януари–май 2013 г. (фиг. 1) потвърждава тенденции, които сме свикнали да регистрираме от четири години насам: Бойко Борисов е политическият субект, който привлича най-интензивен медиен интерес (124 от общо 130 дни); Цветан Цветанов е неизменният „номер 2” (в началото на управлението на ГЕРБ в конкуренция за тази позиция с бившия финансов министър Симеон Дянков) (107 дни); Сергей Станишев е най-отразяваният партиен лидер извън формацията на ГЕРБ (99 дни). Оказва се обаче, че този така утвърден модел е придружен от две значими нови развития:

• Емблемите на ГЕРБ – от субекти в обекти. Характерът на медийното присъствие на Бойко Борисов и Цветан Цветанов бележи съществен обрат. От говорещи субекти, автори на новини и водещи изразители на оценка (относно политическия живот в страната, личните успехи и неуспехите на опонентите) лидерите на ГЕРБ се превръщат в централен обект на оценка и политически коментари. Тази промяна е придружена от смяна в общия новинарски климат. За бившите управляващи новините вече не са комфортно място за поддържане на ефектни PR стратегии и за тонизиране на собствения имидж. Вместо това имената на Борисов и Цветанов са съсредоточие на скандали и на ожесточено неодобрение от страна на политическите им противници. Предвид няколкогодишното натрупване на по-концентрирано медийно фаворизиране на бившия премиер, отколкото на бившия външен министър, промяната в позициите е с по-тежък отпечатък върху образа на Борисов, отколкото на Цветанов.

• Лидерът на БСП – все по-напред. Данните показват категорично скъсяване на дистанцията между Бойко Борисов и Сергей Станишев, особено по време на официалния период на кампанията (април– май), когато новинарската тежест на двамата е почти изравнена (фиг. 2). Именно Станишев измества Борисов като водещ изразител на оценки. На терена на новините лидерът на социалистите е политическият флагман на атаката срещу ГЕРБ. Скъсената дистанция в медийните позиции на двамата лидери пряко рефлектира върху цялостния образ на двете партии и допълнително подсилва представата за формациите като взаимно алтернативни.

Фигура 2. Лицата с най-интензивно медийно отразяване: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, 1 април – 10 май 2013 г.

Данните за най-често споменаваните имена в новините открояват и други важни тенденции:

• Кампанийно разнообразие – палитра в няколко цвята. И през този изборен процес медиите не се отклоняват от нормата да разширяват кампанийно кръга от политически лица и гласове в новините. В сравнение с неизборната 2012 г., когато в дневния ред на медиите доминираха представителите на ГЕРБ и на правителството, а лицата на опозицията трудно пробиваха в новинарското пространство, през 2013 г. картината придобива по-пъстър вид. След първостепенните медийни герои Борисов, Цветанов и Станишев, сред водещите субекти се нареждат и лидерите на ДПС (Лютви Местан), ДСБ (Иван Костов), РЗС (Яне Янев), ДБГ (Меглена Кунева) и „Атака” (Волен Сидеров) (фиг. 1 и 2). Данните показват спорадично активизиране и на представители на други формации (СДС, НДСВ, „Либерален алианц”) без обаче да имат потенциала да постигнат значим новинарски ефект (фиг. 3.1 и 3.2). В сравнителен план партиите, които лансират посланията си чрез най-широка мрежа от политически актьори, безспорно са ГЕРБ и БСП, съответно с 23 и 20 представители сред водещите субекти в новините от началото на 2013 г.

• Лицата на ДПС и АТАКА – от периферията към центъра. И Лютви Местан и Волен Сидеров правят значим пробив в медийното си присъствие още в първите месеци на годината. Всъщност новият председател на ДПС е политическата фугира, която отбелязва най-голям ръст в медийните си изяви. Събитията около избирането му за председател на Движението и нападението срещу Ахмед Доган рязко издигат Местан до водещите позиции в новинарското пространство. Медийната активност на Местан обаче съвсем не е ситуационна и изчерпваща се с януарските събития. Председателят на ДПС успява устойчиво да се задържи на медийната сцена и в крайна сметка да се превърне в третия най-често споменаван партиен лидер след Борисов и Станишев. Що се отнася до председателя на „Атака” Волен Сидеров, той получава най-значими информационни дивиденти по време на протестите, след което, до края на кампанията, успява по-трудно да спечели широка медийна трибуна.

• Прокурорите – новите медийни герои. През 2013 г. предизборната кампания в медиите е маркирана от интензивното присъствие на деполитизираните субекти – президентът, служебният премиер и главният прокурор. Подобна ситуация е новост за медийната среда, особено по отношение на интереса към фигури от прокуратурата. Впечатляващ е фактът, че по време на избори представителите на прокуратурата се нареждат на трето място по медийно отразяване след лицата на водещите партии ГЕРБ и БСП, измествайки на заден план всички останали участници в предизборната битка (фиг. 3.1 и 3.2).

Фигура 3.1. Представители на партии и институции: брой лица сред топ субектите в новинарските сайтове, 1 януари – 10 май 2013 г.

Фигура 3.2. Фигура 3.1. Представители на партии и институции: сумарна честота на медийно присъствие: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, 1 януари – 10 май 2013 г.

Избори 2013: медийни особености

В плана на обобщението, мониторингът на информационните ресурси в интернет препраща към няколко важни извода относно характера на тазгодишната предизборна кампания:

• Новините – трибуна за политическо дискредитиране. От началото на годината е налице силна концентрация на новини с негативно звучене: гражданските протести, самозапалванията, скандалът с подслушванията, казусът с бюлетините в Костинброд. Всички те задават рамката на кампания, в която ключово място заемат антипартийните настроения, компроматната реторика и обвинителният тон. В резултат средствата за информация се превръщат в неудобна трибуна за водене на кампания: всеки политик, който е в центъра на медийния интерес и гради кампанията си през медиите, автоматично попада в среда, в която е по-лесно да бъде дискредитиран и по-трудно да поддържа позитивен образ. Симптоматично за тази особеност на медийната кампания е активното присъствие на фигури от прокуратурата. Политици и прокурори делят общо новинарско пространство, в което посланията за власт и престъпления натрапчиво се преплитат и крайният ефект не е в полза на политическата класа.

• Заобикаляне на новините и завои в моделите на политическа агитация. Силният дискредитиращ заряд на информационното пространство значително намалява възможностите за мобилизиране на електорална подкрепа чрез реториката на успеха, харизматичния образ и инструментите на шоуто и спектакъла – инструменти, които бяха изключително ефективни по време на предишните парламентарни избори. Впечатляващо на този фон е правенето на предизборна кампания чрез заобикаляне на негативния новинарски контекст, най-вече от страна на представителите на ГЕРБ. Когато медиите вече не са удобна трибуна, по-комфортен терен се оказва агитацията по места. Подобна стратегия е опит за съхранение пред публиката на заченатите и дълго култивирани в медиите харизма и популярност. Това е подход, който често се използва в популярната култура – медийната звезда излиза от екрана, за да се срещне с феновете, за които директният контакт с любимеца е емоционален и запомнящ се.

  По-различен завой в модела на политическа агитация осъществява председателят на ДПС Лютви Местан. Ако на предишните избори Ахмед Доган печелеше електорат извън медиите, самите те натежали с анти-ДПС послания, то през 2013 г. Местан все по-убедително се позиционира като медийно достъпен и публично видим лидер.

• Съдържание на парчета. Кампанията през 2013 г. е белязана от напрежението между две линии на медийно отразяване: мощният новинарския интерес към скандалите и компроматите, от една страна, и платената медийна агитация от друга. Тези два дискурса функционират в режим на противоречие и дори създават усещане за шизофренност в медийното съдържание. В едни и същи медии едни и същи политици влизат в два коренно различни образа. Новините за компроматите дискредитират политическите лидери, а платените PR публикации ги представят като невинни, непорочни и излъчващи доверие претенденти за власт. Все пак това, което оставя по-ярка следа на терена на медиите, са скандалите и компроматите.

• Неуспешната еманципация от политическите зависимости. И през 2013 г. се затвърждава тенденцията на липса на ясно разграничение между редакционните и платените материали. Подобна практика жертва медийната независимост в полза на партийните интереси. В допълнение, активното участие на част от медиите в скандалните новинарски сюжети и прякото журналистическо ангажиране с политически битки е ясен знак, че между медии и политика има дълбоки зависимости, които отиват отвъд кампанийните предизборни договорки. Емблематично в този смисъл е развитието на отношенията между Бойко Борисов и Николай Бареков (вж. напр. изповедта на Бареков „Не знам дали ще оживея” в сайта BNews.bg).

• Шанс за журналистиката. Въпреки че медиите като цяло не успяват да компенсират отказа на политическата класа да произведе смислен дебат новинарските ресурси в интернет предлагат и добри опити за насърчаване на информирания избор на гражданите. В тази посока се вписват например усилията на част от медиите да предложат експертни оценки и съпоставяния на платформите на партиите. От началото на годината бавно и колебливо се очертават контурите и на една друга позитивна тенденция – увеличаването на аналитичните интерпретации по обществено-политически проблеми. Тази тенденция започна плахо да се развива около темата за януарския референдум, впоследствие се разгърна в контекста на гражданските протести в търсене на отговор на въпроса „Какво всъщност се случва?”, но по-късно заглъхна в шума на предизборните скандали. Остава надеждата, че заплетената следизборна ситуация ще провокира по-устойчив и по-широк медиен интерес към аналитичното съдържание и качествената журналистика.