Какво и кого избраха таблоидите

Политически пристрастия, възрожденска романтика и хипертонични кризи в „България Днес“ и „Всеки ден“ в първата половина на 2013 г.

Автор: Богдана Денчева

Честита нова динамика

Всекидневниците таблоиди започнаха годината така, както годината започва за гражданите: с образа на президента. „България Днес“ демонстрира неутрално към позитивно отношение към Росен Плевнелиев, а „Всеки ден“ се колебае в мнението си и понякога в два последователни броя то звучи диаметрално противоположно, като прави впечатление, че Плевнелиев е президент за пример всеки път когато е сравняван с предшественика си Георги Първанов. Когато обаче на журналист от „Всеки ден“ е отказан отговор, настроението се променя („Дондуков 2 мълчи за гафа с планината“, 10.01.2013 г.), а „Президентът не спазва кодекса на труда“ (12-13.01.2013 г). Няколко дни по-късно отношението на „Всеки ден“ отново е по-скоро позитивно („Българската Коледа по-успешна при Плевнелиев“, 18.01.2013 г). „България Днес“ е по-лаконичен: също като „Всеки ден“ определя случката с планинската снимка в новогодишната реч на Плевнелиев като “гаф”, но мъдро напомня за гафове на други световни президенти от ранга на Путин и Обама. Случаят в „България Днес“ приключва с миниатюрен материал и заглавие „Плевнелиев наказа пресаташето си“(11.01.2013 г).

Не е новина, ако не е политическа

Лаконичността относно политическите теми е основното, което различава редакционните политики на двата таблоида не само през януари, а през целия разглеждан период от началото на 2013 г. до парламентарните избори на 12 май. „България Днес“ рядко променя формулата, според която политическите новини, независимо от тяхната сензационност, не напускат очертанията на стр.аница 2-ра. Там традиционно намираме кратки материали, позоваващи се на източници и следващи таблоидния принцип на “двете точки” („Кунева: Готова съм за премиер“, 12.01.2013 г). Дори непосредствено преди изборите „България Днес“ продължава да следва обещанието си да продава на читателите папарашки снимки, социални теми и събития от подземния свят като чело на броевете си, като в унисон със сезонната превенция на различни болести добавя 4 страници за здраве, билки и рецептите на Ванга. Още в първото тримесечие на 2013 г., седмица след седмица, „Всеки ден“ все по-заразително и настойчиво говори за политика, а в редките моменти, когато на първа страница не са отпечатани уголемените изображения на действащи политически фигури и заглавия с удивителни знаци и в Caps Lock, виждаме Лили Иванова или Слави Трифонов в цял ръст, срещу които „Всеки ден“ отдавна води своя негативна кампания.

Срещу 2 централи

Негативна кампания „Всеки ден“ води и срещу БСП, в частност - срещу Сергей Станишев. Няма брой, в който таблоидът да забрави за партията и нейния лидер, като жълтият гняв не подминава повечето от ключовите фигури в червената централа на „Позитано“. „Всеки ден“ опонира на Станишев основно по темата с референдума за втора АЕЦ, неуморно търси грешки във всеки негов публичен и частен ход и в резултат на честото комуникиране на предварителни данни за ниска избирателна активност, подплатени от звучното печатно тройно „Не“ на ГЕРБ, читателят остава с впечатление, че изграждането на ядрена електроцентрала в Белене не е добра идея. „Всеки ден“ дори въвежда цяла нова рубрика – „Ядрени истории“ – където под графичния етикет „Сериал“ на цяла страница периодично е публикувана информация за политическата история на темата с ядрената енергетика в България. Заглавията обаче звучат така: „Литва, Италия и Австрия казаха „не“ с референдум“ (19.01.2013 г.) и „Левкимия поразява децата покрай АЕЦ „Козлодуй“ (25.01.2013 г). Прогнозата от 2012 г., че таблоидите ще експлоатират фатализма на ядрената енергетика, се сбъдва. Междувременно на Станишев е предоставено следното право на отговор – предсватбено интервю с нежната му половинка Моника Йосифова, а негативната кампания срещу него продължава и в следващите месеци.

За враговете – или всичко, или нищо

Ако „Всеки ден“ възприема и комуникира референдума като „Провале гранде!“ (28.01.2013 г.), то любопитно е защо вестникът не информира за позицията на друга политическа партия, която открито водеше своя собствена кампания за бойкот на референдума. В сравнение със ситуацията преди и малко след президентските избори през 2011 г. този път Меглена Кунева тотално отсъства от съдържанието на „Всеки ден“. Движението „България на гражданите“ е споменато едва 2 пъти в периода 1 януари – 1 април 2013 г. В месеците април и май Кунева се завръща с познатия вече етикет „червената снаха“, както и с усещането у читателя, че негативната кампания срещу нея никога не е била прекъсвана. „България Днес“ не се интересува ексесивно от референдума, отразява го поравно заедно с други теми от политическата действителност и за разлика от „Всеки ден“ се вълнува повече от избора на нов Патриарх и темата със застрояването на Иракли – протести, които „Всеки ден“ определя като „поредните безсмислени“, седмици преди сам да се фокусира върху протестите срещу високите цени на тока като единствен източник на новини.

Супер ДПС

„България Днес“ и „Всеки ден“ са в още едно противоречие - относно опита за покушение срещу Ахмед Доган, друго ключово събитие от първото тримесечие на 2013 г. На 21.01.2013 г. „Всеки ден“ осъмва подготвен с цели 7 страници по темата. Октай е титулован „убиец“, а Лютви Местан е определен като „най-големият европеец в българската политика“. Позицията на „Всеки ден“ е следната и цитирането ѝ е достатъчно красноречив коментар за самата нея: „Щатски специалист по техниките за реакция в критични ситуации Дейниъл Крейг (бел. автора – актьорът, изиграл ролята на Джеймс Бонд в последните 3 филма от поредицата) изгледа записите от няколко камери от атентата“. По-нататък в материала става ясно, че Доган е хладнокръвен, с перфектна самозащита и сам е спасил живота си. „България Днес“ на свой ред се интересува от слуха, че майката на Октай е тежко болна и търси за коментар самия Октай. Любопитен е коментарът под снимка на Лютви Местан, който гласи: „Лютви Местан е категоричен, че е трябвало Доган да бъде убит“. „България Днес“ отново връща темата за яхтите на Доган като добро средство за справяне със стреса и отпечатва някои от най-забавните колажи, които заляха социалната мрежа Facebook в деня на атентата. Таблоидът на свой ред е категоричен, че „Във всичко лошо може да се намери нещо смешно“ (21.01.2013 г.) и отново прилага формулата, според която изразява своята редакционна позиция чрез избора да цитира нечия чужда („Божидар Димитров: Това е театър!”). Междувременно кръвното на Доган се покачва фаталистично и темата за любимите на таблоидите хипертоничните кризи се връща на дневен ред. Само месец по късно „България Днес“ и „Всеки ден“ ще се занимават със сърдечните проблеми и на Бойко Борисов.

Февруарското въстание

Макар да не проявиха интерес към протестите на Орлов мост през 2012 г., през новата година „България Днес“ и „Всеки ден“ са единодушни относно протестите срещу високите цени на тока: не са за изпускане, а ЕРП-тата са всенароден враг. Различия отново има по-скоро в начина, по който двата таблоида информират за събитията, както и в професионалния набор от използвани ключови думи и изрази. „България Днес“ излиза от очертанията на стр. 2, но продължава да се старае да търси и дава повече от една гледна точка. „Всеки ден“ изживява своя период на възрожденска реч: протестиращите са „бунтовници“, като самата дума „бунт“, заместваща „протест“, присъства във всеки брой на „Всеки ден“ за периода на гражданското недоволство срещу високите цени на тока и последвалите вторични протести. „България Днес“ често търси лицата на протеста и се стреми да представя политически микс от микро коментари и мнения, докато „Всеки ден“ запазва формулата да търси отговор предимно от ГЕРБ, да търси позитивното в образите на депутатите от ГЕРБ и предимно негативното у БСП, създавайки цялостното усещане, че в държавата цари истерия и хаос, използвайки мантрично често формулировката „патова ситуация“. И двата вестника редуват минали и настоящи заинтересовани страни като гост-коментатори в страницата, отредена за интервю. „Всеки ден“ по често се допитва до историци, а „България Днес“ – до социолози и до астроложката Алена.

Vox pópuli през сълзи

„Държавата отиде!“ („България Днес“ цитира Бойко Борисов) и „Бойко върна властта на народа“ (1 стр. на „Всеки ден“, 21.02.2013 г.) са заглавията, с които всекидневниците таблоиди съобщават за решението правителството да подаде оставка. „Всеки ден“ излиза с корица, която представя кабинета „Борисов“ в героична светлина и информира, че народът плаче за своя генерал. Апропо, според „Всеки ден“ самият генерал също плаче („Сълзите на Бойко“, 22.02.2013 г). Любопитно е, че и двата таблоида са по-скоро позитивни към Борисов по време на разглеждания период от началото на 2013 г. до парламентарните избори на 12 май. Виждат го в акция („реже глави“ - темата с дюните, както и оставките на Сергей Игнатов и Симеон Дянков), засягат темата „Буда“ само повърхностно, а ролята на буфер на ежедневните таблоидни раздразнения, обичайно заемана от министър-председателя, в случая кавалерски е поета от неговия заместник - Цветан Цветанов. В избухналия скандал с подслушванията два месеца по-късно таблоидите не са безкрайно жестоки към Цветанов, но верни на своята слабост към препинателните знаци, не пропускат да му кажат откровено: „Цецо, играта свърши!“. („Всеки ден“, 01.05.2013 г.) И „България Днес“, и „Всеки ден“ виждат временното правителство като затрупано с работа, отношението към Марин Райков е по-скоро неутрално, а липсата на достатъчно информация за новите министри тласва таблоидите в посока на това да не се разсейват с временното правителство и да продължават да се занимават с вече комфортно познатите политически „стари муцуни“.

Ден за размисъл?

В седмицата преди изборите и двата таблоида са заети да цитират данните от предварителните изследвания за резултатите от вота, като страници 2 и 3 и на „България Днес“, и на „Всеки ден“ графично напомнят на страниците на други издания в други предизборни ситуации дотолкова, че за момент читателят лесно може да забрави за таблоидното начало на жълтите вождове. В няколко последователни броя на „България Днес“ на първа страница са публикувани рекламни карета на партия „Лидер“. По-изненадващ е фактът защо „България Днес“ на няколко пъти публикува цяла рекламна страница с предаванията на ТV7 – телевизия от медийната група на своя конкурент „Всеки ден“. Във „Всеки ден“ единствените рекламни карета за целия разглеждан период са тези за предстоящата цифровизация. Похвалата за „Всеки ден“ обаче не трае дълго - в деня за размисъл изданието предприема осъдителен ход. В нагледно невинен по формат материал - вертикална колонка от страница 1 - „Всеки ден“ прави редакционен коментар, който започва с нецензурен израз, открито агитира читателите да не гласуват и дори дава следната оценка: „Вие сте толкова лесни за манипулиране, че няма накъде повече“. (11.05.2013 г.)

Междувременно във вътрешните страници на изданието за първи път правят впечатление снимките и материалите, посветени на предаванията „Къртицата“ и “Dancing Stars” – темите, с които таблоидите забравиха да бъдат ангажирани в държава и време, в които най-важните теми се оказват политическите, и то темите за политическите фигури, а не за политическите ходове, отговорност и решения.

Изводи:

• Въпреки предизборната ситуация „България Днес“ е лаконичен на тема политика и остава фокусиран върху характерните за таблоидния формат социални теми, папарашки снимки и събития от подземния свят.

• „Всеки ден“ демонстрира по-ниско качество на журналистическите материали в сравнение със своя конкурент „България Днес“ и предприема осъдителен ход като в деня за размисъл агитира читателите си да не гласуват в изборния ден.

• И двата таблоида са позитивни към Бойко Борисов, но имат коренно различно мнение относно опита за покушение срещу Ахмед Доган. „Всеки ден“ води негативна кампания срещу БСП и се интересува от референдума за втора АЕЦ, а „България Днес“ се интересува по-активно от протестите и избора на нов патриарх.