Големият губещ - демокрацията

Темите в Европейски медиен мониторинг, 1 април – 11 май 2013

Автор: Гергана Куцева

Наблюдението на новинарските сайтове през платформата Европейски медиен мониторинг изисква преповтарянето на няколко натрапчиви извода, направени още по повод парламентарните избори през юли 2009 г. и президентските и местни избори през ноември 2011 г., и отбелязвани напоследък от редица политически и други анализатори:

Най-тъжният от тях е, че медиите за пореден път не изпълниха обществената си функция да внесат яснота в предизборната ситуация. По този начин те подпомогнаха тоталното девалвиране на смисъла на политическото участие и на самия изборен процес като инструмент, с който гражданите решават своето бъдеще.

Информационният поток превърна в норма една голяма и антидемократична подмяна: предизборната битка, наместо дебати и рационални аргументи, да бъде сведена до компроматна война. Иначе казано, взаимните нападки, клеветата и лъжата днес се възприемат като закономерна част от арсенала със стандартни политически похвати. А хигиената на политическото говорене е трайно нарушена.

Макар и изкушени от апокалиптичния сюжет на протестите, самозапалванията, опита и заплахата за покушение срещу политически лидери, в месеца на предизборната кампания медиите се завърнаха към „статуквото” на отразяването. Политическите формации, родени от протестите, се радваха на твърде мимолетно медийно битие. Интензивният фокус много бързо се насочи обратно към водещите, парламентарно представени политически партии и техните лидери.

При по-внимателно вглеждане в масива от политически новини се очертават няколко тематични кръга, на които се основават по-долните изводи за поведението на медиите в предизборен период и се разкриват някои нови тенденции при отразяването на политиката.

Първата от тях затвърждава традиционната медийна логика, според която присъствието на партиите в новинарския масив се основава на тежестта на електоралната им подкрепа. Това доведе до почти равностойно отразяване на кампанията на двете водещи партии ГЕРБ (16%) и БСП (15%). Позитивният тон, в който са издържани материалите и сходството между тях, подсказват, че това са платени публикации, които съдържат информация за хода на кампанията и предизборните лозунги, издигани по време на срещи с избирателите. Същото важи и за отразяването, макар и по-скромно, на ДПС (7%).

Отново се наблюдава слабо или никакво присъствие на извънпарламентарните партии. Отразени, макар и бегло, бяха кампаниите на Движение „България на гражданите”, РЗС, СДС и ВМРО. Двете големи изключения от „партийната” логика бяха ДСБ – партията привлече медийното внимание заради несъстоялата се коалиция със „Синьо единство”, и „Атака”, която, макар реанимирана, благодарение на протестите, остана традиционно неглижирана и дори отразявана с ирония от онлайн новинарските ресурси. Факт е обаче, че в дните непосредствено след изборите, поради ключовата роля, която ще има за съставянето на нов кабинет, формацията на Волен Сидеров се радва на висок медиен интерес.

В медийните съдържания се наблюдава диаметрално преобръщане на дискурса на основните политически опоненти - Борисов и Станишев. Цялата кампания на лидера на социалистите беше построена върху анти-ГЕРБ говоренето, с което той задочно предизвикваше бившия министър-председател. Станишев демонстрира, че е усвоил до съвършенство обвинителния тон, с който Борисов го громеше на предишните парламентарни избори. Това увеличи значително честотата на присъствие на Цветан Цветанов и Бойко Борисов сред политическите лица в новините, бидейки обект на нападки. От своя страна Борисов заложи предимно на позитивния тон, изостави аз-говоренето и премина в отбрана, нещо твърде нехарактерно за него.

Следвайки антиполитическите настроения, разразили се по време на масовите протести, довели до оставката на правителството, на тези избори партиите заложиха предимно на директна комуникация с избирателите. Тази стратегия на срещите по места целеше мобилизиране на твърдите ядра. В сравнение с изборите през 2009 и 2011 г., не се наблюдаваха познатите интензивни медийни кампании.

Това е и голямата разлика: за първи път вярата в легитимационния ресурс на медиите беше поставен под съмнение. Избухналите граждански протести, където връх взеха антипартийните настроения, ясно показаха, че обществото е уморено от кухото политическо говорене и преекспонирането му в средствата за масова информация.

Предизборният критически патос и на медии, и на опозиция се съсредоточи върху скандала с нерегламентираното подслушване, което превърна Прокуратурата в един от основните субекти в новините. Това съдейства за засилване на подозрението, че дневният ред на медиите продължава да бъде дирижиран. Кампанията беше истеризирана от компромати и скандални разкрития. Възприемайки негативния и популистки тон на политиците, средствата за масова информация съдействаха за девалвация на доверието в институциите и обезсилиха значението на политическите послания и проекти за бъдещето.

Резултатът от интензивния фокус върху флашките и СРС-тата беше внушение за тотална манипулация, а скандалът със съмнително напечатаните бюлетини, разразил се в деня за размисъл, изсмука окончателно и малкото останала гражданска енергия за промяна. За това свидетелства най-ниската избирателна активност, регистрирана за всички парламентарни избори в България от 1990 година насам.

Все още не е ясно кой е големият печеливш на тези избори. Едно е ясно обаче – големият губещ е демокрацията, която е невъзможна без съзидателната гражданска енергия и съ-участие.