CIRCUS MAXIMUS

Клиповете с политическо съдържание във VBox7 и YouTube, януари 2009 – режисьорска версия

Автор: Юлия Роне

И я кричу остановите пленку
Это кино я уже смотрел
Эй режиссер заканчивай съемку
А он смеется в объектив как в прицел
Brainstorm, Ветер

Властелинът на рейтингите

Можеше да се очаква, че поради протестите и газовата криза, образът на Бойко Борисов през януари 2009 ще е по-малко актуален, но тази хипотеза напълно се опроверга. Бойко се завръща този месец с цели 89 клипа във Vbox7. 48 от тези клипове са от Шоуто на Слави. Дори и така, броят на видео материалите за софийския кмет е огромен. За сравнение клиповете за Станишев във Vbox7 през януари са 13, а отново за Бойко, но през декември – 57. Голям е броят на самодейно направените клипове, но за разлика от предимно позитивната насоченост миналия месец, през януари се наблюдават заглавия от рода на Boiko – king of the idiots (http://www.vbox7.com/play:38dac5f7), Цигански коптор на входа на София (http://www.vbox7.com/play:751b5ccf) и пародиите: Бойко след 10 години (http://www.vbox7.com/play:a6d4fe13) и Супер Бойко Пародия (http://www.vbox7.com/play:3b25eefe). Само един клип гордо защитава имиджа на Бойко като секс символ: Бойко на море. Сред другите като гледаемост изпъкват свалените от Господари на ефира. Един интересен случай: в Интеренет е качен клип от Господари на ефира, който пък препраща към друго телевизионно предаване: Това го знае всяко хлапе (http://www.vbox7.com/play:bf39f85e). Образи, които препращат към други образи в един досаден калейдоскоп от еднакви лица. Важно е да обърнем внимание и на споменатата обвързаност между Шоуто на Слави и Бойко Борисов. Също като през декември във всички предавания кметът е представен положително. Умелата ирония не срива, а издига авторитета му. Така във вечерта на общонационалния протест 14.01 Бойко, превъплътен от Краси Радков, гостува в Шоуто на Слави: http://www.vbox7.com/play:aa67acfb.  Какво ще правим – ще изхвърлим боклука – казва в един момент героят и тази реплика уж от устата на кмета идва като рязко противоречие с реалната наредба на реалния кмет протестът да се прекрати. На въпроса Какво стана днес? псевдо-Бойко отговаря Става, каквото кажа аз: слънцето грее, дъждът пада надолу. Политическото, реалната ситуация от деня се измества ловко в полето на смешното, в полето на познатите и безопасни клишета за Бойко, които ни предпазват от излишни въпроси какво точно се е случило. В един от клиповете (http://www.vbox7.com/play:66e9beac) хороскопът на Бойко Борисов за неделя казва: Днес е вашият ден за почивка. Оставете земята да се върти сама. Изглежда обаче, че рейтингът на Бойко не трябва да бъде оставян да се върти сам. Затова се намесва Шоуто на Слави.
 
Vbox7 е голям и Волен дебне навсякъде

На второ място по брой клипове в българския видео сайт е Волен Сидеров: 24 клипа. Като цяло тези клипове са по-малко гледани. Най-популярният от тях е позицията на Атака относно протеста: http://www.vbox7.com/play:71830adb: 1630 гледаниия. Клиповете на Сидеров през януари отразяват всички по-важни събития: газовата криза, протеста, напускането на партията на Парламента. Последното обаче предизвиква малък интерес: 158 гледания (http://www.vbox7.com/play:e14bc821). Ахмед Доган е представен със седем клипа, всички критични.
 
Завръщането на джедаите

През януари завръщане в Интерент пространството прави Иван Костов с 14 клипа. Не може да не признаем, че 10 от тях са как бившият премиер пада пред парламента, но дори оставащите 4 са повече от клиповете миналия месец. Костов като представител на опозицията се обвързва с протеста. Особено показателен е клипът Протеста от 1997 година, качен на 12.01 и с 642 гледания: http://www.vbox7.com/play:f2b05af5.Напълно съзнателно се прави паралел между случилото се през 97 и това, което се очаква за януари 2009. Доколко обаче подобен паралел е адекватен ще видим във втората част на доклада, посветена изключително на протеста.
 
Трамвай Желание

Премиерът Сергей Станишев е с 13 клипа във Vbox7. Той е сериозно представен в Господари на ефира. Много гледано е интервюто на премиера за CNN, в което се чува как говори на английски. Този месец има и повече самодейни клипове за премиера: 2 от тях – позитивните – са качени от един и същ потребител. Особено интересен е иначе слабо популярният клип със снимки на премиера на фона на I wanna make love to you на Akon (http://www.vbox7.com/play:c8dd3f0f). Сред негативните послания се очертава Сер Гей гей гей със снимки на премиера на фона на Водно колело на Джендема. Този клип обаче също не събира аудитория – видели са го едва 33 потребители.
 
По-интересен поглед към червената идея дава YouTube. Клиповете за личности там са по-малко от тези в българския сайт. Затова пък има няколко изключително успешни авторски пародии срещу властта, както и обширно отразяване на протеста, който се разглежда като събтие с международно значение. Малко преди протеста – на 9 януари – и като своеобразна агитация за него се появява клипът Кой какво говори в главата на Гоце с кадри от Властелина на пръстените: http://www.youtube.com/watch?v=DB6fkAPJ2iU. Клипът е изключително популярен (11 102 гледания) и може да се определи като една от малкото сполучливи нападки срещу властта, която е успяла да избяга от клишето монтаж на снимки на фон. Другият популярен клип е Анимацията с трамвая: http://www.youtube.com/watch?v=2eMyhfhwBJ0 (12 819 гледания), в която са критикувани едновременно членовете на тройната коалиция и Бойко Борисов. Анимацията е добра направена, с идея и хумор. Остава само въпросът кой е направил толкова силна анимация. Дали тя наистина е дело на потребител или е поръчана на професионалист? Клипът е умела критика към властта и всички управляващи. За да се впише идеално в духа на месец януари, анимацията критикува всичко и не предлага нищо. Трамваят на желанието ни откарва към протеста.

Ръката, която държи камерата

В „Шоуто на Труман“  се разказва историята на един човек, чийто живот се оказва телевизионно предаване. Светът на Труман е гигантско студио, в което всички освен него са актьори. 5000 камери следят всяко негово движение. И целият този спектакъл се контролира от гениалния режисьор, който седи в своя пулт – горе в изкуственото слънце, в изкуствения свят. Както повечето утопии, тази страховита анти-утопия за съвременното общество не се сбъдва, или по-точно сбъдва се само отчасти. Днес всички са актьори, но по-важното всички са режисьори на свои собствени филми. Модерният човек е човекът с камера в ръка. Тя вече не се пази специално за сватбата, за първото прохождане, за абитуриентския бал и пр. Не – камерата е винаги в мен. Тя е под ръка, за да държа всичко под око. Своят филм аз прожектирам не пред концентрираната телевизионна аудитория, а пред Интернет аудиторията. Общността в бара, която е наобиколила телевизора, е заменена от самотния Интернет потребител пред своя компютър. Телевизията е заменена от YouTube. Грандиозният филм за живота на един човек е заменен от „филмчета“, „клипчета“ – фрагментарни кадри, които се препращат от човек на човек в една Мрежа от върховни самотници – индивиди неделими и несъбираеми.
 
Могат ли тези индивиди да се съберат? През януари 2009 YouTube и Vbox7 заедно с Facebook и редица блогове застанаха в основата на грандиозен национален протест. Този протест беше най-значимото събитие на месеца, широко отразено с над 30 клипа във Vbox7 и над 60 в YouTube, някои от които гледани от повече от 50 000 души (http://www.vbox7.com/play:910acc8a,http://www.youtube.com/watch?v=Xu4y3VFzsFs&NR=1). Но дали Мрежата успя да събере, или раздели, разедини хората? Успя ли тя да обвърже индивидите с една идея, с една кауза, зад която всички да застанат. Тук, отговорът за жалост е – не. Фрагментарността на Интерент, отвореността на посланията и липсата на всякаква централизация доведоха в крайна сметка до неяснота какви са изискванията на протеста и какво цели той.

Теория на конспирацията
 
През януари в социалните и видеосоциалните мрежи се разпространява информация и се препращат съобщения от човек на човек. Традиционните медии изпадат в позицията на догонващи. Те тревожно се питат кой организира протеста, провеждат интервюта и разследвания. А организаторът всъщност са много организатори. Във Vbox7 това се проявява в редица самодейни клипове, качвани още от началото на януари (http://www.vbox7.com/play:8c964f25), които подканят към протест.  Основният символ на цялата акция е метлата. Този символ тръгва от песента на Слави, насочена към българския политически и публичен живот, с многозначителното заглавие No Mercy („без милост“ и  едновременно заигравка с глагола „мърся“). Припевът на песента призовава време е някой да изхвърли боклука. През януари популярността на песента постоянно нараства и във Vbox7 (http://www.vbox7.com/play:e774f113), и в YouTube (http://www.youtube.com/watch?v=Lq-QOdxI9Fo). Самата стилистика на направата на клипа силно повлиява на всички клипове, агитиращи за протеста. Клипът на No Mercy започва с обща гледка на София с катедралния храм „Св. Александър Невски“, после следват редица архивни кадри, редуващи се със снимки на политици и известни лица. В общи линии това е схемата, която следват и повечето клипове за организиране на протеста: първо лица на политици, кадри със скандали от политическия живот и накрая за контраст снимки на Седемте Рилски езера, Ал. Невски и пр. (http://www.vbox7.com/play:b6174dd4).
 
Другият много ключов символ в тези клипове е „Майка България“, представена чрез картата, оцветена в бяло, зелено, червено. Възрожденските образи и изобщо възрожденската тематика са изключително силно представени: чрез снимки на Левски, Ботев и други герои от „Епопея на забравените“, чрез възрожденски песни, чрез стихотворения на Ботев. Повече от очевиден е опитът за противопоставяне на националните герои и реликви със съвременните политици. Любопитно е, че героите от Възраждането са тези от училищния канон. Така в единия от клиповете като антитеза на Георги Пирински и Бойко Борисов е представен не друг, а поетът от литературния канон Пенчо Славейков (http://www.vbox7.com/play:337cdbcd). Най-популярната песен за фон е „Боят настана“, която се конкурира успешно с по-тревожна и дори апокалиптично звучаща музика (напр. „Седемте смъртни гряха“). Има повече от 12 различни клипа, призовавщи за протест, които са обединени от посочената символика. В заглавието на някои от тях се споменава изрично, че трябва да се препращат, за да се съберат повече хора на протеста. Има дори и рап песен за протеста с автори бате Сашо & бате Пешо feat. tufo, daneca, niks & 3 - ko - карма 3 (http://vbox7.com/play:aaf7e2ef), с не много по-професионален клипJ.
 
Голяма част от споменатите видеоматериали могат да се намерят събрани накуп на сайта на teenproblem.net (http://www.teenproblem.net/news/s/12094.html), който е особено активен в организирането. Това може добре да обясни наличието на толкова деца на 14-15-годишна възраст протеста. На сайта редом до заглавия от рода на Любовта вътре в нас и Влияят ли оралните контрацептиви на сексуалното желание стоят клиповете, в които българската политика е изобличена с възрожденски патос. Това, което не става ясно, е за какво е целият протест. Не срещу какво, а за какво. Исканията на студентите, майките и природозащитниците остават пометени под килима на фона на снимките на политици и природни забележителности. Едно обаче е ясно: протест ще има.

14.01.2009: Фотоувеличение
 
Започва голямата надпревара. Блогърите носят със себе си лаптопи и пишат „от мястото на събитието“. Пишат, бягайки от полицията, криейки се в малки улички, разтваряйки лаптопа сред тълпите. Снимките им са направени набързо и навяват дискретна героичност и гражданска съпротива. В ранния следобед във Vbox7 и YouTube се появяват първите клипове. Всички гледат Уникален бой на протеста!!! (http://vbox7.com/play:f9d84313)  и са потресени. Официалните медии мълчат по въпроса. Информацията е недостатъчна. Видеосоциалните мрежи се явяват като алтернативна медия: предоставят нови гледки и различни ракурси към събитието. Над 60 000 души гледат клипа, качен от блогъра geryniko http://www.youtube.com/watch?v=Xu4y3VFzsFs със заглавието police violence in Bulgaria. За разлика от Vbox7 повечето от клиповете в чуждия сайт са озаглавени не на български, а на английски. YouTube създава усещане за по-голяма тежест поради възможността клиповете да бъдат видяни от чужденци. Това донякъде може да обясни защо много от коментарите, писани от българи, са на английски език, като понякога се среща и вариантът паралелен текст на български и английски. Разбира се, има коментари на чужденци – предимно на наши съседи – румънци, македонци, сърби, но в много случай българите си разменят гневни коментари на английски, може би с тайната надежда някой да разбере за несправедливостите в нашата страна. В единия от коментарите към клипа Protests in Bulgaria (http://www.youtube.com/watch?v=-08HopTkaqI&feature=related) потребителят otka4enqk пише: стига сте писали на англииски бе смешници такива омръзнало ми е от такива като вас големите полиглоти…. вие българи ли сте или англичани.
 
На български или на английски картината си е картина и всички виждат насилието. Полицаите, които изтласкват протестиращите и бият наред, са една от най-често срещаните гледки във всички клипове. Хаос, бой и шум – така може да се синтезира информацията, която клиповете носят. Кадри от площада пред Народното събрание, от Орлов мост. Непрофесионални кадри, които обаче носят заряда на истината и отправят предизвикателство към традиционните медии – тези, които не са там и не виждат, а може би и не искат да видят.
 
Освен полицаите и палките обаче, има и един друг елемент, който присъства осезаемо във всички клипове. Достатъчно е да го забележим веднъж и вече ще го откриваме навсякъде – камерите и фотоапаратите. Има ги навсякъде. И в най-големите размирици, и в най-големия хаос може да се види човек, който снима. На един от най-експресивните клипове в това отношение се вижда човек с ранена глава, цялата покрита с кръв: http://www.youtube.com/watch?v=EykKk2GI_-0. Човекът е сниман в близък план, когато се появява лекар. Можем ясно да чуем как един глас вика: махнете се с всички тия камери, бе… аман от циркаджии. Когато камерата се завърта, за да хване приближаваща линейка, изведнъж се вижда, че удареният човек е заобиколен от два реда хора с камери и апарати, които го снимат отблизо. Никой не помага. Гледката е потресаваща. Аналогично на друг клип (http://www.vbox7.com/play:23050178 ), 3:44 минути преди края се вижда  как полицаи арестуват човек. Те го водят, а на две крачки пред тях заднешком тичат две момчета и снимат арестувания отблизо. В една от сцените на сблъсък с полицията пред Народното събрание (http://www.vbox7.com/play:4f1cdd3f – 37 957 гледания) пък постоянно се чуват виковете снимай го тоя, снимай го и хора с фотоапарати запечатват полицаите. От неизвестна посока се чува възгласът ще снимаш майка си.
 
Главната героиня в „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера снима по време на един от протестите през 1968 и по снимките й разпознават протестиращите. Днес протестиращите отново се разпознават по снимките. Но този път по снимките, които самите те правят. Това се е превърнало в нещо задължително, неотнимаемо от протеста. Да отидеш на протест и да не снимаш бой, кръв, тълпа или в най-лош случай поне транспарант, е като да отидеш до Айфеловата кула и да не се снимаш пред нея. Само че жанрът снимка от протест/клип от протест има свои собствени характеристики: картината е разкривена, нескопосана, зъдължително трябва да има масовка, по възможност повечето хора да са в гръб. Всъщност няма строги правила освен едно: усмивките са строго забранени. Иначе протестът не е протест, не е опасен, не е героичен. Протестът не е такъв, какъвто го представят медиите. Но той не е и такъв, какъвто е. Той е такъв, каквто го представят нашите снимки и филмчета. Той е момичето с разкървавената устна, момчето с черна качулка и обезумял поглед. Това се символите на протеста и те ще влязат в употреба при изготвянето на плакати за следващите дни. Едни образи ще препращат към други образи. Но ще се прояви ли реалност от този негатив? Не се ли изгубва протестът в собствените си репрезентации, в които се изчерпва ударната му сила?

Над боя, над размириците се извисява не гражданският дух, не справедливостта на управляващите, а ръката, която държи камерата. Ръката, която се издига над главите, за да снима от най-добрия ъгъл, да хване най-запомнящия се кадър. Когато нямаме глави да мислим, имаме ръце да снимаме.
 
Броят на личните клипове от протеста надвишава броя на клиповете, свалени от медиите. Няма единен дискурс на протеста. Има множество дискурси, множество гледни точки. Това е протест с много режисьори. Достатъчно е само да припомним взаимните обвинения между властващи, опозиция и организатори. Дали целият протест не беше режисиран от опозицията с цел да се повторят събитията от 1997. Дали провокациите бяха режисирани от властта с цел смазване на протеста? Както Бодрияр отговаря на подобен въпрос в статията си Simulacra and Simulations, и двете са верни. Намираме се в странната и объркана логика на симулацията. А симулацията се характеризира с предходност на модела спрямо факта. Първо идват моделите и интерпретациите, а после самият факт, който понякога може да въплъти всички модели. Така още преди протеста на 14 януари се говори, че ще има провокации и сблъсъци, разгръщат се различни перспективи, повечето от които се сбъдват. А протестът отговаря на всички тях и оправдава всичко, което се каза за него. И също както обирът на банка се състои от стереотипен набор от действия, така и протестът се състои от такива действия, чието осъществяване сякаш легитимира неговата реалност: недоволство, бой с полицията, и пр. Дори времето на протеста е избрано, за да напомня за 1997. Но макар всички стъпки да са спазени, това е просто симулация на протест.
 
Разликата между този протест и онзи от 1997 е, че онзи се случи. Януари 2009 симулирахме протест, поиграхме си на протест, също както управляващите симулират, че управляват. Единствено полицията би истински. През 1997 е изглеждало, че има алтернатива. Днес алтернатива няма. Цялата политика е препращане на образи от телевизия и вестници към Интернет и обратно. Снимките на Доган, Станишев, Борисов се въртят в непрекъснат спектакъл. Спектакъл, карнавал, бал – това са ключовите думи за януари. Месец, в който на бляскавия бал на страната се завъртяха сенките на българския политически живот. Тяхното присъствие в снимките всъщност прикрива пълното отсъствие на политическо, на реална държавна власт. А нашите викове и възгласи на протеста не успяха да прикрият факта, че нямаме какво да предложим в замяна, че нямаме идея как могат наистина да се оправят нещата. Което не е чудно при положение, че в идеологическа емблема на протеста се превърна песен, която започва с думите: Пак не мога да спя, цяла нощ — телевизия. Очакват се проливни дъждове във Киргизия. Не можеш да изметеш сенките с метла. Не можеш да изплашиш циркаджиите със зрелище.
 
А зрелище е всичко, което януари можа да предложи; което предложиха режисьорите във видео сайтовете. Истинско зрелище, полифонично шоу с много гласове, с примигващи картини и много риалити. Единственият проблем е, че няма изход от кръговрата. Колкото и да вървим, няма да се окаже, че накрая има декор и по вълшебна стълба можем да се изкачим и да излезем от студиото. Желязната завеса се вдига. На сцената е България. Сцената е България. Цялата държава се е превърнала в студио, в Circus Maximus. Прожекторите светват.  

Финални надписи

Като изводи за видеосоциалните мрежи за януари 2009 се очертават:

• За пръв път у нас видео сайтовете поемат ролята на водещи медии. Протестът е отразен от различни гледни точки. Има плурализъм на мненията и посланията.
• В символиката на протеста възрожденските образи контрастират с боклука в съвременната политика. Основният символ – метлата, е взет от клип на Слави.
• Шоуто на Слави едновременно задава тона на протеста и издига имиджа на Бойко Борисов. Снимката на кмета се явява само за частица от секундата в клипа на песента, а той като герой на шоуто има множество участия през януари.
• Завръщане в Интернет пространството прави опоцизията в лицето на Иван Костов, който се явява като образ-брод между януари 1997 и януари 2009. По-интересно за публиката обаче се оказва подхлъзването му пред парламента.
• Сред множеството образи, които се зачеркват в агитационните клипове за протеста, не се издига образ – алтернатива. Гражданското мислене стига само до метлата.
• В едно почти воайорско удоволствие участниците от протеста се състезават кой ще качи по-рано и повече клипове и снимки. Реалният протест се загубва в своята симулация. Имаме само снимки на протест, но не и протест, който наистина е променил нещо.