Ново поколение политическо влияние: Entertation във Facebook

Каузи, партии и политици във Facebook, януари 2009

Ели Александрова

Happy Birthday, Dear Facebook!

5 години. 150 милиона потребители от цял свят. Това е равносметката, която направи създателят на социалната мрежа Facebook Марк Зукърбърг на 4 февруари 2009, празнувайки петия рожден ден на своето творение. На този ден новината за събитието беше съобщена в централната емисия новини на bTV, доказателство за нарастващата популярност на сайта и в България. За скромното си петгодишно съществуване Facebook може съвсем нескромно да се похвали с първенство в групата на социалните мрежи, както по отношение на брой потребители, така и на приходи от реклама.

Face: Obama, Status: Booked Up

С какво могат да се похвалят потребителите на Facebook? Най-рейтинговият потребител на сайта със сигурност има с какво. Наскоро стана президент на САЩ. Неслучайно в предизборния щаб на Барак Обама присъстваше един от съоснователите на социалната мрежа – Крис Хюз. Цялата кампания на настоящия американски президент протече изключително онлайн и приносът на Facebook за нейния успех е безспорен. Обама находчиво използва сайта за разпространение на политическите си послания и апели за финансова подкрепа на кампанията му. Малко преди изборите броят на поддръжниците в неговия профил надхвърли 1 млн. души, а към момента те вече са над 5 млн. души.

Обама-манията ясно личи в политическата секция на Facebook, където той оглавява списъка на политици от цял свят с 5 078 054 актуални поддръжници, профилът на съпругата му Мишел Обама има 340 343, а всеки втори профил в листата по-долу е от типа Students for Barack Obama, Women for Barack Obama, Obama Action Wire, Obama Pride, Massachusetts for Barack Obama и т.н, всеки от които също със сериозен брой поддръжници.

Отличителна особеност на Facebook e, че почти всяка кампания поражда и анти-кампания. Така, наред с профилите в подкрепа на Обама, има десетки кампании против него, най-популярната от които е NOBama с 14 815 поддръжници.

Списъкът със събития в официалния профил на Барак Обама е актуализиран само с едно събщение през януари: Join us at the inauguration, с препратка към блога на президента. От описанието на събитието извеждаме и основното послание на Обама: You helped shape history, and now you can be a part of it. Тактиката на приобщаване на аудиторията към конкретна кауза се оказа успешен ход и в предизборната кампания на настоящия президент.

От Infotainment към Entertation

Първоначалната идея на социалните мрежи е да свързват познати хора, които да споделят контакти, предпочитания, авторско съдържание или лична информация. Това е била и концепцията, предвидена от Марк Зукърбърг за Facebook. Впоследствие обаче мрежата очевидно е започнала самостоятелно развитие на собствената си концепция, определяно от предпочитанията и инициативите на потребителите й.

Имайки предвид примера с предизборната кампания на Барак Обама, можем да заключим, че е налице ново оръжие в арсенала от инструменти за политическо влияние. Досега специалистите задълбочено анализираха феномена на информационно-развлекателния поток infotainment, където доминиращо значение има информацията. Актуалната практика обаче преминава към нов подход с обратна тенденция, която можем да наречем entertation. Тук информацията се прокрадва през забавлението, което може би ще се окаже още по-успешен начин за постигане на влияние. Влизайки във Facebook, за да общуват с близки и приятели, потребителите стават поддръжници на кампании, подкрепят обществени каузи и дори протестират. Макар и несъзнателно и въпреки че основната им цел е разтоварване или забавление, те усвояват разнообразна информация от сайта.

Къде сме ние?

Взеха ли пример българските политици от положителния опит на своя колега и доколко Facebook е фактор в българския политически живот? Спорейки дали предстоящите парламентарни и за европейски парламент избори трябва да се проведат в един и същи ден, българските политици явно губят ценно време от подготовката на своите кампании, тъй като активността им във влиятелната социална мрежа през месец януари е минимална.

Поради необятния характер на информацията в сайта, ще разделим анализираните профили на три условни групи: политически партии, лица и каузи, свързани с политиката. Имайки предвид факта, че месец януари 2009 г. беше белязан от политически протести, на първо място ще разгледаме каузите във Facebook по темата.

Join the Cause – глас в пустиня или мощен инструмент за влияние

Според скорошно изследване на агенция Ноема, броят на интернет потребителите в България е достигнал над 3 млн. Средната им възраст е 29 години, 60% живеят в петте най-големи града. Най-много време в мрежата българите прекарват в сайтове за забавление и търсене на информация, а на трето място по популярност са социалните сайтове – форуми и мрежи.

Колко от тези 3 млн. потребители в България разбраха за протеста на 14 януари, организиран именно по Интернет? Ако съдим по активността им в интернет пространството – немалко. Ако обаче съдим по броя на присъстващите пред Народното събрание на въпросната дата, изводът е друг. В резултат на това можем да обобщим събитията от 14 януари 2009 г. с една дума: неяснота. Кой протестира, срещу кого, какво иска, в какво се изразява протестът? – все въпроси, които като че ли останаха без отговор.

Неизяснен бе и питането къде точно възникна и се разпространи идеята за протестите. Според някои хипотези родоначалник е форумът на Шоуто на Слави покрай острите политически нападки и кампанията No Mercy, според други основата е положена в популярния форум bg-mamma, а трети смятат, че инициативата тръгва от групи във Facebook.

Каквато и да е истината, фактите говорят сами за себе си. Впечатляващ е необятният брой анти-правителствени кампании в сайта. Кампанията Да спасим българите от безочливото им правителство и неговите “зли гении”!/ S.O.S. BG има 6 480 поддръжници до момента, като броят им непрекъснато расте. Темата за протеста е основна в постингите на посетителите, особено около датата 14 януари. Подобна е и каузата Национален протест 14-ти януари 2009 с 1 345 поддръжници, която е визуализирана с разпространилото се лого на протеста: метла, почистваща „боклука” пред Парламента.

Онлайн протестирането на 14-ти януари имаше и съвсем конкретна проява на сайта feelfriendly.com. Според създателите му, повече от 6 000 души са се логнали там в деня на протеста, присъединявайки се към каузата да изразят позицията си онлайн. Сайтът има и своя група във Facebook, в която членуват едва 126 души. Очевидно невинаги можем да съдим за популярността на дадена кауза по броя на нейните привърженици във Facebook. Въпреки това няма как да знаем какъв е броят на информиралите се за протеста от социалната мрежа и до каква степен тя е успяла да им повлияе да се включат в него.

Не само недоволни граждани са инициатори на политически кампании във Facebook. Някои политически партии също са активни в тази сфера. Каузата Ser Go Home е с актуален брой привърженици 2 944 души. Официален организатор на тази кампания е ДСБ, като в деня на протеста представители на партията раздаваха стикери с логото на инициативата, а голяма част от протестиращите се закичиха с него. Дали ДСБ беше сред организаторите на събитията от 14 януари или партията се опита да „яхне“ вече назрелия протест не стана ясно. Нямаше официално изказване на лидера й по въпроса, няма и неофициални позиции по темата във Facebook групата. Като че ли всички изчакаха да видят какво ще стане, без официално да се ангажират предварително с кауза, чиято популярност е под въпрос.

Каузите срещу конкретни политически лица и партии също набират скорост във Fаcebook. Групи като Да уволним Сергей Димитриевич Станишев, Искам оставка на президента, Не желая Бойко Борисов за премиер и т.н., стават все по-популярни, а броят на инициативи като Анти Атака и Stop DPS сериозно нараства. Без изненада установяваме, че каузите против „Атака“ и в подкрепа на ДПС обикновено са описани на турски език, а мнозинството от поддръжниците им е от турски произход.

Надежда за по-сериозна избирателна активност на предстоящите избори можем да открием в групата Аз ще гласувам – парламентарни избори 2009, която е набрала впечатляващ брой поддръжници: 4 816. Доколко това е показателно за активността конкретно на Facebook-потребителите или на гражданите като цяло, ще можем да установим в деня на изборите.

Бихме могли да заключим, че по-голямата част от политическите каузи във Facebook са с негативен характер. Подобно на риалити шоу, потребителите главуват против нечие управление, с тази разлика, че това не им дава право да го изгонят от където и да било. Реалната проява на опита за искане на оставки, протестът на 14 януари, също не постигна целите си, ако можем да твърдим, че такива изобщо е имало. Като цяло политическите партии все още странят от това да бъдат идентифицирани с определени каузи. Страхът от неизвестното влияние на неуправляеми информационни канали като социалните мрежи обаче може да им изиграе лоша шега.

Лица на българската политика – не и във Facebook

Интересни изводи предизвиква подредбата на петимата български политици с най-голям брой поддръжници във Facebook. С най-много поддръжници в политическата секция на сайта е… Васил Левски. С впечатляващия брой от 9 080 актуални членове на групата му, той в пъти изпреварва Facebook рейтинга и на най-популярните имена от актуалния политически живот в България. Вторият по брой поддръжници български политик съответно е Христо Ботев с 4 099 членове на група. Трети по ред някак логично е Бойко Борисов с 1 113 поддръжници. На четвърто място е Иван Костов с 572. Интерес предизвиква петото място, заемано от Николай Младенов с 248 членове на групата.

Евродепутатът от ГЕРБ Николай Младенов в момента е пратеник на Европейския парламент на местните избори в Ирак. Той е активен Facebook потребител, ако съдим по непрекъснато обновявания му и изпълнен със съдържание профил. Бихме могли да обобщим, че това е и най-поддържаният профил на български политик изобщо в социалната мрежа. Оказва се, че този факт съвсем не е случаен. Напоследък ми прави впечатление редовната препратка към профила му в секцията за реклами и предложения на Facebook, банерите в която обикновено ни подканват да станем фенове на Rihanna, Lyutenitsa, Summer и др. групи от разнообразен характер. Разглеждайки снимки в сайта, пет кликвания ми бяха необходими, за да попадна на банера с неговия лик:

Причината за редовна поява на подобен банер би могла да бъде само една – той е платен. Очевидно, докато някои български политици губят времето си в безпредметни кавги, други набират преднина с иновативни подходи. Броят на поддръжниците на Николай Младенов в профила му може да не е особено голям сам по себе си, но въпреки това той го нарежда в топ 5 на българските политици с най-висок рейтинг във Facebook в момента. За това може би спомага и непринудената снимка – както позата, така и облеклото му изразяват младежки дух и енергичност, които, в комбинация с интелигентните му постинги, са сигурен път към младата аудитория.

За разлика от не особено известния към момента Николай Младенов, други до болка познати политически лица съвсем не са се погрижили за имиджа си в популярната социална мрежа. От наличните профили, единственият официален е този на Иван Костов. Прави впечатление тоталната липса на имена като Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов. Името на Ахмед Доган присъства предимно в анти профили, а профилът на Волен Сидеров има едва 15 поддръжници.

Налага се изводът, че българските политици, които в момента са на власт, изобщо не прибягват до Facebook като инструмент за политическо влияние. Потребителите на сайта обаче компенсират отсъствието им, предимно създавайки групи против тях и техния начин на управление. Дали политиците се страхуват от пряка обратна връзка с избирателите в подобен сайт или считат за несериозно и безпредметно присъствието си в него, можем само да гадаем. Дали тази тенденция ще се промени непосредствено преди изборите, предстои да разберем.

Партиите в сайта за лица

Броят на партиите с профил във Facebook е по-голям от този на отделните политически лидери, макар че повечето профили също са неофициални и дело на поддръжници. И тук всеки положителен профил е придружен от поне два с негативна насоченост. Така например DPS (Движение за права и свободи/ДПС/ )-HÖH(Hak ve Özgürlükler hareketi) с 260 поддръжници, предимно турски граждани, има за отговор Stop DPS!!! с цели 750 участници.

Факт е, че информацията в профила на българска партия, макар и с етнически характер, е на турски език. Ответната реакция, разбира се, е на чист български.

Налични са също така многобройни профили на ГЕРБ, БСП, СДС, Движение „Напред“ и т.н. Малко от тях са поддържани и обновявани редовно. На този етап броят на участниците в повечето от тях е пренебрежимо малък и през месец януари нито една от партиите не изпъква с активна онлайн политика в социалната мрежа.

Изводи

1. Успешната онлайн кандидат-президентска кампания на Барак Обама наложи нов инструмент за политическо влияние: entertation чрез социалните мрежи.

2. Мнозинството български политици все още са пасивни и предпазливи по отношение на появата си във Facebook: липсват официални профили на политически лица и партии.

3. Докато политиците усетят тенденцията, Facebook се превърна от социална мрежа в среда за формиране на граждански организации с анти-правителствени цели.