Журналистика и политика: смяна на местата

Автор: Силвия Петрова

Автор: Силвия Петрова

В зоната на лайфстайла предизборната кампания за Европейски парламент протече без особени изненади относно фигурите на основните участници. Кандидатите за евродепутати в общи линии се движеха по еднакви лайфстайл стандарти, заложени в предишните кампании. На практика състезанието в полето на лайфстайла тече непрекъснато и именно това го прави да изглежда по-скоро незабележимо: избирателят вече приема „имиджа” на политиците като самоподразбираща се част от политическата им автобиография. Външният вид, семейното положение, личните подробности се възприемат за неделима част от политиката.

Единствената „новина” в зоната произведоха Николай Бареков и Росен Петров (България без цензура), които като нови играчи хвърляха забележимо повече усилия за конструиране на определен лайфстайл образ.

Политика в обсега на тялото

Както и в предишните няколко предизборни кампании, една част жените, кандидатирали се за евродепутати, наблягаха на тезата за необходимост от засилено женско участие в управлението. Подобен тип лайфстайл отдавна е част от образа на Меглена Кунева (Реформаторски блок), но ако в предишните кампании тя акцентираше на ролята си на съпруга и майка, сега фокусът беше по-скоро върху женската солидарност: едно от многократно цитираните й от медии изказвания беше: „В институциите, където на ръководни постове има повече жени, трябва да кажем „браво”. Антония Първанова (КОД) също заложи на подобен тип послания: „Крайно време е жена да почне да се грижи за България” (Нова Телевизия).

В тази посока на мислене, политиката се поставя в паралел с женското тяло, което в традиционните представи носи асоциации с грижовност, мекота, способност за засищане и задоволяване на желанията. Принадлежността към женския пол се приема като условие за нежна, но опитна ръка в управлението. Държавните дела се представят по подобие на домашните: както къщата има нужда от женско обгрижване, така и политиката може да разчита на женския подход. Както обаче сме споменавали и преди, подобни аналогии не са особено печеливши в България, където политиката се възприема като „мъжка работа” – изискваща твърдост, сила, понякога дори грубост.

На противоположната позиция застана Сергей Станишев (Коалиция за България), който продължи да поддържа образа си на съвестен баща и съпруг, глава на семейството, „лидер у дома и в Европа” (така беше представен в предаването „Депутатите отвъд политическия образ”, News7): домашният образ би следвало да отпраща директно и да гарантира публичния.

Много често кандидатите за евродепутати използваха метафората за семейството, майчинството и бащинството в предизборните си послания. Още в кампанията за избор на български президент Меглена Кунева използва сравнението „Политиката е като майчинството”, а в настоящата кампания многократно изтъкваше „Аз съм майка на момче” (агенция „Фокус”) и извличаше по тази линия паралели с управлението.

От своя страна Николай Бареков заяви: „Политиката е като бащинството” (в предаването „Поверително от NL” по ТВ7) и прогнозира, че Росен Петров би бил добър баща и политик, защото е „грижовен”. Тук акцентът беше поставен върху мъжката грижовност: по-сурова, но надеждна и справедлива.

Източник: TV7

Източник: TV7


Постоянните асоциации с тялото и родителството в предизборната кампания са белег, че политиката у нас продължава да се мисли на частно ниво, като пряко отражение на домашните, семейните отношения. Публичността се свежда до огледален образ на интимни връзки. Политиците защитават качествата си на държавници през примери от личния живот. Публичната сфера се представя като увеличен модел на личния живот: гласоподавателят е сведен до (непълнолетно) дете, което има нужда да бъде обгрижвано, наставлявано, а когато е необходимо – и наказвано. Вариантите за това са два: майчински – меко и деликатно, или бащински – твърдо и безкомпромисно.

Женствеността като разменна монета

Не е изненадващо, че в кампанията за Евроизбори 2014 за пореден път жените се оказаха по-самоуверени на лайфстайл полето. Меглена Кунева поддържаше започната линия на елегантност, но същевременно и близост до обикновените жени и майки, и демонстрираше откритост по въпроси, свързани с личния й живот. Един от най-ярките й светските жестове беше продажбата на търг на наградата й за „Жена на годината на 2011” от списание „Грация” – за сумата от 1500 лв. („Наградата на Кунева “Жена на годината” се оказа по-скъпа от тениска на Марадона”, в. „Дневник”). Беше обявено, че парите ще се използват за предизборната кампания на Реформаторския блок – своеобразен вид търговия с женственост в името на партията.

Илияна Йотова (Коалиция за България) също боравеше умело с женствеността, за да рекламира себе си и партията си. В предаването „Усещане за жена” (ТВ7) кандидатката за евродепутат сготви френска супа топчета с костен мозък, даде съвети за пиене на чай, разказа, че хобито й са парфюмите и обяви, че има строги изисквания към бъдещата си снаха. Накратко, конструира образа си на домакиня, майка и взискателна към външния си вид жена, като допълнение към политическата си идентичност. В друга своя изява („Евродепутатите отвъд политическия образ”, News7), Йотова показа дома си и в компанията на сина си и на домашния си любимец разказа за първата среща със съпруга си, сподели, че редовно следи готварски предавания и демонстрира как сади цветя на терасата.

Източник: 24 часа

Източник: 24 часа


Сред най-активните в лайфстайл зоната беше Антония Първанова (КОД), която конструира образ на модна икона, но и непокорно мъжко момиче. Като бонус към политическия си образ на евродепутат Първанова разказа, че е изминавала 2000 км, карайки мотор, че е научила от родителите си да къмпингува, да разпъва палатка и да лови риба, показа и рокерските си аксесоари – кожени дрехи и специални обувки за мотор на висок ток („Усещане за жена”, ТВ7).
Източник: moto.bg

Източник: moto.bg


Кандидатите от ГЕРБ продължиха традицията от предишните няколко предизборни кампании да обръщат специално внимание на лайфстайла си. Разликата е, че в настоящата кампания при отсъствието от полето на лидера Бойко Борисов, жените бяха доста по-активни в тази зона. Мария Габриел заложи на елитарен имидж, изтъквайки пристрастията си към класическата музика, книгите и шаха (в. „Стандарт”). Ева Паунова също поддържаше по-делови лайфстайл, макар че в миналото си е работила като манекенка. В подобен лайфстайл стандарт се вписа и Филиз Хюсменова (ДПС): „Обичам да чета френскоезични автори”; „Свободното си време обичам да прекарвам със сина си и съпруга си” („Евродепутатите отвъд политическия образ”, News7)

Изключение от като цяло по-сдържаното излагане на лайфстайл детайли през тази кампания бяха кандидатите от България без цензура. Рада Коджабашева използваше в голяма степен лайфстайл инструменти, за да конструира политическия си образ. В обширно интервю за женския сайт likealady.bg Коджабашева подробно постави параметрите на имиджа си, включващ солиден акцент върху женствеността: „Основната разлика между мъжкия и женския мозък е фактът, че жената мисли комплексно, всеобхватно, докато мъжът се концентрира върху една дейност”; „Не съм от жените, които се гмуркат в морето на модата – от дрехи, през силикон и ботокс”; „Препоръчвам простота като поведенчески принцип, а семейно бюджетиране, като икономически”; „Стремя се да купувам само български дрехи”; „Традициите са изконно важно нещо. Аз съм православна християнка. Ходя на църква, постя”; „Ще ви кажа за готвенето – в кухнята съм вълшебница”. Лайфстайлът в този случай е романтично-сантиментален, прави впечатление стремежът към създаване на образ на „обикновена българска жена”.

Този „народен” имидж с фокус върху традиционната представа за половите роли беше характерен за цялата кампания на България без цензура и в това е основната разлика с кандидатите за евродепутати от всички останали партии, които залагаха в по-висока или в по-ниска степен на елитарното излъчване.

Журналист = политик

В кампанията за Евроизбори 2014 беше официализирана тенденцията към срастване на сферите на медиите и политиката. Това порочно сливане се легитимира именно през полето на лайфстайла. Тласъкът бе даден от Николай Бареков и Росен Петров чрез участието им в светското предаване „Поверително от NL” по ТВ7. След като изтъкнаха заслугите си в медийната област (по думите им и двамата са сред създателите на bTV и са били водещи на най-рейтинговите предавания), те някак естествено направиха дискурсивен преход към политическата си кариера: „Сега сме в друго амплоа, станахме и политици, а не само журналисти”, заяви Бареков. Имплицитният извод би следвало да е, че добрият журналист автоматично се превръща в добър политик.

Подобно прехвърляне на качества от „четвъртата власт” (журналистиката) към политиката (където властта е напълно реална, а не контролен орган, както би трябвало да е при медиите) означава официално заличаване на границите между двете сфери. Нещо повече, в подобен контекст журналистиката може да се мисли като трамплин за политическа кариера. Тенденцията за открито сливане на политика и медии става още по-опасна с оглед на факта, че се легитимира през понятието за професионален лайфстайл: успехите в едната област (рейтингът) заслужават доверието на избирателите в другата.

В същото предаване се откриват и други основополагащи параметри от лайфстайла на новата партия. Ясно видима е мачистката позиция. Водещата на предаването Николета Лозанова не беше удостоена с привилегията да участва в разговора – политическите мъже (бивши журналисти) последователно влизаха в ролята на водещ, задаваха си въпроси и си отговаряха един на друг („Не е ясно кой е в ролята на Николета, ще се редуваме”, заявиха през бурен смях).

Посланието е очевидно: политиката е мъжко занимание. Тази позиция се подкрепи от оплакването на Росен Петров, че когато се опитва да говори за история с двадесет години по-младата си приятелка, тя му разказва епизоди от реалити шоуто „Къртицата”. Подобно завръщане в патриархалните параметри на обществото (според които мъжете са умната част от света, способна да се занимава с държавни дела) още веднъж потвърждава желанието за обръщане към предмодерните пластове на съзнанието на избирателя.

Участие в медийната зона на лайфстайла по политически партии

Участие в медийната зона на лайфстайла по политически партии



Изводи:

  • Кампанията за Евроизбори 2014 в общи линии преповтори лайфстайл моделите на основните политически фигури, зададени на по-ранен етап. Единствено кандидатите на България без цензура, като нов играч на политическата сцена, бяха по-фокусирани върху детайлите от лайфстайла си. Акцентът при ББЦ е „народният”, „предмодерен” лайфстайл с акцент върху мачизма и ясното разграничаване на половите роли.
  • В цялата кампания политиката постоянно се поставяше в аналогия с частното пространство, домашната сфера и тялото. По този начин избирателят се представя като незрял индивид, който има нужда от родителско (майчинско или бащинско в различните политически концепции) обгрижване.
  • Отново жените бяха по-активни в лайфстайл сферата. Женствеността често се употребяваше като средство за политическа реклама.
  • С помощта на лайфстайл инструменти беше легитимирана тенденцията за срастване между медии и политика.


обратно към съдържанието

Comments are closed.