От блоговете: За Русия с любов или не?

Автор: Марина Кирова

Автор: Марина Кирова

I. Гражданите [1]

Изборите за Европейски парламент очаквано са най-горещата тема в гражданската блогосфера през последните месеци. Но изненадата дойде от Русия.

През последните пет години никога досега Русия не е заемала толкова значимо място в блогосферата. От началото на 2014 г., в контекста на темите за Украйна и Крим, а впоследствие и във връзка с енергийните проекти и „Южен поток” българските блогъри силно се вълнуват от Русия. Коментарите обаче не са в позитивна светлина, а масово отразяват опасения и предупреждения, че Русия дърпа конците на българските управници, че политиците ни служат на руските, а не на българските интереси и не отстояват ангажиментите пред европейските партньори. Страната ни е назована „Газпромия”, а коментарите са в посока на това, че „Газпром пише вече българските закони”.

Изказват се и предупреждения за нарастваща и целенасочена пропаганда в полза на Русия, за демонизиране на несъгласните с Русия, за умишлено поляризиране на обществото на „русофили” и „русофоби”.

1_putinoidiИзточник: Бели байтове за черни дни

Блоговете – изборно горещо

Изборната тематика обаче безспорно е ключова в блогосферата. Тук изобилстват коментари и призиви да се гласува на изборите за Европейски парламент, критики срещу купуването и продаването на гласове, неодобрение на случаите на агитация за определен вот като в „Бобов дол”. Лансират се аргументи за и против определени партии и политически лидери. Горещите призиви за гласуване са както във връзка с почти едногодишните протести и недоверието към правителството, така и в контекста на надеждата, че резултатите биха допринесли за предсрочни избори.

Важното е да има колкото е възможно по-висока избирателна активност, за да не се получат сметките на големите партии и да се намали тежестта на купения и контролиран вот. Важното е да се изрази протестът, който изразявахме месеци наред по улиците. Независимо от разделенията и обидите, независимо от критиките и несъгласията – протестът е масов и това е очевидно от социологическите данни – доверието в правителството е едва 17 %, а в парламента - 8% (Алфа Рисърч). И това ако не е криза на легитимността, здраве му кажи. (Ралица Ковачева)

Сред другите ключови теми, дискутирани в блогосферата, са случаят със село Розово, чиито жители изгониха настанилите се там сирийски бежанци, образованието и др. Антиправителствената реторика продължава да е водеща в блоговете, които изобилстват от критика и неодобрение към управляващите и подкрепящите ги партии.

Туитър: да гласуваме!

Движението #ДАНСwithme и #оставка, които белязаха социалните медии през изминалата година, позагубиха активността си.[2] Въпреки това, в Туитър продължават да се чуват много призиви за оставка и да се организират протести срещу правителството. В началото на юни в социалните медии започна да се разпространява хаштагът #ДАНСNoMore. Той е посветен на годишнината от старта на протестите и призовава всички да се съберат на 14 юни и да завършат започнатото преди една година.

2_prortest

Отношението към политиците продължава да бъде в най-негативни окраски. Под ножа на недоволството са представителите на всички основни политически сили и правителството като Сергей Станишев, Бойко Борисов, Лютви Местан, Делян Пеевски, Волен Сидеров, Пламен Орешарски, Николай Бареков, Цветан Цветанов. Те биват коментирани в негативен, ироничен и дори подигравателен аспект. Често са споменавани не с истинските им имена, а с прякори като Съсела, Тиквата, Боко, Людовик, Пееф, Болен, Ореха, Дудука, Бюрека, Цвинокио и др.

3_circ

Изборите за Европейски парламент предизвикват силни страсти в Туитър. Обект на обсъждане са купуването на гласове, изборните резултати, съвпадението на номерата в преференциалното гласуване за 15-тия в листата на регистрираната под №15 БСП, и др. Както в блоговете, така и в Туитър се срещат чести призиви да се участва във вота. Агитацията да се гласува остава по-скоро в негативен план – за кого да не се гласува, кой е предател на България и т.н. Политическата формация, за която се срещат позитивни коментари, е Реформаторският блок. Благоразположението е насочено конкретно към Радан Кънев и Светослав Малинов, докато коментарите за водача на листата Меглена Кунева са нюансирани и разнопосочни. Най-негативни са коментарите за Станишев, Бареков и Пеевски.

4_glasuvaite

В Туитър се коментират и редица други важни теми на деня. Както в блогосферата, така и тук въпросът за Русия и необходимостта от енергийна независимост на България намира своето ключово място.

ІІ. Политиците

Adios blogs

Единици са политиците, които в блоговете си обръщат внимание на темата за Русия. Коментарите не са в позитивен план. Ексдепутатът Иван Сотиров пита: „Дайте да уточним – кога ще ни сменят лева с рублата”, а колегата му Атанас Щерев коментира, че

10 години след членството ни в НАТО и 7 години след присъединяването ни към ЕС ние нито сме готови да бъдем лоялни към новите си демократични партньори, нито сме забравили стария васален рефлекс към Москва. С подобни настроения нищо чудно още дълги години България с основание да бъде определяна като „троянския кон” на Русия в ЕС. С всички произтичащи от това последствия. (Доц. д-р Атанас Щерев)

Като цяло, активността на политиците в блогосферата е на изчезване. Много политици са престанали да списват блоговете си. Радан Кънев, например, който преди да стане лидер на ДСБ бе един от най-популярните блогъри в мрежата, не е публикувал нов материал повече от половин година. Други, като бившия външен министър от ГЕРБ Николай Младенов, вече дори не поддържат личния си дневник активен. Коментари на политици от управляващите партии в блогосферата вече няма.

Активност на български политици-блогъри за периода януари–май 2014 г. Данните са в брой публикации.

Активност на български политици-блогъри за периода януари–май 2014 г. Данните са в брой публикации.

Не само броят на поддържаните блогове намалява, но и в количеството на списваните материали има драстичен спад. Ако в предишни години политиците са публикували по 10-20-30 постинга месечно, то сега списват десетократно по-малко. Съпоставка може да се направи с 2009 г., когато също имаше избори за Европейски парламент (а също и за Народно събрание). На фона на драматичния спад в общия брой публикации, все пак остава валидна тенденцията в навечерието на избори да се увеличава блог-активността на политиците.

В сравнителната таблица са отразени данните от 32 блога на политици през 2009 г. и 9 блога на политици през 2014 г.

В сравнителната таблица са отразени данните от 32 блога на политици през 2009 г. и 9 блога на политици през 2014 г.

Трайно се затвърждава тенденцията политиците да си създават лични страници в интернет, а не блогове. Отделни политици поддържат блог секция в страницата си, където споделят свои мнения и коментари по дадени теми. Типичен блог все още имат политици като Томислав Дончев. Лични сайтове с блог секция имат политици като Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Кристиян Вигенин. Повечето обаче предпочитат да разполагат с лични сайтове, в които нямат блог или друга секция за лични коментари и послания. Такава например е новата страница на Бойко Борисов. Безспорно по-модерни като дизайн, структура и функционалност, професионално подготвени и поддържани, личните интернет страници са издържани в строго политическа стилистика. Следвайки партийната идентификация, тези страници са като онлайн прес-офис на конкретния политик и отразяват медийните му участия, официалните позиции и изявления. Текстове от първо лице, писани в неформален тон и пряко изразяващи лична позиция, липсват.

Туитър – профил на европейския политик

Продължава тенденцията политически фигури да създават и поддържат профил в микроблогинг платформата Туитър. Процентът на политиците, които имат профил в микроблогинг платформата, все още е нисък, но ръстът, макар и бавен и постепенен, е осезаем. Туитър все повече се превръща в задължителен атрибут на политиците с лично присъствие в мрежата.

В сравнение с активността в блоговете, политиците с профили публикуват многократно повече туитове, отколкото постинги в блоговете. Срещат се политици с над 100 туита месечно. Както и при блоговете, така и в Туитър се наблюдава по-висока честота на публикуване в предизборна обстановка.

Графично представяне на туитър-активността на български политици. Данните са в брой публикации по месеци и обхващат периода  януари–май 2014 г.

Графично представяне на туитър-активността на български политици. Данните са в брой публикации по месеци и обхващат периода януари–май 2014 г.

По време на кампанията в Туитър се наблюдава засилване на официализираното политическо поведение. Туитовете на политиците са препратки към техни бъдещи или минали медийни участия, информация за предизборни обиколки и предстоящи срещи с избиратели, връзки към по-обстойни новини в личния сайт или Фейсбук профила, информации за Европейския съюз. В по-малка степен, но все пак при някои политици е видима и неформална кореспонденция с други Туитър потребители, готовност да се отговаря на въпроси и други. Разбира се, Туитър платформата е и място, където се нападат опонентите, агитира се за собствената партия, дават се оценки и коментари по обществено-политически теми.

Като цяло, прави впечатление, че най-отворени за комуникация през интернет (Туитър, Фейсбук, лични сайтове или блогове) са политиците с европейски профил – настоящи или бивши евродепутати, външни министри и др. Много активни например са Надежда Нейнски, Соломон Паси, Ивайло Калфин, Николай Младенов, Кристиян Вигенин. Туитър се явява част от публичната комуникация на политиците с външнополитическа ориентация и европейски бекграунд.

Изводи:

  • Политиците все по-трайно изоставят поддържането на собствен блог. Те се преориентират към създаването на лична страница в интернет. Тези политици, които имат личен Туитър профил обаче демонстрират свръхактивност. Най-активни в интернет комуникацията са политиците с европейски профил (доскорошни евродепутати и външни министри).
  • Както и през 2009 година, когато се проведоха избори за Европейски парламент, така и сега активността на политиците в интернет комуникацията в периода на кампанията видимо се увеличава. Това потвърждава досегашното наблюдение, че политиците приоритетно използват възможностите за комуникация с избирателите по-интензивно предимно в предизборната кампания.
  • Тенденцията за сегментиране на обществото на русофили и русофоби, както отбелязват в блогосферата, е изключително тревожна и не бива да бъде пренебрегвана, не само заради прекомерното нагнетяване на обществено напрежение и разделение, но и защото е в противоречие с европейската ориентация на България.
  • Интензитетът на исканията за промяна и оставка на правителството в гражданската блогосфера и Туитър намалява, но въпреки това потребителите продължават с призивите #ДАНСwithme и #оставка.
  • С многократните си настоявания за гласуване, активните граждани в Туитър и в блогосферата отново показаха, че са част от най-дейните слоеве на обществото.

___________________________
[1] Първата част на анализа разглежда блоговете и Туитър активностите на гражданите, които не са представители на политически партии, а втората – блоговете и Туитър профилите на политиците.
[2] Ключовият хаштаг #ДАНСwithme, символизиращ искането за оставка на Делян Пеевски и правителството, е посочен 179 422 пъти в социалните мрежи за периода 14 юни – 31 декември 2013 г. За периода януари – май 2014 година е споменат 3801 пъти. Източник: #ДАНСwithme.


обратно към съдържанието

Comments are closed.