Ролята на медиите при подмяната на изборите за Европейски парламент

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

В деня за размисъл преди вота за Европейски парламент в България – на 24 май – силен земен трус предизвика паника сред населението. Новинарските емисии загърбиха обичайния поток от информация за купуване на гласове в полза на безсилието пред мощта на природата. За един ден. На следващия Европейският съюз като цяло преживя „политическо земетресение” с успеха на крайнодесни и евроскептични партии. А българските избиратели гласуваха, но не за Европейски парламент, а „за” и „против” националното статукво.

Французите се извиниха за избора си за националистите на Марин льо Пен, поставили европейския проект под заплаха. А ние – можем ли да обясним на съгражданите си от ЕС защо подменихме вота? Ако приемем, че политическите партии, институциите и медиите имат задачата да подчертаят значимостта на този избор, то тогава те не успяха, въпреки мащабната комуникационна кампания, подкрепена директно от ЕП. Единствено твърдата защита на европейските ценности срещу грубата пропагандна манипулация в клипа на партия „Атака” може да се сметне за успех.

Вътрешнополитическата и институционална нестабилност, тежките социални проблеми в България продължават да са основният фактор за доверието в Европейския съюз като основен, а често и единствен двигател за развитието на страната – по данни от Евробарометър ние сме на първо място по дял от населението с положителна нагласа към бъдещето на Европейския съюз (60%). В същото време едва 12% от българските граждани прогнозират подобряване на икономическата ситуация у нас в следващите 12 месеца. Това създава благодатна среда за успех на комуникационни послания, наситени с ретропопулизъм и нереалистични обещания.

Затова, макар номинално изборите да бяха за Европейски парламент, те на практика разшириха медийното поле за крайни позиции по националните социални проблеми. Така се изясни, че гражданите изпитват вяра в европейската перспектива като цяло, но не и в собствения си просперитет. Изборът на основна таргет група на ключовите политически послания, представени през медиите, бе жителят на малкия град, който живее трудно и за когото ЕП е непозната институция, от която не зависи нищо лично за него.

Затова и задачата на обществените и специализираните електронни и онлайн медии по темата „Европа” (БНТ, БНР, ТВ Европа, България он еър, www.dnevnik.bg, www.europe.bg) да задържат вниманието на аудиторията върху въпроси, различни от злободневните, се оказа трудна.

С неутралното си отношение към участниците във вота, както и възможността за задълбочаване на експертизата по темата „Европа” тези медии традиционно дадоха възможност за информиран избор на гласоподавателите. За първи път в обособените предизборни хроники влязоха и платени репортажи от т.нар. медийни пакети за партиите без държавна субсидия.

БНТ, БНР, www.dnevnik.bg, www.europe.bg обособиха отделни секции с новини, анализи, видео съдържание, профили в социалните мрежи за евровота. ТВ Европа, България он еър заложиха на по-специализирано съдържание в съществуващите програмни формати. Всички наблюдавани медии разглеждаха задълбочено работата на европейските институции, разнищваха връзката Брюксел-София чрез експертизата на настоящи евродепутати, университетски преподаватели и анализатори.

Но отчетите на досегашните български членове на ЕП, които онлайн медиите www.dnevnik.bg, www.europe.bg публикуваха, както и информационните и аналитични материали за институциите в Брюксел и за изборите в други държави-членки, не се оказаха интересни за гласоподавателя. Какво са свършили 18-те български евродепутати остана само щрих от предизборните им визитки.

Макар трите дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия да бяха отбелязани в новините, те не предизвикаха интерес или дискусия. Дори и в рамките на публицистичните формати на БНТ – „Още от деня”, „Панорама”, „Референдум” национализирането на големите европейски теми надделяваше. Разбира се, темите за енергийната политика, за отношенията Европа-Русия, за кризата в Украйна, за разширяването на пазара на труда, за управлението на бежанския поток и за усвояването на еврофондовете останаха актуални, но на оперативно национално ниво, а не в контекста на общностните политики.

Публични дебати между водачите на листи отсъстваха, а при дискусии по наднационални теми в БНТ рядко се чуваше експертно мнение. В ефира на „Референдум” например на Ивайло Калфин и Андрей Ковачев, евродепутати от мандат 2009–2014, им се налагаше да изясняват на събеседниците си основни факти от работата на Парламента, както и да опровергават широко разпространени заблуди или неистини.

В медиите БСП и ГЕРБ демонстрираха подкрепата, която получат от европейските политически семейства още преди началото на кампанията със засилване на отразяването на срещи на националните и европейски партийни водачи. Евродепутатът Ивайло Калфин, вече от листата на АБВ, също използва кадри от работата си в Парламента, за да подчертае успешния си мандат.

Но масовата неразпознаваемост на водещи фигури от ЕП се оказа проблем за политическата комуникация. Ефирът показа как кандидатите обикалят селища в по-бедните региони и търсят подкрепа не с идеи как да прилагат европейски политики в полза на гражданите, а с партийни послания, основани на подкрепа или отричане на статуквото. На зрителя му бе предложен един избор – между няколко визии за изход от институционалната криза в страната. В резултат българите не разбраха каква роля имат при избора на председател на Европейската комисия, едно от големите постижения на този вот.

Възоснова на този модел „България без цензура” разгърна успешно комуникационната си кампания с еднотипни репортажи, наситени с обещания, които нямат аналог в европейската действителност. Впоследствие медийното разкритие на казуса „Бобов дол” окончателно обезсмисли автентичния вот за ЕП.

Затова и медиите не успяха да обърнат публичното говорене в различна посока. Многократно титулуваният като лидер на европейските социалисти Сергей Станишев се опита да спечели вота за „справедлива България и социална Европа” чрез европроектите на кабинета „Орешарски”. Но БСП остана сама в тази битка, защото ДПС, макар и в управлението на страната, поиска гласа на избирателите, за да стигнат парите на ЕС до малките градове и селските райони, там където социалистите обикаляха. Но логичният избор на основна интрига на кампанията на либералите бе дали кандидатът Делян Пеевски ще се появи лично на среща с избирателите.

Партия ГЕРБ се противопостави на левицата с критика на правителството и почти религиозен образ на кандидат евродепутатите, отдадени на европейската идея. Така и не стана ясно, за какво „България няма време за губене” – дали за нови избори или за усвояване на средства от ЕС.

Партия „Атака” бе първата, която отрече открито европейски ценности. Макар и спорният й агитационен клип да беше свален от ефир, остава впечатлението, че щом той съществува, има и хора, които вярват в неговите послания. Но дори с масирана медийна „православна благотворителност” партията не успя да пребори „България без цензура”, която предложи своя версия на утопичен социализъм.

Реформаторският блок и формация АБВ бяха единствените, които поискаха вота на избирателите си заради Европейски парламент, а не насочиха комуникацията си директно към решаване на институционалната криза. Но не високият еврожаргон, а еврозаблудите и крайните мнения се оказаха ключов фактор за мобилизиране на избирателите. Никой не даде ясен отговор на въпроса „Защо да гласувам за ЕП” чрез медиите и те се оказаха отличен комуникационен канал за реторика, която национализира вота и го обезцени.

Изводи:

  • Главен герой на кампанията беше жителят на малкия град, който трудно преживява и до когото не достигат европейските постижения на страната ни, поради което изпитва носталгията по недалечното соцминало.
  • Медийните образи на политиците насочиха избирателя директно към решаване на институционалната криза, а не към вота за ЕП.
  • В обществените и специализирани медии национализирането на големите европейски теми надделя над експертното говорене. Въпреки възможността за информиран избор на гласоподавателите, вотът за ЕП се оказа номинален.
  • Единствено твърдата защита на европейските ценности при грубата медийна манипулация в клипа на партия „Атака” може да се сметне за успех на институциите и „четвъртата власт” при европеизирането на предизборната кампания.


обратно към съдържанието

Comments are closed.