В България не е имало европейски избори*

10 юни 2014, Автор: Тодор П. Тодоров
Публикувана в Анализи, Евроизбори 2014

Автор: Тодор Тодоров

Автор: Тодор Тодоров

С оглед на медийното поле в България европейските избори не се състояха особено. Хоризонтът, в който се артикулираха, беше по-скоро абстрактен и по естество отдалечен от вниманието на медиите. Причините за това са преди всичко две, макар и те да стоят във възлова взаимовръзка.

На първо място като очевидност се натрапва отсъствието на европейската перспектива, в която те реално стоят, но която не беше търсена нито от т. нар. политически елит, нито от средствата за осведомяване. Извън рекламните послания медиите се оказаха в невъзможност да адресират тази перспектива, с езика и проблемите, които тя носи. Тази невъзможност произтича от слабото експертно познаване на европейските теми, неспособността те да бъдат изказани и дефинирани като значими за българските реалности. Отсъствието на достатъчно ресорни журналисти и общата вялост, в която се поставят тези проблеми обаче, съдържа и един особен културен рефлекс – дистанцираността от Европа, която се разпознава през местоимението „там” и означава някаква отвъдност, далечно и чуждо място, несъизмеримо с „нашата“ действителност. В категориите на науката подобна реалност се обозначава като друго измерение. Разбира се, това далеч не е само проблем на българските медии и на родната публичност, това е в голяма степен и проблем на Европа, структурен и интеграционен проблем, който тези избори в някои страни (особено Великобритания и Франция) направиха отчетливо видим. И все пак проблемът е и медиен. Този медиен дефицит, най-остро изразен в страните от Източна Европа, беше регистриран от Фондация „Роберт Бош” през миналата година, когато те инициираха специална програма за журналисти от тези страни, целяща приближаването на европейската тематика до широката публика. Проблемът обаче не е изцяло източен. Обща тенденция е, включително и в Западна Европа, че медиите не могат да говорят добре за проблемите на Европа и европейските институции. Тези проблеми се свеждат до бюрократични процедури, протоколни документи и повторението на реторични фигури. Така стоят нещата en masse в общото въображение. От друга страна, същинските проблеми изискват твърде специализирания език на финансите, на икономическите и институционални операции, които са близко единствено до разбирането на експертите. В този смисъл съществува някаква обща тенденция на дефицит в ролята на медиите като посредник на европейския елит и актуалните теми на европейския проект. Но тази тенденция не е достатъчна да обясни отсъствието на европейското в родните европейски избори.

Впечатляващо е свръх-вниманието, достигащо уестърнов съспенс, с което очакването, заложено в тези избори, беше натоварено в медийното пространство. Само за сравнение, докато у нас телевизиите се надпреварваха да излъчват нощни пресконференции и скъпи коментарни студиа, немската обществена телевизия ARD излъчваше повторение на епизод от сериала “Tatort” („Местопрестъпление”), а ZDF показваше мелодрамата „Едно лято в Амстердам”. Европейските избори по традиция минават по-вяло, без болезнен интерес от медиите или електората. Затова и по-високата с 0.9% от миналите евроизбори обща избирателна активност беше тълкувана в тоналността на деветата симфония на Бетовен. Макар че според Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики, избирателната активност се е „стабилизирала“ до триумфалните 43% главно заради протестния вот. И наистина данните показват, че активността е по-висока от предишните избори точно в страните, където анти-европейските или крайно-десни партии печелят повече гласове. Въпреки това остава фоновото усещане за декоративност и сравнителна незначимост на тези избори, особено в медийния език, положение, което не отговаря на социалната реалност, на широкото недоволство и несъгласие със статуквото на европейския проект. Традиционните политически субекти и елити са все по-обезсилени и изолирани за сметка на нови популистки, крайно-десни или радикално леви формации.

При нас обаче картината беше различна, не толкова като резултат, колкото като медиен рефлекс. Изборите присъстваха в медия сферата като изключително, решаващо важни. Но в никой случай като европейски избори. Европейските теми изплуваха само доколкото имат някакъв директен досег с родния бит и вътрешнополитическия живот (Еврофондовете, евентуални санкции и наказателни процедури, енергийната политика, казусът „Южен поток” и т.н.). В същото време други теми, които ще дефинират европейския проект в следващите години, се появяваха тук-там в границите на статистическата случайност. Причините за това са три: липсата на квалифицирана журналистика от такъв тип, с мотивиран интерес към европейските процеси и в състояние да ги приближи до родната публика, да ги направи важни. Тук, разбира се, съществуват някои изключения във вид на отделни публикации, анализи или дискусии, както и двете специализирани предавания на БНР („Евранет+” и „Европа за мен”) с актуални интервюта на евродепутати (при това не само на обичайните български представители), включвания от Европарламента и информация по текущи европейски теми. И двете предавания обаче са европейски проекти, финансирани от Брюксел. А и надали подобни отделни явления са в състояние да добавят липсващия елемент в тези избори или пък да окажат достатъчен медиен натиск върху политиците.

Вторият фактор е принципната и структурна незаинтересованост на медиите от темите на Европа. От това няма какво да се печели в никой смисъл. Тъй като медиите в България обслужват своите феодални политико-икономически донори, то техният основен интерес е грижата за конюнктурните възпаления на тези донори, които нямат нищо общо с далечните европейски проблеми, а се приближават повече до селско-махленския манталитет.

И на трето място, но не и по значимост, е прочитът на тези избори като вътрешни. Техният основен залог и мотив в медиите беше елементарният въпрос: ще има ли предсрочни избори у нас или няма да има. Около това се движеше по същество и цялата кампания в медиите, като европейското измерение доби нюанса на рекламен слоган, на луксозна брошка или лифтинг върху вече овехтелия капитал на политическото Въображаемо в България. Тези избори бяха естествено продължение на обществените и площадни катаклизми, започнали от миналото лято и посланията им могат да се четат само в контекста на тези конфликти и опити за преструктуриране на властта. Когато след обявяването на резултатите, някой пусна във Фейсбук „Комунизмът си отива” добих ясното, макар и болезнено съзнание, че Европа наистина е една друга планета и никакви европейски избори у нас не са се случвали.

Така въпреки цялата фанфарност, огромните финансови инвестиции, билбордове и т.н., евроизбори по-скоро нямаше, имаше скъпо платено завързване на домашни интриги и сапунена политика. Това са коловозите на медийната логика. А тя, както споменах в началото, има две водещи причини: отсъствието на експертна и мотивирана журналистика в областта на европейската проблематика и незаинтересоваността на феодалните донори и политиците (което често означава едно и също) от съществуването на такава журналистика, както и от европейските теми като цяло. Зависимостта на медиите до голяма степен предрешава тази невъзможност и показва, че двете причини стоят в желязна взаимовръзка. Тук има, разбира се, и глобални тенденции и специфичен културен рефлекс, извън които проблемът не може да се мисли адекватно. Въпреки всичко обаче, въпреки целия шум и изборна еуфория, въпреки козметичния каламбур на кампанията, остава парадоксалното, но достоверно убеждение, че евроизбори в България все още не е имало.
_______________________
* Заглавието е аналогия с текста на Ролан Барт „В Париж не е имало наводнение”, който описва парижкото наводнение от 1955 г.


обратно към съдържанието

Comments are closed.