Eвропейски избори в българските таблоиди

Недоверие в институциите, вяра в силните на деня и агитации в „България Днес” и „Всеки ден” на прага на Европарламента

Автор: Богдана Денчева

„България Днес” и „Всеки ден” преживяха още една зима на българския медиен пазар. Таблоидните прогнози за лавини обаче бяха по-малко тревожни в сравнение с отразяването на българските политически бедствия, които двата вестника се надпреварваха да интерпретират за читателя. Европейската предизборна кампания със сигурност не беше скучна, поне не при „България Днес” и „Всеки ден”, които продължиха да правят това, в което са най-добри: да създават слухове и папарашко съдържание и да дават храна за размисъл относно липсата на правила и в журналистиката, и в държавата.

Малък експеримент показа, че двата вестника продължават да се продават добре. В късния следобед на делничен ден през май получаваме три идентични отговора в три различни точки на продажба в столицата и провинцията: „България Днес” и „Всеки ден” свършват бързо, защото струват само 0,50 лв. Времето от избора на последното правителство до изборите за евродепутати също изтече бързо, а тенденциите от 2013 г. дадоха своята пиперлива реколта: жълтите всекидневници целенасочено подкопаваха доверието в институциите, рязко сменяха ракурса заради силните на деня, водеха негативни кампании, агитираха. И ако ексцентричността, затворена в таблоидното им ДНК, продължава да бъде преглъщана, защото е възприемана за маргинална и евтина, броят хора, които се образоват от таблоидите, продължава да расте в сравнение с броя негласували абитуриенти през 2014 г.

С шут напред

2014 г. започна с критичния поглед на двата вестника, прикован върху публичното поведение на Волен Сидеров. „България Днес” се интересуваше по-дълго и в по-голяма степен от агресивното поведение на Сидеров на варненското летище в навечерието на Йордановден, може би защото споменът за нахлуването на Сидеров в сградата на Полиграфическия комбинат в годината на първите избори за евродепутати още не е избледнял. С напредването на предизборната кампания Сидеров успя да си спечели прозвището „Волен Худ” („България Днес”, 05.03.2014 г.), към което своите щрихи добави и предизборният клип на националистите. В клипа бедни и онеправдани хора благодарят на лидера на „Атака” за помощта и асоциацията с Робин Худ е неизбежна.

Сидеров се появява и изчезва от страниците на „България Днес” и „Всеки ден” до самия край на кампанията, но фигурата му не извиква желание у двата вестника да дават политически оценки. Може да се каже, че таблоидите се интересуват от самия Сидеров, не от успеваемостта на партията му. Може да се каже още, че „България Днес” направи опит да води своя негативна кампания срещу Сидеров, базирана на общественото възмущение от темперамента му, но в сравнение с таланта на „Всеки ден” да води точно такива кампании, жълтият ежедневник на „България Холдинг” по-скоро запази добрия тон.

Парламентарна, не президентска република

Шутовете са лайтмотив и в другата гореща тема от началото на 2014 г. – кой на кого е „бил шута” в БСП, за да се случат разцеплението на левицата и появата на АБВ. Оттам нататък е ясно – Георги Първанов, Ивайло Калфин и екипът на АБВ са новите врагове на народа, след като в продължение на цяла година (2013) „Всеки ден” не се умори да симпатизира открито на БСП и Сергей Станишев. Проявата на негативно отношение към конкретни политически фигури и формации е вече съществуваща тенденция във всекидневниците таблоиди, но насочена конкретно към Първанов, тя става тревожна, защото в комбинация с негативната кампания, която „Всеки ден” води срещу Росен Плевнелиев още от началото на 2013 г., читателят може да се закълне, че президентите не заслужават да имат място на българската политическата сцена.

Журналистическото говорене на жълтите ежедневници по темата с президентите е сведено до фамилиарна гротеска: Първанов е „Първанката” („България Днес”), Плевнелиев е „Роско” („Всеки ден”). От страниците на таблоидите президентите дори получават заповеди („Плевнелиев, млъкни!”, стр. 18, „Всеки ден”, 21.02.2014 г. и „Пеевски: Плевнелиев, спомни си как стана президент!”, стр. 2, „България Днес”, 26.02.2014 г.). „Всеки ден” вещае драматичен крах на новата формация на Първанов, съпругата на настоящия президент е все така мистична и несимпатична, „България Днес” я заснема в схватка със скоба за неправилно паркиране, но все пак запазва правото на Плевнелиев да бъде демократична алтернатива, поставяйки го до вечно присъстващите на стр. 2 Бойко Борисов и Сергей Станишев. На свой ред „Всеки ден” продължава да не открива нищо демократично у Плевнелиев и дори има сили да води три негативни кампании едновременно: срещу бившия президент, настоящия президент и един от кандидатите за президент през 2011 г.

„Барабар Кунева с мъжете”

Негативната кампания на „Всеки ден” срещу Меглена Кунева е подновена и печатното дежа вю от периода преди президентските избори през 2011 г. не закъснява. Реформаторският блок сега присъства на страниците и на двете издания – нова тенденция предвид доскорошното пословично оставане на десницата в сянка на страниците на таблоидите. Омразата към Кунева се възобновява през февруари 2014 г. и става особено ожесточена в месеца преди изборите. „Всеки ден” на практика разграничава Меглена Кунева от Реформаторите, защото ниските оценки, които непрекъснато й дава за решения от политическото й минало преди Реформаторския блок, правят всяка друга база за сравнение симпатична в сравнение с Кунева.

Що се отнася до самия Реформаторски блок, читателят остава с впечатление, че щабът му е един от най-хаотичните и трескавите. „България Днес” информира за формацията по-скоро през образа на Радан Кънев, който присъства по-често в заглавията, отколкото Кунева, а междувременно „Всеки ден” набира скорост в анти-агитацията със заглавия от типа: „Твърдо „НЕ” за Мадам Йес” („Всеки ден”, 17.03.2014 г.) и „Барабар Кунева с мъжете” („Всеки ден”, 19.03.2014 г.). Финалните акорди са поставени в притихналата сутрин непосредствено след изборите: „Всеки ден” е вече готов и още преди обявяването на официалните резултати собственоръчно подрежда снимките на 17-те депутати, които ще отлетят за Европарламента. Въпреки че тогава нищо още не е съвсем сигурно, единствено върху снимката на Кунева е поставен бял графичен въпросителен знак.

Винаги има място за още един

Сриването на доверието в президентската институция, както и целенасоченото подриване на конкретни политически образи, освобождава пространство за нови политически възходи. Разбира се, мястото е резервирано за Николай Бареков, който впрочем е и единственият политик, който присъства в жълтите ежедневници с рекламни карета освен със зачестилите журналистическите материали за себе си. Бареков е нов феномен, който по-скоро потвърждава стария лош навик на „Всеки ден” да е пристрастен. Когато поставя БСП и АБВ в един текст, таблоидът е позитивен към Станишев, но когато на една плоскост са БСП и „България без цензура”, „Всеки ден” по-скоро не харесва Станишев.

Другите тенденции, които освобождават място на Бареков, е че темата „Украйна” почти изцяло отсъства от фокуса на таблоидите в периода януари–май 2014 г. Във „Всеки ден” Цветан Цветанов пък трайно мигрира от политическата стр. 2 към страниците с криминалните хроники. Лютви Местан и ДПС също се появяват по-рядко в сравнение с Реформаторския блок и „България без цензура”. Според „Всеки ден” военната обстановка е не другаде, а в България – политици и журналисти си обявяват войни публично и някъде там, на бойното поле от жълти павета, Орешарски е виждан като работлив, стабилен и усвояващ европейски пари министър-председател. Бойко Борисов също е винаги там – във всекидневна борба с килограмите и управляващите, но никой от двата вестника не вещае победа за ГЕРБ.

Така подбрани и подредени, политическите образи изпълват изцяло съдържанието и не остава място за темата на истинския дебат – какво е значението на изпращането на български депутати в Европейския парламент. Този важен факт сближава кампанията по-скоро с вече преминалите изборни за тукашен парламент, а единствената съществена разлика с предишни похвати и схватки на политиците и таблоидите е подмяната на старите политически играчи с нови.

„Всеки ден” все пак решава, че е важно да се гласува и систематично убеждава читателите си в това, като агитира и дори заплашва, че ако отидат да ловят риба или да садят картофи в топлия изборен уикенд, после ще съжаляват дълги години („Картофи в урните”, стр. 18, „Всеки ден”, 23.05.2014 г.). Тази нагласа е промяна на 180 градуса, след като в деня за размисъл преди последните избори за български парламент вестникът открито заявяваше от своята първа страница, че който отиде да гласува, е глупак.

„България Днес” на свой ред използва предизборния уикенд, за да се порови в различни Фейсбук страници, на които се позовава все по-често, като вече има и своя фен страница на сайта bgdnes.bg. Сайтът репликира печатното съдържание, което неминуемо е голяма крачка в развитието на двата таблоида, без значение, че Фейсбук страницата, промотираща bgdnes.bg, не отчита активност от страна на феновете. Междувременно сайтът vsekiden.bg е претърпял видими технически подобрения.

Дали „България Днес” и „Всеки ден” ще революционизират своите редакционни платформи, или ще запазят форматите си, за да останат достъпни за читателите с по-ниска покупателна способност и затруднен достъп до интернет? Този въпрос, както и дали изданията ще изберат да пестят сили и средства през предстоящия летен сезон, за да ни изненадат през следващия, остава отворен.

Изводи:

• В третата предизборна кампания след появата им, всекидневниците таблоиди са изградили своя екосистема, в която политическото говорене сериозно влияе на аудиторията въпреки привидно несериозния журналистически формат.

• Отсъствието на важни теми и пренареждането на политическите образи и в двете издания води до освобождаване на място и фокусиране върху нови явления като Николай Бареков и „България без цензура”.

• По време на предизборната кампания „Всеки ден” води три негативни кампании едновременно – срещу Меглена Кунева, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. „България Днес” не симпатизира на Волен Сидеров, но запазва добрия тон.

• Жълтите ежедневници помагат за сриването на недоверието в институциите, подкрепят или противопоставят силните на деня (Сергей Станишев и Николай Бареков) и необезпокоявано агитират читателите с програмните си и идеологични разбирания за предизборната кампанията и участниците в нея. Единственото позитивно развитие от тази тенденция би било повишаването на доверието на читателите в таблоидите и запазване на нишата в печатния бранш.

обратно към съдържанието